Решение по дело №2431/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 260277
Дата: 20 октомври 2020 г. (в сила от 24 ноември 2021 г.)
Съдия: Милен Иванов Бойчев
Дело: 20204520102431
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

260277

                                                   гр. Русе, 20.10.2020 год.

 

   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                                          Председател : Милен Бойчев

 

 

при секретаря А.Х., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2431 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:

 Постъпила е искова молба от С.Д.Д. срещу „Пацони маркет“ ООД с правно основание чл. 200 КТ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че по силата на сключен трудов договор с ответното дружество е изпълнявал длъжността "Готвач", с място на работа ресторант "Овчарска лъка" с. Николово за периода от 13.05.2019г. - 25.11.2019г. На 30.05.2019г., по време на работа разчиствал и подготвял работното си място – външната база на ресторанта. Налагало се да разкърти част от плота, където трябвало да бъде поставена маса в близост до барбекюто. По времето на тази дейност получил токов удар и паднал на земята, като колегите му го намерили под барбекюто, при така наречената "пицарка", в безсъзнание, неадекватен, с гърчова симптоматика, с кървава пяна по устата, с тежко дишане. Била повикана веднага спешна помощ, като медиците заварили ищецът в тежко състояние. Той бил откаран в отделение по Кардиология на УМБАЛ „Канев“ като неадекватен, неконтактен, афебрилен, в увредено общо състояние. В епикризата му било посочено, че е постъпил в кома от токов удар, с епилептичен синдром. Настанен бил в интензивно отделение. По време на лечението му били проведени множество изследвания и консулти с различни специалисти. След няколко дни дошъл в съзнание. Чувствал се много зле и отпаднал. Имал затруднения в дишането и постоянно стягане в гърдите. Нямал спомен от първите няколко дни от болничния си престой, като за тях и състоянието си получил сведения от лекари и близки роднини. Последствие му бил издаден болничен за 29 дни, който бил удължен до 24.11.2019г. Твърди, че след изписването му от лечебното заведение, в продължителен период от време не се чувствал добре. Изпитвал силно главоболие, гадене, стягане и болки в гърдите, затруднено дишане и цялостно неразположение. Лесно се изморявал при най-малко физическо усилие. Продължителен период избягвал контакти с близки, приятели, колеги. Затворил се в себе. Комуникирал единствено със съпругата и семейството си, които се налагало да му помагат в ежедневните задължения. Дори съпругата му се наложило да си вземе отпуск, за да се грижи за него, тя била притеснена дали той ще оцелее. През повечето време лежал, тъй като бил отпаднал и чувствал стягане в гърдите, което много го притеснявало.

Освен изпитваните болки и страдания от самото телесно увреждане, в продължителен период изживявал и психични болки и страдания. Страдал от безсъние. Изпитвал силен стрес и психически дискомфорт, страх, срам, потиснатост и неудобство.

Твърди, че понастоящем при натоварване или дълъг преход пеша също изпитва стягане в гърдите и недостиг на въздух, макар да бил едва на 39 години. Вече нямал тази сигурност и се притеснявал да се натоварва. Пазел се и не се чувствал пълноценен както преди инцидента, включително и по отношение на грижите за семейството. 

Инцидента, който се случил бил признат за трудова злополука след като било обжалвано решение на административният орган пред Административен съд - Русе, който приел злополуката за трудова.

След изтичане на срока на болничния му поради физическия дискомфорт, а и поради срама от начина, по който бил намерен от колегите си след злополуката, ищецът прекратил трудовото си правоотношение на основание чл.325, ал. 1 т. 1 КТ, считано от 25.11.2019г.

Твърди се, че в резултат от злополуката за него възникнали неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки, страдания, които търпял не само непосредствено след злополуката, а и в продължителен период след нея. Също така за периода от злополуката 30.05.2019г. до прекратяване на трудовото правоотношение на 25.11.2019г. бил в болничен, като получавал парично обезщетение за временна неработоспособност в размер на 90 на 100 от средно дневното брутно трудово възнаграждение, като е получил сума, която била в по-нисък размер, от тази, която би получил като трудово възнаграждение, в брутен размер от 560лв.

Претендира се ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца обезщетение в размер на 25000лв. за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на инцидента; обезщетение в размер на 124,47лв. за претърпени имуществени вреди - за заплатени лекарствени средства и такси за прегледи, ведно със законната лихва от деня на инцидента, както и обезщетение за разликата между полученото парично обезщетение за временна неработоспособност и дължимото от работодателя трудово възнаграждение по договора в брутен размер на 345,74лв. Претендират се и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът изразява становище за допустимост на предявеният иск. Не се оспорва наличието на трудово правоотношение между страните и заеманата по време на инцидента длъжност от ищеца. Твърди се, че процесният инцидент е станал при извършване на работа, която не е била възложена на ищеца и не е била съобразена със заеманата от него длъжност. Не били изяснени обстоятелствата, при които се е стигнало до увреждането на здравето на ищеца - дали същото е в резултат от злополука, или от здравословното му състояние. Липсвали доказателства за причината, довела до появата на описаната в исковата молба криза. Оспорва се предявеният иск по размер. Твърди се, че част от претендираните за заплащане от ищеца вреди се дължат на неговото наднормено тегло.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото безспорно се установява, че страните са били в трудово правоотношение в периода от 13.05.2019г. - 25.11.2019г, по силата на трудов договор от 13.05.2019г., като ищецът С.Д. е изпълнявал длъжността „готвач“ в ответното дружество, с място на работа ресторант "Овчарска лъка" с. Николово с основно месечно възнаграждение в размер на 560лв. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед от 25.11.2019г. на основание чл. 325, ал.1 т.1 КТ.

На 30.05.2019г. през работно време, при изпълнение на трудовите си задължения, докато разчиствал и подготвял работното си място - външната база на ресторанта, в близост до барбекю, получил токов удар, в резултат на който паднал на земята, в безсъзнание, неадекватен, с гърчова симптоматика, с кървава пяна по устата и тежко дишащ. Това наложило другите присъстващи служители в заведението да извикат спешна медицинска помощ, от която бил откаран в УМБАЛ „Канев“ АД, неадекватен, неконтактен, в увредено общо състояние.

От представената по делото медицинска документация е видно, че във връзка с настъпилото тежко влошаване на здравословното състояние на ищеца, първоначално му е била проведена първична извънболнична реанимация, след което е бил настанен в болнично заведение за период от 9 дни, където му е проведено лечение, изразяващо се в интензивни грижи и лечение (в интензивно отделение) след което медикаментозно лечение в кардиологично отделение. След изписване от болничното заведение, лечението е продължило в амбулаторни условия чрез медицинско проследяване, включително и чрез ЕЕГ – изследвания и медикаментозно лечение до края на месец октомври 2019г. с превантивна и диагностична цел.

Свидетелят Е.Е.Г.установява, че в деня на инцидента – 30.05.2019г. работел със свои колеги като дърводелец на свободна практика в ресторант „Овчарска лъка“ в с. Николово. По едно време чул, че някаква жена вика за помощ от вътрешността на заведението. Свидетелят и негов колега се притекли към мястото от което се викало и видели ищеца паднал назад по гръб, заклещен в една метална стойка в близост до пещ и барбекю. Бил в безсъзнание, лицето му потъмняло, дишал тежко, а от устата му излизала кървава пяна. Върху металната стойка имало уред – пицарка. Когато се навели да го хванат, колегата на свидетеля казал „май, че бие ток“. В следващия момент видели в близост щепсел, който изключили веднага, без да знаят за кой електрически уред е той. Издърпали ищеца, наместили главата му на възглавници и дишането му се нормализирало. Свидетелят си спомня, че ищецът бил много потен, бил се изпуснал по малка нужда. След като го наместили и чули сирени на линейка се отместили от мястото на инцидента.

Свидетелката Д.Й.Д.-Д.установява, че е съпруга на ищеца. Работела в центъра за спешна медицинска помощ, където през изминалата година изпълнявала длъжността главна медицинска сестра. В деня на инцидента била на работа и чула, че реанимационен екипи тръгнал по спешност. След това получила телефонна обаждане от колежка на съпруга си, която й казала, че нещо е станало с него. След това свидетелката узнала от колегите си, че реанимационният екип е тръгна по сигнал за ударен човек от ток в ресторант „Овчарска лъка“. Тя веднага тръгнала с втори екип към мястото. Заварила съпруга си с епилептичен статус, с гърч, изпуснат по малка нужда, с прехапан език, в безсъзнание, неконтактен,  като правел хаотични движения. Започнали да извършват реанимационни действия, а на въпроса към присъстващите му колеги какво е станало, за да могат адекватно да му помогнат, един от тях казал „абе пицарката го удари“. Ищецът бил транспортиран до Спешно отделение, като по пътя гърчът му не бил овладян. В болницата бил седиран, поставили му медикамент за отпускане на мускулатурата, а след това интубиран. Свидетелката била изведена от спешно отделение, но от колегите си разбрала, че съпругът и направил „сърдечен арест“, което наложило предприемането на реанимационни действия отново. Поради невъзможността да диша самостоятелно бил включен на апаратна вентилация. След овладяване на спешното състояние били проведени множество изследвания, за да се установи причината за състоянието му. Нямало никакви травми по тялото му които да подсказват причината за състоянието му. Лекарите в началото на лечението му не се ангажирали с прогноза за възстановяването му, като казвали, че шанса му е „50/50“. Никой не давал гаранция, че той ще събуди, ще възстанови ли съзнанието си, какво последствия ще има за здравето му и пр. Въпреки множеството изследвания и консулти с различи медицински специалисти, не била открита причина за състоянието на ищеца свързана със здравословното му състояние. След като се събудил от кома, ищецът нямал никакъв спомен за случилото се. От интензивно отделение бил преместен в кардиологично отделение, където започнало медикаментозно лечение.  След изписването от болницата, ищецът трябвало да пие лекарства за потискане на мозъчната дейност, което налагало да спазва определено поведение, да не употребява алкохол, да не се притеснява, да не шофира и пр.  Налагало се и някой да стои с него. В началото дори имал нужда някой да му помага за преобличане, хранене, къпане. Бил объркан, стряскал се нощно време. Възстановяването му протекло бавно, нормалното си движение възстановил за около два месеца. Физически напълно се възстановил след спиране на лекарствата през месец октомври 2019г. Понастоящем ищецът нямал остатъчни последици от инцидента, нямал личностни нарушения или физиологични такива. Единствено имало случаи когато нощно време се стряска. През месец декември 2019г. започнал отново да работи.

Свидетелят П.Д.П.установява, че работи в „Пацони маркет“ ООД като управлявал административните дейности в дружеството. В деня на инцидента с ищеца той не бил в заведението, но след като му съобщили веднага отишъл там. Разговарял със служителите, оказали съдействие и на дошлите полицейски служители, извършено било замерване на електрическите уреди, но не било установено някой от тях да е неизправен и да е причинил поражение с ток. По време на инцидента ищецът разбивал част от тухлен зид със собствена машина, което не му било възложено да прави. Проявил самоинициатива, въпреки, че такива дейности не му били възлагани.

Свидетелят Л.Х.М.в деня на инцидента работел и се намирал в заведението. Чул виковете за помощ и се притекъл. Когато излязъл на вън видял ищеца паднал на земята да лежи безжизнено, а след известно време започнал да се мята. Обадили се на съпругата му тъй като работела в Бърза помощ. На въпросите какво е станало, някой от колегите на свидетеля „инстинктивно извикал, че ток го е ударил“, но там нямало как това да се случи, тъй като нищо не било включено. Въпреки това свидетелят изключил шалтера на захранването. След случая всички уреди били проверени, но не било установена тяхна неизправност и причина която да доведе до поражение от електрически ток. В деня на инцидента, преди него, свидетелят говорил с ищеца и пили заедно кафе. Ищецът нямал някакви оплаквания за здравословни проблеми. След случая той минавал да види колегите си на два – три пъти, като не се е оплаквал от нещо.

С решение КРД №*** от 12.08.2019г. на директора на ТП на НОИ Русе е потвърдено разпореждане №** от 03.07.2019г. на длъжностно лице по чл. 60, ал.1 КСО, с което се приема, че злополуката, станала с ищеца Д. на 30.05.2019г. не е трудова по смисъла на чл. 55, ал.1 КСО.

С Решение №**/19.11.2019г. по адм. дело №**/2019г. на АС – Русе горното решение на директора на ТП на НОИ Русе е отменено и злополуката е приета за трудова.

Според заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че в резултат от инцидента ищецът е получил епилептичен синдром при анамнеза за действие на електрически ток, остра левокамерна сърдечна недостатъчност – белодробен оток, дистолна дисфункция на лява камера 1 степен, състояние след сърдечен арест и кардио-пулмонална ресуститация, фибрилитет. Също така са установени увреждания по страничната повърхност на езика „от прехапване“, увреждания на кожата (охлузвания) по лява предмишница, лява гривнена става, лява предкитка, дясна мишница, дясна предкитка, седалищна област и дясна глезенна става. Установени са и артериална хипертония ІІ стадий и хипертонично сърце.

По време на лечението на ищеца са отхвърлени органични увреждания на централната нервна система и исхемична болест на сърцето, които да доведат до установения генерализиран гърч и остра левокамерна сърдечна недостатъчност. Няма данни и от представената медицинска документация за предварително влошено здравословно състояние или анамнеза за епилепсия, които да са възможна причина за влошаване на здравословното му състояние. При събраните данни за настъпване на епилептичен синдром, нехарактерен за епилепсия и необусловен от органични увреждания, едновременно с остра сърдечна недостатъчност и данни за действието на електрически ток, според вещото лице следва да се приеме, че състоянието на Д. е предизвикано от действието на електрически ток.

След изписването на ищеца от болница на 07.06.2019г. не са установени отклонения от нормата по отношение на неврологичния и кардиологичния му статус, които да могат да имат връзка с процесния инцидент.  Продължилото след това медицинско проследяване в продължение на 5 месеца е било с превантивна и и диагностична цел. По отношение на установените травматични увреждания по тялото и крайниците му, възстановяването е продължило около месец, след което остават белези, които търпят цветова еволюция в рамките на месеци и години и е възможно да останат забележими за цял живот.

През първите дни след инцидента, докато не е бил в съзнание, ищецът не следва да е изпитвал болка. Такава се е появила след идването му в съзнание и е изпитвана по отношение на уврежданията по цялото тяло получени от гърчовата симптоматика и реанимационните действия. В представената по делото медицинска документация няма обективни данни, от които да се приеме, че не е настъпило пълно функционално възстановяване по отношение уврежданията получени при инцидента на 30.05.2020г.

Установеното след инцидента медицинско състояние на ищеца е довело до временна опасност за живота му и при липса на своевременни и адекватни реанимация и лечение обичайно води до смъртен изход.

Според представеното по делото удостоверение, за периода месец юни – месец ноември 2019г. ищецът е получил обезщетение за временна неработоспособност в общ размер на 2907,26лв.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По делото няма спор, а и се установява категорично от представените по делото доказателства, че настъпилият на 30.05.2019г. инцидент с ищеца е трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал.1 КСО, изрично признат за такава по надлежния ред – с решение на АС – Русе, с което е бил отменен първоначалния отказ на длъжностно лице от НОИ да бъде призната за такава. Поради това ответникът като работодател на основание чл. 200 КТ носи отговорност за претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди, която отговорност е обективна. На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетението за претърпени неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем болките и страданията, възникнали от непозволеното увреждане и съгласно чл. 52 ЗЗД се определя от съда по справедливост въз основа на конкретните обстоятелства по случая.

С оглед установеното по делото, следва да се приеме, че болки и страдания с по-значителен интензитет ищецът е изпитвал първите дни след идването си в съзнание, които постепенно са намалели през следващите дни и седмици. В продължение на 6 месеца е бил нетрудоспособен, но няма основание да се приеме, че в целия този период той е имал нужда от чужда помощ, за да се обслужва и да се придвижва. Нетрудоспособността му е била продиктувана по-скоро от приема на лекарства, които са повлиявали нервната му система и са намалявали възможността му да извършва определени действия, които изискват по-сериозна концентрация и рефлекси. Би могло да се приеме, че след първоначалното физическо възстановяване в рамките на един до два месеца, за ищеца са останали по-скоро психологически травми, които биха могли да доведат до усещане и за физическа болка и дискомфорт. Съобразявайки естеството на инцидента, от една страна тежките нарушения за здравето на ищеца през първите дни, риска от летален за него изход, както и сравнително бързото възстановяване и липсата на трайни последици за здравето му от друга страна, съдът определя, че справедливото обезщетение, което ще компенсира неимуществените вреди претърпени от него, болки и страдания вследствие увреждането от трудовата злополука е в размер на 15 000лв.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответното дружество е оспорило размера на исковата претенция, поради обстоятелството, че не е установена причината за настъпването на инцидента. Последната е била предмет на изследване в административното производство, в което с обвързваща сила за настоящото гражданско производство е прието, че инцидента е трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал.1 КСО. По тази причина работодателят е длъжен да обезщети всички настъпили за работника вреди като пряка и непосредствена причина от трудовата злополука, независимо дали тя е породена от въздействие на електрически ток или по друга причина.  Основание за намаляване отговорността на работодателя в конкретния случай би било ако се установи, че ищецът е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Своевременно възражение за това ответното дружество не е направило. Едва в пледоарията си след приключване на съдебното дирене в настоящото производство, процесуалният му представител е направил възражение за съпричиняване, когато възможността за такова е вече преклудирана и това възражение не подлежи на разглеждане.

По изложените съображения предявеният иск за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 15000лв. и отхвърлен до пълния предявен размер от 25000лв.

Ищецът е претендирал обезщетяване и на имуществени вреди на стойност 127,47лв., представляващи заплатени такси за медицински прегледи и лекарства. Тази част от исковата претенция ответникът не е оспорил, с оглед на което следва да бъде изцяло уважена без да бъдат обсъждани представените по делото доказателства. 

Съгласно чл. 200, ал.3 КТ, работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. Ищецът е претендирал да му бъде заплатена сумата от 345,74лв., представляваща разлика между полученото парично обезщетение за временна неработоспособност и дължимото от работодателя трудово възнаграждение. Ответникът не е оспорил размера на тази искова претенция и не е възразил срещу нея, с оглед на което тя също следва ада бъде изцяло уважена.

При този изход на спора, ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски за настоящото производство (адвокатско възнаграждение) съобразно уважената част от исковете или сумата от 1237,86лв. от претендирани 2000лв. От своя страна ищецът дължи на ответника разноски, също за процесуален представител съответно на размера на отхвърлената част от исковете или сумата от 190,54лв. от претендирани 500лв.

На основание чл. 78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на РРС сумата от 284лв., разноски по делото за назначено вещо лице, както и сумата от 700лв. държавна такса по делото съобразно уважените искове.

 

Така мотивиран, районният съд

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСЪЖДА „Пацони маркет„ ООД, ЕИК117650936 със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Ганчо Карамаждраков“ №4, представлявано от управителя П. Стойков Здравков да заплати на С.Д.Д. ЕГН********** *** сумата от 15 000лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания и сумата от 127,47лв. обезщетение за причинени имуществени вреди  - разходи за медицински прегледи и медикаменти в резултат на трудова злополука, ведно със законната лихва върху двете суми от настъпването на деликта – 30.05.2019г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 345,74лв., представляваща разлика между дължимото трудово възнаграждение и получено обезщетение за временна неработоспособност в резултат на трудовата злополука, ведно със законната лихва считано от 25.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за неимуществени вреди над сумата от 15000лв. до пълния предявен размер от 25000лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА „Пацони маркет„ ООД, ЕИК117650936 със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Ганчо Карамаждраков“ №4, представлявано от управителя П. Стойков Здравков да заплати на С.Д.Д. ЕГН********** *** сумата от 1237,86лв. разноски по делото.

ОСЪЖДА С.Д.Д. ЕГН********** *** да заплати на „Пацони маркет„ ООД, ЕИК117650936 със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Ганчо Карамаждраков“ №4, представлявано от управителя П. Стойков Здравков сумата от 190,54лв. разноски по делото.

ОСЪЖДА „Пацони маркет„ ООД, ЕИК117650936 със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Ганчо Карамаждраков“ №4, представлявано от управителя П. Стойков Здравков да заплати по сметка на Районен съд – Русе сумата от 700лв. държавна такса и сумата от 284лв. разноски по делото.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                Районен съдия: