Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 18.02.2020
г. гр.Белоградчик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Белоградчишкият районен съд втори състав
На петнадесети януари
две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния
състав:
Районен съдия : Антон Антов
Секретаря Жанета
Еленкова,
като разгледа
докладваното от съдия Антов
гр.дело № 128 по
описа за 2019 година,
и за да се
произнесе съдът взе предвид следното:
Предявени са частични обективно съединени
искове от всеки от ищците за сумата по 2 000.00 лв., представляваща част
от дължими 5 000.00лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди с
пр. осн. чл. 432 ал.1 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД.
Ищците
Ц.Д.Г., В.С.А., Д.Ц.Д. и Й.Ц. Д. излагат в предявената искова молба : На 06.05.2017г. в с. Т., обл. В., на кръстовището
на ул. “..” и ул. “..”, водачът на влекач марка “Мерцедес Акрос” с ДКН 3160 ВК
с прикачено полуремарке “Шварцмюлер Ц-серия” с ДКН СВ 3653 ЕС – Н. А. Д. е причинил ПТП, като
вследствие на превишена скорост и неконтролиране управлението на автомобила,
загубил управлението на автомобила и напуснал уличното платно. Навлязъл в двора
на ул. “Граничар” № 1, собственост на първия ищец и неговия брат, унищожил,
оградна мрежа, разрушил изцяло гараж, стоп. постройка-лятна кухня и ударил
масивна жил. сграда, на която съборил външна стена, покрива, нарушил целостта
на сградата и нейната конструкция.
В момента на извършване на ПТП всички ищци са били в
ударената жил. сграда и са почивали.
На виновния водач е наложена глоба
с НП № 17-0242-000189/22.05.2017г., което е влязло в сила.
С Разпореждане №
169/01.11.2017г. по НОХД № 215/2017г. на БРС производството по делото е
прекратено, поради влязло в сила НП, потвърдено окончателно с Решение №
8/19.02.2018г. по ЧНД № 371/2018г. на ВОС.
В резултат на предизвиканото от Н. А. Д. ПТП ищците са получили масивни
психически травми : голяма тревожност, уплашеност, нарушен сън с повтарящи
травмата съновидения, затвореност. Третият и четвъртият ищци не са могли да
ходят на училище, а техните родители – първите двама са били неработоспособни.
Всички са посещавали лекар-психиатър за лечение, но психическите травми и
стресът са продължили значително време.
Посочените увреждания се дължат на действията на виновния водач при станалия
инцидент и са в пряка
причинна връзка с допуснатите от него нарушения на правилата за движение.
Виновният за настъпилото събитие водач – Н. А. Д. попада в кръга на
лицата, чиято отговорност се покрива от застраховката “ГО” – полица № BG/22/117000995753 с валидно застрахователно покритие от 06.04.2017г. до 05.04.2018г.,
сключена с ответника ЗД “Лев Инс” АД
Молят да бъде осъден ответника да
заплати на всеки от ищците сумата 2 000.00лв. - обезщетение за причинени неимуществени
вреди в резултат на причинените им психически травми, ведно със законната
лихва, считано от 06.05.2017г. /датата на увреждането/ до окончателното и изплащане.
Представят писмени
доказателства, претендират разноски. Посочени са и са разпитани св. М. И. И., Б.
Г. Д. и Б.К.Б..
Проц.
представител на Ответника е оспорил предявените
искове.
Оспорва
правопораждащи факти на правата на ищците
В. С. А., Д. Ц. Д. и Й. Ц. Д.
- в констативния
протокол за ПТП, приложен към иск. молба тези ищци не са посочени като
пострадали лица
- не е налице
причинна връзка м/у твърдените вреди и настъпилото ПТП по отношение на
посочените по-горе трима ищци
Вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/
е представило заключение по поставената задача. Заключението не е оспорено от
страните и е прието като доказателство по делото.
Съдът, като взе предвид изложеното в исковата молба и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, заключението на изслушаната СМЕ по отделно и в тяхната съвкупност, доводите и становищата на страните, намира за
установено следното :
От фактическа страна :
На водача на влекач марка “Мерцедес Актрос”
с ДКН 3160 ВК с прикачено полуремарке “Шварцмюлер Ц-серия” с ДКН СВ 3653 ЕС - Н. А. Д. е наложена глоба с влязло в сила НП
№ 17-0242-000189/22.05.2017г. за
нарушения по чл. 6 т.1 и чл. 20 ал.2 ЗДвП.
С Разпореждане №
169/01.11.2017г. по НОХД № 215/2017г. на БРС производството по делото е
прекратено, поради влязло в сила НП, което разпореждане е потвърдено
окончателно с Решение № 8/19.02.2018г. по ЧНД № 371/2018г. на ВОС.
От
представения по делото протокол за ПТП № 1315560/06.05.2017г., се установява,
че на 06.05.2017г. в с. Т., обл. В.,
на кръстовището на ул. “..” и ул. …”, водачът на влекач марка “Мерцедес Акрос”
с ДКН 3160 ВК с прикачено полуремарке “Шварцмюлер Ц-серия” с ДКН СВ 3653 ЕС – Н. А. Д. е причинил ПТП,
като вследствие на несъобразена скорост излиза в дясно от пътя, поднася, отклонява
се в ляво от него при което блъска гараж, разрушава стена на масивна жил.
сграда на дом № 1, собственост на първия ищец и негови брат. Този механизъм на настъпилото ПТП се потвърждава
изцяло и от показанията на св. Б. К. Б.
Отговорността
на виновния водач Н. А. Д. е била
застрахована със застраховка "Гражданска отговорност" при ответното
дружество-застрахователна полица № BG/22/117000995753
с период на действие от 06.04.2017г. до 05.04.2018г .
От
изслушаното по делото заключение на СМЕ, неоспорено от страните и прието от съда, което
следва да бъде кредитирано при постановяване на съд. акт се установява, че :
Ищеца Ц.Д.Г. е претърпял психически травми от навлизането на ТИР в жилището му по време на почивка на 06.05.2017 г. и това се е отразило негативно върху психоемоционалното му състояние, като непосредствено след инцидента е развил остра стресова
реакция, протрахирала в посттравматично стресово разстройство, което било от
невротичния спектър и налагало лечение с медикаменти-антидепресанти, които приемал за справяне с
безпокойство, тревожност, напрежение и страх .
Същото се установява и за ищцата В.С.А., а също и за
ищците Д.Ц.Д. и Й.Ц. Д.
Ищеца, като последните провели психотерапевтично лечение.
След инцидента при ищците са проявени тревожност, признаци за паническо
състояние ограничеване на соц. контакти,
нарушения на съня със съновидения подобни на преживяното, които са продължили около шест месеца.
Налице е
причинно-следствена връзка между установения механизъм на процесното ПТП и причинените на ищците психически травми – те са последици от претърпяното
ПТП
От събраните гласни доказателства чрез разпит на св. М. И. и Б. Д. се установява, че в следствие на инцидента ищците са преживели неописуем ужас/”Ц. не беше на себе си”- при удара си почивал в стаята; В. е била в лятната кухня до къщата по време на удара и е
видяла как „тира” се забива в къщата; „След удара е излязла и е викала мъжа си
и дацата да и се обадят - да ги чуе, защото се е притеснявала да не им се е
случило нещо лошо”/, стресова реакция, тревожност, непрекъснато си спомняли и преживявали връхлитащия камион/ „Издигнали са си защитна дига от бали слама пред къщата”/, имали кошмари, изпитвали страх при вида на камиони, страдали от безсъние. Всички коренно се променили след този инцидент - В. напуснала работа 2-3м. след инцидента, около месец
децата не ходели на училище; „Децата спряха да идват на центъра, спряха да се виждат с
техни връстници, не искаха да излизат и
да се виждат с други деца”.
От
правна страна :
Съгласно чл. 432 ал.1 КЗ, при
наличие на договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" между застраховател и собственик на МПС, увреденото трето
лице има право да предяви иск срещу застрахователя, който по силата на
договорната отговорност следва да го обезщети за всички претърпени вреди.
Отговорността на застрахователя по застраховка “ГО” на
автомобилистите е функционално зависима от деликтната отговорност на прекия
причинител.
При застраховката
"гражданска отговорност", застрахователят се е задължил да покрие
всички вреди от непозволеното увреждане, причинено от застрахования така, както
той би обезщетил пострадалите. Доколкото отговорността на застрахователя
произтича от факта на непозволеното увреждане, макар неговата отговорност да е
договорна, той следва да заплати дължимото се обезщетение така, както би го
заплатил делинквента.
За да бъде ангажирана отговорността
на ответника по чл. 432 ал.1 КЗ, задължение на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване относно кумулативното
наличие на предвидените две законови
предпоставки, а именно: деликт /със съответните предпоставки : извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна
връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина/, както и съществуването на валидно застрахователно
правоотношение/ЗПО/ по договор за застраховка Гражданска отговорност/ГО/ между
ответника-застраховател и делинквента с предмет автомобила, управляван от делинквента. Застраховани лица са собственикът на моторното
превозно средство, за което е налице застрахователен договор, както и всяко
лице, което ползва автомобила на законно основание.Съгласно разпоредбата на чл.
45, ал.2 ЗЗД при извършено
непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събрания по делото доказателствен материал съдът
намира, че е налице осъществено противоправно деяние от водача на МПС - влекач “Мерцедес Акрос” с ДКН 3160 ВК по чл. 20 ал.2 ЗДвП, съгл. който водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
В случая се установява, че към момента на настъпване на ПТП, деликвентът Н. А. Д. определено не е изпълнил задълженията си по чл.
20 ал.2 ЗДвП и като краен резултат не е спрял преди да напусне пътното платно и
е навлязъл в двора на ул. “…” № .., собственост на първия ищец.
Неоснователно е оспорването за неизяснен механизъм на ПТП, в
частта му относно кои са пострадалите лица.
Въпросът за
доказателствената сила на протокола за пътно-транспортно произшествие, е напълно изяснен
в практиката в т.число и задължителна такава по реда на чл. 290 ГПК.
Протоколът за ПТП, съставен
от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален
документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има
материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили
така, както е отразено в този документ. /така Решение № 73/22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г., I т.о.,
Решение № 24/10.03.2011 г.
на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т.о./
Т.е. протокола за ПТП е доказателство, че е настъпило ПТП, кои са участниците в него,
допуснато ли е нарушение на правилата за движение.
Материалната
доказателствена сила може да бъде оборена,
но при съблюдаване
процедурата по чл. 193 ГПК и успешно
проведено доказване.
Възраженията срещу протокола, не могат да бъдат приравнени на оспорване по
смисъла на чл. 193 ГПК. По своето естество оспорването истинността на този документ е предявяване
на инцидентен установителен иск по този въпрос и протокола следва да бъде изрично оспорен, за да се открие
производство по чл. 193 ГПК. Доказателствената сила на протокола за ПТП не е оборена, тя ще бъде зачетена и
съдът следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както е отразено в
протокола. На 06.05.2017г. в с. Т., обл. В., на кръстовището на ул. “..” и ул. “.”,
водачът на влекач марка “Мерцедес Акрос” с ДКН 3160 ВК с прикачено полуремарке
“Шварцмюлер Ц-серия” с ДКН СВ 3653 ЕС –
Н. А. Д. е причинил ПТП, като вследствие на несъобразена скорост излиза в дясно
от пътя, поднася, отклонява се в ляво от него при което блъска гараж, разрушава
стена на масивна жил. сграда на дом № 1, собственост на първия ищец и негови
брат.
Материалната доказателствена сила на протокола не е
оборена, не е и била предмет на оспорване - не е оспорена автентичността на протокола за ПТП или удостоверителната компетентност на
актосъставителя, или реда по
който е съставен този протокол, не е открито производство по чл. 193 ГПК.
Протокола за ПТП от 06.052017г. е съставен по реда на чл. 4 от Наредба № Iз-41/12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им
при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд – протокол за ПТП с материални щети, поради което не съдържа данни за
пострадали лице.
Ищецът, претендиращ
обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма
на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства – АТЕ, свидетели, когато
протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП
обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не
притежава/ така Решение № 71/16.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60343/2016 г., II г.о. и др./
В съответствие с установената съдебна практика ищците са
ангажирали гласни доказателства – показанията на св. М. И. и Б. Д., от които се установява, че на
06.05.2017г. около 15.00ч. всички ищци с
изключение на В. Г. са били в ударената жил. сграда и са почивали.
Установи се реализирането на неимуществени вреди в пряка
причинна връзка от противоправното деяние. Презумпцията по чл. 45, ал.2 ЗЗД е
необорена. От заключението на в. лице по СМЕ не се установява, че
преди датата на ПТП ищците също са страдали от психически увреждания.
Ето защо съдът намира, че е
налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото
задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от
увредените лица.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка ГО на делинквента с ответното застрахователно дружество
за процесния период, съгл. което искът с
пр. осн. 432 ал.1 КЗ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно
легитимиран да отговаря по предявения иск - 432 ал.1 КЗ.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди
следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968 г., т.11, според което същите се
възмездяват от съда по справедливост. Понятието “справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, причинените морални страдания и пр. От значение са и редица други обстоятелства,
които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв
размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В
постановени редица решения на ВКС : №
749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008г., ІІ т.о.; № 124 /11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г.,ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. ІІ
т.о.; № 66/03.07.2012 г.,
по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието “неимуществени вреди включва всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалия, формиращи в своята цялост негативни
битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само
отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради
паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в
страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитие на самото общество в конкретната държава”.
С оглед изложеното съгласно чл. 51, вр. чл. 52 ЗЗД на увредените лица се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди,
които в конкретния случай имат характера на психически увреждания вследствие на
извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира,
че претърпените от увредените неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер по 2 000.00 лв.
При определяне на същите съдът съобрази продължителността
на търпяните от ищците психически
увреждания и техния интензитет и продължителността на периодите за възстановяване и страхът след
инцидента да ходят сами по улицата.
Наред с
указаните в ППВС № 4/1968г. критерии съдът взе предвид и икономическа
конюнктура в страната към релевантния за спора момент, тъй като справедливостта
по чл. 52 ЗЗД не е абстрактна, а всякога обусловена от общественото разбиране
за вложеното в нея съдържание на определен етап от развитие на обществото,
ориентир за което са и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за
неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица към релевантния за определяне на обезщетенията момент/ така решение № 66/03.07.2012г. на ВКС по т.д. № 619/2011г., II т.о. и решение №
99/08.10.2013г. на ВКС по т.д. № 44/2012г., ІІ т.о. /. Минималната застрахователна сума съгл. чл. 468 ал.3 КЗ в сила от
01.01.2016г., респ. и към датата на
увреждането - 06.05.2017г. е 500 000 лв. - на застрахователно събитие.
Недопустим е довода на ответника, изложен едва в писм.
защита относно това, че застрахователното
покритие по задължителна застрахова „ГО” на автомобилиститене не обхваща
неимуществените вреди от погиване на вещ.
Този довод не е своевременно
въведен в процеса като изложен в отговора на иск. молба, нито до приключване
устните състезания. Дори да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 147 т.1 ГПК, то липсват твърдения, не се сочат, а и не са представени доказателства, че
ответника не е могъл да узнае и посочи това своевременно.
В съответствие с идеята на реформата за
ускоряване на съдопроизводството, новият ГПК въвежда редица преклузии за извършване
на съдопроизводствени действия от страните. Трайната практика на ВКС относно преклудирането на незаявените с отговора възражения по съществото на
спора е еднообразна и безпротиворечива. След изтичане
на срока по чл. 131
ал.1 ГПК, ответника може да ги релевира
само ако докаже, че пропускът
се дължи на особени непредвидени
обстоятелства. Такива не
се твърдят от ответника и доказателства за тях не се
представят. Ответника е подал
отговор на иск. молба,
не е изложил този
довод и правото му да въведе
такъв за разглеждане в процеса е преклудирано.ГПК от 2008г. съдържа легалната
възможност страните да развиват правните си тези в писмени защити (чл. 149,
ал.3 ГПК), но с това се изчерпва ролята на последните в процеса. В
писмените защити е недопустимо да се отправят нови искания, възражения и доводи, особено като
се вземе предвид силното преклузивно начало в новия кодекс. След приключване на устните състезания никоя от
страните не може да изтъква нови факти, да представя нови доказателства или да
изнася нови фактически или правни
доводи.
По
изложените съображения предявените искове
с пр. осн. чл. 432 ал.1 КЗ следва да се уважат
изцяло за сумата от по 2 000.00 лв./в т. см. решение №
6421/17.10.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 2446/2018 г./
Съдът намира за уместно да отбележи и следното – въпреки
изложения довод в писмената защита, по щета № 0000-1000-03-18-7151/21.02.2018г.
ответника е определил застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на
ищеца Ц. Д. Г. в размер на 1 000.00лв., като по този начин с конклудентни
действия е оборил основателността на изложения довод.
По иска с пр.осн.чл. 86, ал.1 ЗЗД:
Предвид основателността на исковите претенции основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата
на чл. 84, ал.3 ЗЗД, поради което върху обезщетението следва да се присъди и
законната лихва. Същата е дължима от датата на деликта – 06.05.2017г. до окончателното изплащане на сумата и без
покана, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на делинквента, който отговаря на осн.чл. 84, ал.3 ЗЗД от датата на деликта.
По разноските :
С оглед изхода на спора ответника следва следва
да плати на ищците Ц.Д.Г. и В.С.А. направените по делото разноски в размер по
80.00лв. – държавна такса, по 151.20лв. – възнаграждение за в. лице, по
25.00лв. - депозит за призоваване на свидетел и по 400лв. – адвокатско възнаграждение
Възражението
на ответника за прекомерност на адв. възнаграждение на
пълномощника на ищците е неоснователно.
Възнаграждението на проц.
представител на ищците
е в минимален размер по см. на чл. 7
ал.1 от Наредба №
1/09.07.2004г. за
МРАВ
Ищците Д.Ц.Д. и Й.Ц. Д.
са освободени от плащане на държавни такси на основание чл. 83 ал.2 ГПК.
Съгласно чл. 78 ал.6 ГПК в
случай на осъждане /дори частично/ на ответника, последният дължи изплащане на всички
дължащи се такси и разноски по делото в полза на бюджета на съда. Ответника следва да плати по 80.00 лв.-държавна
такса и по 5.00лв. – държ. такса в случай на служебно издаване
на изп. лист в полза на съда - на осн.
чл. 11, предл. ІІ-ро от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
На ответника не се следват разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА ЗД “Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Черни връх” № 51 Д, да заплати на
Ц.Д.Г. с ЕГН ********** ***, сумата от 2 000.00лв., като част от дължими
5 000.00лв., представляващи
обезщетение за причинени по повод възникнало на 06.05.2017г. ПТП неимуществени вреди, изразяващи се психически увреждания, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 06.05.2017г. до окончателното изплащане на
вземането на осн. чл. 432 ал.1 КЗ и чл. 84, ал.3 ЗЗД
ОСЪЖДА ЗК “Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Черни връх” № 51 Д, да заплати на
В.С.А. с ЕГН ********** ***, сумата от 2 000.00лв., като част от дължими
5 000.00лв., представляващи
обезщетение за причинени по повод възникнало на 06.05.2017г. ПТП неимуществени вреди, изразяващи се психически увреждания, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 06.05.2017г. до окончателното изплащане на
вземането на осн. чл. 432 ал.1 КЗ и чл. 84, ал.3 ЗЗД
ОСЪЖДА ЗК “Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Черни връх” № 51 Д, да заплати на
Д.Ц.Д. с ЕГН ********** ***, сумата от 2 000.00лв., като част от дължими 5 000.00лв., представляващи обезщетение за причинени по повод възникнало на 06.05.2017г. ПТП неимуществени вреди, изразяващи
се психически увреждания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 06.05.2017г. до окончателното изплащане на
вземането на осн. чл. 432 ал.1 КЗ и чл. 84, ал.3 ЗЗД
ОСЪЖДА ЗК “Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Черни връх” № 51 Д, да заплати на
на Й.Ц. Д. с ЕГН ********** ***, сумата от 2 000.00лв., като част от дължими 5 000.00лв., представляващи обезщетение за причинени по повод възникнало на 06.05.2017г. ПТП неимуществени вреди, изразяващи
се психически увреждания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 06.05.2017г. до окончателното изплащане на
вземането на осн. чл. 432 ал.1 КЗ и чл. 84, ал.3 ЗЗД
ОСЪЖДА ЗК “Лев Инс” АД, ЕИК ********* да заплати по сметка на БРС на осн.чл. 78 ал.6 от ГПК 160.00лв. –
държавна такса и 5.00лв. – държ. такса в случай на служебно издаване на изп.
лист в полза на съда - на осн. чл. 11,
предл. ІІ-ро от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
ОСЪЖДА ЗК “Лев Инс” АД, ЕИК ********* да заплати на Ц.Д.Г.
с ЕГН ********** разноски по делото в размер на 80.00 лв.- държавна такса, 151.20лв. - възнаграждение за вещо лице
СМЕ и 25.00 лв. – депозит за призоваване на свидетел.
ОСЪЖДА ЗК “Лев Инс” АД, ЕИК ********* да заплати на В.С.А.
с ЕГН ********** разноски по делото в размер на 80.00 лв.- държавна такса, 151.20лв. - възнаграждение за вещо
лице СМЕ и 25.00 лв. –
депозит за призоваване на свидетел.
Оставя без уважение искането на ЗК “Лев Инс” АД, ЕИК ********* за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия :