№ 6985
гр. София, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110131661 по описа за 2021 година
Предявен е положителен установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.7, пар.1, б.“б“ от
Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на
Съвета от 11.02.2004г. относно създаването на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение
на полети (Регламент /ЕО/ № 261/2004) за сумата от 400,00
евро - обезщетение за закъснение на полет FB 672 от
Москва до Бургас, с планиран час на кацане 20:45 ч. на
03.07.2017 г., а реално кацнал в 23:52 ч. на 04.07.2017 г.
който полет е опериран от ответника, ведно със законната
лихва от 08.02.2021 г. - датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 7715/2021 г. по описа на
1
СРС до окончателното изплащане на задължението.
Производството по делото е образувано по искова
молба на Ж. З., гражданка на Руската федерация, родена на
********** г. срещу /ФИРМА/.
Ищцата твърди, че е сключила с ответника договор за
въздушен превоз за редовен полет номер FB 672 по
направление Москва, Шереметиево – Бургас. В деня
на полета ищцата се явила навреме за полета от Москва и
преминала надлежно всички контролни и регистрационни
процедури. Поради виновно забавяне на изпълнението на
договора за въздушен превоз от страна на ответника,
ищцата пристигнала в крайния пункт на пристигане със
закъснение, спрямо планираното разписание – по
разписание полетът е следвало да кацне в 20:45 ч. местно
време на 03.07.2017 г., но реално е кацнал в 23:52 часа на
04.07.2017 г. На 08.05.2019 г. ответникът извънсъдебно
признал, че на ищеца следва да бъде изплатено обезщетение
съгласно Регламент /ЕО/ 261/2004 г., но към настоящия
момент обезщетението не било заплатено. Обосновава
правен интерес от предявяване на установителните искове
с проведено заповедно производство и издадена за
вземанията заповед за изпълнение, срещу която е
постъпило възражение. Представя доказателства и
претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на
исковата молба от ответника. На 03.09.2021 г. ответникът е
2
изпратил становище, с което твърди, че е извършил
плащане на сумата от общо 3129,33 лв., която включвала
претендираното обезщетение по Регламент /ЕО/ 261/2004 в
размер на 782,33 лв. Тази сума била изплатена по банковата
сметка на адвокатското дружество, представляващо ищеца.
По съображения за пълното погасяване на задълженията
чрез извършеното плащане ответникът моли исковете да
бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание ищецът Ж. З., редовно призован,
не се явява, не се представлява. С молба с вх. №
56646/23.03.2022г., чрез процесуалния си представител
адвокат К.В. – САК, не оспорва, че има извършено
плащане, но поддържа, че е заплетена единствено
главницата по издадената заповед за изпълнение, като не са
погасени дължимите законна лихва и разноски по делото,
поради което моли съда да съобрази така извършеното
плащане, като осъди ответника да заплати дължимата
законна лихва, считано от 08.02.2021г. до датата на
заплащане на главничното вземане, както и да присъди
разноски на ищеца.
Ответникът /ФИРМА/, редовно призован в съдебно
заседание, не се представлява.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
доказателствата по делото, и по свое вътрешно убеждение
на основание чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и
3
правна страна следното:
Искът е допустим като предявен от надлежна страна в
полза на която е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по
ч.гр.д. № 7715/2021г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока
по чл. 415 от ГПК и при подадено в срока по чл. 414 от ГПК
възражение от длъжника.
Приложим към процесните отношения закон на
основание чл.1 и чл.19 от Регламент /ЕО/ 261/2004г. е
последният регламент. С чл.5, чл.6 и чл.7 от регламента са
предвидени правата на пътниците при закъснение и отмяна
на въздушен полет, когато последният има начална или
крайна точка летище на територията на Европейския съюз,
какъвто е и процесният въздушен превоз.
По делото и по иска в доказателствена тежест на ищеца
бе да докаже, наличието на валидно сключен договор за
въздушен превоз на пътници с ответника, че е изпълнил
своите задължения по договора, а именно, че ишцата се е
явила на време за чекиране, както и закъснението на
полета, размера на обезщетението и разстоянието между
двете летища.
Осъществяването на релевантните за спора факти и
обстоятелства не се оспорва от ответника, напротив твърди
се заплащане на главничното вземане, с което на практика
ответникът признава иска, поради и което е безпредметно
4
съдът да излага съображения по съществото на спора.
Извършеното плащане следва да бъде взето под
внимание от съда на основание чл. 235, ал.3 от ГПК, поради
и което искът за главница следва да бъде отхвърлен,
поради извършено плащане в хода на исковото
производство.
Доколкото не се установява да е заплатена от
ответника присъдената със Заповедта за изпълнение
законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 08.02.2021г. до датата на
заплащане на главницата – 11.08.2021г., видно от
представеното платежно нареждане от ответника, то съдът
следва да присъди и законната лихва върху сумата от
400,00 евро, за периода от 08.02.2021г. до 11.08.2021г.
Изчислена от съда по реда на чл. 162 от ГПК с онлайн
калкулатор, сумата възлиза в размер на 40,26 лева за
горепосочения период.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК право на разноски се поражда в полза на ищеца,
доколкото ответникът е извършил плащане в хода на
исковото производство, с което е дал повод за завеждане,
както на заповедното производство, така и на исковото
производство. Така на ищеца в заповедното производство
следва да му се присъдят разноски в общ размер от 385,00
лева, а в исковото производство сумата от 25,00 лева за
държавна такса.
5
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж. З., гражданин на
Руската федерация, родена на **********г. срещу
/ФИРМА/, ЕИК **********, иск с правно основание чл. 422
от ГПК, вр. с чл.7, пар.1, б.“б“ от Регламент /ЕО/ №
261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от
11.02.2004г. относно създаването на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на
борда и отмяна или голямо закъснение на полети
(Регламент /ЕО/ № 261/2004), за признаване на установено в
отношенията между страните, че /ФИРМА/ дължи на Ж. З.,
сумата от 400,00 евро, представляваща обезщетение за
закъснение на полет FB 672 от Москва до Бургас, с
планиран час на кацане 20:45 ч. на 03.07.2017 г., а реално
кацнал в 23:52 ч. на 04.07.2017 г. който полет е опериран от
ответника, поради извършено плащане на главницата от
ответника в хода на исковото производство.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ
на Ж. З., гражданин на Руската федерация, родена на
6
**********г., сумата в размер на 40,26 лева,
представляваща законна лихва върху изплатената
главница, за периода от 08.02.2021г. до 11.08.2021г.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ
на Ж. З., гражданин на Руската федерация, родена на
**********г., сумата в размер на 385,00 лева, деловодни
разноски в заповедното производство на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ
на Ж. З., гражданин на Руската федерация, родена на
**********г., сумата в размер на 25,00 лева, деловодни
разноски в исковото производство на основание чл. 78, ал.1
от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7