Определение по дело №1885/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 2465
Дата: 18 декември 2018 г.
Съдия: Росица Желязкова Темелкова
Дело: 20182100501885
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 декември 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

II-  2465                             18.12.2018 година                           град Бургас

                                            

Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански състав, в закрито заседание на 18 декември през две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

                                          

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

                                   ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

                                                       ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията Темелкова гражданско дело № 1885 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по постъпилата въззивна жалба от адв.К.К. ,процесуален представител на А.А.Ш. ,съд.адрес:***,партер  срещу решение № 1931/09.10.2018г по гр.д.№7687/2017г на районен съд-Бургас, в частта, в която е отхвърлен предявеният отрицателен установителен иск от въззивницата против  „ОПТ Факторинг България“ ЕАД ,че тя не дължи сумата 6059,40 евро –главница ,включваща вноски от №54 ,с падеж 11.11.2012г до №113 с падеж 11.10.2017г по погасителния план към договор за кредит ,сключен с „Банка ДСК“ЕАД на 10.06.2008г,поради изтекла погасителна давност.Жалбата е постъпила в рамките на преклузния двуседмичен срок по чл.259 ГПК– препис от обжалвания акт е връчен на процесуалния представител на въззивницата на 11.10.2018г, а жалбата е входирана на 24.10.2018г, съдържа реквизитите по чл.260,ал.1,т.1,2,4 и 7 ГПК и е допустима.В жалбата се твърди,че в отговора на исковата молба ответното дружество признава ,че сумите предмет на иска не се дължат,тъй като се дължат други суми- съобразно погасителния план,тъй като не е настъпила предсрочната изискуемост на кредита.Твърди се ,че решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл извън предмета на спора.Предмет на иска е сумата 6906,62евро, заявена като изискуема най-късно към 01.06.2010г, когато е подадено заявлението по чл.417 ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№4236/2010г на БРС.Приетото от съда, че тази главница не е дължима, а е дължимо нещо друго –за заплащане на месечни вноски ,е опит да се подмени предмета на спора.Счита,че съдът дължи произнасяне по заявената претенция за недължимост на сумата от 6906,62 евро.Неправилно не е допуснато изменение на иска ,заявено от ищеца. В молба  от 21.06.2018г и в жалба от 07.03.2018г е заявено ново основание, наред с първоначалното /погасителна давност/,а именно – липса на договор за  кредит, липса на валиден договор за цесия, както и липса на съобщаване на цесията.Това изменение не е прието от районния съд ,като въззивницата твърди, че недопускането му е процесуално нарушение.Оспорени са  мотивите на съда за недопускане на изменението на иска,което отговаря на изискванията на чл.214,ал.1 ГПК.Въззивницата счита,че с това изменение не би се затруднила защитата на ответника, той е представил доказателства за правопораждащите факти и те са коментирани от  районния съд.С отговора си дружеството се е отказало от твърденията си за настъпила предсрочна изискуемост, най-късно на 01.06.2010г ,поддържани в заповедното и изпълнителното производство  и твърди,че задълженията са съобразно погасителния план ,разсрочени на 120 месечни вноски и падежът е на 09.06.2018г.Това, според въззивницата,   е  друго вземане, различно по основание, размер и титуляр.Това  вземане  не е предмет на договора за цесия.Оспорен е изводът на районния съд,че липсва уведомяване на длъжника за настъпила предсрочна изискуемост-налице са уведомявания по изпълнителното производство и на длъжникът –въззивницата по делото, е станало известно изявлението ,че кредитът е станал  предсрочно изискуем.Като неправилен  е оспорен изводът за безспорно съществуване на договор за  кредит и за цесия.Счита,че ако се приеме, че договорът за кредит не е станал предсрочно изискуем ,то вземането описано в договора за цесия не е съществувало  и той се явява нищожен поради невъзможен предмет  и липса на основание.Твърди се, на последно място,че докладът е непълен и неточен – счита, че  ако беше допуснато изменение на иска ,то следва да има нов доклад.На 25.10.2018г, в  рамките на двуседмичния срок за обжалване е постъпило допълнение към въззивната  жалба ,в което се сочи, че  изпълнителното дело № 1069/2013г на ЧСИ Р.Стоянова продължава против солидарния длъжник  и има постъпили плащания по него.Това изпълнително дело е образувано по издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.№4236/2010г на БРС.В молба от 23.07.2018г е поискано  от въззивницата да бъде издадена справка по изп.дело за това кои са страните и продължава ли изпълнението по отношение на солидарния длъжник, но липсва произнасяне по това искане. Препис от допълнението към въззивната жалба не е връчен  на ответната страна.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от „ОТП Факторинг България „ЕАД,чрез юк. Колева .Оспорени са  твърденията за недопустимост на решението ,като се сочи ,че съдът се е произнесъл по наличието или липсата на валидна облигационна връзка между страните, изследвал е правопораждащият факт  и не е променил предмета на делото.Правилно ,според въззиваемото дружество, е  прието за  недоказано от съда ,че е настъпила предсрочната изискуемост на кредита, поради липса на доказателства за връчване на обявяването й на длъжника.Оспорени са твърденията в жалбата ,че дружеството претендира друго вземане-на различно основание  и по този начин се подменя предмета на делото- спорното вземане е едно и произтича от договор за кредит от 10.06.2018година.За неоснователни са счетени твърденията в жалбата, че неправилно не е допуснато изменение на иска, че договора за цесия е недействителен  и че липсва надлежно уведомяване за прехвърлянето на вземането по договора за кредит.Моли да не се уважава искането на процесуалния представител на ищцата да му се присъдят разноски  в хипотезата на чл.38,ал.2 ЗАдв, а също така се прави възражение ,ако се присъдят такива ,те да са в минимален размер , предвид на липсата на фактическа и правна сложност на спора.Моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба  и да се присъдят разноски.

                 С оглед на гореизложеното съдът

 

 

                                          О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

                ДОКЛАДВА постъпилата въззивна жалба и допълнение към нея от адв. К.К. ,процесуален представител на А.А.Ш. ,съд.адрес:***,партер  срещу решение № 1931/09.10.2018г по гр.д.№7687/2017г на районен съд-Бургас и отговора на „ОТП Факторинг България“ ЕАД ,съобразно мотивите на настоящото определение.

                Препис от допълнението към въззивната жалба ,на л.9 от делото да се връчи на  въззиваемото дружество за становище в три-дневен срок от получаването му.

                   Препис от определението да се връчи на  страните.

 

 

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ: