О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
номер VІ - 193 град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, шести въззивен състав
На тридесет и първи януари,
две хиляди и осемнадесета година
в закрито съдебно
заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛКА УЗУНОВА
мл.с. КРАСИМИР СОТИРОВ
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно
гражданско дело номер 102 по описа за 2018 година.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК Н. ПЕНЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано
е по въззивна жалба на Г.В.В. – ищец в първоинстанционното производство, срещу
Решение №1969/10.12.17г., постановено от Бургаски районен съд по гр.д.№5236 по
описа за 2017г., с което са отхвърлени предявените от ищеца искове за
установяване на дискриминационно отношение от страна на ответника по отношение
на ищеца, по признаци „лично положение“, „имуществено състояние“, и „етническа
принадлежност“, изразяващо се в отказ да му бъдат предоставена на хартиен
носител копия на протоколите от проведени на 05.10.2016г. и на 07.12.2016г.
открити съдебни заседания по адм.д.№1768/2015г. по описа на Административен съд
Бургас и отказ да му бъдат свалени белезниците в две от проведените по това
дело открити съдебни заседания, както и за осъждане на ответника да преустанови
дискриминационното си отношение спрямо ищеца и да се въздържа в бъдеще от
по-нататъшни нарушения и дискриминационни действия спрямо него. Решението се
обжалва и в частта относно разноските.
Въззивникът
изразява недоволство от първоинстанционното решение. Претендира неговата отмяна
и връщане на делото на друг състав. Алтернативно – отмяна е решаване на въпроса
по същество.
Оплакванията
на въззивната страна са изложени пунктуално и подробно.
В същността
си на първо място те касаят лишаване на въззивника от възможност да ангажира
доказателства в подкрепа на твърденията си за осъществена дискриминация: не са
допуснати в качеството им на свидетели лицата Митко Николов Минков и Данаил
Атанасов Желязков; не са изискани и приложени 4 дела по описа на
Административен съд Бургас; оставено е без уважение искането за предоставяне от
ОЗ – Ловеч на социален доклад и становище на началника на затвора относно
промяна на режима на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.
На
второ място, съображенията на въззивника касаят необосноваността на акта и
неговата незаконосъобразност, доколкото искът е отхвърлен поради недоказаност,
а възможността за доказването му не е осигурена. Подробно са изложени аргументи
досежно непознаване от страна на съда на вътрешното и международно право,
практиката на Конституционния съд, ЕСПЧ и Етичния кодекс на българските
магистрати, довело само по себе си до дискриминация на ищеца и по това дело. Така
според него, съдът е споделил порочната практика на съдилищата свидетели и
страни по делата да бъдат оковани с белезници пред съда през време на цялото
съдебно заседание.
Оспорва
се като погрешен извода на съда, че лишените от свобода в България имат достъп
до интернет. В тази връзка подробни съображения са изложени как първоначалния
отказ на БАдмС да предостави на въззивника преписи от протоколите на хартиен
носител, е довел до невъзможността да упражни процесуалните си права и да
организира защитата си.
Подробни
аргументи са изложени за осъществена от БАдмС дискриминация на основа
имуществено положение, доколкото производството по реда на ЗОДОВ е първоначално
безплатно, а от въззивника, в качеството му на ищец е поискано предварително внасяне
на държавна такса за преписи.
Според
въззивника, дискриминацията на основа етническа принадлежност е изразена в
по-благоприятно третиране на лица от ромски произход в положение, сходно с
неговото – лишени от свобода, на които са предоставяни протоколите от съдебни
заседания на хартиен носител и са били без белезници в съдебните заседания, а
спрямо тях не е изисквано внасяне на такси за преписи на протоколите. В тази
насока са изложени подробни аргументи, като са посочени и нормативните актове,
които са били нарушени от първоинстанционния Бургаски районен съд.
На
последно място, подробни съображения са развити по въпроса с възложените в
тежест на въззивника разноски, предвид обстоятелството, че ответната страна не
е упълномощила адвокат, на когото да е заплатила възнаграждение, а е
представлявана от неин служител, в процесуалното положение на юрисконсулт, на
когото се заплаща трудово възнаграждение, а не такова за процесуално
представителство. Така ответната страна се обогатява.
При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК
се установи следното: препис от първоинстанционното решение е връчен на
въззивната страна на
07.12.17г. Въззивната жалба е подадена на 19.12.17г. – в срока по
чл. 259 ГПК. Жалбоподателят е лице, което има правен интерес от обжалване на първоинстанционното
решение, т.к. предявените от него искове са отхвърлени. Следователно жалбата е
допустима.
Препис от въззивната жалба на ищеца е връчен на ответника
Административен съд Бургас на 08.01.18г. В срока по чл.263, ал.1 ГПК – на 17.01.18г.
е подаден писмен отговор. В него са
изложени съображения за потвърждаване на решението.
Въззиваемата страна не оспорва фактическите твърдения на
ищеца: че по адм.д.№1768/15г.по описа на БАДмС преписи от протоколите от
съдебните заседания, проведени на 05.10.16г. и 07.12.16г. са му били издадени
след като е направено повторно искане с пояснение, че лишените от свобода нямат
достъп до интернет. Не се оспорват твърденията на ищеца, че в заседанието на
07.12.16г. е било разпоредено сваляне на белезниците, но на 08.02.17г. молбата
за свалянето им е била отхвърлена. Оспорва се квалифицирането на тези действия
като дискриминация въз основа на лично положение, етническа принадлежност и
имотно състояние, т.к. той е бил третиран по различен начин в сравнение с лица
в сходно с неговото положение.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта
на подадената въззивна жалба и отговора намира, че делото следва да бъде
внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване.
Едновременно с подаване на въззивната жалба, въззивникът
е направил и искане за предоставяне на правна помощ. Съобразно разпоредбите на
чл.23 от Закона за правната помощ, такава се предоставя на на страна по
гражданско дело, ако тя не разполага със средства за заплащане на адвокат, а
желае да има такъв. За доказване на обстоятелството относно липса на средства,
молителят следва да представи доказателства за доходите си и на семейството си,
имущественото си състояние, удостоверено с декларация, семейно положение,
здравословно състояние, трудова заетост и др. обстоятелства. В настоящия случай
искането на въззивника не е придружено нито с писмени доказателства за горните
обстоятелства, нито с декларация относно имущественото му състояние.
Поради това и с оглед процесуална икономия, делото
следва да бъде внесено в съдебно заседание, а на въззивника следва да бъде
указано да заяви поддържа ли искането си за предоставяне на правна помощ и ако
го поддържа, да представи доказателства и декларация относно имущественото си
състояние.
С оглед на гореизложеното и на осн.267, ал.1 ГПК, вр.
чл.247 ГПК Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ ВГД №102/18г. по описа на Бургаски окръжен съд, в
съдебно заседание за разглеждане и решаване, определено с Разпореждане от 31.01.18г.
– на 12.03.2018г. от 13.30 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните на посочените от тях адреси
и/или съдебни адреси.
УКАЗВА на въззивника Г.В.В., в десетдневен срок, считано
от получаване на настоящото определение, писмено да заяви: поддържа ли искането
си за предоставяне на правна помощ и ако го поддържа, да представи
доказателства и декларация относно имущественото си състояние, съобразно
мотивната част на настоящото определение.
На всяка от
страните да се връчи препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.