Решение по дело №286/2018 на Районен съд - Луковит

Номер на акта: 42
Дата: 25 април 2019 г. (в сила от 2 август 2019 г.)
Съдия: Венцислав Стефанов Вълчев
Дело: 20184320200286
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …

 

гр. Луковит, 25.04.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на четвърти януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ

 

при секретаря В.П.

като разгледа докладваното от съдията АНД № 286 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе, съобрази следното:

           

            Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. 

 

            Образувано е по повод на жалбата на Й.Ц.Н. с ЕГН ********** ***, срещу Наказателно постановление № 18-0297-000240/ 06.08.2018 г.,  издадено от Н. на РУ МВР Луковит към ОД МВР Ловеч, с което за нарушение на 150 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лева и за нарушение на  чл. 137е от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лева.

            С жалбата, която санкционираното лице подава в срок, се иска отмяна на наказателното постановление (НП) по съображения, че същото е незаконосъобразно, тъй като е издадено при съществени нарушения на материалноправните и процесуалноправните норми.   

В придружително писмо до съда, въззиваемата страна РУ МВР Луковит към ОД МВР Ловеч, чрез Н. гл. инспектор И.Р., моли за потвърждаване на наказателното постановление и прави доказателствено искане да бъдат разпитани свидетелите по акта.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично. Представлява се от адв. Н.Л. с пълномощно по делото, който поддържа жалбата. Оспорва се фактическата обстановка. Ангажират се доказателства.

            Въззиваемата страна – РУ на МВР Луковит, редовно призована, не изпраща представител.

            От показанията на разпитаните по делото свидетели - актосъставителят В.Н.И. – младши автоконтрольор „Пътна полиция“ при РУ МВР Луковит, И.В.Т. и Й.В.Г. ***, Ц.Г.Ц. и Г.П.Д., писмените доказателства – Наказателно постановление № 18-0297-000240/ 06.08.2018 г. на Н. на РУ МВР Луковит (копие и оригинал), Заверено копие от Докладна записка рег. № 297р-16733/ 28.09.2018 г. от служител РУ МВР Луковит; АУАН № 295/ 29.04.2018 г. (оригинал и копие); Заверено копие от Докладна записка рег. № 297р-13055 от 20.07.2018 г. от служител на РУ на МВР Луковит; Заверено копие от Заповед № 8121з-515/ 14.05.2018 г. на МВР; Заверено копие от Удостоверение № р-2080/ 15.02.2017 г. на ОД МВР Ловеч, Заверено копие от Удостоверение № р-2085/ 15.02.2017 г. на ОД МВР Ловеч, Справка за нарушител/водач, Протокол от с.з. от 23.08.2018г по НОХД. № 237/ 2018 г., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

            На 29.07.2018 г., около 22.20 часа, в община Луковит, Ловешка област, на общински път № LOV 2091, км.1,700, в посока с.Тодоричене, жалбоподателят Й.Ц.Н. управлява мотопед марка „Betamotor Temp“ с рама № *****************, в дясната част на пътното платно, който бил със спукана задна гума, съзнавайки, че не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/. Същият не носел и каска. В същия момент мотопеда, управляван от Н., бил застигнат от полицейски патрулен автомобил движещ се в същата посока, в който били полицейските служители от РУ МВР Луковит и свидетели по делото В.Н.И., като водач, И.В.Т. и Й.В.Г., които работили по утвърден график. Полицейските служители възприели мотопеда от няколко стотин метра, тъй като мотоциклетът се движел по прав пътен участък и с включени задни габарити. Когато патрулния автомобил го приближил, полицейските служители И.В.Т. и Й.В.Г. възприели, че мотопедът „се сее“ тъй като е със спукана задна гума и няма поставена отзад регистрационна табела. В същото време жалбоподателят спрял движението на мотопеда в дясната част на пътното платно. Патрулният автомобил също спрял, тъй като полицейските служители имали намерение да извършат проверка на водача.

Полицейските служители излезли от патрулния автомобил и възприели, че двигателят на мотопеда все още работи. Представили се на водача и му поискали документите за проверка. Жалбоподателят Й.Н. представил само лична карта, заявявайки, че не притежава СУМПС. В хода на извършената проверка полицейските служители установили, че жалбоподателят управлява автомобила след като е употребил алкохол, че не е правоспособен водач, не носи каска, а и мотопедът нямал поставена регистрационна табела, тъй като не бил регистрирал по надлежния ред. Пред полицейските служители жалбоподателят заявил, че е ходил до ресторанта в с.Петревене, за да купи храна и прибирайки се към къщи в с.Тодоричене, по пътя се спукала задната гума на мотопеда.

            Свидетелят В.Н.И. – младши инспектор „Пътен контрол“ при РУ МВР Луковит, съставил АУАН № 295, серия Д, бл. № 233707 от 29.07.2018г. срещу жалбоподателя, за това, че на същата дата, около 22.20 часа, по общински път № LOV2091, км. 1,700, посока с.Тодоричене, управлява мотопед марка „Betamotor Temp“ с рама № *****************, като не притежава свидетелство за управление на МПС, установено след справка с Оперативно дежурна част /ОДЧ/, с което е нарушил чл. 150 от ЗДвП; не поставя защитна каска по време на движение с което нарушил чл. 137е от ЗДвП.

Жалбоподателят Н. не направил възражения, подписал акта и му бил връчен препис от него.

            Още докато полицейските служители и жалбоподателят със своя мотоциклет били на мястото на нарушението, към тях се приближил автомобил, който спрял. В този автомобил бил и свидетелят Г.П.Д., на който било разпоредено от полицейските служители да откара мотопеда до дома на жалбоподателя в с.Тодоричене. Свидетелят Д. запалил мотопеда, който бил със спукана гума и в това му състояние управлявайки го, закарал мотопеда до дома на жалбоподателя в с.Тодоричене, като по време на движение предните светлини на мотопеда работели нормално и осветявали пътя пред него. По време на движението към с.Тодоричене мотопедът, управляван от свидетеля Д., бил ескортиран от полицейския патрулен автомобил.   

По отношение на установените нарушения на жалбоподателя, че управлява мотопеда след употреба на алкохол, както и че мотопедът не е бил регистриран по надлежния ред, било образувано досъдебно производство, а след внасяне на обвинителен акт от Районна прокуратура гр.Луковит е образувано НОХД № 237/ 2018 г. по описа на РС Луковит, което е служебно известно на съдебния състав разгледал настоящето въззивно производство. 

Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление /НП/ от Н. на РУ МВР гр.Луковит. В НП са възпроизведени констатациите на актосъставителя, като е посочено, че жалбоподателят, като нарушител е извършил следното: управлява мотопед марка „Betamotor Temp“ с рама № *****************, като нарушава: не притежава свидетелство за управление на МПС, установено след справка с ОДЧ, с което е нарушил чл. 150 от ЗДвП; не използва защитна каска по време на движение, с което нарушил чл. 137е от ЗДвП. За първото нарушение, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на Н. е наложена глоба в размер на 300 лева, а за второто, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП, на Н. е наложена глоба в размер на 50 лева.  

От показанията на свидетелите по делото: полицейските служители – актосъставителят В.Н.И. и очевидците на нарушението на жалбоподателя И.В.Т. и Й.В.Г., се установява по несъмнен и безспорен начин изложената и възприета от съда фактическа обстановка. Безспорно се установява, че жалбоподателят е управлявал мотопеда, без да е правоспособен водач и без поставена каска. По-конкретно, от показанията на полицейските служители се установя по безспорен начин, че същите са се движили по маршрута, по който се е движел управлявания от жалбоподателя мотопед, че от известно разстояние са възприели движението на мотопеда, тъй като участъкът от пътя бил прав и мотопедът бил с включени светлини, че когато приближили мотопеда, същият бил със спукана задна гума, и че жалбоподателят го управлява, и най-важното, че в хода на проверката установили нарушенията, които са вменени на жалбоподателя. От показанията на свидетеля Г.П.Д. се установява, че след като му било разпоредено от полицейските служители, лично той откарал мотопеда до дома на жалбоподателя в с.Тодоричене, че управлявал мотопеда със спукана задна гума, което не му пречело да се движи, както и че по време на движение предните светлини на мотопеда работели нормално и осветявали пътя пред него. Показанията на посочените свидетели са в логическа последователност, правдоподобни са и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства, поради което съдът приема същите за изцяло обективни и ги кредитира.

Следва да се приеме като доказателство в тази насока и самият АУАН, който е редовно съставен и като такъв законодателят с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП му придал доказателствена сила.

Жалбоподателят сочи доказателства, с които да опровергае факта, че е управлявал мотопеда. В тази връзка е уважено доказателственото му искане да бъде разпитан като свидетел Ц.Г.Ц..

В с.з. свидетелят Ц.Г.Ц. заяви, че с Й. живеят в селото, познават се още от деца, че вечерта прибирайки се от посока с.Петревене към с.Тодоричене, минал моста, който е на жп и влизайки от завой, видял човек и го познал, който бутал мотор. Според показанията му, спрял и попитал Й., какво се е случило, той му казал, че е спукал гума. Попитал го има ли нужда от помощ, но Й. му казал, че се е обадил на баща си. След това Ц. му казал да светне светлините, тъй като излизайки от завоя, в първия момент се изненадал. След разговора помежду им продължил по пътя и се прибрал вкъщи.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата обаче се явява неоснователна по следните съображения:

Процедурата по съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП е проведена при липса на съществени процесуални нарушения. Същите са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност форма и съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, както и описание на нарушението от фактическа страна. Както в акта, така и в процесното на делото НП, издадено въз основа на акта, са посочени нарушените разпоредби на ЗДвП и е описано ясно и точно въведеното със съответната норма санкционно релевантно поведение. Отделно от това наказанията са наложени въз основа на точно посочени санкционни норми, които отговарят на нарушените такава.

От приобщената справка за нарушител/водач /л.37/ от РУ МВР Луковит се установява, че жалбоподателят няма издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство и към дата 29.07.2018 г. жалбоподателят е управлявал процесното МПС – мотопед марка „Betamotor Temp“, без да е правоспособен водач. Ето и защо категорично по делото е доказано, че е налице вмененото в отговорност на жалбоподателя Й.Ц.Н. административно нарушение по чл. 150 ЗДвП, тъй като същият не е имал право да управлява моторно превозно средство, защото е бил неправоспособен водач.

Съдът не кредитира с доверие показанията на свидетеля Ц.Г.Ц., който твърди, че влизайки от завоя, видял човек и го познал, който бутал мотор, тъй като е спукал гума, че жалбоподателят е отказал помощ, тъй като се бил обадил на баща си, както и че свидетелят Ц. е казал, дал съвет на жалбоподателя да светне светлините, тъй като „излизайки от завоя, в първия момент се бил изненадал…“.

В тази връзка следва да се отбележи, че жалбоподателят и този свидетел се познават от деца и вероятно са в много близки отношения, при което на показанията му не следва да се дава вяра. Същите не са убедителни, тъй като от една страна са в паралел със защитната теза на жалбоподателя, но от друга в противоречие с останалите гласни доказателства.

Твърдението на свидетеля Ц., че е видял жалбоподателя да бута мотопеда е израз на неговото желание и стремеж да помогне на жалбоподателя в поддържаната от него защитна теза, че не е управлявал мотопеда, в момента, в който е бил забелязан от полицейските служители.

Не се подкрепят от установените факти и обстоятелства по делото, твърденията на свидетеля Ц., цитат: „след като минах моста, който е на жп, който вече не работи, влизайки от завоя, видях човек…“, „и му казах да светне светлините, тъй като аз излизайки от завоя, в първи момент се изненадах…“.

Според така изложените твърдения на този свидетел, в пътния участък е имало завой, което го накарало да даде съвет на жалбоподателя да светне светлините на мотопеда, най-вероятно, за да не създава опасност за движението. Само че от твърденията на полицейските служители се установява, че пътят от разклона на главния път за с.Тодоричене до началото на населеното място, представлява прав пътен участък, с видимост от няколкостотин метра, което дори е известно на всички живущи в района, в това число на полицейските служители установили нарушенията, както и на самия жалбоподател. В тази връзка съдът не кредитира и твърденията на свидетеля Ц., че е дал съвет на жалбоподателя „да светне светлините“ – защото това е угодно за защитната теза на жалбоподателя, тъй като по делото се установи по безспорен начин, че мотопедът е бил технически изправен, с работещи светлини и най-вече, че светлините му са били забелязани от няколкостотин метра от полицейските служители, които се движели с патрулния автомобил след мотопеда, управляван от жалбоподателя.  

Всъщност, основното възражение против НП, което се поддържа е, че жалбоподателят не е имал качеството водач на мотопеда, тъй като не го е управлявал, поради което и двете вменени му нарушения са обективно несъставомерни. Следва да се отбележи, че това възражение не е направено още при съставяне на самия акт, Така, че още от този най-ранен етап на административното производство, когато всъщност се поставя негово начало със съставянето на акта, нарушителят не е правил такива възражения, които обаче поддържа впоследствие – в жалбата и чрез ангажираното в с.з. доказателство, състоящо се в показанията на свидетеля Ц.Г.Ц., който се сочи като непосредствен очевидец на ситуация, при която малко преди часа на проверката, визиран в акта, жалбоподателят е бутал процесния мотопед, тъй като бил със спукана гума. Ангажираните от жалбоподателя свидетелски показания на Ц.Г.Ц. са недостоверни. Същите съдържат неверни твърдения, че жалбоподателят през времето, през което е установено нарушението, не е бил управлявал мотопеда, което се опроверга по един категоричен начин от кредитираните от съда гласни и писмени доказателства, за което по-горе са изложени подробни съображения.

На твърденията на свидетеля Ц. се противостоят показанията на свидетелите В.Н.И., И.В.Т. и Й.В.Г., подкрепени от тези на свидетеля Г.П.Д.. Първите заявяват категорично, че на същия ден и час са забелязали именно жалбоподателя да управлява мотопеда по прав пътен участък в посока с.Тодоричене, в дясната част на пътя върху асфалтовото покритие, чe мотопедът е бил с включени светлини и спукана задна гума, като поводът да извършат проверката е липсата на табела на мотопеда с регистрационен номер. От заявеното от свидетеля Г.П.Д. съдът се убеди непосредствено в обстоятелството, че мотопедът е бил в движение, с работещи светлини и най-вече, че е можел нормално да се движи със спукана задна гума.

Неподкрепено с нито едно доказателство по делото е твърдението на жалбоподателя, че не е управлявал мотопеда, тъй като е бил със спукана гума. Житейски неоправдано е такова твърдение, тъй като всеки би управлявал мотопед със спукана задна гума, който е от най-ниския клас МПС при положение, че самото МПС би се движело нормално /както е установено в настоящия случай/, отколкото да се бута един мотопед на едно голямо разстояние, както в случая е между две населени места.

Налице е обоснован извод, че жалбоподателят е бил водач на мотопед, който е управлявал по път, отворен за обществено ползване и го е управлявал без да притежава според нормата на чл. 150 ап от ЗДвП съответно свидетелство за управление. Не възниква съмнение и относно второто нарушение, че жалбоподателят е управлявал мотопеда без поставена каска, каквато се изисква по чл. 137е от ЗДвП, което и обстоятелство изрично не се оспорва в жалбата.

Правилно за нарушението по чл. 150 от ЗДвП е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл. 177, ал. 1 т. 2 от същия закон. Липсата на предишни наказания по ЗДвП е резултат от липсата на право да управлява МПС. Наложената глоба в размер на 300 лева е относима към завишената степен на обществена опасност на деянието, тъй като на процесната дата и час жалбоподателят е извършил и други деяния предмет на престъпления, управлявайки мотопед, който не е регистриран по надлежния ред и след употреба на алкохол. Тъй като по делото са налице само отегчаващи обстоятелства, то определената глоба в максимален размер е правилно определена от АНО и няма основание за нейното намаляване, тъй като всички нарушения на правилата за движение са били с висока степен на обществена опасност и реална са застрашавали сигурността на движението. В останалата част относно санкцията по чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. първо от ЗДвП, за нарушение на чл. 137е от същия закон, НП същото следва да се потвърди, тъй като глобата е определена от законодателя в твърд размер.

            Предвид всичко гореизложено, съдът счита, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.

            Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0297-000240/ 06.08.2018 г.,  издадено от Н. на РУ МВР Луковит към ОД МВР Ловеч, с което на Й.Ц.Н. с ЕГН ********** ***, за нарушение на 150 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложена ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева и за нарушение на чл. 137е от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП му е наложена ГЛОБА в размер на 50 лева, като законосъобразно.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Ловеч в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.

 

 

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: