Решение по дело №6591/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260873
Дата: 17 юни 2021 г. (в сила от 21 юли 2021 г.)
Съдия: Ивелина Ленкова Мавродиева
Дело: 20202120106591
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

260873                                         17.06.2021 година                                        град Бургас

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд                                                                ІІІ-ти граждански състав

На двадесет и седми май                                            две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в състав

 

                                                                                        Председател: Ивелина Мавродиева

 

при секретаря Кина Киркова   

като разгледа докладваното от съдията Мавродиева

гражданско дело № 6591 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по исковата молба на „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София – 1404, *****, представлявано от *****, действащо чрез пълномощника си адвокат *****, против К.К.И. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, с която се претендира установяването дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1908/12.08.2020 г. по ч.гр.д. № 4501/2020 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от общо 1 068. 09 лева,  представляваща сбор от следните такива: сумата от 101. 94 лева -  неустойка, дължима при предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД № 940614054617052016-37092690/17.05.2016 г., 176.88 лева - неустойка, дължима при предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД № 940614054609102016 - 8499258/09.10.2016 г., сумата 188. 37 лева- неустойка, дължима при предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД № 1585942631032017-40153661/31.03.2017 г., 82. 50 лева - незаплатена част от лизингови вноски по договор за лизинг на устройство № **********/19.05.2016 г. с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, сумата 518. 40 лева – незаплатена част от лизингови вноски по договор за лизинг на устройство № **********/09.10.2016 г. с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, който вземания са прехвърлени на „С.Г.Груп“ ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018 г., а последното дружество на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 г. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.

            Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за съществували облигационни правоотношения по горните договори между ответника  и „БТК“ ЕАД, съобразно уговорките по които са останали дължими търсената в настоящото производство суми за неустойки и неизплатени лизингови вноски. Съобразно горепосочените договори за цесия, за които се твърди, че са достигнали до ответника с получаването на исковата молба и приложенията към нея, ищцовото дружество се явява носител на претендираното вземане.

            Правното основание на предявените искове е чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1-во и 92 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

            В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от страна на ответника, чрез назначения му особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК адвокат А.М., с който се изразява становище за недопустимост, неоснователност и недоказаност на исковете. Твърди, че липсва надлежно уведомяване за извършената цесия, като се излагат подробни доводи в тази връзка, като се сочи и че не е приложимо в случая и уведомяване чрез връчването на исковата молба и приложенията към нея, тъй като последното било извършено чрез особения представител. Наред с това се навеждат доводи за нарушение на разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, както и на чл. 146, ал. 1 от същия закон, които въз основа на чл. 3, ал. 3 от ЗПК са приложи по отношение на процесните договори за лизинг. С горните мотиви се моли за отхвърлянето на исковете.

            Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището на насрещната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК  1908/12.08.2020 г. по ч.гр.д. № 4501/2020 г. по описа на Бургаския районен съд е разпоредено длъжникът-ответник да заплати на ищцовото дружество търсените в настоящото производство суми. Длъжникът не е бил открит по постоянния и настоящия си адрес, като не е открит и адрес по месторабота на същия, поради което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава правния интерес на ищеца от водене на установителния иск по настоящето производство.

            Съществувалите между ответника и „Българска Телекомуникационна Компания“ ЕАД /“БТК“ ЕАД/ договорни отношения се установяват от представените по делото договори, като същите не са оспорени от страна на ответника. Съгласно договор № 940614054617052016-37092690/17.05.2016 г., сключен между „БТК“ ЕАД и ответника, са уредени отношенията между страните във връзка с предоставянето на мобилни услуги относно следния мобилен номер ***** при план Smart M и уговорена месечна такса от 17.99 лв. без ДДС или 23. 99 лв. с ДДС плюс 1.99 лв. за допълнителен пакет за удвоени МВ на максимална скорост и 8.00 лв. с ДДС за неограничени минути т.е. общо 33. 98 лв. с ДДС.Съгласно договор № 940614054609102016-38499258/09.10.2016 г., сключен между същите страните, са уредени отношенията между страните във връзка с промяна на тарифния план и продължаването на срока на договора досежно мобилен номер ***** при план Vivakom i_Traffic L с месечна абонамента такса 19. 99 лв. с ДДС, мобилен номер ***** при план Smart L с месечна абонамента такса от 29. 99 лв. с ДДС и мобилен номер ***** при план Vivakom i_Traffic XS с месечна абонамента такса от 6.99 лв. плюс  1.99 лв. за допълнителен пакет за удвоени МВ на максимална скорост и 0.60 лв. месечно за услугата Happy Call т.е. общо 59. 56 лв. с ДДС. Съгласно договор № 1585942631032017-40153661/31.03.2017 г., сключен между „БТК“ ЕАД и ответника, са уредени отношенията между страните във връзка с представянето на нова услуга Fibernet 100 за интернет и телевизия при месечен абонамент от 37. 80 лв. плюс 24. 99 лв. с ДДС за план TV+  или общо 62. 79 лв. с ДДС. Срокът на договорите е 24 месеца. Изрично е предвидено, че ако те бъдат  прекратени преди изтичането на срока по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на дължимите суми, абонатът да дължи на „БТК“ ЕАД неустойка, равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услуги, по техния стандартен размер без отстъпка. Освен тази неустойка абонатът дължи на дружеството й възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на устройства. В случая се твърди, че абонатът не е изпълнил задължението си да заплати дължимите от него суми за месеците април, май и юни 2017 г., поради което операторът съобразно уговорките по договора прекратил същият и претендира плащането на заявените в настоящото производство неустойки, съобразно уговорките между страните в размер на трикратния месечен абонамент.

            Съгласно договор за лизинг на устройство № **********/19.05.2016 г., явяващ се приложение към договор № 940614054617052016-37092690, сключен между горните страни, „БТК“ ЕАД се е задължило при условията на договора да предостави на ответника за временно и възмездно ползване за срок от 24 месеца GSM Samsung Galaxy Grand Neo № 353501078357840, срещу задължението за заплащане на лизингова цена от 180 лв., включваща главница от 166. 30 лв. с ДДС и лихва от 13. 70 лв., освободена от ДДС, като сумата е платима или еднократно в размер на 166. 30 лв. или на 24 месечни лизингови вноски по 7.50 лв. Съгласно уговорките по договора клиентът има право да придобие собствеността върху устройството след изплащане на пълна сума, посочена по-горе. В случай ,че не желае да придобие собствеността клиентът е длъжен в срок от 3 дни, след изтичането на срока на договора, да върне устройството. Уредени в договора са различни хипотези при забава в плащанията на лизинговите вноски, като съгласно чл. 8 ако клиентът няма други активни услуги към Виваком, или пък същите бъдат прекратени, настоящите договорни условия за лизинг се прекратяват, като оставащите дължими лизингови вноски стават незабавно изискуеми.

            Съгласно договорни условия за лизинг на устройство № **********/09.10.2016 г., приложение към договор № 940614054609102016-38499258, сключен между ответника и „БТК“ЕАД последното се е задължило при условията на договора да предостави на ответника за временно и възмездно ползване за срок от 24 месеца Notebook Lenovo G-50-70AT 59441484  YB098176738YB04121213, срещу задължението за заплащане на лизингова цена от 777. 60 лв., включваща главница от 718. 40 лв. с ДДС и лихва от 59. 20 лв., освободена от ДДС, като сумата е платима или еднократно в размер на 718. 40 лв. или на 24 месечни лизингови вноски по 32. 40 лв.

            Съгласно уговорките по горните договори за лизинг клиентът има право да придобие собствеността върху устройството след изплащане на пълна сума, посочена по-горе. В случай ,че не желае да придобие собствеността клиентът е длъжен в срок от 3 дни, след изтичането на срока на договора, да върне устройството. Уредени в договора са различни хипотези при забава в плащанията на лизинговите вноски, като съгласно чл. 8 ако клиентът няма други активни услуги към Виваком, или пък същите бъдат прекратени, настоящите договорни условия за лизинг се прекратяват, като оставащите дължими лизингови вноски стават незабавно изискуеми.

            Представените са и приемо-предавателни протоколи, установяващи предаването на лизинговите вещи.

            С договор № **********, сключен на 16.10.2018 г. между „БТК“ ЕАД, в качеството му на цедент, и „С. Г. Груп“ ООД с ЕИК *********, в качеството му на цесионер, цедентът е прехвърлил на цесионера свои вземания, описани в приложение № 1 към договора. Налице и потвърждение за прехвърлянето с горния договор на вземанията срещу К.И. в размер на 1 068. 09 лв., като част от посоченото приложение № 1. С договор за прехвърляне на вземания /цесия/  сключен на 01.10.2019 г. между „С. Г. Груп“ ООД, в качеството му на цедент, и ищеца, в качеството му на цесионер, цедентът е прехвърлил на цесионера свои вземания, сред които тези, придобити с горния договор за цесия. Съгласно извлечение към приложение № 1, към вземанията предмет на договора е и това към ответника в размер на 1 068. 09 лв., произтичащо от сключени с него договори за мобилни услуги и договори за лизинг, подписани преди 01.10.2019 г. Съгласно пълномощно към първия договор за цесия цедентът е упълномощил цесионера да го представлява пред трети лица, чиито задължения към „БТК“ ЕАД се предмет на договора за цесия при и по повод изпращането на уведомителни съобщения по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. В тази връзка е представено и уведомление за цесията, изходяща от БТК“ ЕАД, действащо чрез пълномощника си „С. Г. Груп“ ООД, с което длъжникът е уведомен и за двете цесии, като липсват данни същото да е достигнало до него.

            Въз основа на така установите факти, релеванти за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

            Съобразно уговорките между ответника и „БТК“ ЕАД се налага извода, че се дължат търсените в настоящото производство неустойки, тъй като изрично е предвидено, че ако споразумението бъде прекратено преди изтичането на срока по искане на абоната, то последният дължи на „БТК“ ЕАД неустойка, равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услуги, по техния стандартен размер без отстъпка, както и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на устройства. В случая се твърди именно тази хипотеза, като твърденията от страна на длъжника за точно и срочно изпълнение на задълженията по договорите не са представени. Същото се отнася и досежно търсените лизингови вноски, съобразно уговорките по договорите за лизинг.

            Досежно сочените от процесуалния представител на ответника нарушения на разпоредбите на чл. 143, ал. 1  и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, следва да се отбележи, че действително ответникът е потребител и безспорно се ползва от потребителската защита по Закона за защита на потребителите.  Цитираната разпоредба на чл. 143 предвижда, че неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като общо правило, а в частност ал. 2 предвижда възможните хипотези, като сочи, че неравноправна е клаузата, която: 1. освобождава от отговорност или ограничава отговорността на производителя, търговеца или доставчика, произтичаща от закон, в случай на смърт или телесни повреди на потребителя, причинени в резултат на действие или бездействие от страна на търговеца или доставчика; 2. изключва или ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон, по отношение на търговеца или доставчика или на друго лице при пълно или частично неизпълнение или неточно изпълнение на договорни задължения, включително изключва възможността за прихващане на задължение към търговеца или доставчика с друго насрещно вземане, което има спрямо него; 3. поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля; 4. позволява на търговеца или доставчика да задържи заплатените от потребителя суми, в случай че последният откаже да сключи или да изпълни договора, като същевременно не предвижда право на потребителя да получи обезщетение на същата стойност при несключване или неизпълнение на договора от страна на търговеца или доставчика; 5. задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка; 6. позволява на търговеца или доставчика да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя, както и да задържи сума, получена за престация, която не е извършил, когато сам прекрати договора; 7. позволява на търговеца или доставчика да прекрати действието на безсрочен договор без предизвестие, освен когато има сериозни основания за това; 8. предвижда необосновано кратък срок за мълчаливо съгласие за продължаване на договора при непротивопоставяне на потребителя; 9. предвижда автоматично продължаване на срочен договор, ако потребителят не заяви желание за прекратяването му, и срокът, в който трябва да направи това, е прекалено отдалечен от датата, на която изтича срочният договор; 10. налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора;  11. позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание; 12. позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата; 13. предвижда цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора;  14. дава право на търговеца или доставчика да определи дали стоката или услугата отговаря на посочените в договора условия или му предоставя изключително право да тълкува клаузите на договора; 15. налага на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите; 16. дава възможност на търговеца или доставчика без съгласието на потребителя да прехвърли правата и задълженията си по договора, когато това може да доведе до намаляване на гаранциите за потребителя; 17. изключва или възпрепятства правото на предявяване на иск или използването на други средства от страна на потребителя за решаването на спора, включително задължава потребителя да се обръща изключително към определен арбитражен съд, който не е предвиден по закон; ограничава необосновано средствата за доказване, с които потребителят разполага, или му налага тежестта на доказване, която съгласно приложимото право би трябвало да бъде за сметка на другата страна по договора; 18. ограничава обвързаността на търговеца или доставчика от поети чрез негови представители задължения или поставя неговите задължения в зависимост от спазването на определено условие;19. не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора; 20. поставя други подобни условия. В тази връзка просто се цитира законът, като въобще не се излага конкретна клауза/клаузи от договора, които се явяват неравноправни, още по-малко се сочи коя от така изброените по-горе хипотези покрива същата. Независимо от това съдът намира, че уговорките между страните по процесните договори, на които се основават претенциите и кои съответно са релевантни за спора т.е. тези досежно неустойките и предсрочно изискуемите лизингови вноски, не са неравноправни, тъй като не може да се приеме, че представляват уговорки във вреда на потребителя, които не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, нито че покриват някоя от другите хипотези по чл. 143, ал. 2 от ЗЗП. Неизпълнението на поетите по договора задължения обуславя дължимостта на търсената неустойка, която съгласно общото правило на чл. 92 от ЗЗД обезпечава изпълнението на задълженията и служи за обезщетяване на вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.  Не могат да бъдат споделени и доводи за нейната прекомерност, тъй като е заявена в размер на три месечни абонамента, и то със съответната отстъпка. Не са налице и другите сочени пороци по договора за лизинг, като е ясна лизинговата вещ, която е надлежно индивидуализирана, със съответна цена и посочена лихва, явяваща се възнаградителна такава, като са ясни и всички условия досежно плащането й, които отново не противоречат на ЗЗП. Наведените доводи пък по отношение на прекратяването на договора нямат отношение към заявените  претенции, основаващи се на неизпълнение на задълженията на потребителя.

            По отношение на цесиите:

            Съгласно чл. 99 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане на друго лице, за което е задължен да уведоми длъжника. Т.е. договорът за цесия е договор, по силата на който носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице. Със сключването на договора, който е консенсуален и неформален, настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си. Така и чл. 99, ал. 2 от ЗЗД предвижда, че прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. При това съдът намира, че цедентът „БТК“ ЕАД се явява надлежен носител на процесните вземания, които валидно е прехвърлил на „С. Г. Груп“ ООД, а след това последното валидно на ищцовото дружество, което се установява по категоричен начин от представените по делото договори за цесия и приложенията към тях. Досежно уведомяването и предвид представено по делото пълномощно в тази връзка и уведомително писмо, следва да се приеме, че длъжникът се явява и надлежно уведомен за извършените цесии. Независимо, че горните книжа не са били получени от длъжника преди завеждане на делото, същите са приложени към исковата молба, която ведно с всички приложения към нея, му е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, която разпоредба създава една законна фикция за редовно уведомяване. С оглед на това и предвид нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК ответникът следва да се счита за надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземанията.

С горните мотиви съдът намира, че исковете като основателни следва да бъдат уважени.

При този изход на спора се явява основателна претенция на ищеца за присъждане на разноските по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в това число и на тези за заповедното производство, при което следва да се осъди ответникът да му заплати сумата от 555 лв. за направените по настоящото дело разноски, както и 213. 20 лв. за производството по ч.гр.д. № 4501/2020 г. по описа на съда или общо дължима сума за разноски в размер на 768. 20 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

            Приема за установено, че К.К.И. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, дължи на „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София – 1404, *****, представлявано от *****, сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1908/12.08.2020 г. по ч.гр.д. № 4501/2020 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от общо 1 068. 09 лева,  представляваща сбор от следните такива: сумата от 101. 94 лева -  неустойка, дължима при предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД № 940614054617052016-37092690/17.05.2016 г., 176.88 лева - неустойка, дължима при предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД №            940614054609102016 - 8499258/09.10.2016 г., сумата 188. 37 лева- неустойка, дължима при предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД № 1585942631032017-40153661/31.03.2017 г., 82. 50 лева - незаплатена част от лизингови вноски по договор за лизинг на устройство № **********/19.05.2016 г. с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, сумата 518. 40 лева – незаплатена част от лизингови вноски по договор за лизинг на устройство № **********/09.10.2016 г. с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, които вземания са прехвърлени на „С.Г.Груп“ ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018 г., а последното дружество на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 г.

            Осъжда К.К.И. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София – 1404, *****, представлявано от *****, сумата от 768. 20 лв. /седемстотин шестдесет и осем лева и 20 ст./ за направените по делото разноски, от които 555 лв. за настоящо гр.д. № 6591/2020 г. и 213.20 лв. за ч.гр.д. № 4501/2020 г., двете по описа на Бургаския районен съд.

            Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

                                                          

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис/не се чете

Вярно с оригинала!

К.К.