Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, ……………….2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, І Г.О., 5 състав, в публично съдебно заседание на петнадесети ноември през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар К. Г.,
като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 7109 по
описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е от С.Д.С. против ”З.А.Д.„Б.В. И.Г.” АД и Г. Ф. иск за солидарно
осъждане на двамата ответници на основание чл. 226, ал.1 от КЗ/отм/ и чл.288,
ал.11, вр. ал.1, т.1 от КЗ/отм/, вр чл. 53 от ЗЗД. При условията на
евентуалност е предявен иск против „З.А.Д.”Б.В. И.Г.” АД с правно основание
чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ и при условията на евентуалност е предявен иск против Г.
Ф. с правно основание чл.288, ал.11, вр ал.1, т.1 от КЗ./отм/
Ищцата твърди, че на 21.04.2010г. настъпило пътно-транспортно произшествие,
при което на главен път Е -79 в посока от гр.Благоевград към гр.Дупница при
управление на т.а „Мерцедес Спринтер” с рег.№ ******ВТ водачът Н.Б.Т.блъснал
пресичащата пътното платно отляво надясно пешеходка Р.Й.Я.. Водачът спрял в
дясно от пътя, за да й окаже помощ, но през това време през нея преминал
автомобил с неустановена марка и регистрационен номер. Вследствие на получените
многобройни травми Й. починала на място. Отговорността на водача на т.а „Мерцедес
Спринтер” с рег.№ ******ВТ била застрахована от ответното дружество по
застраховка „Гражданска отговорност”. Ищцата била дъщеря на починалата, поради
което тежко преживяла нейната смърт. Стойността на претърпените неимуществени
вреди ищцата определя на 80 000лв., представляващи част от общо дължими
160 000лв. Моли съда да осъди ответниците да заплатят солидарно
обезщетение в размер на 80 000лв., представляващи част от общо дължими
160 000лв., ведно със законната лихва, считано от 21.04.2010г. до
окончателното изплащане. В случай, че съдът приеме, че двамата ответници не
отговарят солидарно, моли да бъде осъдено застрахователното дружество да
изплатаи посоченото обезщетение. В случай, че съдът приеме, че
застрахователното дружество не носи отговорност за причинените вреди, моли да
бъде осъден Г. Ф. да заплати горепосоченото обезщетение. Претендира разноски.
Ответникът ”З.А.Д.„Б.В. И.Г.” АД оспорва иска, поради следните съображения:
поведението на водача на товарния автомобил - Н.Т. не било виновно и
противоправно. Произшествието настъпило в резултат на противоправното поведение
на пострадалатаР.Й., която предприела пресичане на нерегламентирано място, без
да съобрази пътната ситуация. В случай, че съдът не приеме този довод, поддържа
възражение за съпричиняване на вредите от майката на ищцата, която нарушила
чл.108, ал.1 от ЗДвП, тъй като предприела пресичане на пътното платно отляво
надясно, прескачайки мантинелната и тичайки по перпендикулярна линия спрямо
зеления остров и спрямо движението на МПС; оспорва размера на иска; прави
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за
законна лихва. Моли съда да отхвърли иска.
Ответникът Г. Ф. оспорва предявения иск, поради следните съображения: пътно-транспортното
произшествие настъпило врезултат на противоправното и виновно поведение на наследодателката на ищцата, която съзнателно
поставила в риск живота и здравето си, като предприела внезапно пресичане на
пътното платно на неопределено за целта място, след като преодоляла еластична
мантинела, без да се съобрази с приближаващите я МПС – нарушения на чл.113,
ал.1 ,т.1 и т.4 и чл.114, т.1 от ЗДвП. На следващо място твърди, че
вреденосните последици били причинени от водача на „Мерцедес Спринтер” с рег. №
******ВТ, чиято отговорност била застрахована от първия ответник. В случай, че
съдът приеме иска за основателен, прави възражение за съпричиняване на вредите
от пострадалата; оспорва размера на иска. Оспорва претенцията за законна лихва.
Съгласно чл.288, ал.7 от КЗ, началната дата, от която се дължала законна лихва
от Гаранционния Ф. била датата, на която изтичал срокът за произнасяне след
отправяне на претенция към него. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, след анализ на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По предявения иск с правно основание
чл.226, ал.1 от КЗ и чл.288, ал.11, вр. ал.1, т.1 от КЗ/отм/, вр чл. 53 от ЗЗД,
за солидарно осъждане на двамата
ответници да заплатят обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта
на наследодателката на ищцата:
Предявеният срещу ответника ”З.А.Д.„Б.В. И.Г.” АД иск е с правно основание
чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, а срещу ответника - Г. Ф., е с правно
основание чл. 288, ал.11, вр. ал.1, т.1 КЗ/отм./, поради което по делото следва
да бъде установен фактическият състав на всеки от тези искове.
За да бъде уважен предявеният иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, ищцата
следва да ангажира доказателства за
следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45
от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние, вина на дееца и причинно-следствена връзка между
противоправното деяние и вредата; 3/да докаже
размера на дължимото обезщетение.
За да бъде ангажирана безвиновната отговорност на Гаранционния Ф. по чл.288, ал.1, т.1 от КЗ/отм/ за изплащане на обезщетения на
пострадали от пътно-транспортното произшествие лица, трябва да са осъществени следните предпоставки: да е
осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане, включващ
кумулативно следните елементи - деяние (действие или бездействие),
противоправност на деянието, реално претърпяна вреда, причинно-следствена
връзка между претърпяната вреда и деянието и вината на дееца. На следващо място
непозволеното увреждане следва да е извършено на територията на Република
България и да е причинено от неидентифицирано моторно превозно средство.
Съгласно чл.288, ал.1 от КЗ/отм/, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане
пред съда само ако Г. Ф. не се произнесе по подадената молба в срока по чл.288, ал.7 или откаже да плати обезщетение, или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на обезщетението.
В конкретния случай, тъй като се твърди, че вредите са причинени солидарно, следва да бъде доказано, че
смъртта на наследодателката на ищцата е причинена от водач на застраховано
пътно превозно средство и от водач на неидентифицирано моторно превозно
средство./чл.53 от ЗЗД/.
Страните не спорят, че отговорността на водача на т.а „Мерцедес Спринтер” с
рег.№ ******е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност” към
датата на настъпване на пътно-транспортното произшествие.
Представени са и доказателства, че ищцата преди да предяви иск против
втория ответник - Г. Ф., е предявила претенцията си с молба от 12.07.2011г. по
извънсъдебен ред, но Г. Ф. с писмо от 30.09.2011г. е отказал да й изплати
обезщетение, поради което са спазени изискванията на чл. 288, ал.11 от КЗ(отм.)
- л.20 от делото.
По искане на страните са назначени няколко автотехническки
експертизи – единична, изготвена от в.л. П., комплексна/автотехническа и
медицинска/, която е изготвена само от вещо лице - автотехник П. и тройна автотехническа експертиза, изготвена
от вещите лица М., В. и А.. От заключенията на вещото лице П. се установява, че
пътно-транспортното произшествие е настъпило на 21.04.2010г., около 20.55 часа,
върху сух асфалт/според констативния протокол за пътно-транспортно произшествие
и огледния протокол/, на ПП 1 Е-79 в района на км.359, в посока на движение от
гр.Благоевград към гр.Дупница. Вещото лице описва следния механизъм на
настъпване на произшествието: На 21.04.2010г., около 20.55 часа, на пътя от
гр.Благоевград към Дупница/София се е движел л.а ”КИА Спортич” с водач Ц.И.Ш.,
а след него е пътувал т.а „Мерцедес Спринтер” с рег.№ ******ВТ с водач Н.Б.Т..
Пътят е бил с две платна, разделени от затревена полоса, широка около 2.7 метра,
на която е имало поставена еластична мантинела.Всяко от платната се е състояло от
две ленти за движение с ширина 3.5 метра, разделени от прекъсната линия, и една
аварийна лента с ширина 4.1 метра. Водачът на товарния автомобил „Мерцедес
Спринтер” е започнал да изпреварва л.а. ”Киа Спортич”, при което скоростта му
на движение е била 91-92 км/час. В този моментР.Й. е прескочила мантинелата на
затревената площ и е тръгнала да пресича платното за движение отдясно наляво, тичайки,
обута с джапанки, в посока от мантинелата през лентата за изпреварване към
средната лента на платното за движение. Скоростта й на движение е била около 10
км./ час. Пресичала е перпендикулярно на пътното платно и на движението на
превозните средства. Водачът на товарния автомобил „Мерцедес Спринтер” след
извършване на маневра ”изпреварване” на разрешен участък от пътя е блъснал
пешеходката. След удара водачът е спрял отдясно на пътя, за да окаже помощ на
пострадалата, но през това време през нея са преминали няколко автомобила с
неустановена марка и контролен номер. Ударът е настъпил в лентата за
изпреварване на платното за движение от гр.Благоевград към гр. Дупница/гр.София,
по ширина на пътното платно на около 1.5 +/- 0.5 метра от левия бордюр на
лентата за изпреварване и по дължина на пътното платно на около 10 +/- 3м. от посочения
в огледния протокол ориентир. За т.а „Мерцедес Спринтер” мястото на удара е било
на около 0.4 - 05 метра от левия габарит към средата на автобуса. Опасната зона
за спиране е била 80м. Според вещото лице, ако водачът на товарния автомобил „Мерцедес
Спринтер” и неизвестните водачи на пътни превозни средства се бяха движели със
скорост равна на 66 км./ час или по-ниска скорост, същите биха могли да спрат
на един метър от пешеходката. На мястото на произшествието и в неговата
околност не е имало пътни знаци и пешеходни пътеки. Максималната скорост на
движение на път Е-79, в района на км.359 и за този тип автомобил, е определена
в чл.21, ал.1 от ЗДвП – 90 км./час. В заключението е посочено, че на 21.04.2010г.
слънцето е изгряло в 06.35 часа и е залязло в 20.15 часа, поради което към 20.50 часа, когато е реализирано
произшествието, нощта е била настъпила и видимостта на водачите се е осигурявала
само от фаровете на автомобилите. За водача на товарния автомобил левият фар е осигурявал видимост на около 8 м.
вляво от левия габарит и на около 45 м. пред водача. При ширина на лентата за
изпреварване 3.5м., водачът на товарния автомобил е имал възможност да види пешеходката, стъпила
на бордюра вляво, на около 50 м. пред себе си и на около 51 м. пред автомобила,
ако същата е била на разделителния остров. Сравнявайки разстоянието за видимост
на водача от гледна точка на осветеността на левия фар – 50м. с опасната зона –
80м. и скоростта на движение 92 км/ч., вещото е достигнало до извода, че ударът за водача е бил непредотвратим, защото
опасната зона на спиране е по-голяма от осветеността на левия фар. В случай, че
водачът на товарния автомобил го бе управлявал със скорост от 66 км/час, то
същият е могъл да спре на 1м. пред пешеходката и ударът би бил предотвратим. Според
вещото лице, причина за настъпване на пътно-транспортното произшествие е
поведението на пешеходката, която е пресякла пътно платно за скоростно движение/Е
79/, на място, необозначено за
пресичане, без да подаде сигнал с ръка, със светлинен източник или по друг начин и без да
съобрази обстоятелството, че е настъпила нощта, както и че пресича в опасна близост пред идващия с висока
скорост товарен автомобил. Наред с това вещото лице е приело, че причина за
пътно-транспортното произшествие е и поведението на водача, който е управлявал товарния
автомобил със скорост от 92 км./час, която не е съобразена с видимостта, която
е имал от осветеността на левия фар - на 50 м. и с опасната зона за спиране. Безопасната
скорост на движение при видимост на 50 м. от левия фар, според вещото лице, е била
66 км/час. Маневра „заобикаляне отляво” е била невъзможна, защото свободното
разстояние за изместване на товарния автомобил в динамичен режим вляво е
недостатъчно за подобна маневра. „Заобикаляне отдясно” също е било невъзможно,
защото би навлязъл в лентата за движение на изпреварвания автобил.
Тройната автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица М., В. и А., описва
същия механизъм на настъпване на пътно-транспортното произшествие, но при
изчисленията е определена по-ниска скорост на движение на товарния автомобил
„Мерцедес Спринтер” – 88 км/час, при която опасната зона на спиране е 72.35м.
Експертизата дава и втори вариант на заключение – при скорост на движение на
товарния автомобил от 75км./час, опасната зона на спиране е 56.55м. В
експертизата е посочено, че скоростта по втория вариант от 75 км/час е
определена, според свидетелските показания, а не по обективни
данни./заключителна част – отговори по ІІІ – л.221 от делото/. При изчисленията
вещите лица са определили скоростта на пешеходката при бърз ход на 5.6 км./час.
Според заключението, при двата варинта на скорост на движение на товарния
автомобил – 88 км/час или 75 км/час, ударът е бил непредотвратим. Единствено
при скорост до 70 км/час ударът би бил предотвратим. Ако водачът се е движел
на къси светлини при видимост вляво до
40 м., скоростта му на движение от 88 км/час не е съобразена с неговата
видимост. Според тройната експертиза, причина за настъпване на пътно-транспортното
произшествие е поведението на пешеходката, която е забелязала товарния
автомобил, като опасност на пътя, но независимо от това, внезапно е навлязла на
пътното платно на необозначено за това място.
Механизмът на настъпване на произшествието се потвърждава
и от показанията на св.Ш. и Т., които са очевидци на катастрофата. Св. Ш. дава показания, че произшествието е настъпило
между 19-20 часа или в 21 часа, а според св. Т. – между 21 и 22 часа. Двамата
свидетели заявяват, че по време на произшествието, превозните средства са
пътували със запалени фарове. Свидетелят Ш. твърди, че е управлявал ”Киа
Спортич” със скорост от 40-60 км./час, зад него се движел товарен автомобил
„Мерцедес Спринтер” на къси фарове, управляван от св. Т.. Водачът на товарния
автомобил предприел изпреварване, при което се движел със скорост от 75
км./час.(св.Т.). След като извършил изпреварването, при прибирането в
дясната лента, настъпил удар между товарния автомобил и тялото на
пешеходката/св.Т./. Двамата водачи
спрели в дясна аварийна лента, махали на колите да спрат, но един тир и няколко
автомобила прегазили тялото/св.Т./. Водачът на товарния автомобил – св.Т., не
видял пешеходката преди удара. По време на изпреварването вниманието му било
съсредоточено вдясно към изпреварвания от него автомобил, тъй като внимавал да
не го удари и не погледнал наляво, защото не очаквал, че оттам може да възникне
опасност. На мястото на произшествието
имало улични лампи, но те не светели в деня на катастрофата/св.Т./.
При така събраните доказателства съдът кредитира заключението на тройната
експертиза относно възприетата скорост на движение на товарния автомобил
”Мерцедес Спринтер” от 88 км/час, тъй като заключението е изготвено въз основа
на обективни данни, отразени в огледния протокол и констативния протокол, и изразява
становището на няколко експерта. Заключението на тройната експертиза по втория
вариант, при която скоростта на движение на товарния автомобил е определена на
75 км/час, съобразно свидетелските показания на самия водач на товарния
автомобил, съдът не кредитира, тъй като не се подкрепя от изчисленията на
вещите лица, извършени по обективни данни. От друга страна, посочената от тройната
експертиза скорост от 88 км/час е близка
и до скоростта, възприета от единичната автотехническа експертиза - 92 км/час. От
заключението на тройната автотехническа експертиза се установява, че
поведението на водача на товарния
автомобил и на останалите водачи, прегазили тялото на пешеходката, е било
неправомерно, тъй като са се движели със скорост, несъобразена с видимостта на
пътя и с възможността да спрат пред всяка опасност на пътя. Водачът на товарния автомобил ”Мерцедес
Спринтер” се е движел на къси светлини по време на изпреварването на „Киа
Спортич”, а при къси светлини, видимостта от левия фар е била до 40 м. При тази
видимост е избрал скорост от 88 км./час , но според експертите, избраната от
шофьора скорост, макар да е била в рамките на допустимата от закона – до 90
км./ час, не е била съобразена с видимостта, която е имал водачът и с опасната
зона на спиране, поради което не е могъл да спре пред всяко препятствие на
пътя. Ако бе съобразил скоростта на движение с видимостта, която е имал на къси
светлини, и бе управлявал пътното превозно средство със скорост до 70км./час, би могъл да предотврати удара, тъй като би забелязал пешеходката и би могъл
да спре на един метър пред нея. Допуснато е нарушение на чл.20, ал.2, вр. ал. 1
от ЗДвП, съгласно който водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Тъй
като водачът на товарния автомобил и водачите на неидентифицираните превозни
средства, преминали през тялото на Й., не са съобразили скоростта си на
движение с видимостта на пътя и с опасната зона на спиране, съдът приема,
че поведението им е било противоправно.
От медицинската експертиза, която съдът приема, се установява, че
пешеходката е починала врезултат на травмите, които е получила по време на пътно-транспортното
произшествие. Причинени са й били множество травматични увреждания, подробно
описани в заключението. Обобщени всички увреждания, дават основание да се
направи извод, че на ищцата е причинена несъвместима с живота тежко черепно-мозъчна, лицево -челюстна,
гръдно-коремна травма, както и травма на
опорно-двигатениял апарат. Поради краткия период, в който са нанесени травмите
от различните превозни средства, вещото лице не може да посочи кои конкретни травми са причнени при
първоначалния удар и кои – при последващите удари. В експертизата са описани общо
части от тялото, които са засегнати при първоначалния удар – подбедрици и
бедра, десните повърхности на таза и дясно-страничната повърхност на тялото
/гърди, корем, дясна ръка/, главата също е била травмирана със силен удар в
предното панорамно стъкло. След първоначалния удар тялото е отхвърлено напред и вляво с удар в
терена и приплъзване спрямо него с лява повърхност. Всяко от травмитичните
въздействия, причинени от първоначалния инициален контакт с товарния автомобил
„Мерцедес Спринтер”, може да увреди тежко вътрешните органи. Според експерта, в
развитието си тези травми с голяма вероятност са могли да причинят смърт, но от
тях не е настъпила веднага смъртта на пешеходката. След като тялото е
отхвърлено напред и вляво същото е било прегазено и влачено от други
автомобили. При прегазването са били нанесени тежки, несъвместими с живота
травматични увреждания. Към момента на причиняването им жената все още е била
жива, тъй като има обективни данни за жизненост на организма – кръвонасядания по
тялото и аспирация на кръв в белите дробове.
С оглед заключението на медицинската експертиза, съдът приема, че тежките
телесни повреди, довели до летален изход, са причинени, както от първоначалния
удар от застрахованото от ответника превозно средство, така и от последващите
удари от неидентифицирани пътни превозни средства, поради което по делото бе
доказана солидарната отговорност на ответниците.
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници от
27.05.2010г. ищцата е дъщеря на Р.Й.Я..
От показанията на св. Г. – бартовчед на ищцата, се установяват, че тежко е
преживяла смъртта на майка си. С. напуснала дома на майка си една година преди
катастрофата, тъй като се омъжила. Преди това живеела с майка си в едно
домакинство. Отношенията им били добри, грижели се една за друга. След като се
омъжила, С. живеела в близост до дома на майка си, имали ежедневни контакти. Семейството
й се състояло от нея, съпругът й и двете им деца. Ищцата страдала от загубата
на майка си, тежко й било, когато ставало дума за нея, още не била преживяла
загубата, редовно посещавала гроба на наследодателката си.
Така събраните доказателстав установяват настъпването на състава на чл.
226, ал.1 от КЗ/отм/ и на чл.288, ал.11, вр ал.1, т.1 от КЗ/отм/, като и на чл.
53 от ЗЗД, поради което предявения иск за солидарно осъждане на ответниците е
доказан по основание.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът
отчете следните обстоятелства – възрастта на ищцата- 25г, обстоятелството,
че е прекъсната една от най-силните връзки в живота на човека – връзката между детето и неговата майка. Ищцата
ще остане завинаги лишена от
възможността да общува с майка си, да споделя радостните и трудни моменти в
живота си и да разчита на нейната подкрепа Според свидетелските
показания, отношенията между ищцата и майка й са били добри, общували са
ежедневно и са си помагали, С. трудно е преживяла загубата, скърбяла,
посещавала гробищата. От друга страна, съдът отчете обстоятелството, че ищцата
не е живеела заедно с майка си, тъй като се е омъжила и е създала свое
семейство. Въпреки, че трагичният инцидент се е отразил негативно върху
емоционалната сфера на всички наследници
на починалата, съдът приема, че ищцата, като възрастен човек със свое
семейство, има свой живот и не усеща
така остро загубата на майка си, както
биха я усетили другите деца на починалата, които са живяли с нея в едно
домакинство.
При така отчетените обстоятелства, съдът определи размер
на обезщетението, на основание чл.52 от ЗЗД, по справедливост, на
80 000лв.
По възражението за съпричиняване:
Ответниците поддържат възражения за съпричиняване на вредите от пострадалата,
която която нарушила чл.108, ал.1 от ЗДвП, тъй като предприела внезапно пресичане
на пътното платно отляво надясно на необозначено място, прескачайки
мантинелната и тичайки по перпендикулярна линия спрямо зеления остров и спрямо
движението на превозните средства, без да съобрази разстоянието и скоростта на
приближаващите я пътни превозни средства, с което допуснала нарушения на
чл.113, ал.1, т.1 и т.4, както и на чл.114, т.1 от ЗДвП.
Съдът намира възраженията за съпричиняване на вредите за основателни,
поради следните съображения:
От заключенията на вещите лица от автотехническите експертизи се
установява, че причина за пътно-транспортното произшествие е не само
поведението на водачите на пътните превозни средства, но и поведението на
ищцата. Катастрофата е настъпила на път Е79 за скоростно движение на превозни
средства, на който допустимата от закона скорост е до 90 км/час. Пешеходката е
пресякла на място, което не е обозначено
за преминаване от пешеходци и на което не е поставена пътна сигнализация, като
за целта е прескочила съществуващата на място мантинела. Ударът е настъпил на трилентово платно,
на което не е разрешено пресичане, по аргумент от разпоредбата на чл. 113, ал.2
от ЗДвП. Изключение е предвидено за двупосочен
двулентов път, а в случая пътното платно е било трилентово
и изключението на текста е неприложимо, т.е. мястото е било забранено за
пресичане от пешеходци. Наред с това пострадалата не се е съобразила с
интензивността на движението на пътя, със скоростта и отстоянието й колите, с
предприетата от водача на т.а ”Мерцедес Спринтер” разрешена маневра по изпреварване, при която
автомобилът е започнал да ускорява, макар да се е движел в рамките на
разрешената скорост до 90 км/ч., както и с обстоятелството, че към момента на
пресичане – към 20.55 ч. вечерта вече е настъпила нощта и шофьорите са се
движели на фарове, при което тяхната видимост е била значително ограничена. С
поведението си пострадалата е нарушила чл. 113, ал.1, т.1 и т.4 от ЗДвП, тъй като
е пресякла на забранено за пресичане място, на което обичайно не се очаква
присъствие на пешеходец. Нарушила е чл.113, ал.1, т.1 ЗДвП, тъй като не се е
съобразила със скоростта на движещите се пътни превозни средства и чл.113,
ал.1, т.4 от ЗДвП, тъй като е прескочила съществуващата на място мантинела. Допуснала
е нарушение и на чл.114, т.1 от ЗДвП, забраняващ внезапното навлизане на
платното за движение, както и на на чл.114, т.2 от ЗДвП, тъй като не се е съобразила
с ограничената видимост за водачите на превозни средства, които са шофирали на
фарове.
С оглед механизма на настъпване на пътно-транспортното произшестиве, съдът
приема, че приносът на пострадалата е значително по-голям от приноса на
водачите на пътните превозни средства – същата е пресякла на забранено от закона място, преодолявайки
поставено на място ограничение – мантинела, навлизайки внезапно на пътното платно, тичайки с джапанки в посока
перпендикулярана на движението на превозните средства, без да съобрази скоростта на движение и ограничената видимост на
превозните средства, които са се придвижвали на фарове. Водачът на мерцедеса и
останалите водачи на превозни средства са се движели с разрешена скорост – до
90 км/час, но не са съобразили скоростта си с обстоятелството, че шофират на
къси светлини, при което видимостта им от левия фар е ограничена до 40м. и
скоростта им следва да е до 70 км/час, за да могат да спрат пред всяко
препятствие на пътя.
При така установеното поведение на пострадалата и водачите на превозни
средства, съдът определи процент на съпричиняване на вредите от пострадалата –
90 %.
Тъй като
съдът определи размер на обезщетение за неимуществени вреди от 80 000лв., при прилагане на процент на съпричиняване от 90%,
общият размер на дължимото от ответниците
застрахователно обезщетение възлиза на 8 000лв., до който размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния
предявен размер от 80 000лв., следва да бъде отхвърлен.
По предявените при условията на евентуалност искове с правно основание
чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ против „З.А.Д.„Б.В. И.Г.” АД и с правно основание чл.288,
ал.11, вр. ал.1, т.1 от КЗ/отм/ против Гаранционния Ф.:
Тези искове са недопустими, тъй като ищецът е предявил иск за солидарно
осъждане на двамата ответници, който е основан на същите факти и има същия
петитум. Предметът на исковете е един и същ, поради което производството по
предявените евентуални искове, на основание чл.126 от ГПК следва да бъде прекратено.
По претенцията за законна лихва:
По предявения иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ ответникът ”З.А.Д.„Б.В.
И.Г.” АД дължи законна лихва от датата на настъпване на пътно-траснпорптното
произшествие – 21.04.2010г. до окончателното изплащане.
Отетникът направи възражение за изтекла погасителна давност, което е
частично основателно. Съгласно чл.111, б.”в” от ЗЗД, с изтичане на тригодишна
давност се погасяват вземания за лихви и други периодични плащания. Тъй като ИМ
е подадена на 23.05.2013г., претенцията за законна лихва е погасена по давност за периода
21.04.2010г.- 23.05.2010г., за който искът следва да бъде отхвърлен.
По
предявения иск с правно основание чл.288, ал.11, вр. ал.1, т.1 от КЗ/отм/ ответникът
Г. Ф., на основание чл.288, ал.7 от КЗ/отм/ дължи законна лихва от датата, на която изтича срокът за произнасяне по
претенция, предявена от увреденото лице. Срокът за произнасяне не може да бъде
по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на претенцията по реда на ал. 9.
От писмо от 30.09.2011г./л.20/ се установява,
че Г. Ф. е отказал да заплати обезщетение за неимуществени вреди на ищцата за
смъртта на нейната майка, поради което законна лихва се дължи от 30.09.2011г. до окончателното изплащане.
Тъй като законната лихва от всеки от ответниците се дължи от различни дати
– за ответника ”З.А.Д.„Б.В. И.Г.” АД от 23.05.2010г., а за ответника Г. Ф. от
30.09.2011г., а е поискано солидарно осъждане на ответниците, законната лихва,
която двамата ответници дължат солидарно е
за периода 30.09.2011г. до окончателното изплащане.По отношение на законната
лихва за периода 23.05.2010г.-30.09.2011г. същата се дължи само от ответника ”З.А.Д.„Б.В.
И.Г.” АД, поради което претенцията за законна лихва следва да бъде уважена в
тази част само по отношение на него, а в останалата част, в която се претендира
законна лихва за периода 21.04.2010г. – 23.05.2010г. солидарно от двамата
ответници и в частта, в която се претендира законна лихва за периода 23.05.2010г.
до 30.09.2011г. от Г. Ф., искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника Г. Ф., на основание
чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 495лв.,
съобразно отхвърлената част от иска.
Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на адв. П.К. ***,
на основание чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 351.60лв.
с ДДС, съобразно уважаната част от иска.
Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на държавата, по
сметка на СГС, ДТ върху уважения иск в размер на 320лв., съобразно уважената
част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ”З.А.Д.„Б.В. И.Г.” АД със седалище и адрес на управление:***, пл.”Позитано”
5 и Г. Ф. със седалище и адрес на управление *** да заплатят солидарно на С.Д.С.,
ЕГН **********, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ/отм/ и чл.288, ал.11, вр.
ал.1, т.1 от КЗ/отм/, вр чл. 53 от ЗЗД, сумата от 8000лв./ обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки
и страдания от смъртта на нейната майка Р.Й.Я., настъпила в резултат на пътно-транспортно произшествие, реализирано на
21.04.2010 г., по вина на водача на товарен автомобил „Мерцедес Спринтер” с
рег. № ******ВТ – Н.Б.Т. и водачи на неидентифицирани пътни превозни средства/,
ведно със законната лихва, считано от 30.09.2011г. до окончателното изплащане,
както и ОСЪЖДА ”З.А.Д.„Б.В. И.Г.” АД да заплати на С.Д.С. законна лихва върху
сумата от 8000лв. за периода 23.05.2010г. – 30.09.2011г., като иска в останалата част, до пълния предявен размер от 80 000лв.,
представляващи част от 160 000лв., и в частта, в която претендира законна
лихва солидарно от ”З.А.Д.„Б.В. И.Г.” АД
и Г. Ф. за периода 21.04.2010г.-23.05.2010г. и частта, в която се претендира
законна лихва от Г. Ф., която солидарно
да плати със ”З.А.Д.„Б.В. И.Г.” АД за периода 23.05.2010г. - 30.09.2011г., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА С.Д.С. да заплати на Г. Ф., на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по
делото разноски в размер на 495лв., съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ”З.А.Д.„Б.В. И.Г.” АД и Г. Ф. да
заплатят солидарно на адвокат П.К. ***, с адрес за призоваване: гр. Казанлък,
ул.”Славянска” № 6, офис 10, на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 351.60лв. с ДДС, съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА ”З.А.Д.„Б.В. И.Г.” АД и Г. Ф. да заплатят солидарно на държавата, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, по сметка на СГС държавна такса в размер на 320лв.,
съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: