Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………../10.09.2019г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в заседание
при закрити врати на шести август през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ
ВАСИЛЕВ
при секретаря Павлинка Славова като разгледа докладваното от съдията т.д.н. № 765
по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.
НАП, като субституент на държавата твърди, че
има спрямо ответника „В.А.“ ООД вземане, произтичащо от договор за безвъзмездна
финансова помощ по оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на
българската икономика 2007-2013г.“, приоритетна ос „Повишаване ефективността на
предприятията и развитието на благоприятна бизнес среда“, група от операции 2.1
„Подобряване на технологиите и управлението в предприятията“, операция 2.1.1
„Технологична модернизация на предприятията“, сключен на 16.09.2008г. за
закупуване и въвеждане в експлоатация на технологична линия за производството
на ПВЦ профили за дограма със срок на изпълнение за 12 месеца. Общият размер на
допустимите разходи по проекта е 2 193 035.00 лева, а максималния размер на
безвъзмездна финансова помощ 986 865.00 лева. Съгласно т.1.8 от общите условия
към договора бенефициентът е длъжен да запази приноса от инвестициите, без проектът
да претърпи значими изменения в тригодишен период от неговото приключване. Финалния
отчет по договора, внесен на 10 август 2009г, първоначално не е одобрен, поради
констатирани нарушения, а именно: констатирана е разлика от 2,5 пъти на сумата,
която се отчита за целите на изпълнението на проекта; при плащането е
констатирано наличие на съмнение за доставка на употребявано оборудване;
установени са препродажби на оборудване между свързани лица. След извършена
проверка от прокуратурата и в съответствие с чл. 4, т 4.2 от договора с
платежно нареждане от 29.04.2013г. на ответника е платена сумата от 706 265,50
лева, представляваща пълния размер на верифицираните разходи за изпълнението на
проекта. На 04 август 2015г. е извършена извънредна проверка от Управляващия орган
(УО) в производствената база на ответника в с. Яна, община София, като е
констатирано,м че работното помещение е заключено, без видими следи от скорошна
работа в цеха с оборудването, констатирано е че то не е в експлоатация, а части
и елементи от машините са разхвърляни хаотично в помещението. Въз основа на
тази проверка УО приема, че е налице неизпълнение от страна на ответника на
задълженията му съгласно т.1.8 от общите условия на договора от 16.09.2008 г.,
тъй като в 3 годишния период от приключването му не е запазен приноса от
инвестициите. Въз основа на тези констатации е издадено решение управляващия
орган за връщане на предоставената безвъзмездна финансова помощ в размер на 706
265.50 лева, връчен на ответника с писмо изх.№ К-26-В/01.12.2015г. Съставен е и
акт за установяване на частно държавно вземане в размер на 706 265,50 лева,
като сумата се претендира, ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 24.12.2015г – 30.08.2017г или сумата от 120 692,53
лева. Претендират се и разноските за производството.
Ответникът оспорва молбата. Оспорва актът за
установяване на частно държавно вземане като нищожен. Счита, че вземането не
съществува, евентуално е погасено по давност, като твърди, че давността започва
да тече от приключване на изпълнение на проекта. То е строителство по смисъла
на ЗУТ и приключването на определения етап съгласно последния закон е
осъществено на 24.04.2009г. евентуално на 15.05.2009г, а не на датата на
плащането и считано от тази дата до предявяване на молбата вземането е погасено
по давност.
Съдът, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства приема за установено следното:
От вписванията в Търговския регистър се
установява, че ответникът по молбата има качеството на търговец по смисъла на
чл. 1, ал.2, т.1 ТЗ.
Въз основа на представените по делото
доказателства съдът приема за установено, че на 16.09.2008г. между Изпълнителна
агенция за насърчаване на малките и средни предприятия в качеството на
„Договарящ орган“ и ответника в качеството на „Бенефициент“ е сключен договор
за безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Развитие на
конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013г.“, приоритетна ос
„Повишаване ефективността на предприятията и развитието на благоприятна бизнес
среда“, група от операции 2.1 „Подобряване на технологиите и управлението в
предприятията“, операция 2.1.1 „Технологична модернизация на предприятията“, за
закупуване и въвеждане в експлоатация на технологична линия за производството
на ПВЦ профили за дограма със срок на изпълнение за 12 месеца. Общият размер на
допустимите разходи по проекта е 2 193 035.00 лева, а максималния размер на
безвъзмездна финансова помощ 986 865.00 лева. Съгласно т.1.8 от общите условия
към договора бенефициентът е длъжен да запази приноса от инвестициите, без проектът
да претърпи значими изменения в тригодишен период от неговото приключване.
Между страните не е спорно, че Финалния отчет
по договора, е внесен от ответника на 10 август 2009г. Същият първоначално не е
одобрен, поради констатирани нарушения.
След извършена проверка от прокуратурата и
отказ от страна на последната да образува наказателно производство срещу
ответника и в съответствие с чл. 4, т.4.2 от договора с платежно нареждане от
29.04.2013г. на ответника е платена сумата от 706 265,50 лева, представляваща
пълния размер на верифицираните разходи за изпълнението на проекта.
На 04 август 2015г. е извършена извънредна
проверка от Управляващия орган (УО) в производствената база на ответника в с.
Яна, община София, като е констатирано, че работното помещение е заключено, без
видими следи от скорошна работа в цеха с оборудването, констатирано е, че то не
е в експлоатация, а части и елементи от машините са разхвърляни хаотично в
помещението.
Въз основа на тази проверка УО с решение № РД-16-912/26.10.2015г
приема, че е налице неизпълнение от страна на ответника на задълженията му
съгласно т.1.8 от общите условия към договора от 16.09.2008 г., тъй като в 3-годишния
период от приключването му не е запазен приноса от инвестициите и е разпоредено
връщане на предоставената безвъзмездна финансова помощ в размер на 706 265.50
лева. Решението е връчено на ответника с писмо изх.№ К-26-В/01.12.2015г.,
получено на 12.12.2015г.
На 31.08.2017 г. от Националната агенция за
приходите издава акт № 12 за установяване на частно държавно вземане. Съгласно
акта, към 31.08.2017г. държавата има изискуемо вземане срещу длъжника „В.А.“
ООД, в размер на 826 958,03 лева, от които: 706 265,50 лева – главница; 120 692,53 лева – лихва за
забава за периода 24.12.2015г – 30.08.2017г.
От показанията на свидетелите Н.П.и М.Д.не
може да се направи извод, че машините са били налични както към 04.08.2015г,
така и след това. Последните не дават преки показания за съществуването на
машините, предмет на договора за безвъзмездна финансова помощ и за дейността на
ответното дружество. Показанията им по отношение на тези релевантните за спора
факти са косвени, базирани са видени пред цеха отпадъци и тирове, за които
свидетеляП.предполага (но не е възприел лично), че изнасят готова продукция. Тези
показания противоречат на съставения акт за извършената от УО проверка,
счетоводния баланса за 2016г на ответното дружеството, както и на заключението
на СФИЕ. Съгласно които дружеството, не разполага със суровини и материали за
производство, няма готова продукция, няма вземания от клиенти и доставчици. След
като дружеството няма материални запаси, готова продукция и приход от клиенти,
се налага извода, че през 2016г то не е извършвало търговска дейност. С оглед
изложеното и противоречието на показанията с други събрани по делото
доказателства, съдът не ги кредитира.
Въз основа на така събраните доказателства
съдът приема, че молителят е кредитор на ответника по твърдяното частно
държавно вземане.
Съгласно чл. 3, ал.7, т.6 от ЗНАП агенцията
събира частни държавни вземания на изпълнителните агенции по
предприсъединителните финансови инструменти и управляващите органи на
оперативните програми, държавните органи, администриращи средства от европейски
фондове за недължимо платените и надплатените суми, както и на неправомерно
получените или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от
предприсъединителните финансови инструменти, Структурните фондове и Кохезионния
фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за
рибарството, и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях
национално съфинансиране, които възникват въз основа на договор.
В разпоредбите на чл. 3, ал.1, т.9 и т.10 във
вр. с чл. 8 и чл. 10 от ЗНАП е предвидено правомощието на Национална агенция за
приходите освен да установява и събира определените със закон частни държавни
вземания, така и да инициира пред съответния окръжен съд производство по
несъстоятелност за вземанията по чл. 3, ал.7 от ЗНАП.
Актът за установяване на частно държавно
вземане няма характер на индивидуален административен акт, той не подлежи на
контрол по административен ред, нито на косвен контрол за законосъобразност по
чл. 17 ГПК. съществуването на вземането и неговата изискуемост подлежат на
доказване по общия гражданскоправен ред. Актът не притежава качеството
безспорност, поради което и в тежест на молителя е да докаже съществуването на
изискуемо задължение по него, чиито точен размер е предмет на установяване във
фазата на приемане на вземанията в производството по несъстоятелност.
Частното държавно вземане според твърденията
на субституента, представлява вземане за връщане на предоставената безвъзмездна
финансова помощ, поради неизпълнението на договора от страна на бенефициента.
Съгласно чл. 11, т.11.6 от общите условия към договора от 16.09.2008г, при
прекратяването на последния, поради неизпълнение на задължение от страна на бенефициента,
договарящия орган може да изиска изцяло или частично възстановяване на вече
изплатени суми от безвъзмездната финансова помощ съразмерно с тежестта на
нарушението.
Видно от съставения акт за извършената
извънредна проверка и решението на Управляващия орган, договорът за
безвъзмездна финансова помощ е развален, поради неизпълнение на задължението на
бенефициента да запази приноса от инвестициите, без проектът да претърпи значими
изменения в тригодишен период от неговото приключване.
Спорния момент по делото се концентрира
относно въпроса от кога започва да тече 3-годишния срок по чл.1.8 от Общите
условия по договора от 16.09.2008г., от изпълнението на проекта или от
изплащане на безвъзмездната финансовата помощ.
Целта на договора за безвъзмездна финансова
помощ е получаването на финансовата помощ от страна на бенефициента, за да може
последният да реализира проекта, за чието финансиране кандидатства. Без финансовата
помощ, бенефициента не може да осъществи проектът или би могъл да го осъществи,
но при значително по-неизгодни условия. Затова под „приключване на проекта“
следва да се разбира не само фактическото му изпълнение (изграждане, въвеждане
в експлоатация, закупуване на машини и съоръжения и т.н.), а още и усвояване на
безвъзмездната финансова помощ, която покрива разходите на бенефициента за
изпълнение на проекта. Това е приноса, който финансовата помощ предоставя на
бенефициента. Преди нейното изплащане за бенефициента няма принос от сключения
договор, а разходи, под формата на кредити към трети за отношенията лица (виж
чл. 2 от договора). С оглед изложеното се налага извода, че срокът по т.1.8, не
може да започне да тече, преди изплащане на финансовата помощ, дори и проектът
да е реализиран с други средства. Балансовото плащане на финансовата помощ по
процесния договор е извършено на 29.04.2013г. От тази дата започва да тече и
3-годишния срок за запазване на приноса. Така след като към 04.08.2015г, когато
е извършена проверката, приноса не е налице, бенефициентът е в неизпълнение на
договора, което дава право на управляващия орган да иска връщане на
предоставената безвъзмездна финансова помощ.
Следователно частното държавно вземане е изискуемо
и непогасено, поради което ищецът се явява активно легитимиран да иска
откриване на производство по несъстоятелност спрямо длъжника.
Неплатежоспособността се презумира, тъй като
ответникът не доказва способ за погасяване на задължението – арг. от чл. 608, ал.
3 ТЗ.
Презумпцията не е оборена от заключението на
ССЕ. От последното се установява, че всички активи на дружеството за 2017г. и
2018г. са краткотрайни - суровини,
материали и вземания от клиенти. За 2016г и 2019г дружеството няма краткотрайни
активи. Предвид констатираните от вещото лице разминавания в данните на
счетоводните баланси, съдът е указал на ответното дружеството, че в негова
тежест е да установи съществуването на осчетоводените материални запаси, като е
указал и последиците от недоказване на това обстоятелство. Въпреки дадените
указания по делото не са ангажирани първични счетоводни документи за
придобиване на включените в баланса краткотрайни активи. При това положение и
съгласно чл. 161 ГПК съдът приема, че такива активи то не притежава нито към 31.12.2016г,
нито към 31.12.2017г. Видно от заключението всички пасиви на дружеството са
дългосрочни. Отново заради констатираните от вещото лице разминавания в
счетоводните баланси, съдът е указал на ответното дружество да ангажира преки
доказателства (първични счетоводни документи), даващи му основание да
осчетоводи вземанията в размер на 2 319 хил.лева за 2016г и за 2017г като
дългосрочни. Такива доказателства не са ангажирани, с оглед на което и в
приложението на чл. 161 ГПК съдът е длъжен да приеме, че тези задължения не са
краткосрочни. Отделно от това в счетоводството на ответното дружество не са
осчетоводени задълженията към молителя НАП по акта за частно държавно вземане.
Дори само при включването на последните в пасива на дружеството, коефициентът
за обща ликвидност още към 31.12.2016г е равен на нула, което е под утвърдените
референтни стойности. Показателите за рентабилност (способността на дружеството
да носи полза на нейните собственици, т.е. печалба) за целия изследван период
са отрицателни. Показателите за обща ликвидност на ответника за периода
31.12.2016 г- 31.12.2019г са под референтната стойност. Под референтните
стойности са и индексите за бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Коефициентите
за финансова автономност и задлъжнялост също под референтните стойности от 0,33
и 1.00. Финансовия резултат на предприятието на ответника за целия изследван
период е загуба, като в различните финансово години загубата варива. Следователно
още към 31.12.2016г краткотрайните активи на ответното дружество не са могли да
покрият краткосрочните задължения и дружеството е било несъстоятелно. Отделно
от това то е и свръхзадължено.
По изложените съображения молбата за
откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност е
основателна и следва да се уважи.
Началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е
бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в
разпоредбата на чл. 608 ТЗ вид. Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за
този извод, то за определяне на началната дата съдът следва да издири този
времеви момент, в който едновременно са
налице и двата елемента на неплатежоспособността – непогасено изискуемо
задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и трайна финансова невъзможност за погасяването
му. По делото не е установен точни момент в календарната 2016г. когато настъпва
неплатежоспособността, с оглед на което началната дата на неплатежоспособността следва да бъде
определена в края на годината или 31.12.2016, тъй като към нея едновременно са
налице и двата елемента на неплатежоспособността.
С определение от 06.08.2019 г., съдът е определил сумата от 7 000 лева, за
покриване на началните разноски в производство по несъстоятелност, и е дал
възможност на молителя и на всички кредитори на „ВСГ 1“ ЕООД в едноседмичен срок
от вписването на определението в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ да привнесат по
сметка на Софийски градски съд посочената сума или в същия срок да представят
доказателства за това, че дружеството-длъжник има достатъчно имущество, което
да обезпечи разноските по несъстоятелността. С определението са указани изрично
и последиците от непредставяне на доказателства и невнасяне на така
определената сума. Определението на съда по чл. 629б ТЗ е вписано в книгата по
чл. 634в, ал. 1 ТЗ на 06.08.2019г., от която дата то се счита съобщено на
кредиторите и от която тече едноседмичният срок за привнасяне на определената
от съда сума за покриване на началните разноски за провеждане на производството
по несъстоятелност. Срокът е изтекъл на 13.08.2019г, като до постановяване на
съдебното решение не са представени доказателства за внасяне на определената
сума по сметка на СГС или такива, удостоверяващи, че длъжникът притежава
имущество, от което да могат да се покрият разноските за производството.
С оглед изложеното, се налага
изводът, че съдът следва да постанови решение със съдържанието, определено в
чл. 632, ал. 1 ТЗ, с което освен да обяви длъжникът в неплатежоспособност, да
определи началната й дата и да открие производство по несъстоятелност по
отношение на него, той трябва също така и да постанови прекратяване на
дейността на предприятието на длъжника, да го обяви в несъстоятелност и да спре
производството по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „В.А.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление ***, пл. „********
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 31.12.2016г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „В.А.“ ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, пл. „********
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „В.А.“ ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, пл. „********
ОБЯВЯВА В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „В.А.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, пл. „********
СПИРА производството по т.д. № 765/2019г. по описа на СГС, VI-7 състав.
УКАЗВА на кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от вписване на решението
производството не бъде възобновено, същото ще бъде прекратено и ще се постанови
заличаване на длъжника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в
седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен
съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване на
решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: