РЕШЕНИЕ
№ 2252
гр. Пловдив, 19.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
в присъствието на прокурора Таня Христова Георчева
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20215330120283 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по иск с правна квалификация чл. 2 ал. 1 т. 3
от ЗОДОВ предявен от Л. Р. Б. с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „Л.“ № *, чрез
пълномощник адв. Я. против Прокуратурата на Република България, с адрес: град София,
бул. „Витоша” № 2, представлявана от **** *****, за осъждане на ответника да заплати
сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
вследствие на поддържане на незаконно обвинение, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.07.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата
от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
представляваща платено адвокатско възнаграждение по наказателното производство, ведно
със законната лихва върху главницата за периода от 30.07.2017 г. до окончателното й
изплащане.
В исковата молба се твърди, че спрямо ищеца било водено досъдебно производство
№ 108/2012 г. по описа на отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР – П.. На ***** г. на
Л.Б. било повдигнато и предявено обвинение по чл. 308, ал. 7, вр. с ал. 3, т.2, вр. с ал. 1 от
НК за периода от 18.03.2011 г. – 25.10.2012 г. По време на процеса ищецът бил повикан два
пъти, за да му се предяви обвинението и да се запознае с материалите по делото. Това било
свързано с неудобството да бъде разкарван с *****от град на град, тъй като изтърпявал
наказание в гр. С.. На 10.07.2017 г. делото било частично прекратено и влязло в сила седем
дни по-късно. През този период ищецът бил под постоянен стрес. Страхувал се, че ще бъде
осъден само на база тежко обвинение, без да се вземе предвид липсата на доказателства, а и
към момента изтърпявал наказание „**** *****“. Във връзка с процеса ищецът бил
1
направил разходи свързани със заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1000
лева.
С оглед изложеното моли предявения иск да бъде уважен изцяло. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез представител на Районна прокуратура- П.,
е подал писмен отговор, с който изцяло оспорва иска по основание и размер. Счита за
неоснователна претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 10 000 лева. Липсвали твърдения за наложена или търпяна мярка за процесуална принуда.
Разследването по делото протекло в разумен срок. Следвало да се отчете и обстоятелството,
че наказателното производство било приключило на досъдебна фаза, като не се е стигнало
до обвинителен акт. Сочи, че ищецът не е представил никакви доказателства, от които да е
видно, че действително е претърпял неимуществени вреди или дори и да е претърпял,
същите не били в причинно-следствена връзка с процесното обвинение. Счита, че не
подлежи на обезвъзмездяване дискомфорта причинен от разкарването на ищеца с белезници
от град на град, тъй като той сам се е поставил в това положение, изтърпявайки наказание
„******“ в гр. С..
Прави възражение и срещу претенцията за обезщетение на имуществени вреди в
размер на 1000 лева, изплатена сума за адвокатско възнаграждение. От една страна сочи, че
липсват доказателства за уговорено и реално изплатено възнаграждение в претендирания
размер. От друга страна, соченият размер твърди да е прекомерно завишен и да не
съответства на предвидения в Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения на Висшия адвокатски съвет.
На следващо място счита претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди за
прекомерно завишена по размер с оглед принципа на чл. 52 от ЗЗД. Съгласно трайната и
непротиворечива съдебна практика, когато наказателното производство е приключило в
разумен срок и не са използвани никакви мерки за процесуална принуда, то тези
обстоятелства не обосновавали такъв висок размер на исканото обезщетение. Освен това
ищецът е търпял ефективно наказание „******“, което налага извод за по-нисък интензитет
на търпените неимуществени вреди. Прави възражение за изтекла погасителна давност
досежно законната лихва. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение по настоящото производство. Подробни съображения се излагат от
процесуалния представител на ответника в писмена защита.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и от приложеното ДП №108/2012г. по описа на Отдел
„Криминална полиция“ при ОД на МВР-П. се установява, че с Постановление от
24.01.2017г. ищеца е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 308, ал. 7,
вр. с ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1 от НК за това, че в периода от началото на януари
2012г. до 15.05.2012г. в с. Ч. е държал и укривал предмети, материали и оръдия, за които е
знаел, че са предназначени и че са послужили за съставяне и за преправяне на документите
по ал. 2 и ал. 3, т. 2, във вр. с ал. 2, вр. с ал. 1 от НК и същият е разпитан в това процесуално
качество.
В хода на досъдебното производство са извършени редица процесуални действия,
събиране на писмени и гласни доказателства и извършване на множество експертизи.
С Постановление от 29.06.2017г. частично е прекратено наказателното производство
по досъд. пр. № 108/2012г. по описа на Отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР гр. П.
2
водено срещу ищеца Л.Б. за престъпление по чл. 308, ал. 7, вр. с ал. 3, т. 2, вр. с ал. 1 от НК,
поради недоказаност на обвинението.
От приложеното на л. 5 от делото писмо е видно, че Постановлението е изпратено на
ищеца Л.Б. в ***** общежитие гр. С., но по материалите липсват данни, кога същото му е
било връчено, като няма и данни да е било обжалвано.
За установяване на фактическите си твърдения относно претърпените
неимуществени вреди ищецът ангажира гласни доказателства посредством показанията на
св. Й. Б. /обективирани в протокол от с.з. проведено на 19.05.2022г./
От показанията на същия се установява, че е син на ищеца и знае за воденото срещу
*** му наказателно производство. Ходил му на свиждане в ***** и той бил много
притеснен да не бъде осъден за нещо, за което няма вина. По някое време притесненията му
свършили, защото бил оправдан.
Съдът кредитира показанията на цитирания свидетел, като цени същите при
условията на чл. 172 от ГПК и отчита факта, че не са достатъчно информативни, но все пак
свидетеля има непосредствени впечатления относно установените от него факти.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени
на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или, че извършеното деяние не е престъпление.
В настоящия случай от събраните доказателства безспорно се установява, че срещу
ищеца е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 308, ал. 7, вр. с ал. 3, т. 2, вр. с
ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, като в последствие наказателното производство е прекратено с
постановление на прокуратурата, защото е прието, че деянието не съставлява престъпление.
При това положение е осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за
дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана
отговорността й, в лицето на неин орган- Прокуратурата на Република България, като тази
отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били налице
предпоставките за образуване на наказателно производство (законен повод и достатъчно
данни за извършено престъпление), дали процесуално- следствените действия са били
извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени
вреди от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.
За да бъде присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ обаче, е необходимо освен
осъществяване на предвидените в закона хипотези, да са налице и някои от елементите на
общата деликтна отговорност, а именно- претърпени вреди (имуществени или
неимуществени), както и пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразните действия
на лица от съответните правозащитни органи. Принципно винаги едно висящо наказателно
производство води до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и
неудобства за съответното обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо
него обвинение. В този смисъл претенцията се явява основателна, като отделен е въпросът
за това до какъв размер същата следва да бъде уважена, за което вече е необходимо да се
анализират събраните по делото гласни и писмени доказателства.
По делото са събрани гласни доказателства посредством показанията на св. Й. Б., от
които се установява, че посещавал *** си в **** и той му споделил, че е притеснен да не го
осъдят без вина и след като го оправдали се успокоил.
За уважаване на исковата претенция с оглед нейната правна квалификация е
3
необходимо да се установи, че преживените от страната негативни емоции са следствие
именно на повдигнатото срещу него обвинение и то единствено е мотивирало тези
негативни последици, като св. показания са основно в тази насока. Настоящият съдебен
състав, приема, че образуването на всяко едно наказателно производство е от естество да
причини състояние на стрес, напрежение, притеснения и тревожност, но справедливият
според съда размер, определен по критериите на чл. 52 от ЗЗД възлиза на сумата от 1000
лева, поради което и искът за неимуществени вреди ще се уважи в този размер, а за
разликата до пълния претендиран от ищеца размер от 10000 лева ще искът ще се отхвърли,
като неоснователен.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът отчете
факта, че повдигнатото спрямо ищеца обвинение е за тежко умишлено престъпление по
смисъла на НК, спрямо същия не е взета мярка за неотклонение, непродължителния период
на воденото срещу ищеца в съответното процесуално качество производство, а именно- от
привличането му, като обвиняем до прекратяване на наказателното производство са
изминали 5 месеца. Не се установиха в настоящото производство каквито и да е вреди извън
презюмираните от закона. В същото време, при определяне размера на справедливо
обезщетение съдът, в унисон със съдебната практика отчита факта, че досъд. производство е
образувано срещу ищеца още през месец август 2012г. и в този смисъл, макар обвинение да
е повдигнато пет години по-късно, негативни преживявания за лицето настъпват и в този
период.
По отношение на претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди, в исковата молба се твърди, че в наказателното производство ищецът е
направил разходи за процесуално представителство съставляващи заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лева.
Действително, по аргумент от чл. 190, ал. 1 НПК, когато подсъдимият бъде признат за
невинен /респективно – наказателното производство против него бъде прекратено/
разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата. В НПК не е предвиден
ред за възстановяване на направените от оправдания подсъдим разноски. Поради това
единственият способ за имуществена обезвреда е този по ЗОДОВ.
При доказателствена тежест за ищеца да установи твърдените вреди и техния размер
същият не ангажира каквито и да е доказателства реално да е упълномощил адвокат и да е
заплатил възнаграждение в хода на досъдебното производство, като договор за правна защита
и съдействие не се открива и в кориците на приложеното досъдебно производство.
По тези съображения искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди ще
се отхвърли изцяло,като недоказан.
Ищецът претендира присъждане на всяка от главниците, ведно със законната лихва,
считано от 30.07.2017г. до окончателното изплащане /съобразно молба-уточнение,
приложена на л. 17 от делото/. Съобразно константната съдебна практика, законна лихва
върху присъденото по реда на ЗОДОВ обезщетение е дължима считано от влизане в сила на
оправдателната Присъда, респективно- на Постановлението за прекратяване на
наказателното производство. От приложеното на л. 5 от делото писмо е видно, че
Постановлението е изпратено на ищеца Л.Б. в ***** общежитие гр. С., но липсват данни,
кога същото му е било връчено, като няма и данни да е било обжалвано. Следователно най-
ранният момент, в който би могъл да се стабилизира прокурорския акт е изтичането на 7-
дневния срок за обжалването му, считано от постановяването- 07.07.2017г. Направено е от
ответната страна възражение за погасяване на тази претенция по давност за периода от
30.07.2012г. до 22.12.2018г. поради изтичане на три годишния давностен срок. Така
направеното възражение е основателно, тъй като акцесорното вземане за лихва се погасява с
изтичане на три годишен давностен срок, поради което и обезщетение за неимуществени
вреди в определения от съда размер ще се присъди на ищеца, ведно със законната лихва
4
считано от 22.12.2018г. до окончателното изплащане.
С оглед изхода на делото, а именно частично уважаване на исковата претенция, на
ищеца се дължат направените разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с
уважената част от иска, което възлиза на сумата от 99,90 лева, като изцяло му се дължи и
заплатената държавна такса за иска за неимуществени вреди в размер на 10 лева.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул.
„Витоша” № 2, да заплати на Л. Р. Б. с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „Л.“ № *,
представляван от пълномощника си - адв. Я. сумата от 1000 лева /хиляда лева/,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на поддържане
на незаконно обвинение по досъд. производство № 108/2012г. по описа на отдел
„Криминална полиция“ при ОДМВР-П., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 22.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над
уважения размер до претендирания размер от 10000 лева отхвърля предявения иск за
обезщетение за неимуществени вреди.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. Р. Б. с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „Л.“ №*,
представляван от пълномощника си-адв. Я. иск за осъждане на Прокуратурата на Република
България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, да му заплати сумата от 1000 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди-заплатено адвокатско възнаграждение,
вследствие на поддържане на незаконно обвинение по досъд. производство № 108/2012г. по
описа на отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР-П., като недоказан по размер.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул.
„Витоша” № 2, да заплати на Л. Р. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „Л.“ № * сумата
от общо 109,90 лева /сто и девет лева и деветдесет стотинки /, представляваща направени по
делото разноски, от които- заплатена ДТ в размер на 10 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 99,90 лева, изчислено съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5