Р Е
Ш Е Н
И Е
№260002/3.4.2023г. 03.04.2023г., град Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, IV-ти
граждански състав, в открито съдебно заседание на 13.10.2022
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Калина Пейчева
секретар: П.У.
като
разгледа докладваното от съдия Калина Пейчева
гр.д. № 12 по описа за 2021 година на ЯОС,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от В.Д.К. с ЕГН **********,
С.Д.К. с ЕГН **********,***, и Б.Д.К. с ЕГН **********,***, чрез адв.В.В.О. от
САК, с адрес: ***, срещу ЗК"УНИКА"АД, ЕИК *********, с която се иска да бъде осъдено ответното
застрахователно дружество да заплати на всеки ищец обезщетение в размер от по
200 000 лв. за претърпените морални болки и страдания от загубата на
майка им - И.Б. К., вследствие причиняване смъртта ú в резултат на ПТП
от 16.09.2020г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, както и да заплати направените по делото
разноски, разноските за адвокат и дължимите държавни такси.
Исковата претенция се основава на следните обстоятелства: На 16.09.2020г.,
около 14:18 часа, преди входа на с.*******, на път III-7602, километър 36, на
700 метра преди с.*****, водачът Д.В. К. с ЕГН **********, управлявал лек
автомобил марка „Деу", модел „Нубира" с рег.№ ****** като автомобилът
се е движел от с.***** към с.******. Движението се е осъществявало при дневна
светлина, нормална видимост и суха асфалтова настилка. В автомобила на предна
дясна седалка с поставен обезопасителен колан пътувала И.Б. К. с ЕГН **********.
При преодоляване на плавен ляв завой, поради движение с несъобразена скорост,
водачът Д. К. изгубил контрол над управлявания от него автомобил, вследствие на
което автомобилът напуснал платното за движение отдясно, преминал косо през
десния банкет, продължил движението си частично по дъното на отводнителния
канал, блъснал се в бетоновия водоскок и се преобърнал по таван. Водачът имал
възможност да предотврати ПТП, ако е контролирал непрекъснато управлението на
л.а. така че да е върху пътното платно и ако се движил със скорост, която е
съобразена с конкретните пътни условия. След настъпилото ПТП пострадалата е
транспортирана и настанена за лечение в МБАЛ„Свети Пантелеймон - Ямбол"АД
с множество тежки травматични увреждания от процесното ПТП. Въпреки проведеното
лечение вследствие на травматичните увреждания, пострадалата е починала на ********г.
В резултат на допуснатото нарушение на правилата за движение по пътищата Д.В. К.
причинил по непредпазливост смъртта на И.Б. К.. Управляваният от Д.В. К. с ЕГН **********,
лек автомобил марка „Деу", модел „Нубира" с рег.№ *****, има валидно
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" със
ЗК „Уника" АД с полица № ********, валидна от 28.04.2020г. до 27.04.2021г.
Във връзка с ПТП-то е образувано досъдебно производство № 187/2020г. по
описа на РУ - Тунджа, пр.пр.№1324/2020г., по описа на ОП - Ямбол.
С молба с вх.№ *********/09.10.2020г. ищците сезирали ответника за
изплащане на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, но до
момента не е изплатено такова.
Починалата И.Б. К. е майка на ищците, които преживяват много тежко загубата
на своята майка, към която били силно привързани. Връзката между ищците и
починалата била изключително силна. Семейството било сплотено, всички си
помагали взаимно и били неразделни във всеки един момент. Смъртта на И.К. била неочаквана
и ненавременна и довела до продължителни морални страдания от загубата й.
Смъртта на майката на ищците е изключително голям удар за тях. Ищците са
загубили единственият човек, на когото имали пълно доверие, и от който очаквали
подкрепа във всяка една житейска ситуация. Със загубата на загиналата си майка
ищците са загубили моралната си подкрепа и опора завинаги. Те непоносимо тежко
понасят внезапната смърт на И.К., починала в резултат на ПТП. Претендират
обезщетение от по 200 000 лева за всеки един от ищците, която сума считат за
справедливо обезщетение, което съответства доколкото е възможно на причинените
им неимуществени вреди - претърпените от тях морални болки и страдания от загубата на
майка им.
В срока за отговор на исковата молба е постъпил такъв от ответника
ЗК"УНИКА"АД, представлявано от Д.Т. -изп.директор, и Б.П. - главен
изп.директор, чрез проц.представител юриск. Г.Б.В., с който се излага становище
за допустимост, но неоснователност на исковете. Оспорва по основание и размер
предявените искове.
Ответникът признава, че е получил уведомление за настъпило застрахователно
събитие с три претенции от ищците за определяне и изплащане на обезщетения. Възразява, че не е налице отказ от страна на
ЗК „Уника" АД. Завява, че е проведена предписаната в КЗ процедура, като е
установено, че представените документи не са достатъчни за вземане на окончателно
решение и с писмо изх. № **********/12.10.2021г. пострадалите са поканени да
представят конкретни допълнителни документи, които и към настоящия момент не
били представили.
Не оспорва наличието на валидно сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите между водача на лек автомобил
марка „Деу", модел Нубира", с рег.№ ******* и застрахователна
компания ЗК"УНИКА"АД към датата на настъпване на процесното ПТП.
Оспорва наличието на противоправност на действията на соченото като
деликвент лице, застраховано по застраховката „Гражданска отговорност".
Оспорва настъпването на деликт с механизъм, който се твърди от ищцовата страна,
по-конкретно оспорва наличието на следните елементи от фактическия състав на
деликт: противоправност на действията и вина на лицето, сочено като деликвент,
застраховано към ответното дружество и причинно-следствена връзка между
неговите действия и настъпването на деликт и на негативните последици от него.
Оспорва твърденията за механизма на настъпване на ПТП, изложени в исковата
молба. Оспорва твърдението в исковата молба, че единствено соченото за
деликвент лице с действията си е причинил настъпването на деликта.
Прави възражение за принос от страна на починалото лице към настъпването на
деликта, като твърди, че пострадалото лице се е поставило в ситуация на повишен
риск. Прави възражение за съпричиняване от страна на починалата към понесените
от нея негативни последици, изразяващо се в пътуване без поставен предпазен
колан - в нарушение на разпоредбата на чл. 137 а от ЗДвП.
Оспорва размера на претендираните обезщетения за неимуществени вреди като
прекомерно завишени.
В с.з. ищците, редовно призовани, не се явяват, за тях се явява адв. В.О.
от САК, който моли съда да уважи така предявените искове, представя списък на
разноски по чл. 80 ГПК и моли да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение с
ДДС.
За ответното
застрахователно дружество, редовно призовано, се явява юриск.В.,
който моли да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и в
завишен размер, моли за присъждане на разноски и юрисконсултско
възнаграждение по делото.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от
фактическа страна:
Съдът приема за
безспорно, че към датата на настъпване на процесното
пътнотранспортно произшествие - 16.09.2020г., Д. К. - водачът на лек автомобил марка „Деу", модел Нубира", с
рег.№ ******,
е притежавал задължителна застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите" при ответника ЗК"УНИКА"АД, валидна за датата на
ПТП, и наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност" между ответника и водача на лекия автомобил към
момента на процесното ПТП, което се установява и от справка
от Гаранционен фонд с изх. № 24-01-663/15.12.2020г..
Видно от Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 2020-1039-203, на 16.09.2020 г. около 14:18
часа, на път III-7602, километър 36, водачът Д.В. К. с ЕГН **********, на 79
години, управлявал лек автомобил марка „Деу", модел „Нубира" с рег.№ ******,
е катастрофирал, при което същият е починал, а пътуващата с него И.Б. К. с ЕГН **********,
на 74 години, е настанена в МБАЛ- Ямбол.
От Съобщение за
смърт № 21 от 30.09.2020г., препис-извлечение от акт за смърт № 0886 от
01.10.2020г. на И.Б. К. и удостоверение за наследници на И.Б. К., същата е
починала на ****** г. и е оставила следните наследници по закон: В.Д.К. с ЕГН **********, С.Д.К. с ЕГН **********,***, и Б.Д.К.
с ЕГН **********,*** - ищите.
От
заключението по назначената САТЕ се установява следния механизъм на ПТП,
станало на 16.09.2020г.: Произшествието е настъпило на път III-7602, в
отсечката между с.***** и с.*****, обл. ******, на
около 700 метра преди табелата за начало на с.******. Конфигурацията на пътя
представлява плавен ляв завой с радиус около 134 метра, считано по посоката на
движение на процесния лек автомобил Деу Нубира. Асфалтовото покритие
към момента на произшествието е било сухо, запазено в работно състояние. Непосредствено
преди произшествието, л.а. Деу Нубира
с peг. № ******** се е движил в посока от с. **** към
с. *****, обл. *****, в дясната пътна лента като няма
данни за движещи се в непосредствена близост пред или до него други автомобили.
В определен момент в процеса на преодоляване на описания ляв завой, автомобилът
е напуснал платното за движение отдясно, преминал е косо през десния банкет,
продължил е движението си частично по дъното и стените на отводнителния окоп,
блъснал се е челно в бетонния водосток и се преобърнал върху тавана си. Няма
данни водачът на автомобила да е реализирал ефективно задействане на спирачната
уредба. В процеса на аварийното си движение, автомобилът е преминал през
участъци с различен коефициент на съпротивление и е осъществил удар в
неподвижно препятствие - стената на бетонен водосток като в резултат на удара
л.а. се е преобърнал и е останал да лежи върху таван. Скоростта на движение на
л. а. Деу Нубира с peг. ****** преди ПТП е била около 106 km/h, каквато е и
скоростта при настъпване на произшествието, т.е. това е скоростта на движение
на автомобила към момента на изпадане в аварийно безконтролно движение,
изразяващо се в насочване косо надясно с последващо напускане на платното за
движение, удар и преобръщане. В резултат на произшествието са причинени
материални щети на автомобила и телесни увреждания на пътуващите в него.
Произшествието
е настъпило извън населено място. Откъм посоката на приближаване на лекия
автомобил към мястото на произшествието са били поставени следните пътни знаци,
описани в протокола за оглед: пътен знак № А 28 - „Кръстовище с път без
предимство отляво", поставен на 45 метра преди мерната линия; пътен знак №
А 2 - „Опасен завой наляво", поставен на 200 метра преди мерната линия; пътен
знак № В 24 - „Забранено е изпреварването на моторни превозни средства, с
изключение на мотоциклети без кош и мотопеди", поставен на 200 метра преди
мерната линия. Произшествието е настъпило при дневни условия, ясно време и
много добра видимост.
Непосредствено
преди настъпване на ПТП, л.а. Деу Нубира
се е движил по плавен ляв завой и сухо асфалтово покритие. В определен момент,
водачът на автомобила е загубил контрол над управлението му, като същият се е
насочил косо надясно и е напуснал платното за движение. Водачът на автомобила
се е движил на границата на критичната скорост (104.40 км/ч) за преодоляване на
завоя, в резултат на което автомобилът се е насочил косо надясно и е напуснал
платното за движение. Към момента на аварийното насочване на лекия автомобил
косо надясно, отстоянието, на което той се е намирал
преди мястото на удара, е било по-малко от опасната му зона за спиране и дори
водачът на автомобила да е реагирал за аварийно спиране, ударът в неподвижното
препятствие би бил непредотвратим.
В.л.
заключава, че причина за възникване на произшествието е несъобразената с
пътната обстановка и по-точно с конфигурацията на пътя, скорост на движение, с
която водачът е управлявал автомобила. По този начин, той е загубил контрол над
управлението му и е допуснал същият да напусне аварийно платното за движение с
последващо блъскане в неподвижното препятствие.
По
време на извършения оглед на местопроизшествието не са открити следи от течове,
задирапия, прохлузвания по
асфалтовото покритие, предхождащи откритите следи, които да посочват
възникването на някаква техническа неизправност по автомобила, която да е
станала причина за последвалото ПТП.
Водачът
на л.а. Деу Нубира е имал
техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако е контролирал
непрекъснато управлението на автомобила така, че да запази траекторията му на
движение върху пътното платно, без да го напуска и навлиза в крайпътните площи,
където е настъпило преобръщането му. От практическа гледна точка, мерки за
недопускане на ПТП е следвало да се предприемат от водача на л.а. Деу Нубира, изразяващи се в
следното: да се движи със скорост, която да бъде съобразена с конкретните пътни
условия и по-точно - с конфигурацията на платното за движение; да контролира
непрекъснато управлявания от него автомобил и да не допуска същият да напусне
платното за движение и преминаването му в крайпътните площи.
От заключението на в.л. по СМЕ се
установява, че в резултат на процесното ПТП пострадалата И.Б. К. е получила
автомобилна травма (травма в салона на лек автомобил като пътник на предна
дясна седалка в резултат на напускане на пътното платно в дясно по посоката на
движение на автомобила и удар с дясната половина на предните състави в
неподвижно, бетонно крайпътно съоръжение), изразяваща се в следните телесни
увреждания: тежка съчетана травма със засягане на главата, шията, гръбначния стълб,
гръбначния мозък, гръдния кош, белите дробове, корема и крайниците, протекла с
клинично изявена картина на тежък травматичен шок, по повод на който е била
хоспитализирана по спешност в ОАИЛ при МБАЛ „Св. Пантелеймон"
АД - Ямбол; черепно-мозъчна травма, изразяваща се в дифузна мозъчна увреда, контузия на мозъка и субарахноидален
(между меката и паяжиновидната мозъчни обвивки)
довела до изпадането на пострадалата в състояние на комоционна
кома, повърхностна рана в лявата половина на челото с размери 1-1,5 см, кръвонасядане в областта на устата, разкъсно-контузни
рани по пода на устната кухина, долната и горна повърхности на езика, наложили
хирургична обработка, масивни кръвонасядания на
меките черепни обвивки предимно в челната и теменна области, оток на мозъка с малкомозъчно вклиняване; шийна
травма с наличие на широко лентовидно кръвонасядане в
областта на дясната й половина, с посока отгоре отзад, надолу и напред, с
дължина около 3/10 см, с повърхностни охлузвания на кожата, изразено кръвонасядане на меките тъкани и мускулите пред шийния сегмент на гръбначния стълб, счупване на телата на
втори и трети шийни прешлени, контузия на гръбначния
мозък; гръдна травма, изразяваща се в косо разположено лентовидно охлузване на
кожата над дясна ключица и предната повърхност на гръдния кош, с дължина около
15 см и широчина около 3 см, охлузвания на кожата в областта на гърба на нивото
на лопатките и кръстната кост, масивни кръвонасядания
и кръвоизливи в меките тъкани на гръдния кош в дясно и в ляво отпред и отстрани,
счупвания на I, II и III ребра в ляво по предните и страничните им линии, с
кръвоизливи в областта на меките тъкани около счупванията,
счупвания на десните II, III и VI ребра, с кръвоизливи около местата на счупванията им, наличие на 800 мл кръвениста
течност, дълбоки контузионни огнища и кръвоизливи на
белите дробове, по-силно изразени в десния бял дроб, данни за хипостатична пневмония, кръвоизливи на рехавите тъкани на средостението, предимно на предното средостение;
коремна травма, изразяваща се в охлузване на кожата по предната коремна стена,
наличие на 600 мл кръв и кръвни съсиреци в коремната
кухина, субкапсуларни разкъсвания на слезката чернодробния паренхим;
травма на опорно-двигателния апарат, изразяваща се в масивни кръвонасядания и разкъсно-контузна
рана в средна трета на дясната мишница, кръвонасядане
по предната повърхност на предмишницата на лявата
ръка, в нейната средна трета, повърхностна рана на кожата по задната повърхност
на лакътната става на дясната ръка, масивно кръвонасядане на меките тъкани по предната повърхност на
бедрото на десния крак, в неговата средна трета, разкъсно-контузна
рана по вътрешната повърхност на ходилото на десния крак, наложила хирургична
обработка, счупване на талуса (скочната
кост), масивни кръвонасядания и охлузвания по
предната повърхност на подбедрицата на десния крак,
счупване на двата пищяла на десния крак, счупване на костите изграждащи глезенната става на левия крак, повърхностни наранявания по
тръбните повърхности на ходилата и пръстите на двата крака.
Причината за смъртта на
пострадалата И.Б. К. е тежката съчетана травма, получена от нея в резултат на процесното пътнотранспортно произшествие като водеща в танатогенезата е тежката дифузна мозъчна травма, с изпадане
на пострадалата в състояние на кома. В съчетание с останалите значителни
травматични увреждания състоянието на пострадалата постепенно с времето се е
влошавало което е наложило поставянето й на изкуствена белодробна вентилация.
Въпреки предприетите своевременно реанимационни мероприятия тежкото състояние
на пострадалата е прогресирало във времето, като непосредствената причина за
настъпването на смъртта е установеното по време на аутопсията малкомозъчно вклиняване в големия тилен отвор. Това води до
компресия на мозъчния ствол с парализа и блокиране функциите на разположените в
него жизненоважни центрове на дишането и сърдечната дейност. В.л. по СМЕ
установява категорично, че между процесното пътнотранспортно
произшествие, причинило описаните множество тежки телесни увреждания на
пострадалата И.Б. К. и настъпването на смъртта й на 30.09.2020 г. съществува
причинно-следствена връзка. Описаните телесни увреждания на пострадалата И.Б. К.
имат травматична генеза, дължат се на механичното действие (удар, сътресение,
притискане, протриване, преразтягане) на твърди тъпи
и/или тъпоръбести предмети и добре отговарят да са
получени по време и в резултат на настъпилото на 16.09.2020 г., около 14,18
часа пътно-транспортно произшествие, на пътя преди входа на с.*****. Съдейки по
масивните деформации на купето на процесния автомобил
предимно в неговата дясна половина, механизма на произшествието, позицията в
автомобилния салон на пострадалата И.Б. К. и характеристиките на получените от нея
телесни увреждания в.л. по СМЕ прави заключението, че пострадалата е получила
всички описани телесни увреждания в резултат на високоенергийната
травма. След анализ на данните от материалите по делото и най-вече тези от
медицинската документация в.л. по СМЕ заключава, че към момента на настъпване
на пътно-транспортното произшествие от 16.09.2020 г., преди с.******,
пострадалата И.Б. К. е била с правилно поставен и изправен триточков предпазен
колан.
От заключението по комплексната
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза се
установява, че И.Б. К. е получила всички описани по-горе телесни увреждания в
резултат на високоенергийната травма, въпреки
правилно поставения от нея триточков предпазен колан, които увреждания са
довели до нейната смърт.
В резултат на настъпилото на
16.09.2020 г., около 14,18 часа ПТП преди входа на с.***** пострадалият водач Д.В.
К. е получил автомобилна травма (травма в салона на лек автомобил на мястото на
водача в резултат на напускане на пътното платно в дясно по посоката на движение
на автомобила и удар с дясната половина на предните състави в неподвижно,
крайпътно съоръжение), изразяваща се в следните телесни увреждания: тежка
съчетана травма със засягане на главата, гръбначния стълб, гръдния кош, корема
и крайниците, протекла с клинично изявена картина на тежък травматичен шок; черепно-мозъчна
травма, изразяваща се в множество разкъсно-контузни
рани в челно-теменните области на главата, охлузване на кожата и кръвонасядане в средата на челната област, кръвонасядания в дясната половина на челото и меките тъкани
на дясната очница, кръвонасядания:
на меките тъкани в дясната половина на лицето и долната челюст, кръвонасядания под меките черепни обвивки предимно в челните
и теменните области на главата, оток на мозъка с вклиняване; гръбначно-мозъчна
травма, изразяваща се в кръвонасядания и охлузвания
на кожата по дясната странична повърхност на шията, извънмерна подвижност във
всички посоки с костни крепитации, меките тъкани и
мускули пред гръбначния стълб със значителни кръвонасядания,
счупване на телата на пети, шести и седми шийни
прешлени; гръдна травма, изразяваща се в повърхностни кръвонасядания
и охлузвания на кожата по предно-страничните повърхности, при натиск върху
гръдния кош се установява хрущене вследствие триене на фрактурираните
повърхности на ребрата в ляво и в дясно, изразени кръвонасядания
на меките тъкани предно-странично, масивни серийни счупвания на ребрата в ляво
и в дясно, наличие на 1 л кръв и кръвни съсиреци в
лява гръдна кухина (хемоторакс), дълбоки контузионни огнища и кръвоизливи на двата бели дроба,
кръвоизливи на рехавите тъкани на средостението,
предимно на предното средостение; коремна травма,
изразяваща се в кръвонасядания и охлузвания на кожата
в горната половина на корема предимно в дясно, наличие на около 1 л кръв и
кръвни съсиреци в коремната кухина (хемоперитонеум), повърхностни разкъсвания на слезката в областта на предногорната
й повърхност, повърхностни разкъсвания на черния дроб в предно-горната му и
долна повърхности; травма на
опорно-двигателния апарат, изразяваща
се в кръвонасядания по предната и горната
повърхност на лявата раменна става и счупване на лявата лопатка, масивни кръвонасядания и отоци по предмишницата,
гривнената става и тръбната повърхност на дланта и
пръстите на дясната ръка, кръвонасядания и охлузвания
на кожата предимно по предната повърхност на подбедрицата
на десния крак. Описаните телесни увреждания имат травматична генеза, дължат се
на механичното действие (удар, притискане, протриване, преразтягане,
извънмерно движение) на твърди тъпи и/или тъпоръбести
предмети и добре отговарят да са получени по време и в резултат на процесното ПТП. Имайки предвид характеристиките на
уврежданията, установени по време на извършената аутопсия на трупа на
пострадалия Д.В. К. в.л. прави заключение, че смъртта му се дължи на тежкия,
навлязъл в необратима фаза травматичен и хеморагичен
шок, поради многобройните и тежки телесни увреждания. Изразените кръвонасядания в местата на травмите, кръвоизливите и
излива на кръв в телесните кухини свидетелстват за това, че към настъпването на
смъртта на пострадалия К. същият е имал сърдечна дейност и че смъртта му е
настъпила след процесното пътно-транспортно произшествие,
в резултат на получените от него травми и усложнения. В.л. установява, че за Д.В.
К. не са открити данни за наличие на исхемична болест
на сърцето или други състояния, които да доведат до отнемане възможността за
контрол над движението на процесния лек автомобил,
както и че не са установени при аутопсията причини за остър коронарен инцидент.
От
заключението по назначената съдебна психолого-психиатрична експертиза (СППЕ) се
установява, че връзката между ищците и майка им била много силна, семейството било
много сплотено, като всеки помагал на другите. Братята търсели редовно майка си
като морална подкрепа и опора, съветите й били ценни за тях, тъй като с
годините са показали изключителна мъдрост и майчина любов. Б.Д.К. вследствие
смъртта на майка си И.Б. К. преживял протрахирана хиподепресивна реакция, протичаща със тревога, душевна
болка, потиснато настроение, довела до ритъмно
сърдечно нарушение в последващия период от време. Изгубил човекът, който често
търсел за съвет от какъвто и да е характер, както и за морална подкрепа. Майка
му била любяща и съпричастна на всички проблеми в живота. Травмата е със
значителен психогенен интензитет като от особено значение е неочакваността на
случилото се за ищците. Пътното произшествие травмира със своята неочакваност,
отнемайки живота на любимата му майка, оставяйки му време от две седмици за
напразни очаквания в добър край след проведеното лечение. Уви, любимата му
майка почива и оставя само спомени за прекрасните отминали времена, както и
потискащи разговори с другите братя, които няма вече кой да обединява като
семейство.
В.Д.К.
приел вестта за катастрофата и шанса майка му да може да бъде спасена с надежда
това да се случи. Той бил синът, който често осъществявал контакти с майка си и
не можел да приеме възможността за нейната смърт. Уви, дори не могъл да си
вземе сбогом с любимия човек. Смъртта отнела един важен за него човек, а именно
този, който му давал спокойствие и съвети от какъвто и да е характер. След
смъртта на майка му В. станал по-потиснат и без настроение и до настоящия
момент. Изгубил съня си, отбягвал весели събития. С.Д.К. бил единственият от
братята, който в деня на катастрофата бил в близост със случилото се. Изживял
стрес, който впоследствие преживявал неколкократно,
макар и в по-лека степен при съобщаване на другите от семейството за случилото
се. Той бил „опортюниста" в семейството, който постоянно бил в конфликт
предимно с баща си. В тези моменти винаги се появявала майка му, която със
блага дума и жест успокоявала страстите. Това я правело особено ценна в
семейството - човекът, който разрешавал всички конфликти с мир и любов. Във
времето на инцидента той бил единственият от братята в България, останал да се
грижи за родителите им. Травмата, която получил след произшествието и след
смъртта несъмнено е носител на интензивни негативни емоции. С. има заболяване -
псориазис - кожно-психогенно и твърде агресивно,
което след смъртта па майка му се обострило и се
налага и до настоящия момент активно лечение. Смъртта на майка им го направила
по-меланхоличен, макар че с времето и постепенно емоционалният фон на живота му
отбелязвал овладяване на травмите - психогенна, психосоматична и соматична.
От смъртта на И.К., незивисимо от нейната
драматичност, е минала една година и предвид горните обстоятелства и характеровите особености на ищците, може да се приеме, че
същите се намират в последната фаза на преработване на травмата и вече
емоционално са се справили със загубата на двамата си родители, в т.ч. на майка
си. Занапред ще страдат по типичен начин за възрастни зрели хора от липсата на
обичаната си майка като значима за тях фигура, но т.к. са изградили отдавна
свой самостоятелен живот и семейства, това няма да се отрази драматично на
уменията им за справяне в ежедневието.
По делото
са разпитани свидетели, чиито показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, и
от които установяват неимуществените вреди за ищците.
Свидетелката Д.П.К. - съпруга на
С.К., сочи, че съпругът й е бил много близък с майка си и баща си, живеел
най-близо до тях и им бил опора. Всяка седмица ходел при тях в с. Коневец, където
живеели, помагал им за всичко - за къщата, за двора, за пазаруване, при
здравословни проблеми и за всичко необходимо за тях, на всички празници били
заедно. За катастрофата първо звъннали на съпруга й от полицията и той отишъл в
болницата веднага, после звъннал на нея и тя отишла. В болницата стояли няколко
часа, докато излязъл лекарят, който казал, че баща му е починал, а майка му е в
тежко състояние. Ходили в болницата всеки ден по два пъти, звъняли
непрекъснато в болницата за майка му как е, да говори с лекарите как протича
лечението. Когато казали, че майка му е много зле и шансовете й са малки, С. помолил
да ги допуснат при нея в интензивното отделение и лекарите като видели, че е
много разстроен, ги пуснали при нея и тогава за последно я видяли.
Свидетелката сочи, че тримата братя са много задружни, сплотени и в прекрасни
братски отношения. Съпругът й веднага звъннал на двамата си братя да им съобщи
какво е станало. Те били на работа в София и още на следващия ден дошли в Ямбол
и заедно организирали погребението на баща си. После останали в Ямбол, за да
наблюдават как протича лечението на майка им. Седмица и повече ходели заедно в
болницата непрекъснато, за да проследяват как вървят нещата. От смъртта на
майка си и тримата братя били сринати. Те заедно организирали погребението,
присъствали и тримата, били съсипани. Всички били много близки, винаги били
заедно цялото семейство на празници и други поводи, винаги са се търсели. Свидетелката
сочи, че на съпруга й С. смъртта на родителите му се отразила много зле, той
плачел през повечето време. След смъртта им ходели там където те са живели -
всичко било празно, пусто, ужасно. Той не искал да влиза, очите му се насълзявали,
било му трудно да влиза в къщата на родителите си, която е била пълна с живот,
а сега изведнъж няма никой. Свидетелката сочи, че Б. - брат на съпруга й, е
най-емоционален от тримата, той много тежко преживял всичко, плакал на
погребението, а на помена за една година от смъртта им получил аритмия и в
интензивното в кардиологичната болница в гр. Ямбол лежал два три дни, за да му
стабилизират сърдечния ритъм, а бил здрав човек, спортуващ. Посочва, че родителите
на съпруга й били в добро здравословно състояние, имали заболявания, но не нещо
особено. Майката на съпруга й страдала понякога от главоболие, болки в кръста,
в краката, нормални неща за възрастта й.
От показанията на свидетелката
И.В.К. - дъщеря на В.К., ищците Б.К. и С.К. са й чичовци, се установява, че
тримата братя са в близки отношения и когато разбрали за злополуката, отишли в
болницата. След злополуката баща й и двамата й чичовци били шокирани. Всички
очаквали добри вести за баба й Иванка, която била в болница и очаквали тя да се
оправи. Баща й не контактувал с нея и следващите месеци не я търсел, защото
тежко изживявал смъртта на майка си.
В показанията си свид. П.К. - съпруга на Б.К., сочи, че за ПТП-то Б. научил от
малкия си брат С. и бил разстроен и веднага тръгнали от София. Отношенията
между съпруга й и неговите родители били добри, нормални, винаги на всички
празници - Великден, Коледа, през отпуските, пътували и прекарвали на село с тях.
Майката на мъжа й като майка на три момчета имала към тях винаги доста
по-специално отношение, били в сърдечни отношения. Последните години родителите
на мъжа й се разболяли, на свекърва й започнал да й
намалява слуха, имала болки в краката. Б. се занимавал с нетрадиционни лечебни
практики, с рейки, което той прилагал и на майка си и по три пъти седмично
между 7 и 8 часа вечерта в продължение на 3-4 години правил специални сеанси с
нея по рейки. Свидетелката посочва, че преди ПТП-то били в с.Коневец на връщане
от морето и видяли, че родителите на съпруга й били в
добро здраве и добро емоционално състояние. Новината за катастрофата шокирала Б.,
той бил сразен. Свекърва й починала две седмици след свекъра й, била в
интензивно отделение дълго време. Говорили с професори да я прехвърлят към
София и как да я транспортират, но не се случили нещата. За мъжа й Б.
положението било доста тежко, лучилото се го сразило, въпреки че е много корав
човек, спортист. Той започнал да получава някакъв тип сърдечни кризи и 7-8
месеца ходили по лекари, за да се разбере откъде се получават. Изследвал бъбреци,
щитовидна жлеза, но сърцето му излизало от ритъм. Първият път получил криза
през м.ноември, после отново след три месеца. Той започнал да ходи по лекари и
да взема лекарства. Когато тримата братя се събрали за помен на годината на
родителите си, тогава мъжът й получил сърдечна криза и бил приет в
кардиологията в Ямбол, сърцето му излязло от ритъм и докторите в продължение на
три дни го лекували и не го пуснали на гробища. После той се подложи на една
много неприятна процедура за сърцето - аблация и след
като м.февруари тази година му я направили, кризите отново се върнали, но
всъщност имало затихващ период за излизането от ритъм. Ходил на всякакви
лекари, за да види каква е причината за да се получава това нещо с него и никой
не дал отговор, че е в резултат на някакво физическо страдание. Свидетелката е
категорична, че това излизане от ритъм съпругът й получил след смъртта на
родителите си като до тогава не е имал кардиологично заболяване.
По делото са
представени съобщение за образуване на досъдебно производство, Протокол за
оглед на местопроизшествие, Мащабна скица, Албум на ПТП, Съдебно-медицинска
експертиза на труп № 174/2020 г., Съдебно-медицинска експертиза на труп №
161/2020 г., Протоколи за разпит 2 бр. Докладна записка, Постановление за
прекратяване на досъдебно производство №187/2020г..
Въз основа на
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявени са
осъдителни искове по чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Съгласно чл.432,
ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право
да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.
Безспорно е, че
към датата на настъпване на процесното
пътнотранспортно произшествие - 16.09.2020г., водачът на лек автомобил марка
„Деу", модел Нубира", с рег.№ У3956АН е притежавал задължителна
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" при ответника
ЗК"УНИКА"АД, валидна за датата на ПТП, и наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" между ответника и
водача на лекия автомобил към момента на процесното
ПТП.
Въз основа на
данните от констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2020-1039-203,
протокола за оглед и заключенията на изслушаните по делото съдебномедицинска,
съдебна автотехническа и комплексна медицинска и автотехническа експертиза, съдът приема за установен
следния механизъм на пътното произшествие: Процесното
ПТП е настъпило на 16.09.2020 г. около 14.18 ч. на път III-7602, в отсечката
между с.Роза и с.Генерал Инзово, обл. Ямбол, на около
700 метра преди табелата за начало на с.Генерал Инзово като л.а. Деу Нубира с peг.
№ У 3956 АН с водач Д. К. се е движил в посока от с. **** към с. ******, обл. *****, в дясната пътна лента по сухо асфалтовото
покритие, запазено в работно състояние, при дневни условия, ясно време и много
добра видимост като конфигурацията на пътя представлява плавен ляв завой с
радиус около 134 метра, считано по посоката на движение на процесния
л.а.. Непосредствено преди произшествието, л.а. се е движил със скорост около
106 km/h, каквато е и скоростта при настъпване на произшествието. В определен
момент, водачът на автомобила е загубил контрол над управлението му, като
същият се е насочил косо надясно и е напуснал платното за движение отдясно,
преминал е косо през десния банкет, продължил е движението си частично по
дъното и стените на отводнителния окоп, блъснал се е челно в бетонния водосток
и се преобърнал върху тавана си. Няма данни водачът на автомобила да е
реализирал ефективно задействане на спирачната уредба. Водачът на автомобила се
е движил на границата на критичната скорост (104.40 км/ч) за преодоляване на
завоя, в резултат на което автомобилът се е насочил косо надясно и е напуснал
платното за движение. Към момента на аварийното насочване на лекия автомобил
косо надясно, отстоянието, на което той се е намирал
преди мястото на удара, е било по-малко от опасната му зона за спиране и дори
водачът на автомобила да е реагирал за аварийно спиране, ударът в неподвижното
препятствие би бил непредотвратим. В резултат на произшествието са причинени
материални щети на автомобила и телесни увреждания на пътуващите в него. Произшествието
е настъпило извън населено място. Откъм посоката на приближаване на лекия
автомобил към мястото на произшествието са били поставени следните пътни знаци,
описани в протокола за оглед: пътен знак № А 28 - „Кръстовище с път без
предимство отляво", поставен на 45 метра преди мерната линия; пътен знак №
А 2 - „Опасен завой наляво", поставен на 200 метра преди мерната линия;
пътен знак № В 24 - „Забранено е изпреварването на моторни превозни средства, с
изключение на мотоциклети без кош и мотопеди", поставен на 200 метра преди
мерната линия. Причина за възникване на произшествието е несъобразената с
пътната обстановка и по-точно с конфигурацията на пътя, скорост на движение, с
която водачът е управлявал автомобила като по този начин той загубил контрол
над управлението му и е допуснал същият да напусне аварийно платното за
движение с последващо блъскане в неподвижното препятствие. При извършения оглед
на местопроизшествието не са открити следи от течове, задирания, прохлузвания по асфалтовото покритие, предхождащи откритите
следи, които да посочват възникването на някаква техническа неизправност по
автомобила, която да е станала причина за последвалото ПТП. Водачът на л.а. Деу Нубира е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако е контролирал непрекъснато
управлението на автомобила така, че да запази траекторията му на движение върху
пътното платно, без да го напуска и навлиза в крайпътните площи, където е
настъпило преобръщането му. Водачът на л.а. е можел да предотврати ПТП като се
движи със скорост, която да бъде съобразена с конкретните пътни условия и
по-точно - с конфигурацията на платното за движение; да контролира непрекъснато
управлявания от него автомобил и да не допуска същият да напусне платното за
движение и преминаването му в крайпътните площи.
Съдът намира, че
е извършено противоправно деяние от водача на лекия
автомобил, изразяващо се в нарушение на чл.20, ал.2 и чл.21 от ЗДвП, което
деяние е довело до ПТП, в резултат на което майката на ищците И.К. е получила
множество тежки травми, от които е починала на 30.09.2020 г. в болницата. Според
чл.45, ал.2 от ЗЗД вината на водача се предполага до доказване на противното. В
тежест на ответника бе да докаже, че застрахованият при него водач няма вина за
настъпилото ПТП, което ответникът-застраховател не доказа по делото.
По делото са
налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане,
причинено от лице, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното
застрахователно дружество, а именно - извършеното от водача на застрахования
при ответника л.а. Деу модел „Нубира"
с рег.№ ****** виновно противоправно деяние, причинната връзка между деянието и
вредоносния резултат - смъртта на майката на ищците, в резултат на ПТП,
настъпило на 16.09.2020 г. по вина на водача на застрахования при ответника л.а.
при форма на вината непредпазливост.
Ищците като
синове и законни наследници на починалата в резултат на процесното
ПТП тяхна майка И.Б. К., са от кръга на лицата, посочени с Постановление № 2 от
30.XI.1984 г. по гр. д. № 2/84 г., Пленум на ВС, които имат право на
обезщетение за неимуществени вреди при смърт поради непозволено увреждане.
Увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка
"Гражданска отговорност", има право да иска обезщетение за
претърпените вреди пряко от застрахователя (чл.432, ал.1 от КЗ). По делото са
установени всички предпоставки за да възникне субективното право по чл.432,
ал.1 от КЗ на ищците: наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка "Гражданска отговорност" между деликвента
и застрахователя и на деликт с всичките кумулативно
дадени елементи от неговия фактически състав: деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието
и вредата и вина на причинителя. Налице е и валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
между деликвента и ответника към момента на
непозволеното увреждане, поради което застрахователят-ответник дължи на
основание чл.432, ал.1 от КЗ обезщетение за причинените на ищците неимуществени
вреди от смъртта на майка им в резултат от процесното
ПТП.
По делото е
установено, че претендираните от всеки ищец
неимуществени вреди - душевни болки и страдания, са в пряка и непосредствена
причинна връзка с пътно-транспортното произшествие. Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението
следва да бъде определено съобразно принципа на справедливостта. На първо
място, в съответствие с този принцип, справедливото обезщетяване на
неимуществените вреди изисква да се определи точен паричен еквивалент на
болките, страданията и другите морални вреди, които ищецът е претърпял и търпи
понастоящем. Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл.52
от ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне на размера на обезщетението. При причиняването на смърт
от значение са възрастта на увредения, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди, и редица други обстоятелства,
които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв
размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди (ППВС №
4/1968г.).
От събраните по
делото доказателства се налага изводът, че всеки от ищците е претърпял и търпи
изключително негативни преживявания, психически дискомфорт,
страдания, скръб и мъка от загубата на майка си в резултат на ПТП. От
показанията на разпитаните свидетели на ищците се установява, че починалата и
синовете й - тримата ищци, са имали близки сърдечни отношения и силна връзка. От смъртта на майка си и тримата братя били сринати. Те заедно
организирали погребението, присъствали и тримата, били съсипани. Травмата е със
значителен психогенен интензитет като от особено значение е неочакваността на
случилото се за ищците.
С.К. е бил много близък с майка си и баща си, живеел най-близо до тях и им
бил опора. Всяка седмица ходел при тях в с. ****, където живеели, помагал им за
всичко, на всички празници били заедно. Смъртта на майка му и баща му се
отразила много зле, заболяването, което имал - псориазис,
се обострило и се налага и до настоящия момент
активно лечение.
Б.К. също много тежко преживял
смъртта на майка си, плакал на погребението, получил аритмия месец след
погребението, а на помена за една година от смъртта й бил в интензивното в
кардиологичната болница в гр. Ямбол, където лежал два-три дни и после дълго се
лекувал. Вследствие смъртта на майка си той преживял протрахирана
хиподепресивна реакция, протичаща със тревога,
душевна болка, потиснато настроение, довела до ритъмно
сърдечно нарушение в последващия период от време. Изгубил човекът, който често
търсел за съвет от какъвто и да е характер, както и за морална подкрепа.
В.К. бил шокиран и много тежко
изживявал смъртта на майка си, затворил се и не контактувал с дъщеря си през
месеците, следващи смъртта на майка му. Той се надявал майка му да може да бъде
спасена, но това не се случило в МБАЛ Ямбол и дори не могъл да си вземе сбогом
с нея. След смъртта на майка му В. станал по-потиснат и без настроение и до
настоящия момент. Изгубил съня си, отбягвал весели събития.
При определяне на размера на обезщетението съдът взема предвид възрастта на
починалата И.К. - 74 г., възрастта на самите ищци към датата на ПТП (В. - 53
г.; С. - 49 години и Б. - 52 години). Загубата на родител неминуемо води до
страдания от висока степен. По делото от заключението по СППЕ се установи, че с
оглед обстоятелството, че от смъртта на майката на ищците, независимо от
нейната драматичност, е минала една година, ищците се намират в последната фаза
на преработване на травмата и занапред ще страдат по типичен начин за възрастни
зрели хора от липсата на обичаната си майка като значима за тях фигура, но т.к.
са изградили отдавна свой самостоятелен живот и семейства, това няма да се
отрази драматично на уменията им за справяне в ежедневието.
При установените по делото обстоятелства, съдът като взе предвид данните по
делото и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и
лимитите, вменени на застрахователните дружества, намира, че справедливото
обезщетение за претърпените от ищеца В.Д.К. неимуществени вреди от смъртта на майка
му в резултат на ПТП, настъпило на 16.09.2020г., е в размер 100 000лв.; справедливото
обезщетение за претърпените от ищеца С.Д.К. неимуществени вреди от смъртта на майка
му в резултат на процесното ПТП, е в размер 100 000лв.. ЯОС намира, че
справедливото обезщетение за претърпените от ищеца Б.Д.К. неимуществени вреди
от смъртта на майка му в резултат на същото ПТП, е в размер 100 000лв..
Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване от страна на
починалата, изразяващо се в пътуване без поставен предпазен колан в нарушение
на разпоредбата на чл. 137 а от ЗДвП. По делото е категорично доказано, че И.К.
при ПТП на 16.09.2020 г. е получила
всички описани по-напред телесни увреждания в резултат на високоенергийната
травма, въпреки правилно поставения от нея изправен триточков предпазен колан,
които увреждания са довели до нейната смърт.
ЯОС намира
предявените искове по чл.432, ал.1 от КЗ за основателни и доказани до размер на
по 100 000лв., за които размери следва да бъдат уважени, а в останалата
част следва да се отхвърлят.
Предвид
основателността на исковите претенции, основателни са и претенциите за законна
лихва върху присъдените обезщетения. Съобразно правилото на чл.497, ал.1, т.2
от КЗ и датата на депозиране на молбата пред застрахователя на 09.10.2020 г., тази
претенция е дължима от 10.01.2021 г. до изплащане на вземането, но тъй като се
претендира от датата на предявяване на исковете - 12.01.2021 г., следва да бъде
уважена от тази дата.
С оглед изхода
на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ищецът Б.К. има право на разноски
съразмерно с уважената част от иска. Направените разноски от него са 8000лв. за
д.т. и 500 лв. за вещи лица, следователно ответникът следва да му заплати 4250
лв. разноски съразмерно с уважената част от иска.
Ищците са представлявани от адв.В.В.О. от САК по договори за правна помощ безплатно
на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв.. На основание
чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.1, т.3 от ЗА вр. чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да заплати на адв.В.В.О. от САК като упълномощен от ищеца С.Д.К. адвокатско възнаграждение в размер на 4236
лв. с ДДС лв., като упълномощен от ищеца Б.Д.К. адвокатско
възнаграждение в размер на 4236 лв. с ДДС, като упълномощен от ищеца В.Д.К. адвокатско възнаграждение в размер на 4236
лв. с ДДС, или общо следва да заплати на адв. О.
12708
лв..
На основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищците дължат на ответника направените от него разноски,
съобразно отхвърлената част от исковете им. Ответникът е направил разноски в
размер на 600 лв. за в.л. и му се дължат 300 лв. съобразно отхвърлената част от
исковете им.
На основание
чл.78, ал.6 от ГПК, поради освобождаването на ищците В.Д.К. и С.Д.К. от
задължението за внасяне на държавна такса и разноски, ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на ЯОС 9594 лв. (държавна такса от 8000 лв. и 1594
лв. за вещи лица).
На основание
изложеното, ЯОС
Р Е Ш И :
Осъжда ответника
ЗК"УНИКА"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул.„Тодор Александров" № 18, на основание чл.432, ал.1 от КЗ и
чл.86 от ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца В.Д.К. с ЕГН **********,
с адрес: ***,
сумата от 100 000 лв. (сто хиляди лв.), представляваща обезщетение за претърпени
от ищеца неимуществени вреди от смъртта на майка му И.Б. К. вследствие причиняване смъртта ú в резултат на ПТП
от 16.09.2020г., причинено
от водача на л.а. „Деу", модел „Нубира" с рег.№ ******,
застрахован
по риска „Гражданска отговорност" в ЗК"УНИКА"АД,
ЕИК *********, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на
исковата молба - 12.01.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, като иска за
горницата над 100 000 лв. до претендирания размер от 200 000 лв. ведно със законната лихва, като
неоснователен отхвърля.
Осъжда ответника
ЗК"УНИКА"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул.„Тодор Александров" № 18, на основание чл.432, ал.1 от КЗ и
чл.86 от ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца С.Д.К. с ЕГН **********,
с адрес: ***,
сумата от 100 000 лв. (сто хиляди лв.), представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди от смъртта на майка му И.Б. К. вследствие причиняване смъртта ú в резултат на ПТП
от 16.09.2020г., причинено
от водача на л.а. „Деу", модел „Нубира" с рег.№ ******,
застрахован
по риска „Гражданска отговорност" в ЗК"УНИКА"АД,
ЕИК *********, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на
исковата молба - 12.01.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, като иска за
горницата над 100 000 лв. до претендирания размер от 200 000 лв. ведно със законната лихва, като
неоснователен отхвърля.
Осъжда ответника
ЗК"УНИКА"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул.„Тодор Александров" № 18, на основание чл.432, ал.1 от КЗ и
чл.86 от ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Б.Д.К. с ЕГН **********,***, сумата от 100 000
лв. (сто хиляди лв.), представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди от смъртта на майка му И.Б. К. вследствие причиняване смъртта ú в резултат на ПТП от 16.09.2020г., причинено от
водача на л.а. „Деу", модел „Нубира" с рег.№ *******,
застрахован
по риска „Гражданска отговорност" в ЗК"УНИКА"АД,
ЕИК *********, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на
исковата молба - 12.01.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, като иска за
горницата над 100 000 лв. до претендирания размер от 200 000 лв. ведно със законната лихва, като
неоснователен отхвърля.
Осъжда ответника
ЗК"УНИКА"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул.„Тодор Александров" № 18, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ДА
ЗАПЛАТИ на ищеца Б.Д.К. с ЕГН **********,***, сумата 4250 лв.
направени разноски съразмерно с уважената част от иска.
Осъжда ответника
ЗК"УНИКА"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул.„Тодор Александров" № 18, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.1, т.3 от ЗА вр.
чл.7, ал.2, т.5 от Наредба№ 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, на адв.В.В.О. с ЕГН ********** от
САК адвокатско възнаграждение 12708 лв..
Осъжда ищеца В.Д.К. с ЕГН **********,***, на основание
чл.78, ал.3 ГПК да заплати на ответника ЗК"УНИКА"АД,
ЕИК *********, сумата 100 лв. разноски по делото съобразно отхвърлената
част от исковете.
Осъжда ищеца С.Д.К. с ЕГН **********,***, на основание
чл.78, ал.3 ГПК да заплати на ответника ЗК"УНИКА"АД,
ЕИК *********, сумата 100 лв. разноски по делото съобразно отхвърлената
част от исковете.
Осъжда ищеца Б.Д.К. с ЕГН **********,***, на основание
чл.78, ал.3 ГПК да заплати на ответника ЗК"УНИКА"АД,
ЕИК *********, сумата 100 лв. разноски по делото съобразно отхвърлената
част от исковете.
Осъжда ответника
ЗК"УНИКА"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул.„Тодор Александров" № 18, на основание чл.78, ал.6 и чл. 81 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд – Ямбол сумата 9594 лв., от които 8000
лв. дължима държавна такса съразмерно уважената част на исковете, и разноски за
изготвяне на експертизи в размер на 1594 лв..
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: