Решение по КНАХД №2022/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Аминистративнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Я. Д. Я., [ЕГН], чрез адв. Й. А., срещу Решение № 837/07.07.2025 г., постановено по АНД № 20253110200307 по описа за 2025 г. на Районен съд – Варна (ВРС), с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 24-8703-001821/23.12.2024 г. на Началника СПС в ОДМВР–Варна, Сектор Специализирани полицейски сили Варна, с което на касатора за нарушение на чл. 104б, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 ЗДвП са наложени наказания „глоба“ в размер на 3000 (три хиляди) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение, поради абсолютно нарушение на материалния закон и процесуалните правила. По конкретно, се счита, че не са обсъдени в голяма част изложените в съдебно заседание доводи, а ВРС, е изградил решението си едностранчиво. Мотивира твърдения за неизяснена фактическа обстановка, както недоказаност на деянието, за което е ангажирана отговорността. Счита се, че изводите на съда са неправилни и неподкрепени от събраните по делото доказателствен материал. Релевира се, че не става ясно на базата на кои факти и обстоятелства съдът е формирал своето вътрешно убеждение и е приел извършване на нарушение, както и какво деяние е извършил, за да бъде квалифицирано като такова по чл. 104б, т. 2 ЗДвП. В обобщение счита, че не са събрани доказателства, обосноваващи признаци на нарушението от обективна и субективна страна. По изложените основания сезира касационната инстанция с искане за отмяна на обжалваното съдебно решение, поради неговата незаконосъобразност и постановяване на решение, с което да се отмено издаденото наказателно постановление.

Ответната страна - Началника СПС в ОДМВР–Варна, Сектор Специализирани полицейски сили Варна, редовно призована не се явява, не се представлява. С депозирани писмени бележки чрез старши юрисконсулт К. Л.-А., оспорва касационната жалба. По съществото на спора счита, че ВРС е постановил решението при пълно и всестранно установяване на относимите по делото факти, като е обсъдил всички доказателства. Отправя искане за оставяне в сила на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна намира касационната жалба за неоснователна. Счита, че оспореното решение е правилно и законосъобразно, поради което пледира за оставянето му в сила.

Административен съд - Варна, VII тричленен състав, като прецени доводите на страните, фактите, изведени от ВРС от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от оспорващия касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Производството пред районният съд е образувано по жалба от Я. Д. Я., [ЕГН], срещу НП № 24-8703-001821/23.12.2024 г. на Началника СПС в ОДМВР–Варна, Сектор Специализирани полицейски сили Варна, с което на касатора за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 ЗДвП са наложени наказания „глоба“ в размер на 3000 (три хиляди) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

Въззивният съд приема от фактическа страна следното:

Съставен е АУАН, серия GA № 1421023/10.12.2024 г., затова, че на същата дата - 10.12.2025 г., около 23:20 часа в гр. Варна, по бул. В. В. в кръговото движение с бул. В. Л. до „Автогара Варна“ в посока ул. К. Р. Н., Я. Д. Я. управлява л.а. Ф. М. с рег. № № 667М851 (негова собственост), като използва пътя отворен за обществено ползване за друго цели - извършва резки маневри, върти МПС в полукръг, преднамерено изважда МПС извън контрол чрез презавиване, довежда до загуба на сцепление на задните гуми, което покрива състава на нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП. Актът е съставен и предявен на Я., който в графата бележки и възражения отразява „нямам възражения“. В предвидения в чл. 44, ал. 1 ЗАНН 7-дневен срок не са постъпили писмени възражения. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка, административно-наказващият орган (АНО) издал обжалваното НП.

Описаната фактическа обстановка съдът приел за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства. Съдът разпитал актосъставителя и свидетеля, присъствал на съставянето му,които са вписани в АУАН, като възприел показанията им за конкретни в достатъчна степен, за да послужат при изграждане на изводите му. Гореописаните доказателства съдът приел като последователни, взаимно обвързани и непротиворечиви.

За да потвърди санкцията, въззивният съд приел от правна страна, че не се констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е съставен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.

Прието е, че императивната разпоредба на чл. 104б, т. 2 ЗДвП забранява на водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, а от събраните по делото доказателства се установява, че Я. е нарушил тази забрана. ВРС е счел, че от субективния характер на нарушението, деянието може да бъде извършено само при пряк умисъл. По отношение на възражението за допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН районният съд намира, че непълнотата на доказателствата не може да бъде основание за отмяна на НП по две причини: първо, защото страните по делото са длъжни да посочат всички доказателства в подкрепа на своите становища и, най-вече - защото съдът решава делото по същество, което от процедурна гледна точка означава, че той никога не връща делото за ново разглеждане от административнонаказващия орган, а го решава сам, по същество. По тези съображения непосочването в НП на доказателствата, които потвърждават нарушението, не може да се приеме за съществено процесуално нарушение, което да е довело до ограничаване на правото на защита на нарушителя. Съставения АУАН, така и издаденото НП съдържат фактическо описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и неговата правна квалификация. Нито в чл. 42 ЗАНН, нито в чл. 57 ЗАНН има изискване за други мотиви, освен фактическото описание на нарушението и посочване на законните разпоредби, които са били нарушени виновно. Изрично в АУАН и в НП е описано, че моторното превозно средство съзнателно е изведено извън контрол предвид доведената загуба на сцеплението на задните гуми. Описаното представлява постигнатата от водача на МПС цел, която е описана както в АУАН, така и в НП. Въззъвният съд намира, че в настоящият случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, а напротив касае е се за типично нарушение. ВРС е обсъдил и размерът на наложеното наказание, като е приел, че същият е фиксиран и пред съда не е поставен въпроса за неговата евентуална завишеност, респ. несправедливос.

По изложените съображения ВРС прави извод за законосъобразност на оспореното НП, съответно, че са налице предпоставките същото да бъде потвърдено.

Касационният съд приема от правна страна за установено следното:

Изложените от въззивния съд мотиви изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1, изр. 2 АПК.

Извършвайки проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящия състав на Административен съд – Варна намира, че доводите, изложени в касационната жалба, за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното решение и противоречие с материалния закон, се явяват касационни основание по чл. 348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), но са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.

Обжалваното решение е валидно, постановено в съответствие с приложимия материален закон. ВРС е извършил цялостна проверка на НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 НПК, приложим по препращане от чл. 84 ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства. Противно на изложеното в касационната жалба, изрично е обсъдил събраните по административната преписка и по делото доказателства, доводите на страните, както и тези, изложени във въззивната жалба и в открито съдебно заседание. В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящия съдебен състав, като съобразени с приложимите материалноправни разпоредби.

Чл. 44, ал. 1 ЗАНН установява по императивен начин правото на лицето, срещу което е съставен АУАН, да направи възражения против фактите в акта още към момента на неговото съставяне (това не е налице в настоящия случай), както и правото да подаде възражения в 7-дневен срок от подписването на АУАН.

От приложения оригинал на процесния АУАН, ясно се установява какво е обективирано от фактическа страна на нарушението, както и коя е нарушената нормативна разпоредба. В тази връзка, според настоящата инстанция, АУАН и НП имат всички предвидени в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН реквизити. Както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират, съответно не е нарушено по никакъв начин правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени, а приложената от АНО санкционна норма съответства на установеното нарушение.

За пълнота следва да се посочи, че АУАН е редовно съставен и се ползва с доказателствена сила, съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП. Жалбоподателя единствено твърди неизвършване на нарушението, но не представя никакви доказателства, които да оборят отразените в АУАН, описани обстоятелства за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, установени като извършени от Я.. Настоящата касационна инстанция намира, че от въззивната инстанция правилно са ценени доказателствата по делото. Правилно въззивният съд е достигнал до законосъобразния извод, че с поведението си касаторът е извършил вмененото нарушение. Независимо, че актосъставителят и свидетелят при съставяне на АУАН не си спомнят конкретното събитие, то последните заявяват, че поддържат отразената в АУАН фактическа обстановка, заявявайки, че положените подписи са техни. Събраните гласни доказателства, дадени от свидетеля *** - приятел на касатора, настоящият състав намира за изградена защитна теза, която не опровергава констатациите в съставения АУАН, респ. отразената фактическа обстановка в издаденото НП, тъй като въпросният свидетел изрично посочва, че не е видял Я. да не е извършвал установеното нарушение, но посочва, че е извършвана рязка маневра.

Настоящата съдебна инстанция споделя изцяло изводите на районния съд, с които е счел, че правилно е приложена и санкционната разпоредба, която установява фиксиран размер на наказанията, съответстващ на извършеното нарушение и съобразен с целите на чл. 12 ЗАНН.

Мотивиран от изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че не се установяват наведените с жалбата касационни основания.

В обобщение на изложеното, съдът намира решението на ВРС за правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Същото съответства и на приложимия материален закон, поради което касационната жалба следва да бъде отхвърлена, а решението на въззивния съд оставено в сила.

С оглед изхода на спора, следва в полза на ОД на МВР-Варна да се присъди на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен съд – Варна, VІІ тричленен състав

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 837/07.07.2025 г., постановено по АНД № 20253110200307 по описа за 2025 г. на Районен съд – Варна

ОСЪЖДА Я. Д. Я., [ЕГН], да заплати на ОДМВР-Варна сумата в размер на 130 (сто и тридесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.