Р Е Ш Е Н И Е
№ 80/20.2.2023г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПАЗАРДЖИК, VІІІ административен състав, в открито съдебно
заседание на 19.01.2023г. в състав:
СЪДИЯ:
ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА
при секретаря Янка
Вукева и с
участието на прокурора …………, като разгледа докладваното от съдия
Златева адм.дело № 703 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК
във вр. с чл.
45, ал. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация
/ЗМСМА/.
Образувано е по жалба на Областен управител на област
Пазарджик против решение №114 по
протокол №7 от 31.05.2022г. на Общински съвет – Пазарджик, с което е обявен за
частна общинска собственост ПИ с идентификатор 78570.501.401 по КККР на
с.Црънча, общ.Пазарджик с площ от 658кв.м., ведно с построената в него сграда с
идентификатор 78570.501.401.1 с площ от 316 кв.м., актуван с акт за публична
общинска собственост №1456 от 25.01.2021г.
Процесното решение било върнато на Общински
съвет – Пазарджик със заповед № ПО-129 от 13.06.2022г. на Областен управител на
област Пазарджик като незаконосъобразно за ново разглеждане и съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.7 от ЗМСМА актът не влизал в сила и се разглеждал от
общинския съвет в 14-денвен срок от получаването. Заповедта на Областен
управител на област Пазарджик била получена от Общински съвет – Пазарджик и
Кмета на Община Пазарджик на 15.06.2022г., като в срок до 29.06.2022г. нямало
данни да е било разгледано в съответствие с горната норма. Затова счита, че е налице хипотезата на чл.45,
ал.8 от ЗМСМА - върнатият за ново обсъждане акт може да
бъде оспорен пред съответния административен съд от кмета на общината,
съответно от областния управител, в 7-дневен срок от изтичане на срока по ал.
7, ако в този срок общинският съвет не се произнесе по него.
В
жалбата се твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен – липсвали мотиви,
които да обосновават и аргументират извършената промяна от публична в частна
общинска собственост на описания в решението имот, каквото било изискването на
чл.6, ал.1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/.
Едно
от изискванията за законосъобразност на акта според нормата на чл.59, ал.1, т.4
е същият да съдържа фактически и правни основание за издаването му, т.е. да
бъде мотивиран. В случая като мотив за
вземане на атакуваното решение било посочено наличието на инвестиционен интерес
от закупуване на имота, както и че част от сградата – избата и първия етаж – са
отдадени под наем за производство, складиране, съхранение и търговия на вино, а
останалата част не се ползва и се руши. Изложеното не обосновавало извод, че
имотът престанал да има предназначението по чл.3, ал.2 от ЗОС, което от своя
страна да доведе до трансформация на общинската собственост от публична в
частна.
Не
била спазена и процедурата по чл.8 от ЗУТ, която предшествала процедурата по чл.6 от ЗОС.
Затова
твърди, че атакуваното решение е незаконосъобразно и моли да бъде отменено. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът Зам.-изпълнителен директор на
Държавен фонд „Земеделие” чрез процесуален представител в съдебно заседание
поддържа, че жалбата е неоснователна. В писмени бележки по съществото на спора
излага подробни съображения. Претендира разноски.
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, приема от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата
е процесуално допустима. Подадена е от
легитимиран от закона правен субект спрямо годен за оспорване акт - с оглед нормата
на чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА и
указанията в ТР № 5/10.12.2008 г. на ВАС по т. д. № 20/2007 г.
Предмет на обжалване е решение №114 по протокол №7 от 31.05.2022г. на Общински съвет – Пазарджик,
с което е обявен за частна общинска собственост ПИ с идентификатор
78570.501.401 по КККР на с.Црънча, общ.Пазарджик с площ от 658кв.м., ведно с
построената в него сграда с идентификатор 78570.501.401.1 с площ от 316 кв.м.,
актуван с акт за публична общинска собственост №1456 от 25.01.2021г.
Със заповед № ПО-129 от 13.06.2022г. на Областен
управител на област Пазарджик на основание чл.45, ал.4 от ЗМСМА решението е
върнато за ново обсъждане. В разпоредбата на чл.45, ал.7 от ЗМСМА е предвидено
върнатият за ново обсъждане акт да не влиза в сила и да се разглежда от
общинския съвет в 14-дневен срок от получаването му. Актът е получен от
Общински съвет – Пазарджик и Кмета на Община Пазарджик на 15.06.2022г.
Съответно горепосоченият срок изтича на 29.06.2022г. При липса на данни в
противния смисъл съдът приема, че Общински съвет – Пазарджик не се е произнесъл
по него, който факт обуславя процесуалната допустимост на жалбата съгласно
чл.45, ал.8 от ЗМСМА.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
С оспореното решение Общински съвет –
Пазарджик е обявил за частна общинска собственост ПИ с идентификатор 78570.501.401 по КККР на
с.Црънча, общ.Пазарджик с площ от 658кв.м., ведно с построената в него сграда с
идентификатор 78570.501.401.1 с
площ от 316 кв.м.
Нормата на чл.
6, ал. 1 от ЗОС създава правомощия на общинския съвет
да обяви имотите и вещите – публична общинска собственост, които са престанали
да имат предназначението по чл. 3, ал. 2, за частна общинска собственост.
Решението на общинския съвет по чл.
6 от ЗОС е акт на орган на местно
самоуправление и като правен акт е подчинен на изискване за законност,
включващо задължение да бъде приет от компетентен орган, действащ в рамките на
предоставените законови правомощия, в изискуемата форма, да бъде приет с
необходимото мнозинство, годно да формира волята на органа, както и да съответства
на материалноправните изисквания, посочени в закона и да бъде съобразено с
целта на закона (напр. решение № 6411/31.05.2016 г. на ВАС по адм. д. №
2936/2015 г., III о.). В този смисъл е налице материална и териториална
компетентност на ОбС – Пазарджик. Решението е взето в предписаната от закона
писмена форма и съдържа задължителните законоустановени реквизити. При
приемането му са спазени правилата на чл.
27, ал. 2 от ЗМСМА и чл.
6, ал. 3 във вр. с ал.
1 от ЗОС, като решението е взето с гласовете на 31 общински
съветници от общо 41 такива.
Според чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК
когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа фактически
и правни основания за издаването му.
В
оспореното решение е записано, че „предложението на Кмета на Община Пазарджик е
мотивирано и законосъобразно, тъй като с дългогодишното използване имота за
дейност, различна от публичния му характер, е отпаднало предназначението му по
смисъла на чл.3, ал.2 от ЗОС“. Затова е приел, че е налице хипотезата на чл.6,
ал.1 от ЗОС - имотите и вещите - публична общинска
собственост, които са престанали да имат предназначението по чл.
3, ал. 2, се обявяват от общинския съвет за частна
общинска собственост. В предложението на Кмета на Община Пазарджик, към което
препраща горното решение, е отразено, че със свое становище вх.№09-00-94 от
29.03.2022г. Кметът на с.Црънча, общ.Пазарджик е предложил имотът да се обяви
за частна общинска собственост и впоследствие да бъде предложен за продажба,
тъй като „част от него – избата и първия етаж – е отдаден под наем с
предназначение за производство, складиране, съхранение и търговия на
вино, а останалата част не се ползва и се руши“.
Съдът приема, че нито от решението, нито от административната
преписка към него става ясно какви фактически обстоятелства са съобразени, за
да се обоснове наличието на предпоставките по чл. 3, ал. 2 от
ЗОС – имотът да е престанал да има предназначението по посочения законов текст.
За да бъде спазено изискването за форма, актът следва да съдържа ясно и
недвусмислено изложение на фактическите основания, въз основа на които е
постановен той. Т.нар мотиви в предложението единствено обективират намерение за
бъдещо разпореждане с имота. Такива не могат да се извлекат и от преписката
към решението – в подкрепа на решението тя съдържа единствено предложението на Кмета на с.Црънча, общ.Пазарджик до Кмета на Община
Пазарджик. Нещо повече, в преписката се съдържат документи / подписка от жители
на с.Црънча, жалба до Областен управител/, анализът на съдържанието на които
налага по-скоро обратния извод – имотът да не е загубил предназначението по
чл.3, ал.2 от ЗОС. В такъв смисъл са и част от показанията на разпитаните
свидетели. Т.е липсват ясно изразени мотиви,
които да гарантират ефективно упражняване правото на оспорване и да осигурят
възможност за съдебен контрол за спазване на материалния закон.
Административният орган е длъжен служебно да изясни всички относими факти преди
издаване на акта и ясно и недвусмислено да посочи кои от тях приема за
доказани, за да приложи съответната им правна норма, а не тази дейност да се
извършва за първи път от съда в производството по обжалване на административния
акт.
Излагането на релевантните факти и
обстоятелства от органа е следвало да бъде извършено при издаване на
административния акт, тъй като посочването им едва в съдебно заседание е
свързано с възможност за подмяна на съображенията, мотивирали преценката на органа,
което е недопустимо. Непосочването на фактически основания в акта в конкретната
хипотеза не позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган
относно упражненото правомощие да променя статута на общинския имот, т. е.
проверка за материалната законосъобразност на акта /в този см. решение №89 от 05.01.2023г.
на ВАС по адм. д. №5909/2022г., V о., докл. Съдия Донка Чакърова/.
За правна чистота следва да
се отбележи, че в случая съдът намира, че не е необходимо изпълнение на процедурата по
чл.8 от ЗУТ, която да предшества процедурата по чл.6 от ЗОС. С подробния регулационен план не се променя характера на
общинската собственост, а само се предвижда конкретното предназначение в смисъл
на използване на имота. Поради това за конкретния случай е ирелевантно дали
най-напред ще се промени характера на имота от публична в частна и ще се одобри
изменението на ПУП или най-напред ще се одобри изменението на ПУП.
Предвид
гореизложените доводи настоящият състав счита, че оспореният административен
акт е незаконосъобразен, поради което следва да се отмени.
При
този изход на спора и по аргумент от чл. 143, ал.1 от АПК следва Общински съвет
– Пазарджик да заплати на Областен управител на област Пазарджик юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв, определено на основание чл. 78, ал.8 от ГПК,
вр. чл. 144 от АПК.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК Административен съд – Пазарджик
Р Е
Ш И :
По жалбата на Областен
управител на област Пазарджик ОТМЕНЯ
решение №114 по протокол №7 от 31.05.2022г. на Общински съвет – Пазарджик, с
което е обявен за частна общинска собственост ПИ с идентификатор 78570.501.401
по КККР на с.Црънча, общ.Пазарджик с площ от 658кв.м., ведно с построената в
него сграда с идентификатор 78570.501.401.1 с площ от 316 кв.м.
ОСЪЖДА Общински съвет – Пазарджик да
заплати на Областен управител на област
Пазарджик юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/