Решение по дело №349/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производство по реда на параграф 2, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 196 и сл. ГПК /отм./.

С решение № 125/10.12.2009 год., постановено по гр.дело № 1076/2007 год., К.йският районен съд е отхвърлил предявения от Д. Е., гражданин на Р.Т. срещу Н. М. А. от С., О. иск за собственост по чл.108 от ЗС, за предаване владението на УПИ VIII 6470 - поземлен имот № 6470, кв.8, по плана на гр.К., с площ от 564 кв.м, при граници: имот с пл.сн. № 6345, бул."Х. Б.", имот с пл.сн. № 6253 и имот с пл.сн.№ 1665, както и искането по чл.431, ал.2 от ГПК /отм/ за отмяна на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 103/29.12.2003 год., том II, рег.№7505, нот.дело №282/2003 год. по описа на Нотариус № 251 Даниела Георгиева, с район на действие РС - К.. С решението Д. Е. е осъден да заплати на Н. М. А. сумата в размер на 120 лева, представляващи разноски по делото.

Въззивното производство е образувано по постъпила въззивна жалба от Д. Е. от РТурция чрез представител по пълномощие, който го обжалва като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необосновано. При постановяване на решението си, съдът не приложил правÞлно материалния закон като не е взел предвид, че по отношение на жалбодателя били налице предпоставките за уважаването на предявения ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС, тъй като той се легитимирал по безспорен начин като собственик на претендирания имот. С влязло в сила решение № 3317/16.04.2003 год. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи стари реални граници в землището на гр.К., Общинската служба по земеделие и гори- гр.К. признала правото на собственост на наследниците на А. А. С. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на процесния недвижим имоти. От заключението на назначената по делото съдебно- техническа експертиза се установило, че е налице идентичност между нива от 1.004 дка, находяща се в землището на гр.К., в местността "Чаир яна", имот № 1664 нива от 0.564 дка, и поземлен имот № 6470, кв.8 по плана на гр.К.. При така установените факти и обстоятелства изводът на съда, че жалбодателят като наследник на А. С. не е собственик по наследство на претендирания недвижим имот, бил неправилен. За да отхвърли предявения иск, съдът приел, че решение № 3317/16.04.2003 год. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановени стари реални граници в землището на гр.К. на Общинска служба по земеделие и гори - гр.К. е нищожно, тъй като производството по преписката било образувано от ненадлежна страна. Този извод на съда бил неправилен, тъй като в процеса на гражданското производство съдът нямал правомощия и не бил компетентен да прогласи нищожност на влязло в законна сила решение на ОбСЗГ. Освен това от събраните по делото доказателства се установило, че ответникът по иска владее и ползва имота без правно основание, тъй като закупил имота от несобственик, поради което и не бил настъпил вещно-правния ефект на сключения договор за покупко-продажба на недвижим имот. Като последица от уважаването на предявения иск следвало да се уважи и искането да бъде отменен Нотариален акт за продажба на недвижим имот №103/29.12.2003 год., том II, рег.№7505, нот.дело №282/2003 год. по описа на Нотариус №251 Д. Г., с район на действие- РС-К.. По изложените съображения жалбодателят моли съда да постанови решение, по силата на което да отмени изцяло решение №125/10.12.2009 год. на РС-К., постановено по гр.дело №1076/2009 год., като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необосновано, както и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, вместо което да постанови друго решение по същество на спора, с което да осъди Н. М. А. от С., О. да отстъпи собствеността и предаде владението на УПИ VIII- 6470- поземлен имот №6470, кв.8, по плана на гр.К., с площ от 564 кв.м., при граници: имот с пл.сн.№6345, бул."Х. Б.", имот с пл.сн.№6253 и имот с пл.сн.№1665, на Д. Е., както и на основание чл.431, ал.2 от ГПК /отм/. да отмени Нотариален акт за продажба на недвижим имот №103/29.12.2003 год., том II, рег.№7505, нот.дело №282/2003 год. по описа на Нотариус №251 Д. Г., с район на действие РС - К., като присъди направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбодателят чрез представителя си по пълномощие поддържа жалбата.

Ответникът, чрез свой представител по пълномощие в съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна. Моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно.

Окръжният съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен пред първоинстанционния съд е иск с правно основание чл. 97 ГПК /отм./ за признаване за установено по отношение на ответника М. С., че ищецът Д. Е. е собственик по наследство от баща му А. Е. на нива от 1.004 дка в землището на гр. К., местността „Чаир Яна”, имот № 1664, при съседи: североизток пл. № 6345, югозапад-пл. № 6235 и № 1665, от която е образувано УПИ № 6470, кв.8 по плана на гр.К., кв. „В”, с площ 564 кв.м, при граници: имот с пл.сн. № 6345- бул."Х. Б.", имот с пл.сн.№6253 и имот с пл.сн.№1665; по чл.108 ЗС, с който се иска ответникът Н. М. А. от С., общ. К. да бъде осъден да предаде владението му; както и на основание чл. 431 ГПК /отм./, да бъде отменен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 103, том ІІ, рег. № 7505, дело № 282/2003 година на нотариус Д.Г. в района на КРС, вписана в регистъра на Нотариалната камара под номер 251.

С влязло в сила определение № 447/16.04.2009 година, първоинстанционният съд е прекратил производството по делото в частта му относно предявеният установителен иск за собственост по чл. 97, ал.1 ГПК /отм./ срещу ответника М. С. и производството е продължило да се движи по отношение на иска по чл. 108 ЗС срещу ответника Н. М. А..

Прието по делото като доказателство е решение № 186/1990 година, издадено по молба на ищеца Д. Е. от 24.01.1990 година, с което Първи правен съд-Бурса, РТурция, признал за единствени наследници на А. Е. /А. А. С./, починал на 27.12.1989 година, Д. Е.-син и Н. Е. /М./ - дъщеря.

С решение № 534/1245 от 10.01.2003 година, издадено по молба от М. С. от с.дата, Втори граждански съд - Бурса, РТурция, признал за единствен наследник на А. С. /А. А. С./, починал на 12.12.1985 година, М. С.-син. От протокол № 2007/99 на Втори граждански съд - Бурса, РТурция е видно, че след направена справка в книгата за решения в съда за 2003 година се установило, че както не е издаден такъв документ за наследство, така и номерата на решението и имената на съдията и секретаря са недействителни и документът е фалшив.

От изпълнението на международна съдебна поръчка за връчване на съдебни книжа на ответника М. С. от компетентния турски съд, се установява, че е издирено лице с имена М. С., което обаче притежава документи за самоличност с данни, различни от тези на сочения ответник, че издиреното лице има жив баща, както и че преди около 10 години е напуснал посочения в документите адрес. Лицето отрича да има имоти в РБългария, както и да е упълномощавал някого във връзка с такива имоти.

По делото е представено безсрочно генерално пълномощно от 10.01.2003 година, заверено от Пети нотариус- Бурса, по силата на което М. С. упълномощил Д. Х. И. от с.Н., ЕГН * с права във връзка с възстановяване на земеделските земи в РБългария, наследени от А. А. С. и др. От писмо на 5-ти Нотариат - Бурса до Републиканска прокуратура - Бурса, РТурция е видно, че процедурата с горепосочения номер и дата /безсрочно генерално пълномощно № 4985/10.01.2003 година/ не е посоченото пълномощно, а друга процедура.

Установено е по делото, че на 26.03.2003 година М. С., чрез пълномощника си Д. Х. подал заявление № 7425 от с.д. до ОС „Земеделие и гори” - гр. К. за възстановяване собствеността върху 14.5 дка земеделски земи в землището на с.П., общ. К. на наследниците на А. А. С. , като с решение № 7/25.02.2003 година по гр.дело № 112/2003 година, в предхождащо производство по реда на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, К.йският районен съд признал за установено по отношение на ОСЗГ - гр. К., правото на възстановяване на собствеността върху посочените в заявлението земеделски земи. С решение № 3317/16.04.2003 година ОСЗГ-К., по заявление № 7425/ 26.03.2003 година, подадено от М. С., възстановила в стари реални граници на наследниците на А. А. С., собствеността върху редица земеделски земи, в т.ч на нива от 1.004 дка, находяща се в землището на гр.К., местността „Чаир Яна”, имот № 1664, при граници: североизток пл. № 6345, югозапад-пл. № 6235 и № 1665.

С нотариално заверено пълномощно от 27.02.2003 година, Д. Х. И. преупълномощил Й. Р. Г. да го представлява пред Община К. и ОС „Земеделие и гори” – гр. К. да подписва всички необходими документи във връзка с възстановяване собствеността върху земеделски земи.

С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 103/29.12.2003 год., том II, рег.№7505, нот.дело №282/2003 год. по описа на Нотариус №251 Д. Г., с район на действие РС-К., М. С. чрез пъломощника си Й. Р. Г. продал на Н. М. А. поземлен имот № 6470, кв.8 по плана на гр. К., кв. „В”, с площ 564 кв.метра, при граници: бул. „Х. Б.”, поземлен имот № 6253, поземлен имот № 6469, поземлен имот № 6354.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, приета като доказателство по делото от първоинстанционния съд се установява, че нива от 1.004 дка, находяща се в землището на гр. К., местността „Чаир Яна”, имот № 1664, нива от 0.564 дка и поземлен имот № 6470, кв.8 по плана на гр.К., кв. „В” са напълно идентични и са образувани вследствие на отделяне на площ 0.440 дка от нива от 1.004 дка за изграждане на бул. „Хр.Ботев”.

По делото е представен протокол от 19.10.1962 година на Общинска поземлена комисия за Т.П.С. към Селски народен съвет, К.йски окръг, за причисляване към Държавен поземлен фонд на земи, собственост на бивши членове на ТКЗС, от който е видно, че от А. А. С. са отчуждени и причислени безвъзмездно към ДПФ 14.5 дка земя, находяща се в землището на с.П.

При тези доказателства по делото, съдът намира предявеният иск по чл. 108 от ЗС за неоснователен и недоказан. Това е искът на невладеещият собственик срещу владеещият несобственик, в случая на процесния недвижим имот. В производството ищецът е следвало да докаже, че е собственик на нива от 1.004 дка, че този имот е идентичен с имотът, предмет на продажба по нот. акт № 103/2003 година, и този имот се владее от ответника без основание. Ищецът се легитимира като собственик на основание решение № 3317/16.04.2003 година на ОСЗГ-К., с което е възстановена собствеността върху редица земеделски земи, вкл. на нива от 1.004 дка в землището на гр.К., местността „Чаир Яна”, на наследниците на А. А. С. . В тази връзка, независимо от позитивното решение на поземлената комисия за тези лица, при упражняване на правомощието си на косвен съдебен контрол върху законосъобразността на административния акт, какъвто е посоченото решение на ОСЗГ-К., въззивната инстанция констатира, че същото е нищожно, като противоречащо на закона. Една от предпоставките за възстановяване собствеността на земеделските земи е земята да е притежавана от заявителя или негов наследодател преди образуването на ТКЗС или ДЗС. В случая, безспорно по делото е, че заявителят М. С. нито е притежавал заявените за възстановяване земеделски земи, нито А. С. е негов наследодател. Установено по делото е, че всички действия за възстановяване на земеделската земя на наследниците на А. С., включително в производството по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ, са извършени от лице на име М. С., за което по несъмнен начин е установено по делото, че не е наследник на посоченото лице. Т.е., от този факт следва, че няма отправено валидно искане - в срок и от надлежно легитимирано лице за възстановяване на правото на собственост върху земеделската земя. Подаването на заявление по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ от ненадлежно лице се приравнява на липса на такова и опорочава самото решение на ОСЗГ-К. като краен акт, защо органът на поземлената собственост не се произнася служебно, а само когато е сезиран с конкретно искане и то само от лицата по чл. 10 ЗСПЗЗ. От своя страна, установено по делото е и това, че действителният наследник на А. А. С. /А. С./ - ищец по иска, в срока по чл. 11 ЗСПЗЗ не е предприел никакви действия пред този орган за възстановяване правото на собственост върху земеделските земи, оставени в наследство от баща му. В чл.11 и сл. от ЗСПЗЗ производството пред поземлената комисия и пред съда е уредено особено административно производство, развиващо се само между този орган и заявителя, който твърди, че е носител на материалното право на собственост върху определени по размер и местонахождение земеделски земи. В случая, ищецът не може да се ползва от позитивното решение на ОСЗГ-К., поставено в развило се между лице, което не е наследник на починалия собственик и поземления орган производство, защото нито ищецът, нито негов упълномощен представител са били страна в това производство; както и ищецът не е предприел действия по заявяване възстановяване собствеността върху земеделската земя, предмет на решението на този орган, а и сам ищецът в исковата молба се позовава на нищожността на същото. Други доказателства, които да установяват, че ищецът е собственик на процесния имот, не се представят. Ето защо предявеният иск по чл. 108 от ЗС, се явява неоснователен, тъй като ищецът не е доказал, че е собственик на процесния недвижим имот, респ. неоснователно се явява искането по чл. 431 ГПК /отм./ за отмяна на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 103, том ІІ, рег. № 7505, дело № 282/2003 година на нотариус Д. Г. в района на КРС, вписана в регистъра на Нотариалната камара под номер 251. Направените от първоинстанционният съд изводи в този смисъл са правилни и обосновани и изцяло се подкрепят от настоящата инстанция.

По изложените съображения, въззивната жалба е неоснователна. Обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила.

Ето защо и на основание чл.208 ал.1 от ГПК /отм./, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 125/10.12.2009 година, постановено по гр.д. № 1076/2007 година по описа на К.йския районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.