Решение по дело №239/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН.

 

Касаторът, Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Велико Търново, е обжалвал като неправилно решение №52 от 01.02.2024 година, постановено по АНД №247/2023 година по описа на Великотърновският районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно наказателно постановление №04-2200174 от 22.12.2022 година на касатора, с което на ответника по касация, „Интер Агро“ЕООД – В.Търново, е наложена имуществена санкция от 1500 лв. Касаторът поддържа, че решението е постановено при нарушен закон – касационно основание по чл.348, ал.1,т.1 от НПК. ОТ една страна неправилно според касатора съдът е приел несъставомерност на нарушението от обективна страна, като от друга неправилно е приел, че може да се приложи института на малозначителността по чл.9, ал.2 от НК, доколкото специалният КТ изключва възможността за прилагането му. Моли за отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира разноски, като прави условно изявление за редуциране на разноските на ответника по касация.

Ответникът по касация, „Интер Агро“ЕООД – Велико Търново, чрез представителя си, в отговора на касационната жалба,и в пледоарията по същество заема становище за неоснователност на касационната жалба, като излага подробни аргументи. Претендира разноски.

Прокурорът дава заключение за правилност на съдебното решение и неоснователност на касационната жалба.

Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

С обжалваното решение въззивният съд е отменил наказателно постановление №04-2200174 от 22.12.2022 година на Директорът на Дирекция „ИТ“-В.Търново, с което на ответника по касация е наложена имуществена санкция от 1500 лв. на основание чл.416, ал.5 вр. с чл.414, ал.2 вр. с чл.415в, ал.1 от КТ.

За да постанови този резултат ВТРС е приел от фактическа страна, че от събраните в хода на диренето доказателства се констатира, че на 2.11.2022 година е съставен АУАН №04-2200174 с оглед съставена проверка по документи за периода от 6.10.2022 год0ина до 27.10.2022 година с оглед спазване на трудовото законодателство от страна на ответника по касация. Обект на контрол е магазин „Сортови семена“ в град Велико Търново, като в хода на документираната с протокол проверка е било установено, че ответникът по касация е допуснал на работа Д. И. А. на длъжността „снабдител- доставчик“, без да му предостави копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП – Велико Търново. Всъщност при проверката било установено, че с посоченото лице дружеството е сключило трудов договор №2 от 10.06.20222 година, като работникът е постъпил на работа на 13.06.2022 година в 9 часа сутринта. На същата дата е отработил 8 часа до 18 часа, ползвайки и почивка. От издадената от ТД на НАП справка обаче е било установено, че трудовият договор е бил регистриран в дирекцията на 13.06.2022 година, но след като А. е бил допуснат до работа в предприятието на ответника по касация.

От правна страна съдът е приел в мотивите към решението си, че както АУАН, така и процесното пред него НП са формално законосъобразни, като съдържащи изискуемите се по закон реквизити. Съдът е приел обаче, че нарушението е несъставомерно. Посочено е, че действително между ответника по касация и Д. А. е сключен на 10.06.2022 година трудов договор, в който е уговорено работникът да постъпи на работа на 13.06.2022 година, като от доказателствата действително се установява, че лицето е постъпило на работа на тази дата. Представената справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ без посочен час на постъпване установява заверяване на съответното уведомление на 13.06.2022 година, в 15,47 часа. Екземпляр от него е представен на работника на същата дата.

Съдът е посочил, че според разпоредбата на чл.63, ал.1 от КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлениято по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП, като ал.2 предвижда, че работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1, като изпълнението на задълженията по договора започва с постъпване на работника/служителя на работа, което се удостоверява писмено. Аргументирано е, че при тези факти дружеството е изпълнило своите задължения по КТ чрез сключването на трудов договор, подаване на уведомление до ТД на НАП, удостоверяване на началото на изпълнението на трудовите задължения, предоставяне на необходимите документи на работника на датата на началото на изпълнение на трудовите му задължения. Всъщност съдът е констатирал, а и не се спори, че лицето е получило пълното си трудово възнаграждение за въпросният работен ден и са внесени задължителните осигурителни вноски., като всички права на работника, възникнали по повод на трудовото му правоотношение, са спазени.

Най – сетне съдът е посочил и, че дори и условно да се приеме, че е налице обективният състав на нарушението, то следва да се приложи института на чл.9, ал.2 от НК във връзка с чл.11 от ЗАНН.

Решението е правилно, макар касационната инстанция да не споделя всички изложени от районният съд аргументи.

Както е посочено в решение №200/18.01.2024 година, постановено от касационен състав на АСВТ по КНАХД №10347/2023 година, задължението по чл. 62, ал. 3 от КТ – за изпращане на уведомление за сключването на трудовия договор, цели спазване на трудовото законодателство с оглед недопускане и ограничаване на случаите на прикрито трудово правоотношение, респ. на престиране на труд без сключен писмен трудов договор и в този контекст подаваните при уведомяването данни са тясно свързани с трудовите и осигурителни права на работниците и служителите.

Задължението на работодателя да не допуска работника до работа преди да му предостави копие от регистрираното в НАП уведомление преследва легитимната цел да се спазят правата на работника – като страна по трудовото и осигурително правоотношение. В случая от приобщените по въззивното дело писмени и гласни доказателства безспорно се установява, а и не се оспорва от страните, че на 10.06.2022г. между ответникът по касация и работника Д. А. е сключен трудов договор, като на 13.06.2022 година е постъпил на работа, като това е удостоверено писмено. Безспорно е и, че на същата дата трудовият договор е бил регистриран в ТД на НАП В. Търново, макар и по-късно с оглед представената справка. Т.е. договорът е сключен и е подадено уведомление за него, което е заверено на същата дата, като от същия ден лицето е започнало да престира труда си. Това от своя страна обосновава извод, че санкционираното дружество е изпълнило всички произтичащи от КТ задължения по сключване на трудов договор, регистриране на същия в ТД на НАП, допускане на работника до работа след писмено удостоверяване на това обстоятелство, като на работника са били предоставени всички документи – трудов договор и уведомление. Всички тези действия са станали в рамките на един и същи ден - не по-късно от първия за работника такъв.

С оглед на това правата на работника, в частност - тези по възникналото трудово правоотношение, чиято защита се цели с въвеждането на задължението за регистрация на трудовия договор и връчване на доказателства за това на работника, не са били накърнени.

При това положение не е следвало да се прилага съставът на чл.414, ал.3 от КТ, както правилно е приел и районният съд.

Неправилно съдът се е позовал на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК вр. с чл.11 от НК, доколкото специалната разпоредба на чл.415в от КТ дерогира правилата на чл.28 от ЗАНН и на чл.9, ал.2 от НК. Както е посочено в мотивите към Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по по тълк. д. № 7/2010 г. „Следва да се отбележи и че специалният състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на "маловажно" административно нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. "Маловажните" нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в КТ имат два основни признака: нарушението да е отстранимо веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност /за разлика от тези по чл. 28 ЗАНН/, а налагане на същото по вид административно наказание - парична санкция, но в многократно по-нисък размер.“.

Посоченото обаче не влияе на извода на касационната инстанция за правилност на касираното решение, което следва да се остави в сила.

По разноските: При този изход на спора основателно е искането на ответника по касация за разноски, като с оглед възражението на касатора и действителната правна и фактическа сложност на делото, следва разноските да се редуцират до 300 лв.

Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи касационен състав

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №52 от 01.02.2024 година, постановено по АНД №247/2023 година по описа на Великотърновският районен съд.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – София, да заплати на „Интер Агро“ ЕООД – Велико Търново, ЕИК *********, разноски за касационната инстанция в размер от 300 лв.