Решение по дело №2086/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1113
Дата: 29 март 2022 г. (в сила от 14 април 2022 г.)
Съдия: Виолета Стоянова Парпулова
Дело: 20221110202086
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1113
гр. София, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. Г.А
в присъствието на прокурора Ст. Д. Г.
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА Наказателно
дело от общ характер № 20221110202086 по описа за 2022 година
и въз основа на закона и доказателствата по делото,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. Т. Ц., ЕГН **********, роден на *** г. в гр. Б.С.,
българин, с българско гражданство, неженен, неосъждан, със средно образование, работи, с
адрес гр. София, ул. „С.“ № ***, за ВИНОВЕН в това, че на 01.02.2019 г., в гр. София,
потвърдил неистини в писмени декларации, които по силата на закон се дават пред орган на
властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства - на основание чл. 189, ал. 5
ЗДвП: „Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано
писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на
вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията
им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в
съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и
изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият
електронен фиш се анулира.“ - в сградата на ОПП СДВР, находяща се в гр. София, ул.
„Л.С.“ № 4, пред ХР. Б. М., мл. автоконтрольор към ОПП СДВР, подал писмени декларации
за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, както следва:
1
Декларация с вх. № 433200-11731 от 01.02.2019 г. за извършено на 24.01.2018 г.
нарушение по ЗДвП с товарен автомобил марка „Ф.“, модел „Д.“ с ДК № ***;
Декларация с вх. № 433200-11725 от 01.02.2019 г. за извършено на 01.08.2018 г.
нарушение по ЗДвП с лек автомобил марка „М.“, модел „***“ с ДК № ***;
Декларация с вх. № 433200-11725 от 01.02.2019 г. за извършено на 10.08.2018 г.
нарушение по ЗДвП с лек автомобил марка „М.“, модел „***“ с ДК № ***;
Декларация с вх. № 433200-11731 от 01.02.2019 г. за извършено на 04.09.2018 г.
нарушение по ЗДвП с товарен автомобил марка „С.“, модел „Б.“ с ДК № СВ4460МН;
Декларация с вх. № 433200-11725 от 01.02.2019 г. за извършено на 04.11.2018 г.
нарушение по ЗДвП с лек автомобил марка „А.“, модел „***“ с ДК № ***;
Декларация с вх. № 433200-11725 от 01.02.2019 г. за извършено на 05.12.2018 г.
нарушение по ЗДвП с лек автомобил марка „М.“, модел „***“ с ДК № ***;
Декларация с вх. № 433200-11731 от 01.02.2019 г. за извършено на 07.12.2018 г.
нарушение с лек автомобил марка „А.“, модел „***“ с ДК № ***,
които послужили за издаване на електронни фишове за извършени нарушения по чл.
21, ал. 1 ЗДвП, като с декларациите е потвърдил неистина - обстоятелството, че ползваните
от него и посочени в първоначално издадените електронни фишове автомобили, на
посочените в документите дати, са били ползвани от В. П. Д. - престъпление по чл. 313, ал.
1 НК. Поради това на основание чл. 313, ал. 1 НК вр. чл. 78а, ал. 1 НК го
ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание
ГЛОБА в размер на 1 000 /хиляда/ лв.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК осъжда подсъдимия Н. Т. Ц., ЕГН ********** да
заплати в полза на държавата, по сметка на СДВР, направените по делото разноски в размер
на 109, 95 /сто и девет лв. и деветдесет и пет т./ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок, считано от днес,
пред Софийски градски съд по реда на Глава XXI НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви по НОХД № 2086/2022 г. по описа на СРС, НО, 95-ти състав

Софийска районна прокуратура е внесла в Софийски районен съд обвинителен акт, с
който спрямо Н. Т. Ц., ЕГН ********** е повдигнато обвинение в извършване на
престъпление по чл. 313, ал. 1 НК.
Първоинстанционното съдебно следствие е проведено по реда на Глава Двадесет и
осма НПК, с оглед наличието на материалните предпоставки за това.
В дадения ход по същество прокурор Г. поддържа обвинението, считайки, че се
подкрепя от събраните по делото доказателства. Предвид чистото съдебно минало на подс.
Ц., предлага да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, като му
бъде наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лв.
Адв. З., упълномощен защитник на подс. Ц., се присъединява към становището на
прокурора. Изтъква, че подзащитният й признава вината си и престъплението не е с висока
степен на обществена опасност, предвид което моли да му бъде наложена глоба в
минимален размер.
Подс. Ц. поддържа изложеното от защитника си. В последната си дума декларира
съжаление за случилото се.
Като обсъди и съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, и способите за доказване, и при съобразяване с чл. 301 и
следващите НПК, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Н. Т. Ц., ЕГН ********** е роден на *** г. в гр. Б.С.. Същият е
българин, с българско гражданство, неженен, неосъждан, със средно образование, работи, с
адрес гр. София, ул. „С.“ № ***.
През 2018 г. подс. Ц. бил собственик и ползвател на следните моторни превозни
средства: лек автомобил марка „М.“, модел „***“, с ДК № ***; лек автомобил марка „А.“,
модел „***“, с ДК № ***; товарен автомобил марка „Ф.“, модел „Д.“, с ДК № ***; товарен
автомобил марка „С.“, модел „Б.“, с ДК № СВ4460МН.
При управление през 2018 г. на въпросните моторни превозни средства, били
извършени нарушения на правилата за движение по пътищата, и конкретно нарушения по
чл. 21, ал. 1 ЗДвП, за които по законоустановения ред били издадени електронни фишове и
наложени глоби на подс. Н.Ц., както следва:
За нарушение, извършено на 24.01.2018 г. при управление на т.а. „Ф.“, с ДК № ***,
от СДВР бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, с който на подс. Ц. била наложена глоба в размер на
100 лв.
За нарушение, извършено на 01.08.2018 г. при управление на л.а. „М.“, с ДК № ***,
от ОДМВР Враца бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, с който на подс. Ц. била наложена глоба
в размер на 600 лв.
За нарушение, извършено на 10.08.2018 г. при управление на л.а. „М.“ с ДК № ***, от
ОДМВР Враца бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство, с който на подс. Ц. била наложена глоба в размер на
100 лв.
За нарушение, извършено на 04.09.2018 г. при управление на т.а. С.“, с ДК №
СВ4460МН, от СДВР бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, с който на подс. Ц. била наложена глоба
в размер на 100 лв.
1
За нарушение, извършено на 04.11.2018 г. при управление на л.а. „А.“, с ДК № ***,
от ОДМВР Враца бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, с който на подс. Ц. била наложена глоба
в размер на 100 лв.
За нарушение, извършено на 05.12.2018 г. при управление на л.а.„М.“ с ДК № ***, от
ОДМВР Враца бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство, с който на подс. Ц. била наложена глоба в размер на
100 лв.
За нарушение, извършено на 07.12.2018 г. при управление на л.а. „А.“, с ДК № ***,
от СДВР бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, с който на подс. Ц. била наложена глоба в размер на
100 лв.
Съгласно действащото законодателство, и конкретно разпоредбата на чл. 189, ал. 5
ЗДвП, електронният фиш за извършено нарушение по ЗДвП се връчва на собственика на
МПС, а когато МПС е собственост на юридическо лице - на неговия законен представител, с
препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от
министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и
правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му, собственикът заплаща глобата или
предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството
му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се
издава и изпраща нов електронен фиш за извършеното нарушение. Първоначално
издаденият електронен фиш се анулира.
След като въпросните електронни фишове били връчени по надлежния ред на подс.
Н.Ц., последният решил да не заплаща наложените с тях глоби, а да декларира, че
нарушенията са извършени от друго лице.
За целта, по неустановен начин Ц. се сдобил с копие от личната карта и
свидетелството за управление на МПС, ведно с контролен талон към него, издадени по
надлежния ред на непознато за него лице - свидетеля В. П. Д., и в законоустановения срок
предприел действията, регламентирани в чл. 189, ал. 5 ЗДвП.
Подс. Н.Ц. се явил на 01.02.2019 г. в сградата на ОПП СДВР, находяща се в гр.
София, ул. „Л.С.“ № 4, и пред свид. Х.М., изпълняваща длъжността „младши
автоконтрольор“ към ОПП СДВР, подал писмени декларации за предоставяне на
информация във връзка с разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, и конкретно относно лицето,
което управлявало посочените в електронните фишове автомобили и на посочените в тях
дати.
Съставените от подсъдимия декларации относно издадените и връчени му седем
електронни фиша, с които му били наложени глоби, били заведени от свид. Б. с вх. №
433200-11731/01.02.2019 г. и вх. № 433200-11725/01.02.2019 г. по описа на ОПП СДВР,
както следва:
- за извършеното на 24.01.2018 г. нарушение по ЗДвП с товарен автомобил марка
„Ф.“, модел „Д.“, с ДК № *** - Декларация с вх. № 433200-11731/01.02.2019 г.;
- за извършеното на 01.08.2018 г. нарушение по ЗДвП с лек автомобил марка „М.“,
модел „***“, с ДК № *** - Декларация с вх. № 433200-11725/01.02.2019 г.;
- за извършеното на 10.08.2018 г. нарушение по ЗДвП с лек автомобил марка „М.“,
модел „***“, с ДК № *** - Декларация с вх. № 433200-11725/01.02.2019 г.;
- за извършеното на 04.09.2018 г. нарушение по ЗДвП с товарен автомобил марка
„С.“, модел „Б.“, с ДК № СВ4460МН - Декларация с вх. № 433200-11731/01.02.2019 г.;
2
- за извършеното на 04.11.2018 г. нарушение по ЗДвП с лек автомобил марка „А.“,
модел „***“, с ДК № *** - Декларация с вх. № 433200-11725/01.02.2019 г.;
- за извършеното на 05.12.2018 г. нарушение по ЗДвП с лек автомобил марка „М.“,
модел „***“, с ДК № *** - Декларация с вх. № 433200-11725/01.02.2019г.;
- за извършеното на 07.12.2018 г. нарушение с лек автомобил марка „А.“, модел
„***“, с ДК № *** - Декларация с вх. № 433200-11731/01.02.2019 г.
С декларациите подс. Ц. потвърдил неистини относно обстоятелството, че на
въпросните дати не той е управлявал посочените в електронните фишове автомобили, а бил
преотстъпил ползването им на свидетеля В. П. Д., и към момента на извършените с тях
нарушения посочените МПС били във владение на последния. Съгласно законовото
изискване, към всяка от декларациите подсъдимият приложил и копия от СУМПС на свид.
Д..
Въз основа посочените от подс. Ц. данни, издадените електронни фишове, с които
по ЗДвП му били наложени наказания „глоба“, били анулирани, и за извършените
нарушения на правилата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП били издадени нови електронни фишове, с
които били наложени същите наказания - „глоби“ в съответни размери, на свидетеля В. П.
Д..
Според заключенията на изготвените по ДП по делото графически експертизи -
експертиза протокол № 725/2021 г. и допълнителна експертиза протокол № 1111/2021 г., в
съставените на 01.02.2019 г. от подс. Н. Т. Ц. седем броя декларации за предоставяне на
информация във връзка с разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП с вх. № 433200-
11731/01.02.2019 г. и вх. № 433200-11725/01.02.2019 г. по описа на ОПП СДВР, подписите
за „Декларатор“ от името на Н. Т. Ц. са положени от Н. Т. Ц..
По доказателствата:
Съдът прие изложената фактическа обстановка въз основа събрания и приобщен по
делото доказателствен материал, при преценка на гласните, писмени и веществени
доказателства и доказателствени средства, и способите за доказване, поотделно и в
съвкупност, както следва: гласни - обясненията на подс. Н. Ц., депозирани в хода на ДП, и
показанията на свидетелите В.Д., К.Ц., К.Г., А.Б. и Х.М.; писмени - справка за съдимост за
подс. Ц. и преписи от материалите по административнонаказателните преписки по
процесните електронни фишове; веществени - подадените от подс. Ц. декларации по чл. 189,
ал. 5 ЗДвП в оригинал, и способите за доказване - графическа експертиза протокол №
725/2021 г. и допълнителна графическа експертиза протокол № 1111/2021 г.
Анализирайки цитираните доказателствени източници поотделно и в съвкупност,
съдебният състав прие, че авторството на деянието и неговият механизъм, и мястото и
времето на извършването му, се установяват по непораждащ съмнения начин.
Посредством изложеното от свидетеля В.Д. се изяснява, че на посочените в
издадените срещу него електронни фишове дати и часове, не той е управлявал посочените
автомобили. Тълкувайки неговите показания във връзка с тези на свидетелите К.Ц. и К.Г., и
като отчете потенциалната заинтересованост на всеки от тях, предвид евентуални опасения в
насока ангажиране на наказателната им отговорност, съдът прие за изяснен факта на
познанството помежду им, както че в определен момент Г. имал достъп до личната карта и
свидетелството за управление на МПС на Д.. Предвид което, и с оглед връзката между Г. и
Кр. Ц., се обяснява и начинът, по който подс. Ц., братовчед на свид. Кр. Ц., на свой ред се
сдобил с личните данни и копие от СУМПС на свид. В.Д..
Като непредубедени, обективни и достоверни съдът оцени показанията на
свидетелките А.Б. и Х.М.. Същите са информативни досежно механизма на прием и
регистрация в ОПП СДВР на подаваните декларации във връзка с разпоредбата на чл. 189,
ал. 5 ЗДвП. Липсата на спомен у двете свидетелки относно конкретните декларации се явява
3
обяснима и логична последица, предвид многобройността на случаите, които имат в
ежедневната си практика. Въпреки това съдът намери показанията им за относими към
предмета на доказване, доколкото допринасят за цялостното изясняване на фактологията по
делото.
Заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство графически
експертизи също са релевантни за правилното изясняване на фактическата обстановка. При
това съдът им се довери, намирайки ги за обективни, компетентно изготвени и даващи
изчерпателни отговори на поставените задачи. Посредством тях прие за доказано, че
подписите за „Декларатор“ от името на Н. Т. Ц. в съставените на 01.02.2019 г. от подс. Н. Т.
Ц. седем броя декларации за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.
189, ал. 5 ЗДвП с вх. № 433200-11731/01.02.2019 г. и вх. № 433200-11725/01.02.2019 г. по
описа на ОПП СДВР, са положени от Н. Т. Ц..
Последното обстоятелство се потвърждава и от депозираните от подсъдимия в хода
на ДП обяснения. По отношение последните следва да се отбележи, че съдът не ги
кредитира в частта, в която Ц. застъпва, че мислел, че свид. В.Д. действително е управлявал
съответните автомобили на процесните дати, доколкото въпросният свидетел не се е
намирал в каквито и да било лични, трудови или от друго естество отношения с подсъдимия
или управляваните от него дружества, които евентуално биха довели до формирането на
извод в съответната насока в съзнанието му.
Посредством справката за съдимост на подс. Ц. се изяснява, че с оглед изминалия
период от време от влизането в сила на осъждането по НАХД № 241/2004 г. по описа на РС
Б.С., в сила от 10.11.2004 г., е настъпила реабилитация по право в момент, предхождащ
инкриминираните събития, независимо от това дали наложената глоба е била заплатена
/принудително или доброволно/, или не.
Относими към правилното изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване и
фактологията на събитията са и находящите се по делото писмени и веществени
доказателства - преписи от материалите по административнонаказателните преписки и
подадените от подс. Ц. декларации по чл. 189, ал. 5 ЗДвП в оригинал. Съдът ги кредитира в
цялост, намирайки за доказано издаването на електронните фишове първоначално срещу
подс. Ц., в качеството му на собственик/законен представител на юридическото лице-
собственик на съответните автомобили, и последвалото анулиране на първоначално
издадените електронни фишове, след подаването на инкриминираните декларации от
подсъдимия. Доколкото са еднопосочни и кореспондиращи помежду си, по-подробното им
обсъждане и анализ се явяват безпредметни. Освен това, при служебната проверка на
писмените доказателства, съдът не констатира допуснати при събирането им съществени
процесуални нарушения, които да обосновават извод в насока изключването им от
доказателствената съвкупност по делото.
От правна страна:
При така приетото за установено от фактическа страна, въз основа събраните по
делото доказателства, съдът прие, че подс. Н. Т. Ц. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на вмененото му престъпно деяние с квалификация по чл. 313, ал. 1 НК.
От обективна страна се доказа, че на 01.02.2019 г., в гр. София, в сградата на ОПП
СДВР, находяща се на ул. „Л.С.“ № 4, пред ХР. Б. М., мл. автоконтрольор към ОПП СДВР,
подс. Ц. е подал писмени декларации за предоставяне на информация във връзка с
разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, както следва:
- Декларация с вх. № 433200-11731 от 01.02.2019 г. за извършено на 24.01.2018 г.
нарушение по ЗДвП с товарен автомобил марка „Ф.“, модел „Д.“ с ДК № ***;
- Декларация с вх. № 433200-11725 от 01.02.2019 г. за извършено на 01.08.2018 г.
нарушение по ЗДвП с лек автомобил марка „М.“, модел „***“ с ДК № ***;
4
- Декларация с вх. № 433200-11725 от 01.02.2019 г. за извършено на 10.08.2018 г.
нарушение по ЗДвП с лек автомобил марка „М.“, модел „***“ с ДК № ***;
- Декларация с вх. № 433200-11731 от 01.02.2019 г. за извършено на 04.09.2018 г.
нарушение по ЗДвП с товарен автомобил марка „С.“, модел „Б.“ с ДК № СВ4460МН;
- Декларация с вх. № 433200-11725 от 01.02.2019 г. за извършено на 04.11.2018 г.
нарушение по ЗДвП с лек автомобил марка „А.“, модел „***“ с ДК № ***;
- Декларация с вх. № 433200-11725 от 01.02.2019 г. за извършено на 05.12.2018 г.
нарушение по ЗДвП с лек автомобил марка „М.“, модел „***“ с ДК № ***;
- Декларация с вх. № 433200-11731 от 01.02.2019 г. за извършено на 07.12.2018 г.
нарушение с лек автомобил марка „А.“, модел „***“ с ДК № ***.
Процесните декларации по силата на закон /Закона за движение по пътищата/ се
дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства - на
основание чл. 189, ал. 5 ЗДвП: „Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188,
ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на
определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на
функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща
глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на
вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие
на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в
декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение.
Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.“.
В случая декларациите са послужили за издаване на електронни фишове за
извършени нарушения по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като подсъдимият е потвърдил неистина - че
ползваните от него и посочени в първоначално издадените електронни фишове автомобили,
на посочените в документите дати, са били ползвани от В. П. Д..
Правната норма на чл. 313, ал. 1 НК има бланкетна диспозиция. За съставомерността
на деянието е необходимо декларацията да бъде подадена по силата на закон, указ или
постановление на Министерския съвет. Процесните декларации са подадени по силата на
чл. 189, ал. 5 ЗДвП, и пред надлежен орган на власт - пред ХР. Б. М., мл. автоконтрольор
към ОПП СДВР, предвид което всички обективни съставомерни признаци на деянието са
изпълнени. Доколкото съставът на чл. 313, ал. 1 НК е на формално извършване, се явява
довършен с подаването на декларациите пред съответното длъжностно лице, като не се
изискват допълнителни съставомерни последици.
От субективна страна подс. Ц. е действал при пряка умишлена форма на вината,
доколкото е съзнавал всички елементи от обективната съставомерност на деянието - че чрез
подаването пред орган на власт на декларации, предвидени в закон, потвърждава
неистински обстоятелства. Предвид правната характеристика на деянието - на просто
извършване, не е било необходимо умисълът му да обхваща искането или допускането на
общественоопасни последици - достатъчно е било да съзнава, че с действията си изменя
неблагоприятно обективната действителност и застрашава правилното функциониране на
обществените отношения, свързани с административнонаказателната дейност,
осъществявана от държавните органи.
По вида и размера на наказанието:
Приложима при индивидуализацията на вида и размера на наказанието на подс. Ц. е
разпоредбата на чл. 78а НК, доколкото са изпълнени кумулативно изискуемите от закона
условия: към момента на извършване на деянието и постановяване на решението
подсъдимият не е бил осъждан и/или освобождаван от наказателна отговорност
/реабилитиран/; предвиденият размер на наказанието за извършеното умишлено
престъпление е лишаване от свобода до три години или глоба от 100 до 300 лв., и от
5
престъплението не са настъпили съставомерни имуществени вреди, които да подлежат на
възстановяване. Инкриминираното деяние не попада и в ограниченията, предвидени в чл.
78а, ал. 7 НК.
При преценка конкретния размер на наказанието, което наложи на подсъдимия,
съдът извърши анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства.
Като смекчаващи отчете чистото съдебно минало, съжалението за стореното и направеното
още в хода на досъдебното производство самопризнание. Отегчаващо отговорността
обстоятелство от друга страна е броят на подадените декларации. Въпреки последното
обаче, съдът прецени, че превес имат смекчаващите, поради което и с оглед невисоката
степен на обществена опасност на личността на подс. Ц., му наложи глоба в предвидения от
закона минимален размер от 1 000 лв. Така определена, същата се явява законосъобразна,
обоснована и справедлива, съответстваща на обществената опасност и тежестта на
извършеното деяние и на личността на дееца, и в пълна степен ще обезпечи постигането
целите на индивидуалната превенция спрямо обвиняемото лице и тези на генералната
превенция спрямо останалите членове на обществото.
По разноските:
Предвид постановеното спрямо подс. Ц. осъдително решение, на основание чл. 189,
ал. 3 НПК съдът го осъди да заплати в полза на Държавата, по сметка на СДВР, направените
по делото разноски в размер на 109, 95 /сто и девет лв. и деветдесет и пет/ лв.
По изложените съображения от фактическо и право естество, съдът постанови
решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6