Р Е Ш Е Н И Е
№ 57/31.1.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на четвърти
януари, две хиляди двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 1164 по описа на съда за 2021 г. |
||
Производството е по реда на чл.
145 от АПК във връзка с чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози
(ЗАвП) и е образувано по жалбата от И.И.А. с ЕГН ********** ***, подадена чрез
адв. Д.,***, против Заповед за прилагане на принудителни административни мерки
№ РД-14-2932/14.10.2021г. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“
гр. Пазарджик, с която е наложена принудителна административна мярка на
собственика на товарен автомобил – спиране от движение за срок до отстраняване
на нарушението, но не повече от 12 месеца и временно отнемане на свидетелството
за управление на МПС на водача до отстраняване на нарушението – вписване МПС в
лиценз, но не повече от 12 месеца.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна и
незаконосъобразна, постановена при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, при неправилно приложение на
материалния закон, в несъответствие с целта на закона. Посочено е, че
неправилно административният орган е приел, че е извършен обществен превоз на
товари срещу заплащане, тъй като такова заплащане не е имало. Сочи, че административният
акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка и без да са обсъдени всички
факти и обстоятелства по делото. Моли се да бъде отменена обжалваната заповед. Претендират
се направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв. Д., който по изложени съображения, моли съда да отмени
обжалваната заповед като неправилна и незаконосъобразна. Претендира и
направените по делото разноски, съгласно представен списък на разноските.
Ответникът – Началникът на
Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Пазарджик, редовно призован, не се
представлява и не взема становище по жалбата.
Административен съд – Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите
на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Предмет на оспорване е Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ЗППАМ) № РД-14-2932/14.10.2021г. на Началник Областен
отдел „Автомобилна администрация“ гр. Пазарджик, с която на основание чл. 107,
ал. 1, във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ и ал. 2, т. 1 и чл. 106а, ал.
1, т. 4, б. „б“ и ал. 2, т. 3 от ЗАвП, е наложена принудителна административна
мярка на собственика на товарен автомобил – спиране от движение на товарен
автомобил „Ифа Л60“ с рег. № ***, от кат. № 3, собственост на И.А. ***, чрез
сваляне и отнемане на табела с рег. № *** и на СРМПС, част ІІ, № *** до
отстраняване на нарушението – вписване МПС в лиценз, но не повече от 12 месеца
и временно отнемане на свидетелството за управление на МПС №
*********/17.04.2019 г. на И.А. до отстраняване на нарушението – вписване МПС в
лиценз, но не повече от 12 месеца.
Заповедта е издадена въз основа на констатациите от извършена
проверка, съдържащи се в АУАН Серия А – 2020 № 293187 от 13.10.2021 г. (л. 20),
при която е установено, че на 13.10.2021 г., при извършване на проверка от
служители на ОО „Автомобилна администрация“ гр. Пазарджик, на път ІІІ-843, КГП
Чепино в посока на движение гр. Велинград, жалбоподателят, като водач на
товарен автомобил „Ифа Л60“ с рег. № ***, от кат. № 3, извършва обществен
превоз на товари – дърва бял бор от гр. Сърница за гр. Велинград, видно от
превозни билети № 7975/00142/6DF0F3L от 13.10.2021 г. и № 7975/00143/G4W040Tот 13.10.2021 г., без за МПС да има
издадено удостоверение за обществен превоз на товари или заверено копие към
лиценз на Общността.
Заповедта е редовно съобщена на жалбоподателя на 15.10.2021 г.
срещу подпис (л. 19), като в законоустановения 14-дневен срок същият е упражнил
правото си на жалба пред Административен съд – Пазарджик.
Установи се по делото, че със Заповед № РД-01-43/23.01.2020
г. (л. 6) Изпълнителният директор на „Автомобилна администрация“ е упълномощил Началника
на Областен отдел „Автомобилна администрация“ да прилага ПАМ по чл. 106 и чл.
106а от ЗАвП с мотивирани заповеди.
По
делото са представени заверени копия от превозни
билети с № 7975/00142/6DF0F3L от 13.10.2021 г. и № 7975/00143/G4W040T от
13.10.2021 г., от което е видно, че на посочената дата на проверката е
извършван от жалбоподателя превоз на дървесина от ДГС „Селище“ до гр. Велинград
с купувач И. Й. Р..
В
административното производство са снети обяснения на жалбоподателя И.А., както
и на И. Й. Р., от които е видно, че за осъществения превоз купувачът е заплатил
80 лева за гориво и превоз. В обяснението на жалбоподателя се казва, че лиценз
за товари и пътници не притежава на територията на Република България, тъй като
не е знаел, че трябва да има такъв документ.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните
изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо
правен интерес от обжалването, поради което същата е
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да
преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваната заповед е издадена в
предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен
орган. Със Заповед № РД-01-43/23.01.2020
г. (лист 6) Изпълнителният директор на „Автомобилна администрация“ е
упълномощил Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ да прилага
ПАМ по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвП с мотивирани заповеди.
Съдът намира, че обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган, в установената форма, при спазване на
материалния и процесуалния закон.
Целта на принудителните административни
мерки е предотвратяването, преустановяването на административни нарушения или
премахването на вредните последици от тях по арг. от чл. 22 ЗАНН. Наложената
мярка по чл. 106а ЗАвП е от категорията на преустановителните, но за бъде
приложена ПАМ на основание чл. 106а ЗАвП, следва да е обективирано
кумулативното наличие на две материалноправни предпоставки - от една страна да
е извършен обществен превоз на пътници или товари, а от друга - превозът да се
извършва с МПС, за което няма издадено заверено копие от лиценз на Общността
или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на
ЗАвП „Обществен превоз“ е превоз, извършван за чужда сметка или
срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно
средство. За извършване на обществен превоз се изисква да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение
за обществен превоз на пътници или товари, а на
основание чл. 106а, ал. 1,
т. 4, б. „б“, вр. ал. 2, т. 3 от ЗАвП
за преустановяване на административните нарушения по извършване на обществен превоз
на товари, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или
товари или няма заверено копие към лиценза на Общността.
Безспорно по делото се установи, че с посочения товарен
автомобил е осъществен обществен превоз на товари по смисъла на § 1, т. 1 и 3 от
ДР на ЗАвП. Разпоредбата на § 1, т. 1 от ЗАвП
ясно регламентира, че обществен е всеки превоз извършен с моторно превозно
средство срещу заплащане. Такова заплащане в случая е установено от
проверяващите служители на ОО „Автомобилна администрация“ – извършен е обществен
превоз на дърва – бял бор около 17 куб. м., видно от приложените по делото
превозни билети.
Тези обстоятелства не са спорни по
делото. Както се установява в административното производство от снетите
обяснения на И.А. – жалбоподател, и И. Р. – получател, за извършения превоз са
заплатени 80 лева за гориво и превоз. Предвид на това съдът намира, че по
делото е установено по категоричен начин, че с процесния товарен автомобил е
извършен обществен превоз на товари срещу заплащане – обстоятелства, които не
са спорни по делото. Следва да се отбележи също така, че издаденият АУАН е официален документ с обвързваща
материална доказателствена сила по отношение на изложените в него факти и
обстоятелства. Съгласно изричната разпоредба на чл. 2, ал. 5, т. 5
и чл. 91, ал. 2
във вр. с ал. 1 от ЗАвП
именно контролните органи на изпълнителната агенция са натоварени от закона с
правомощието да осъществяват контролни функции по Закона за автомобилните превози.
В чл. 91, ал. 4 от
ЗАвП изрично е посочено, че служителите на агенцията имат право да
осъществяват непосредствен контрол за спазване на нормативно установените
условия и ред за извършване на обществен превоз на товари. Видно от
съдържанието на акта и снетите писмени обяснения от И.А. и И. Р. се установяват
по несъмнен начин приетите от органа релевантни факти, които да изпълват
хипотезата на чл. 106а, ал. 1,
т. 1 ЗАвП за прилагане на предвидената в правната норма принудителна
административна мярка.
Съгласно
чл. 7а, ал. 1 от ЗАвП лицензираните превозвачи могат да осъществяват обществен превоз
на пътници и товари на територията на Република България само с моторни
превозни средства, за които има издадени удостоверения за обществен превоз на
пътници или товари, освен в случаите, когато превозите се извършват с лиценз на
Общността.
Съгласно
чл. 106а, ал. 1 ЗАвтП за преустановяване на административните нарушения се
прилагат принудителни административни мерки, като съобразно т. 1 в случаите на
извършване на обществен превоз на пътници или товари с МПС, без за него да има
издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен
превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, това е „спиране от
движение за срок 6 месеца и определяне мястото за домуване на моторното
превозно средство“, с което се извършва този обществен превоз. Съгласно чл.
106а, ал. 2, т. 1 от ЗАвтП налагането на принудителната административна мярка
по-горе се осъществява от органите по контрол чрез сваляне на предната табела с
регистрационен номер и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ
регистрацията на превозното средство.
С
оглед на гореизложеното съдът намира жалбата за неоснователна, а оспорената
заповед за правилна и законосъобразна.
По делото не
са поискани своевременно, а и не са направени разноски от ответната страна,
поради което съдът не следва да се произнася в частта за разноските.
С оглед на това и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от И.И.А. с ЕГН ********** ***, подадена
чрез адв. Д. *** против Заповед за прилагане на принудителни административни
мерки № РД-14-2932/14.10.2021г. на Началник Областен отдел „Автомобилна
администрация“ гр. Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: (П)