Р Е
Ш Е Н
И Е
№......
гр.В.Търново, 09.11.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на петнадесети октомври през две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№600 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове
за установяване съществуване на вземания, за които кредиторът е поискал
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда
на чл.47 ал.5 от ГПК. Правното основание на предявените искове е чл.422, ал.1,
вр. с чл.415 от ГПК вр. чл.220 от КТ и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се излагат
твърдения, че ищцовото дружество „П”АД и ответника З.И.А. са били в трудово
правоотношение по силата на трудов договор №382/12.12.2017г., като с писмено
предизвестие от 21.08.2018г. ответникът е поискала прекратяване на трудовото
правоотношение, считано от 22.08.2018г., като се сочи, че ответницата в
заявлението заявила, че няма възможност да отработи срока на предизвестието от
30 календарни дни. Сочи се, че ответницата е дала съгласие обезщетението за
неспазен срок на предизвестие да бъде удържано по ведомост от полагащото й се
трудово възнаграждение и обезщетения. Ищецът заявява, че със заповед
№222/21.08.2018г. трудовото правоотношение с ответницата е било прекратено на
основание чл.326 ал.1 от КТ. Ищецът сочи, че дължимото от ответника обезщетение
по чл.220 от КТ възлиза на сумата 868,03 лв., от които 368,22лв. са удържани от
трудовото възнаграждение на ответницата за м.август 2018г. и след извършеното
прихващане останала сума в размер на 499,81лв., която ответницата била поканена
да заплати, но не постъпило плащане. Ищецът сочи, че ответницата дължи и лихва
за забава в размер на 60,40лв. за период 23.08.2018г.-31.10.2019г. Сочи, че за
вземанията си се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по частно
гр.дело 3508/2019г. по описа на ВТРС, като заповедта за изпълнение била връчена
на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК и след дадени от съда указания,
заявителят предявил настоящите установителни искове. Отправя искане съдът да
приеме за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата
499,81лв., представляваща обезщетение по чл.220 ал.2 от КТ, сумата 60,40лв.,
представляща лихва за забава върху главницата, за период 23.08.2018г.-31.10.2019г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба, подаден от особения представител на ответника, назначен
по реда на чл.47 ал.6 от ГПК, в който исковите претенции са оспорени като
неоснователни по съображения изложени в отговора. Сочи, че в трудовия договор е
определено основно трудово възнаграждение в размер на 460лв., но не е посочен
конкретен размер на допълнителното възнаграждение. Особеният представител
заявява, че неправилно е определен размера на дължимото обезщетение за
неспазено предизвестие, както е че от ищцовата страна не са ангажирани
доказателства, че ответницата не е спазила срока на предизвестието.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно и от събраните по делото доказателства
се установява, че между страните е възникнало трудово правоотношение по силата
на сключен между тях трудов договор №382/12.12.2017г., по силата на който
ответницата З.И.А. е била назначена на
длъжността „работник сладкарско производство” в ищцовото дружество.
На 21.08.2018г. ответницата З.И.А. е подала до
изпълнителния директор на ищцовото дружество „П”АД заявление, с което отправя
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, като в заявлението е
посочено, че ответницата няма възможност да отработи срока на предизвестието от
30 календарни дни.
Със заповед №222 от 21.08.2018г. на изпълнителния
директор на „П”АД е прекратено трудовото правоотношение на ответницата с
ищцовото дружество, на основание чл.326 ал.1 от КТ, с предизвестие от
работника. Заповедта е връчена на ответницата на същата дата.
По делото са представени заверени преписи от
фишове за трудово възнаграждение на ответницата за месеците юли и август 2018г.
Ищцовото
дружество “П” АД е подало на 21.11.2019г. до Великотърновски районен съд
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против
ответника З.И.А.. Въз основа на заявлението на П” АД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение №1498/28.11.2019г. против длъжника З.И.А. по
ч.г.гр.д.№3508/2019г. на Великотърновски районен съд за следните суми: сумата 499.81 лв. /четиристотин деветдесет и
девет лева и осемдесет и една ст./ - главница, произтичаща от неизпълнение на
задължение за изплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие при
инициирано от длъжника прекратяване на трудовото правоотношение, сумата 60.40 лв. /шестдесет лева и четиридесет ст./ -
законна лихва за периода от 23.08.2018г. до 31.10.2019г., ведно със законната
лихва, считано от 31.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК
и след дадени от съда указания заявителят е предявил настоящите положителни
установителни искове по чл.422 ал.1 от ГПК.
Въз основа на така приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявените при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание
чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК са допустими- предявени са от лице -
заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо
съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.
Предявените положителни
установителни искове имат за предмет установяване на съществуването,
фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване
ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да
докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В настоящото производство предмет на исковата претенция е обезщетение за неспазено предизвестие, което се претендира от работодател срещу работник, по прекратено по искане на работника трудово правоотношение.
Съгласно чл.220 ал.1 от КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестие.
По делото не е спорно, че страните са били в
трудово правоотношение по силата на трудов договор от 12.12.2017г., което
трудовото правоотношение е прекратено със заповед №222 от 21.08.2018г., на
основание чл.326 ал.1 от КТ, по искане на работника, който е отправил
предизвестие до работодателя. За да възникне основание ищецът да има право да
получи обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ следва прекратяването на трудовото
правоотношение да е в хипотезата на неспазено предизвестие. В случая се
установи, че с молба от 21.08.2018г. ответникът е отправил до работодателя
искане за прекратяване на трудовото правоотношение в хипотезата на отправено от
работника предизвестие и е заявил в
заявлението, че няма възможност да работи през срока на предизвестието.
Съгласно чл.335 ал.2 т.3 от КТ трудовият договор се прекратява-при прекратяване
без предизвестие-от момента на получаване на писменото изявление за
прекратяване на договора. В случая писменото изявление на работника е от дата
21.08.2018г., както и заповедта за прекратяване е от тази дата, поради което и
трудовото правоотношение на страните е прекратено на 21.08.2018г. В случая
прекратяването на трудовото правоотношение е станало преди изтичане на срока на
предизвестието, като работника изрично е заявил, че няма да работи през време на предизвестието. Възражението
на особения представител на ответника, че не е доказано, че ответницата не е
отработила срока на предизвестието, съдът намира за неоснователно. На първо
място, в заявлението си ответницата изрично е посочила, че няма възможност да
работи в срока на предизвестието. Освен това, в случая се касае за отрицателен
факт/неотработване на предизвестието/, поради което, ако ответната страна
твърди обратния положителен факт, че е работила по време на предизвестието, то
нейна е доказателствената тежест, което съдът е указал в доклада по чл.146 от ГПК, но в случая от страна на ответницата няма ангажирани доказателства, че е
работила по време на предизвестието. С оглед изложеното съдът приема, че
ответницата не е работила по време на предизвестието и за работодателя възниква
право да получи обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ, доколкото прекратяването е
извършено преди да изтече срока на предизвестието/в деня на неговото
отправяне/. Размерът на обезщетението по чл.220 ал.1 от КТ е изрично посочен в
разпоредбата- брутното трудово възнаграждение на работника за неспазения срок
на предизвестието, което в случая е 30 календарни дни. Съгласно чл.228 ал.1 от КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по посочения
раздел, в който се включва и обезщетението по чл.220 от КТ е полученото от
работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ
месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или
последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово
възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.
В конкретния случай основанието за обезщетението
е прекратяването на трудовото правоотношение, което е станало на 21.08.2018г.
Месецът, предхождащ възникването на основанието за обезщетението е месец юли
2018г. Видно от приложения по делото фиш за възнаграждение, брутното трудово
възнаграждение на ответницата за отработените дни през м.юли 2018г. е 537,35лв.
и среднодневното брутно трудово възнаграждение за отработените 13 дни възлиза
на 41,33лв. Срокът на предизвестието започва да тече на 22.08.2018г. и изтича
на 20.09.2018г., като включва 21 работни дни. Размерът на обезщетението по
чл.220 ал.1 от КТ се определя като се умножи среднодневното брутно трудово
възнаграждение на броя на работните дни
за срока на предизвестието и възлиза на сумата 863,03лв., която е включена във
фиша за заплата за м.август 2018г. От
тази сума следва да се приспадне тази част от трудово възнаграждение на
ответницата за м.август 2018г. в размер на 368,22лв., която е удържана от
работодателя и остатъка възлиза на 499,81лв. , които са дължими от работника за
обезщетение за неспазено предизвестие. Съдът намира за неоснователно
възражението на особения представител на ответника, че обезщетението следва да
се определи на база основното трудово възнаграждение на ответницата, което по
трудов договор е 460лв. В разпоредбата на чл.220 ал.1 от КТ изрично е посочено,
че обезщетението по чл.220 ал.1 от КТ се определя в размер на брутното трудово
възнаграждение, а същото съгласно чл.3 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, включва основната работна заплата,
допълнителните трудови възнаграждения, определени в КТ, в друг нормативен акт
или в колективен трудов договор и други трудови възнаграждения, определени в
нормативен акт или в индивидуалния трудов договор и невключени в т.1 и т.2. С
оглед изложеното дължимото от ответника обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ е в
размер на исковата сума 499,81лв. От ответната страна не се навеждат твърдения
за заплащане по това обезщетение, поради което исковата претенция за главница в
претендирания размер е основателна и доказана.
По
отношение на иска за лихва за забава, съдът намира, че с оглед основателност на
иска за главница, основателна е и акцесорната претенция за лихва за забава,
която се претендира върху главница за обезщетение за неспазено предизвестие.
Обезщетението се дължи от прекратяване на трудово правоотношение, поради което
с прекратяването длъжникът изпада в забава и в случая лихвата за забава, за
периода от 23.08.2018г. до 31.10.2019г. е дължима в претендирания размер от
60,40лв., определена по реда на чл.162 от ГПК.
С оглед основателност на иска за главницата, върху установената за дължима главница следва да се присъди законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /21.11.2019г./ до окончателното изплащане.
Ищецът е претендирал присъждане
на разноски за исковото и за заповедното производство. Съгласно т.12 на
Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС съдът следва да се произнесе и за
разноските в заповедното производство. В конкретния случай видно от
приложеното заповедно производство заявителят “Престиж-96” АД не е направил в
заявлението по чл.410 от ГПК искане за присъждане на разноски за заповедното
производство, поради което и такива не са включени в заповедта за изпълнение. В мотивите на т. 12 от горецитираното ТР е посочено, че е недопустимо ищецът в
исковото производство да поиска за първи път присъждане на разноски за
заповедното производство, ако не е направил такова искане със заявлението. С оглед на това съдът намира, че
не следва да бъдат присъждани на ищеца разноски за заповедното производство,
които не са били своевременно заявени. В исковото производство направените от
ищеца разноски са 75 лв. за държавна такса, 150 лв. за възнаграждение за особен
представител, като има заявена претенция за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150лв. По отношение претенцията на ищеца за юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство съдът следва при определяне на размера
на юрисконсултското възнаграждение да съобрази действаща към настоящия момента
редакция на разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК/изм. ДВ бр.8 от 2017г./, като с
оглед разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.25 ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намира, че предвид на това,
че производството не е с голяма фактическа и правна сложност, следва да бъде
определено юрисконсултско възнаграждение за настоящото исково производство в
минимален размер от 100лв. При това положение общият размер на разноските на
ищеца за исково производство възлиза на
325лв., като с оглед уважаване на
исковите претенции на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата общо 325 лв. за разноски в настоящото
исково производство.
Ответникът не е претендирал
присъждане на разноски и съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че З.И.А., с ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на "П"
АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:*****, със законен представител Д С, сумата 499.81 лв. /четиристотин деветдесет и девет лева и осемдесет и
една стотинки/ - главница,
произтичаща от неизпълнение на задължение за изплащане на обезщетение за
неспазен срок на предизвестие при инициирано от З.А.
прекратяване на трудовото правоотношение, сумата 60.40 лв. /шестдесет лева и четиридесет стотинки/ - законна лихва за периода от 23.08.2018г. до 31.10.2019г, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /21.11.2019г./ до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК №1498 от 28.11.2019г. по частно гр.дело
3508/2019г по описа на ВТРС.
ОСЪЖДА З.И.А., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на "П" АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр*****, със законен представител: Д С, сумата общо 325 лв./триста двадесет и пет лева/,
представляваща разноски за държавна такса, възнаграждение за особен
представител и юрисконсултско възнаграждение, направени в настоящото исково
производство.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№3508/2019г.
на ВТРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: