ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………./........ 10.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 08.10.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
като
разгледа докладваното от съдия Д.
Томова
въззивно
търговско дело № 1606 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба вх. №61554/22.08.2019г. по описа на ВРС, на А.К.П., ЕГН ********** с постоянен
адрес в гр. Варна, подадена чрез пълномощник адвокат С.Д.П., срещу решение №3646/08.08.2019г. на
Варненски районен съд, 47 състав, постановено по гр.д. №13667/2018г. по описа на ВРС, в частта му, с която са
отхвърлени като неоснователни предявените от ищеца – жалбоподател искове за
осъждане на ответника „БЪЛГАРИЯ ЕР” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
да му заплати сума над 80 евро до пълния размер от 400 евро на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди вследствие закъснение на полет, осъществен
на 04.07.2017 г. от опериращ въздушен превозвач от летище „Ел Прат”, Барселона,
Кралство Испания до Летище Варна с прикачване през Летище София, на основание
чл. 7, т. 1, б. „б” от Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на
Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда или голямо закъснение на полети
и за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 295/91, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 10.09.2018г.,
до окончателното плащане, съответно за осъждане на ответника „България Ер” АД
да му заплати сумата 1 500 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие закъснение на полет, осъществен на 04.07.2017 г. от опериращ
въздушен превозвач от летище в „Ел Прат”, Барселона, Кралство Испания до Летище
Варна с прикачване през Летище София, причинило притеснение и преживени
отрицателни емоции по повод сключен договор за превоз, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в
съда – 10.09.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, съответно
ищецът е осъден да репарира на ответника сторените разноски по делото по
съразмерност с отхвърлената част на исковете.
І. По
допустимостта на въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния
двуседмичен срок, визиран в чл.259, ал.1 ГПК, и е процесуално допустима. Същата
е редовна, съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл.261 ГПК и е надлежно администрирана. Дължимата държавна такса за въззивното
производство в размер на 83,68 лева е внесена.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната
страна „БЪЛГАРИЯ ЕР” АД, гр. София. В срока по чл.263 от ГПК чрез пълномощника
си по делото юрисконсулт Ц.К.същият е
подал писмен отговор вх. №69401/26.09.2019г.
Легитимацията на страните съответства на
произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен
въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че
въззивното производството е допустимо.
ІІ. По
предварителните въпроси.
В жалбата се прави оплакване за неправилност и необоснованост
на решението, като се сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил
правилно и в пълнота събраните по делото доказателства и доводите на ищцата,
поради което е достигнал до погрешен правен извод, че ответното дружество е
извършило плащане на сумата 320 евро, съответстваща на част от дължимото
обезщетение по чл.7,
т.1, б. „б” от Регламент (ЕС) 261/2004, поради което е уважил първия главен иск
само за сумата 80 евро. Оспорва се като необоснован и извода за
неоснователност на втория иск, като се аргументира становище, че с оглед
безспорно установения по делото факт - закъснение на полета повече от 9 часа,
неизпълнената по делото доказателствена тежест от страна на ответника за
установяване, че дружеството – превозвач е положило вменените му с Регламент (ЕС) 261/2004 грижи
за пътниците при закъснение на полета, и като се отчете възрастта на ищцата
обосновано може да се приеме, че преживените от нея отрицателни емоции
надхвърлят регламентираните 400 евро, поради което и следва да бъдат
допълнително обезщетени от оператор, спазващ добрата търговска практика. Иска
се от въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови ново
решение по същество на спора, с което предявените осъдителни претенции да бъдат
уважени в
пълен размер. С въззивната жалба не се посочват и представят
нови доказателства.
В отговора си на въззивната жалба въззиваемата страна
„БЪЛГАРИЯ ЕР” АД, гр. София изразява становище за неоснователност на подадената
въззивна жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира и
присъждане на сторените разноски за въззивното производство.
За изслушване на становищата на страните делото
следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание. Във връзка с евентуални
претенции по чл.78 от ГПК за присъждане на разноските, сторени за
производството, съдът намира за уместно да предупреди страните, че при
поддържане на такова искане следва да се представи списък на разноските
най-късно до приключване на последното заседание по делото (чл.80 от ГПК).
По изложените съображения и на основание чл.267 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА
РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №61554 от 22.08.2019г. по описа на ВРС, на А.К.П., ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. Варна,
подадена чрез пълномощник адвокат С.Д.П., срещу решение №3646/08.08.2019г. на Варненски районен съд, 47 състав,
постановено по гр.д. №13667/2018г.
по описа на ВРС, в частта му,
с която са отхвърлени като неоснователни предявените от ищеца – жалбоподател
искове за осъждане на ответника „БЪЛГАРИЯ ЕР” АД, ЕИК *********, със седалище
гр. София, да му заплати сума над 80 евро до пълния размер от 400 евро на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди вследствие закъснение на
полет, осъществен на 04.07.2017 г. от опериращ въздушен превозвач от летище „Ел
Прат”, Барселона, Кралство Испания до Летище Варна с прикачване през Летище
София, на основание чл. 7, т. 1, б. „б” от Регламент /ЕО/ № 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда или
голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 295/91, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на исковата
молба в съда – 10.09.2018г., до окончателното плащане, съответно за осъждане на
ответника „България Ер” АД да му заплати сумата 1 500 евро, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие закъснение на полет, осъществен
на 04.07.2017 г. от опериращ въздушен превозвач от летище в „Ел Прат”,
Барселона, Кралство Испания до Летище Варна с прикачване през Летище София,
причинило притеснение и преживени отрицателни емоции по повод сключен договор
за превоз, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на исковата молба в съда – 10.09.2018 г., до окончателното изплащане
на задължението, съответно ищецът е осъден да репарира на ответника сторените
разноски по делото по съразмерност с отхвърлената част на исковете.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание по
делото, ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на
разноските (чл.80 ГПК).
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 19.11.2019г. от 14,00 часа, за която дата и час да се призоват
страните.
Препис от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните на посочените по делото съдебни адреси,
чрез пълномощници, ведно със съобщение за насрочено открито заседание,
представляващо Приложение №2 към
Наредба №7 от 22.02.2008г. на Министерство на правосъдието.
На въззивника ДА
СЕ ВРЪЧИ и препис от подадения отговор на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.