Р Е Ш Е Н И Е № I -254
град Бургас
, 26.10. 2020 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
............21.10 …..през
две
хиляди и двадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Детелина Димова
при секретаря …А.Цветанова
като
разгледа докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 1840 по описа
за
2020 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК
и е образувано по повод въззивната
жалба на
процесуалния представител на И.С.
и К.С. двамата от гр. *** –ответниците по гр.д. № 320/2018 г. по описа на Поморийския районен
съд ,против решение № 108/24.04.2020 година
постановено по същото дело ,с което
е намалено дарението ,извършено
от И. Т. С. б.ж. на гр.*** ,поч. на **.**.**** г.,с нот. акт за дарение на
недвижим имот № **/**.**.**** г. ,н.д.№ ***/19** г. на нотариус Хр.Ройдев на 169,40/ 847 кв.м.ид.части от дворно място
,съставляващо имот пл.№ 2654 по плана на гр.Поморие ,цялото от 847 кв.м. ,със
146,82/847 кв.м. ид.части от имота ,като
е възстановил запазената част на Т.С. от наследството на
майка й И. С. .
Въззивниците изразяват недоволство от
решението ,като считат същото за неправилно и необосновано ,постановено в
нарушение на процесуалните правила .
Сочи се на първо място от въззивниците
,че искът е недопустим поради
неизправена нередовност на исковата молба ,доколкото в нея и чрез прилагане на
допълнителни доказателства ищцата не е
установила какви движими и недвижими
вещи е оставила в наследство общата наследодателка на страните – с оглед
разпоредбата на чл. 31 от ЗН и определянето на наследствената маса .Не бил
направен и опис на оставените в наследството пасиви и активи –вземания ,права
върху вещи и др.Едва тогава е следвало да се определи каква е разполагаемата
част на наследодателя и запазената част на ищцата в наследството
,съобразно наличието и на други
наследници със запазена част
,пресметнати по правилата на чл. 29 ЗН и
на какъв дял се равнява наследствената маса
по чл. 31 ЗН .Изчислен по този
начин във вид на запазена част ,следва
да се определи и в какта стойност е полагащия си дял на ищцата .След като се
установи разликата между стойността на припадащата й се част и стойността на
реално полученото наследство,ищцата следва да посочи с какви суми счита ,че е увредена запазената й част .Чак
след като ищцата установи действителната стойност на дела си ,съдът ще може да
определени както родовата подсъдност ,така и дължимата държавна такса .Всичко
това не било сторено ,поради което искът бил недопустим според въззивниците .
Излагат се и съображения за
неоснователност ,като се излагат доводи
,че запазената част на ищцата не е била накърнена ,защото е била уравнена с
прехвърлени й имоти ,наследени от баща й К. С. ,от които единствена е
получавала арендно възнаграждение .До процесните дарения се стигнало и въз основа на уговорки между родителите И. и К. и техните
деца –Т. и Д. . Ако нямало такива уговорки ,те щели да оформят разпоредителните
сделки като покупко-продажби,или срещу издръжка и гледане.Но,водени от добра
воля и чувство ,че даренията са справедливи и за двете деца ,наследодателите са
ги извършили .Оспорва се и неуважаването на направеното искане по чл. 12 ал. 2 ЗН.
Моли се за отмяна на решението и
вместо него – постановяване на ново ,с което се отхвърлят изцяло исковите
претенции.Не се сочат нови доказателства и обстоятелства по делото .
Въззивнита жалба е допустима ,подадена
от процесуално легитимирани лица против подлежащ на обжалване акт .
Писмен отговор по реда на чл. 263 от ГПК не е депозиран от въззиваемата –
ответница по дело .Същата не се явява в съдебно заседание и не взема становище
по въззивната жалба .
След преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази доводите на страните ,Бургаският окръжен съд прие
за установено следното :
Предявен е иск с правно основание чл.
30 ал. 1 ЗН за намаляване до размера на
запазената част на ищцата на дарения ,извършени с нот. акт № **/**.**.**** г. и
нот.акт № **/**.**.**** г. от нейната майка и наследодателка И. Т. С. в полза на наследодателя на ответниците
и брат на ищцата –Д. К. С.
Ищцата и наследодателя на ответниците Д.
К. С. /поч. **.**.**** г./ са брат и сестра - низходящи и единствени
законни наследници на общата си
наследодателка – тяхната майка И. Т. С. ,поч. **.**.**** г.
От представените по делото документи за собственост –нот. акт № ***/**.**.****
г. е установено ,че наследодателката И. С.
приживе е била собственик на 1/5 ид.част от дворно място от 847 кв.м.
,съставляващо имот пл.№ 2654 по
кадастралния план на гр.Поморие.-а именно
на 169,40/847 кв.м. ид.части от имота .
С нот.акт за дарение № **/**.**.****
г. И. С. е дарила тези собствени 169,40/847 кв.м. ид.части от дворното място на сина си Д. К. С.
/наследодателя на ответниците /.
С нот. акт № **/**.**.**** г.И. С. ,Д. С. и ищцата Т. М. /С. / са били признати за собственици по давност и
наследство на двуетажна жилищна сграда
на площ от 65 кв.м. ,построена в дворно място ,съставляващо пар.XVI-2117 в кв. 138 по плана на гр.Поморие ,урегулиран от
471 кв.м.Няма спор по делото ,че И. С.
и двете й деца – ищцата Т.С. и брат й Д.
са собственици и на пар XVI-2117,като квотите им на собственици в сградата и
парцела са описани и в нот. акт № **/**** г. – а именно 4/6 ид.части за И. и по
1/6 ид.част за Д. и Т.
С нот. акт № **/**.**.**** г. И. С.
е дарила на Д. С. собствениците
си 4/6 ид.части от двуетажната страда , построена в пар XVI-2117,а ищцата
е дарила на брат си собствената си 1/6 ид.част ,като в акта са посочени
като дарени 5/12 ид.части от дворното място –правилно първоинстанционният съд е
приел,че тъй като не се сочи кой от дарителите каква част от дворното място
дарява,то следва да се приеме ,че посочените 5/12 ид.части от дворното място са
дарени общо от двете дарителки –при което ищцата е дарила собствените си 2/12
ид.части /1/6 ид.част / , а И. С. е дарила
останалите 3/12 ид.части ,след което в нейна собственост са
останали 5/12 ид.части от дворното
място .
При тази фактическа обстановка твърди
се от ищцата ,че с горепосочените дарения
на недвижими имоти е била нарушена нейната запазена част от наследството
на майка й И. С. ,поради което претендира за намаляването на даренията до
размера на разполагаемата част на наследодателката .
Въззивниците счита , че искът по чл.
30 ЗН е недопустим , след като ищцата не е установила стойността на
останалото неразпоредено имущество и не са представени
доказателства за съществуване на такова
имущество. Според въззивниците в тежест на ищцата е да докаже факта на стойността на наследственото имущество и че наследствената маса на общия
наследодател включва само имущественото
,предмет на безвъзмездно разпореждане.Сочи се във въззивната жалба ,че нито с
исковата молба обаче ,нито в отговора на исковата молба се е твърдяло ,че
наследствената маса на общия наследодател включва само имуществото ,предмет на безвъзмездно разпореждане
.Напротив – налице са били и твърдения за съществуване и на друго имущество
,предмет на безвъзмезно разпореждане. Въззивниците чрез адвокатския си
представител считат , че по иск с правно основание чл. 30 ЗН в тежест на
ищеца е да докаже, какво имущество влиза в наследствената маса, за да може да
се прецени, какъв е обема на цялото имущество, какъв е обема на подлежащото на
намаляване разпореждане и какво е стойностното изражение на запазените части и
разполагаемата част.
С оглед на тези твърдения въвззивният
съд е указал още веднъж на на страните
да заявят точно какво имущество се е включвало в наследствената маса на
общата наследодателка към момента на смъртта й ,както и какви други безвъзмезни разпореждания са били
извършени приживе от нея и в чия полза.В изпълнения на дадените указания нито една от страните не твърди в
наследствената маса да се е включвало и друго имущество /права или задължения на наследодателката /,като въззивниците
поддържат тезата си ,че
доказателствената тежест относно стойността на наследствета маса била за
ищцовата страна .
Настоящият съдебен състав намира, че не са нарушени съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд ,който е приел, че
не е в тежест на ищеца да докаже, какво имущество е оставил
наследодателя при откриването на наследството. Чл. 127, ал. 1 ГПК разпорежда,
че всяка страна следва да докаже фактите, от които черпи правото, което
претендира. При иска по чл. 30 ЗН ищецът претендира намаляването на
безвъзмездно разпореждане на наследодателя. Той черпи правото си от факта, че е
в съответна степен на родство с наследодателя, което му дава право на запазена
част.Затова и първоинстанционният съд е
подчертал ,че той следва да докаже съответната
степен на родство. Ответникът по иска претендира запазването на безвъзмездното
разпореждане, тъй като останалото имущество на наследодателя е достатъчно, за
да покрие запазената част на ищеца. Следователно в негова тежест е да докаже,
какво имущество включва наследствената маса. Ако ищецът е доказал степента си
на родство, а ответникът не е доказал, какво имущество включва наследствената
маса, съдът следва да приеме, че наследствената маса включва само имуществото,
предмет на безвъзмездното разпореждане и да го намали съответно на запазената
част.
Затова и в тази връзка
неоснователни са аргументите ,наведени във въззивната жалба за
недопустимост на иска поради неизправена нередовност на исковата
молба ,в която не било посочено какви движими и недвижими вещи е оставила в наследство общата
наследодателка на страните –с оглед разпоредбата на чл. 31 ЗН з определяне на
наследствената маса .
При това положение правилно е
заключението на районния съд ,че от
доказателствата по делото ,приемайки ,че наследствената маса включва само
имуществото ,предмет на безвъзмездно разпореждане ,се установява ,че към
момента на смъртта на общата наследодателка на страните И. С. тя е била
собственик на 5/12 ид.части от пар XVI-2117 в кв. 138 по плана на гр.Поморие –които идеални
части са били на стойност към момента на отриването на наследството в размер на
14 908,33 лв. – съобразно
заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза .
От тям нататък първостепенният
съд е
извършил изчисляването на размера на запазената и разполагаемата част от размера на масата ,следвайки нормата на чл. 31 ЗН. Последният се получава, след като
се остойностят всички парично оценими активи на наследодателя по цени към
момента на откриване на наследството и от така получената величина се извадят
задълженията му (включително увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН).
В резултат от това действие се определя чистият актив (чистата стойност на
наследството, свободното от безвъзмездни разпореждания имущество). Разбира се,
такъв е налице в случаите, когато стойността на активите надвишава стойността
на задълженията.Следва да се подчертае
,че настоящият съдебен състав споделя практиката по
решение № 1279 от 21.01.2009 г. по гр. д. № 5702/2007 г., ВКС, II г. о., което
следва от изричната разпоредба на правилото на чл. 33 ЗН - намалението се
извършва, като се започва се от последните дарения /т. е. тези които са
най-близко по време към момента на откриване на наследството/ и се върви
последователно към предшестващите. Размерът на разполагаемата и запазената част
в хипотезата на дарствени разпореждания или завети се определя като дроб от
цифровата стойност на цялата наследствена маса /включваща и стойността на
подарените имущества/ и при приложението на чл. 36, ал. 2 ЗН, за да бъде
задържан подарения имот, неговата стойност не следва да надвишава запазената
част на надарения и припадащата се част от разполагаемата част на
наследодателя, а тази припадаща част зависи от броя на дарствените
разпореждания .
Не
е спорно, че в наследството на И. С. е останало свободно имущество, съставляващо 5/12 ид. ч. от от пар XVI-2117 в кв. 138 по плана на гр.Поморие –които идеални
части са били на стойност към момента на отриването на наследството в размер
на 14 908,33 лв.и която сума ,заедно със стойността на 3/12 ид.части от построения
в пар. XVI-2117 гараж със складово помещение – на стойност
4 350 лв. ,изчерпва актива на наследството.
Ответниците
са предявили
претенция по чл. 12, ал. 2 ЗН за увеличение
наследството чрез строежа на гараж със складово помещение с обща площ от 41,64 кв.м.-извършени от
наследодателя им Д. С. въз основа на издадено разрешение за строеж през 1998 г.
Според експертното заключение извършването на
посочените подобрения е довело до увеличаване стойността на имота към момента на откриването на наследството със сума в размер на 14 362 лв. Правото на обезвъзмездяване по чл. 12, ал. 2 ЗН обаче възниква
само доколкото наследникът не е бил възнаграден. В случая Д. С. е бил надарен
с имота, върху който е концентрирано увеличението на наследството, както и с
друг имот на наследодателката , от което следва
че същият е възнаграден и съответно липсва неоснователно обогатяване,
приложение на принципа за недопустимост на което е иска по чл. 12, ал. 2 ЗН. Посочената
правна норма визира установената от закона правна възможност за сънаследника,
спомогнал приживе на наследодателя за увеличение на наследството, ако не е бил
възнаграден по друг начин, да иска в делбата увеличението да му се пресметне в
имот или пари. Тази претенция е уредена като имуществен коректив, черпещ
основателността си в принципа на неоснователното обогатяване т. е. по своята
правна същност е извъндоговорна облигационна връзка. Фактическият състав на разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗН сочи, че претенцията черпи основанието си в фактите на подпомагането,
приноса за увеличение обема или стойността на имуществени права, съставляващи
наследството на едно лице, от друго лице, имащо качеството на наследник,
реализирани преди смъртта на наследодателя, но като парична стойност изчислени
към момента на откриване на наследството.Тъй като
неоснователността на претенцията следва от липсата на отрицателния елемент на
фактическия състав, а именно наследникът да не е възнаграден, то не следва да
се обсъждат останалите доводите на въззивната страна .
Районният съд правилно е определил масата по чл. 31 ЗН,
както и размера на запазената и разполагаемата част от наследството. Когато
съдът разглежда иск по чл. 30 ЗН за намаление на завещание или дарение на
няколко имота, той по реда на чл. 34 ЗН съобразява посочената от ответника по
иска по чл. 30 ЗН поредност или му дава срок да заяви в каква поредност да се
извърши намаляване на отделните дарствени разпореждания.В случая е допуснато нарушение ,като съдът не е дал срок на ищеца за посочване на
желаната поредност за извършване на
намаляването ,но ищцата не оспорва изводите на съда в тази връзка ,поради което
и следва да се приеме решението на съда за правилно .
Не са били установени по делото по
никакъв начин твърденията на ответната страна,че даренията в полза на наследодателя на
ответниците са били извършени ,тъй като
ищцата е била компенсирана с
други имоти от своите родители ,като е съществувала уговорка ищцата да бъде уравнена със земеделските земи на баща си К. ,за сметка на което имуществото на майката И. да остане за брат
й Д. .Затова и съдът не може да
обсъжда подобни твърдения ,които
са и твърде неясни и неконкретизирани.
С оглед на горното и като препраща
изцяло към мотивите на първоинстанционния съд на осн.чл. 272 от ГПК съдът счита
,че атакуваното решение следва да бъде потвърдено ,поради което
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 108/24.04.2020 г. постановено по
гр.д. № 320/2018 г. по описа на Поморийския районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.