Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 239
гр. Сливен, 05. 11. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
двадесет и девети
октомври, две хиляди
и двадесета година,
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря Николинка Йорданова, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 249 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона
за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от „МГ КАФЕ“
ООД с ЕИК: …………., със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „А. Б.“
бл. …, вх. …, ет. …, ап. …, пр. от у. В.А.П., подадена против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-56-0405440 от
02.06.2020 г., издадена от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ Бургас,
Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на НАП, с която на оспорващото дружество, на основание чл. 186, ал.
3 във връзка с ал. 1, т. 1, буква „а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, е наложена
принудителна административна мярка /ПАМ/ – запечатване на търговски обект – к.-а.
на самообслужване, находящ се в: гр. Сливен, кв. „Д. Г.“, ул. „Д. Р.“ № …, ст.
от „МГ КАФЕ“ ООД с ЕИК: ……….., и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
В жалбата си оспорващото дружество твърди, че
оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материално-правните
разпоредби и несъответствие с целта на закона. Излага съображения, че: не е
изследвана техническата причина за констатираното неотчитане; непосредствено
преди контролната покупка, на к.-а. на самообслужване е извършена профилактика
от лице, при което са констатирани пропуски, съставляващи техническата причина
за неотчетената продажба; мотивите относно продължителността на срока на ПАМ са
бланкетни; административният орган е следвало да обсъди евентуално приложение
на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Моли
оспорената заповед да бъде отменена.
В съдебно заседание оспорващото дружество, редовно
призовано, се представлява от упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Претендира присъждане на направените
по делото разноски.
Административният орган, редовно призован, не се
представлява в съдебно заседание. В представено писмено становище чрез
упълномощен процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна, моли
да бъде отхвърлена, излага подробни съображения в подкрепа на твърденията си за
законосъобразност на оспорената заповед и претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е допустима. Оспорената заповед е съобщена на
оспорващото дружество на 16.06.2020 г. Жалбата срещу заповедта е подадена чрез
изпращане по пощата на 29.06.2020 г. Следователно жалбата е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Жалбата е подадена и от
надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу административен акт,
който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Предмет на оспорване е ЗНПАМ № ФК-56-0405440 от
02.06.2020 г., издадена от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ Бургас,
Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на НАП, с която на оспорващото дружество, на основание чл. 186, ал.
3 във връзка с ал. 1, т. 1, буква „а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, е наложена ПАМ–
запечатване на търговски обект – к.-а. на самообслужване, находящ се в: гр.
Сливен, кв. „Д. Г.“, ул. „Д. Р.“ № …, ст. от „МГ КАФЕ“ ООД с ЕИК: ……………, и
забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
На 18.04.2020 г. в 15:07 часа е извършена проверка от
инспектори по приходите в ТД на НАП, при която е установен работещ к.-а. на
открито, находящ се в: гр. Сливен, ул. „Д. Р.“ № …, ст. от „МГ КАФЕ“ ООД, като
при проверката е извършена покупка на един брой к. на стойност 0,40 лева, за
която покупка, от монтирания ФУВАС на к.-а. не е регистрирана извършената
продажба. Резултатите от проверката са
обективирани и удостоверени в Протокол за извършена проверка /ПИП/ серия АА №
0405440 от 18.04.2020 г. по описа на ТД на НАП. От оспорващото дружество са
изискани документи на ФУВАС и справка КЛЕН за продажбите от 18.04.2020 г. Видно
от Протокол серия АА № 0931973 от 29.04.2020 г. по описа на ТД на НАП, на
проверяващите служители са представени изисканите документи: договор за
сервизно обслужване, свидетелство за регистрация в НАП, паспорт на ФУВАС,
находящ се в гр. Сливен, ул. „Д. Р.“ № …, и КЛЕН за дата 18.04.2020 г., видно
от който извършената продажба не е регистрирана и отчетена от монтирания в к.-а.
ФУВАС.
Въз основа на установените факти, административният
орган е приел, че:
- На 18.04.2020 г. в 15:07 часа е извършена проверка
на к.-а. на самообслужване, находящ се в: гр. Сливен, кв. „Д. Г.“, ул. „Д. Р.“
№ …, ст. от „МГ КАФЕ“ ООД с ЕИК: ………….., при която е констатирано, че
търговецът в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
на МФ, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от
търговския обект;
- За извършена покупка на един брой к. на стойност
0,40 лева, за извършеното плащане не е визуализирана и регистрирана извършената
продажба от наличното монтирано и въведено в експлоатация към момента на
проверката фискално устройство за вграждане в автомати на самообслужване
/ФУВАС/ модел DATECS DP-65 KL, с ИН на ФУ: DT627051 и ИН на ФП: № 02627051;
- „МГ КАФЕ“ ООД с ЕИК: ………… отговаря на изискванията
на чл. 3, ал. 8, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, поради което
следва да регистрира извършените от него продажби на ЕКАФП;
- „МГ КАФЕ“ ООД с ЕИК: …………. не е спазило реда и
начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения
ред за продажба, което изпълнява състава на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС;
- извършено е нарушение на чл. 3, ал. 8, т. 1 във
връзка с чл. 25, ал. 4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, във връзка с
чл. 118, ал. 3 от ЗДДС, което е основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1,
б. „а“ от ЗДДС за прилагане на ПАМ.
Въз основа на приетото, административният орган, на
основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е наложил процесната ПАМ – запечатване на
търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
За издаване на заповедта и срокът на наложената ПАМ са
изложени мотиви, че същият е определен в рамките на оперативната
самостоятелност на административния орган, като са взети предвид тежестта на
нарушението и последиците от него, вида и характера на търговската дейност.
В хода на съдебното дирене е представен Протокол за
извършена профилактика на 17.04.2020 г. от лицето А. С. на Вендинг
машина на адрес: гр. Сливен, кв.„Д. Г.“, ул.„Д. Р.“ № …. Събрани са и
свидетелски показания на извършилия профилактиката А. С.. Според показанията на
свидетеля С., на 17.04.2020 г., когато е отишъл да направи профилактика,
машината не е работела, била е изключена и е имала поставена лепенка, че поради
пандемията временно няма да работи; свързал е машината към електрическото
захранване, но не си спомня, дали след като е приключил профилактиката, е
изключил машината.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Оспорената заповед, издадена от Началника на Отдел
„Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция
„Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, е издадена от компетентен
орган с оглед нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и правомощията, предоставени му
със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г., издадена от Изпълнителния директор
на НАП.
При издаване на заповедта е спазена установената от
закона форма и не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. В чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е предвидено,
че принудителната административна мярка се прилага с мотивирана заповед на
органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Следователно
процесната заповед следва да отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК.
Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа
фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито са изложени в
заповедта. Процесната заповед съдържа задължителните законоустановени
реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта,
адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начин
и срок на изпълнение на ПАМ, срок и ред за обжалване, и подпис на физическото
лице, персонализиращо административния орган.
Оспореният административен акт е издаден и в
съответствие с материалния закон. С оспорената заповед административният орган
е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в
съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.
Налице са материалноправните предпоставки за налагане
на ПАМ.
Съгласно приложимата материалноправна разпоредба на
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба.
В чл. 3, ал. 8, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е предвидено, че
лице, което извършва продажби на стоки или услуги чрез автомат на
самообслужване с електрическо захранване, с изключение на услуги по обмяна на
валута, е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба чрез ФУВАС, като
фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплей, без да
се издава хартиен документ.
В съставения ПИП е удостоверено, че на 18.04.2020 г. в
15:07 часа процесният к.-а. е бил в работещ режим и
за извършена покупка на един брой к. на стойност 0,40 лева, от монтирания ФУВАС
на к.-а. не е регистрирана извършената продажба. Това обстоятелство се
установява и от КЛЕН за продажбите от 18.04.2020 г., видно от който извършената
продажба не е регистрирана и отчетена от монтирания в к.-а. ФУВАС. Относно тези
факти не е налице спор между страните. Търговското дружество не оспорва, че е
налице неотчетена продажба. Ето защо,
след като в случая извършената продажба не е регистрирана и отчетена чрез
ФУВАС, правилно е прието, че е налице посоченото нарушение на нормата на чл.
186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС.
В тази връзка не се споделя защитната теза на
оспорващото дружество, свързана с техническа причина за констатираното
неотчитане. Липсват доказателства за наличие на такава техническа причина. Обстоятелството,
че в деня преди процесната проверка, е била извършена профилактика на к.-а. и
че е възможно лицето, извършило профилактиката, да е оставило машината в
работещ режим, не освобождава търговското дружество, в качеството му на лице,
извършващо продажби чрез автомат на
самообслужване с електрическо захранване, от задължението да регистрира и
отчита всяка продажба чрез ФУВАС, каквато продажба в разглеждания случай е
установена по безспорен между страните начин.
За налагане на ПАМ е достатъчно констатирано
нарушение, каквото в случая е налице - констатирано е неиздаване на документ за
продажба чрез визуализация на фискалния бон, което нарушение е описано в съставения
протокол за извършена проверка и се подкрепя от приложените към протокола
доказателства. По делото не са ангажирани доказателства, опровергаващи
констатациите на органите по приходите, и правилно е прието в оспорената
заповед, че са налице предпоставките на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС за
налагане на ПАМ. Следва да се има предвид, че за налагане на този вид
принудителна административна мярка е достатъчно установеното по надлежен ред и
от надлежен орган неиздаване на съответен документ за продажба, каквото в
случая е налице, поради което и при наличие предпоставките на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции. Заповедта е мотивирана именно с
наличие предпоставките за прилагане на ПАМ – нарушение на реда и начина за
отчитане продажбите.
Възражението за бланкетни мотиви относно продължителността на срока на ПАМ е
неоснователно. Определеният срок на действие на принудителната административна
мярка - запечатване на обекта за срок от 14 дни, е мотивиран. Същият е
обоснован с вида на нарушението, вида и характера на извършваната търговска
дейност, както и с невъзможност за проследяване на реализираните обороти. Административният
орган е изпълнил задължението си и е изложил съображения за конкретния срок, за
който се налага запечатването на к.-а. и обстоятелствата, които са го
мотивирали да определи този срок – за да се осигури защитата на обществения
интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения, а
също и предвид обстоятелството, че с нарушението е засегнат утвърдения ред за
данъчна дисциплина, който трябва да осигурява пълна отчетност на извършваните
от лицата продажби, тяхната регистрация и последващата възможност за проследяване
на реализираните обороти, защото поведението на лицето е насочено срещу
установената фискална дисциплина, която цели да гарантира спазването на
установените законови норми и бюджетните приходи.
Срокът на
принудителната административна мярка се определя по целесъобразност от органа,
като в настоящия случай преценката по целесъобразност е упражнена в рамките на
закона. В приложения срок мярката в достатъчна степен защитава обществените
интереси и постига целите на закона относно превъзпитание на нарушителя.
Не е налице и твърдяното несъответствие на заповедта с
целта на закона. Наложената принудителна административна мярка съответства и на
чл. 22 ЗАНН- за предотвратяване и преустановяване на административните
нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
тях. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, органът по приходите
действа при обвързана компетентност.
Неоснователно е и извършеното от оспорващия позоваване
на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се
прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги
прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване
се уреждат в съответния закон. Законът, който урежда налагането на ПАМ в конкретния
случай, е ЗДДС, като за обжалването и неуредените въпроси препраща към АПК. Не
е предвидена възможност на органите по приходите, след като установят извършено
нарушение по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, да не наложат принудителна административна
мярка, а да преценяват нарушението като маловажно такова. Тези твърдения биха
имали значение при налагане на административна санкция, но не и при прилагане
на принудителна административна мярка, какъвто е настоящият случай.
След като наложената ПАМ запечатване на обекта за срок
от 14 дни е законосъобразна, законосъобразна се явява
и разпоредената забрана за достъп до обекта, на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
С оглед на изложеното, приложената от административния
орган ПАМ е законосъобразно наложена.
По изложените съображения, оспорената заповед е
законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващото
дружество за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4
от АПК и чл. 144 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, оспорващото
дружество следва да бъде осъдено да заплати на административния орган,
защитаван в процеса от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
пр. последно от АПК, Административен съд
– Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „МГ КАФЕ“ ООД с ЕИК: ……………, със седалище и
адрес на управление: гр. Сливен, ул. „А. Б.“ бл. …, вх. …, ет. …, ап. …, пр. от
у. В.А.П., подадена против Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-56-0405440 от 02.06.2020 г., издадена от Началника на Отдел
„Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция
„Фискален контрол“ в Централно управление на НАП.
ОСЪЖДА „МГ КАФЕ“ ООД с ЕИК: ……………, със седалище и адрес на
управление: гр. Сливен, ул. „А. Б.“ бл. …, вх. …, ет. …, ап. …, пр. от у. В.А.П.,
да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 100 /сто/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: