Решение по дело №10194/2020 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 октомври 2020 г.
Съдия: Мария Добрева Василева Данаилова
Дело: 20207060710194
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е
№ 197

гр. Велико Търново, 14.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА



Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в открито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ                                                 МАРИЯ ДАНАИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                        ИВЕЛИНА ЯНЕВА   РОСЕН БУЮКЛИЕВ

при секретаря сВ. ф.и участието на прокурора Светлана Иванова, разгледа докл***аното от съдия Данаилова касационно НАХД № 10194/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания.

С  Решение № 260061 от 21.07.2020г. по НАХД № 888/2020г. по описа на Районен съд Велико Търново е потвърден електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство Серия Г № 0007933, издаден от ОД на МВР - Велико Търново, с който на "Жилстрой 96" ООД гр. Велико Търново на основание чл. 638, ал. 4, вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.

В законния срок срещу решението е подадена касационна жалба от “ЖИЛСТРОЙ-96“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, бул. „България“ № 2, ет. 3, представлявано от Д.М.В., чрез ***. Т.Т. ***. Поддържаните касационни основания са, че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие с приложимия материален закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, вр. чл. 63 от ЗАНН.  ВТРС неправилно бил приел, че при издаване на ЕФ не са допуснати нарушения на КЗ и ЗДвП. Налице била два различни състава по чл. 483, ал. 1, т. 1 и чл. 638, ал. 4 от КЗ, което водело до невъзможност да разбере за какво е наказан. Електронен фиш можело да се издава единствено в хипотезата на чл. 638, ал. 4, респ. ал. 6 от КЗ, а нарушението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ следва да бъде установено с АУАН. В процесния случай за нарушението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ били издадени три електронни фиша и доколкото се осъществява с бездействие можело да бъде санкционирано само веднъж. Моли да се отмени процесното решение и респективно отмени  незаконосъобразния и неправилен ЕФ. Претендира съдебни разноски за две съдебни инстанции.

 

 

Ответник касационна жалба - ОД на МВР В. Търново, представлявано от директора Д.М., чрез ***С.Г., заема писмено становище за неоснователност на жалбата. Вмененото нарушение било безспорно установено и обоснован е извода на съда с оглед анализа на събраните доказателства. Моли да се отхвърли касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на ***окатското възнаграждение.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за основателност на жалбата. Решението на съда е постановено в нарушение на материалния закон - посочената в ЕФ правна квалификация е непрецизна. Посочени били едновременно разпоредби на две отделни нарушения, които са самостоятелни основания за ангажиране административнонаказателната отговорност на нарушителя. В конкретния случай нарушението е констатирано с АТС и основанието за налагане на наказанието е разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ, във вр. с чл. 638, ал. 1 от КЗ, а не посоченото в Електронния фиш. Смесването на двата състава  нарушавало правото на защита на наказаното лице, тъй като същото не би могло да разбере в какво точно нарушение е обвинено. Поради това предлага да се отменят решението и ЕФ.

 

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, установи следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство, а по същество е основателна.

При проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН съдът не установи пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

Въз основа на наличните в делото доказателства, въззивният съд е установил следното:

На 25.09.2019 г., в 17:07 часа, в гр. Велико Търново, ул. "Васил Левски", до сградата на общината, в посока ул. "Никола Габровски", с АТСС САИРН m*SpeeDet 2D е установено и заснето управление на МПС - лек автомобил "Рено Канго", с рег. № ***, за което собственикът не бил сключил застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Видно от удостоверение от 20.02.2018 г. на БИМ, пътна радарна система тип m*SpeeDet 2D е одобрен тип, вписан под № 5133 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на валидност до 20.02.2028 г. От приложената по делото справка за регистрация на МПС е видно, че лек автомобил "Рено Канго", с рег. № ***, е регистриран като собственост на дружество "Жилстрой 96" ООД гр. Велико Търново. За същото към дата 25.09.2019 г., за МПС с рег. № ***, не е била налице действаща застраховка гражданска отговорност, видно от справката от гаранционен  фонд.

 

За да потвърди електронния фиш районният съд е приел, че при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, като от формална страна същият съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. По приложението на материалния закон, съдът е изложил аргументи за съответствие на установената фактическа обстановка по посочената в ЕФ. От доказателствата по делото се установявало по безспорен начин, че за посоченото в ЕФ МПС към датата и часа на заснемане няма сключена активна, валидна застраховка "ГО". Това се установява от справка и от разпечатка от извършена проверка за сключена застраховка "Гражданска отговорност" от сайта на Гаранционен фонд. Съгласно разпоредбата на чл. 647, ал. 3, изр. последно от КЗ, при констатиране на такова нарушение с автоматизирано техническо средство чл. 189, ал. 5 от Закона за движението по пътищата не се прилагал. В този случай законодателят е допуснал диференцираната процедура по чл. 647, ал. 3 от КЗ, тъй като всеки акт на управление, констатиран посредством автоматизирано техническо средство или система е наказуем при положение, че не е налице сключена застраховка ГО на автомобилистите, при наличие на задължение за това. Имуществената санкция била наложена на ЮЛ в качеството му собственик на процесния автомобил, а не на физическото лице, негов законен представител. Посочването в електронния фиш на разпоредбата на чл. 483, ал. 1 т. 1 от КЗ не представлява процесуално нарушение. В случая бил установен и състава на административното нарушение по чл. 483, ал. 1 т. 1 от КЗ, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ, за което дружеството също следвало да бъде санкционирано.  За неприложима е намерил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

 

 

Настоящата инстанция намира, че така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Съображенията за това са следните:

Разпоредбата на чл. 483, ал. 1 от КЗ вменява задължение да бъде сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на всяко лице, което е собственик на МПС, регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, като неизпълнението му е скрепено със санкция по чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ. Алинея четвърта на същата разпоредба предвижда, че когато с автоматизирано техническо средство е установено управление на МПС, за което няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“, се налага санкцията по алинея първа. Неизпълнение на задължението на собственика на МПС да сключи договор за ГО, който състав на нарушение се явява довършен независимо от това дали МПС е в движение или в престой или паркирано. Съответно разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ гласи, че когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.

От систематичното тълкуване на нормите на  чл. 638, ал. 4 КЗ, чл. 638, ал. 1 КЗ следва, че за да  бъде реализирана отговорността на дееца с електронен фиш по вменения административен състав следва да са налице кумулативно следните елементи от фактическия състав: 1. Наказаният субект да е собственик на процесното МПС; 2. За процесното МПС да няма сключен валиден договор за задължителна застраховка гражданска отговорност; 3. Да е установено управление на процесното МПС по пътната мрежа в страната, независимо кой е бил неговия водач; 4. Управлението да е установено с АТСС, по реда предвиден в ЗДвП, тоест по реда на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда аз използване на автоматизирани технически средства за контрол и правилата за движение по пътищата. В този смисъл настоящата инстанция изцяло споделя становището на представителя на ВТОП, че в конкретния случай са посочени разпоредби на две отделни нарушения, които са самостоятелни основания за ангажиране на административно- наказателната отговорност на нарушителя, като допуснатото смесване на двата състава е довело до нарушение на правото на защита на наказаното лице, тъй като то не е могло да разбере в какво точно нарушение е обвинено.

На следващо място, по делото липсва протокол за използването на АТСС в изпълнение на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. При липсата на такъв протокол последващите действия на контролните органи, се явяват предприети при съществени нарушения на разпоредбите, регламентиращи условията, реда и начина на използване на мобилни АТС и системи за контрол на правилата за движение.

Настоящият касационен състав намира, че с оглед на гореизложеното следва да бъде отменено решението на ВТРС и се постанови друго по съществото на спора, с което се отмени обжалвания ЕФ.

 

При този изход на делото основателно е искането на касатора за присъждане на направените от него разноски. Платеният общо ***окатски хонорар възлиза на 1100лв., от които 500лв. пред ВТРС и 600 лв. пред ВТАдмС по договори за правна защита и съдействие от 07.04.2020г. /л. 7 от делото пред ВТРС/ и 06.08.20г. /л. 6 от делото/, в които е посочено, че същият е платен в брой. Съгласно чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на ***окатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението е 370 лв. при интерес от 2000 лв. Основателно е при това е възражението на ответника за прекомерност на платения общо ***окатски хонорар от 1100лв., поради което същият следва да се намали на общо 740лв. за двете съдебни инстанции.

 

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във вр. с 221, ал. 2 и 222, ал. 1 от АПК, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 260061 от 21.07.2020г. по НАХД № 888/2020г. по описа на Районен съд Велико Търново и вместо него ПОСТАНОВЯВА:               

ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство Серия Г № 0007933, издаден от ОД на МВР - Велико Търново, с който на "Жилстрой 96" ООД гр. Велико Търново на основание чл. 638, ал. 4, вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.

ОСЪЖДА ОД на МВР - Велико Търново да заплати на "Жилстрой 96" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, бул. „България“ № 2, ет. 3 сумата от 740лв. (седемстотин и четиридесет лева), представляващи разноски за две съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ :  1.

 

                                                                             2.