Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 № 260012

гр.Пловдив, 27.01.2021г.

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Гражданско отделение, ІІІ - ти състав, в открито заседание на…двадесети януари през….две хиляди и двадесет и първа година,………………….в състав:

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева

                                                                                                     Величка Белева

 

при участието на секретаря…Мила Тошева………..разгледа докладваното от  съдията……...Пенчева….В.търговско дело №656 по описа за 2020 година,…за да се произнесе взе предвид следното:   

 

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №254/17.06.2020г., постановено по търг. д. №944/2020г. по описа на Окръжен съд П., ответникът К.Л.Х., ЕГН **********, е осъден, на основание чл.45 от ЗЗД, да заплати на С.Г.Б., ЕГН **********, по сметка *****************с титуляр адв.Т.М.Д., сумата от 50 000лв., като обезщетение за неимуществените вреди, претърпени по повод смъртта на сестра й Т.Г.К., починала на 02.12.2013г. вследствие ПТП, състояло се на пътя А.- К., на км.******, на 28.11.2013г., причинено по непредпазливост от К.Л.Х. при управление на товарен автомобил Ф.т.№ *******, за което ПТП е налице влязла в сила присъда по НОХД №503/2015г. на ПОС, ведно със законната лихва върху тази сума от 28.11.2015г. до окончателното й плащане. На основание чл.78 ал.6 от ГПК, К.Л.Х. е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на П. окръжен съд, сумата от 2 000лв. - следваща се за производството по иска по чл.45 от ЗЗД държавна такса. Решението по иска по чл.45 от ЗЗД е постановено с участието на *** „О.з.“ ЕАД, привлечено от ответника по иска като трето лице - негов помагач. По предявен обратен иск, на основание чл.229 от КЗ/отм/ *** „О.з.“ ЕАД, ЕИК ******* е осъдено да заплати на К.Л.Х. сумата от 50 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 28.11.2015г. до окончателното й плащане, под условието, че застрахованият е заплатил на увреденото лице същите суми, присъдени му с това решение по иска по чл.45 от ЗЗД.    Оставено е без уважение искането на К.Л.Х. да му се присъдят разноски в размер на 1 000лв., направени в производството по обратния иск, разгледан по т.д. №944/2018г. На основание чл.78 ал.6 от ГПК, *** „О.з.“ ЕАД е осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивски окръжен съд, сумата от 2 000лв., съставляваща следваща се за производството по иска по чл.229 от КЗ /отм./ държавна такса.

Против така постановеното решение в частта, с която исковете – главен и акцесорен са уважени спрямо него, е постъпила въззивна жалба от ответника – К.Л.Х.. Счита, че в обжалваната част решението е постановено при неправилно приложение на процесуалния и материалния закон. Твърди се, че съдът не е изследвал събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Счита, че присъденият размер обезщетение се явява несправедлив с оглед изискването на чл.52 от ЗЗД. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен. Претендират се сторените по делото разноски.

Решението е обжалвано в срок и от третото лице – помагач - *** „О.з.“ ЕАД. Счита, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и противоречие със събраните по делото доказателства. На първо място се позовава на необоснованост на изводите на първоинстанционния съд относно активната материалноправна легитимация на ищцата, с оглед приетото в ТР №1/21.06.2018г. по тълк.д. №1/2016г. Твърди се, че по делото не е доказана „изключителност“ на отношенията между ищцата и починалата й сестра. На следващо място се позовава на нарушение на принципите на справедливост, визирани в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като се твърди, че присъденото обезщетение от 50 000лв. е завишено. При условието на евентуалност е въведено самостоятелно оплакване срещу тази част от решението, с която е уважен предявеният обратен иск за разликата над 5 000лв. до 50 000лв. Жалбоподателят изразява съгласие с изводите на първоинстанционния съд за неприложимост на разпоредбата на пар.96 ал.1 от КЗ, но счита, че посоченият в нормата лимит на застрахователно обезщетение следва да служи като критерий и да намери приложение в отношенията между К. Л. и застрахователя по обратния иск и този иск да бъде уважен до размера на сумата от 5 000лв. Независимо, че е изразено съгласие с изводите на окръжния съд в тази насока, във въззивната жалба се съдържат и съображения за приложимост на разпоредбата на чл.493а ал.4 от КЗ в настоящия казус и е изразено несъгласие с позоваването на Директива 2009/103/Е0. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановявяне на друго, с което да се отхвърли главният и обратният иск. Евентуално се иска отмяна на обратния иск в частта, с която същият е уважен за разликата на 5 000лв. до присъдения размер.

Ответник – жалбата С.Г.Б., не е представила отговор в срока по чл.263 ал.1 от ГПК. Редовно призована, не се явява и не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по предявените въззивни жалби.

С подадените въззивни жалби не се предявяват доказателствени искания.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Въззивните жалби се допустими, като депозирани в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявен иск по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./. ал.1 от КЗ.

Ищцата в първоинстанционното производство – С.Г.Б., първоначално е предявила иск по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ срещу ЗД „Е.“АД и евентуален иск по чл.45 от ЗЗД срещу К.Л.Х.. Поради отказ от иска спрямо ответника ЗД „Е.“АД, производството по делото спрямо този ответник е прекратено и като главен иск е поддържан искът за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД спрямо К.Л..

В исковата молба са изложени фактически твърдения за претърпени от ищцата неимуществени вреди, вследствие смъртта на сестра й - Т.Г.К., починала вследствие на ПТП от 28.11.2013г., състояло се на пътя А.- К., на км.*****, причинено по непредпазливост от К.Л.Х., при управление на товарен автомобил Ф.т.№ ******, като за деянието била налице влязла в сила присъда, постановена по НОХД №503/2015г. на ПОС. Между ищцата и починалата й сестра съществували изключително близки отношения, при което загубата на много близък родственик се преживява тежко от ищцата. Обезщетението за претърпените неимуществени вреди, което се претендира, е сумата от 50 000лв., ведно със законната лихва от 28.11.2015г.

В постъпилия отговор на исковата молба от ответника К.Х. е  оспорен предявеният иск по основание и по размер. Ответникът е заявил, че товарен автомобил Ф. Т., който е управлявал при описаното от ищцата ПТП е с рег.№*******, както и че рискът му ГО е бил към датата на ПТП застрахован при „*** О. з.“ ЕАД, с полица № ********** от 04.10.2013г. Оспорил е качеството на ищцата на лице от кръга на лицата, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт. Конкретно поддържаното възражение във въззивната жалба е за прекомерност на претендираното обезщетение.

По искане на ответника К.Х., с определение №1026/10.05.2019г., на основание чл.219 от ГПК, е конституирано трето лице – помагач на страна на ответника – „*** О. з.“ ЕАД и е приет за съвместно разглеждане предявен срещу третото лице – помагач обратен иск, с правно основание чл.229 от КЗ /отм./ за сумата от 50 000лв., ведно със законната лихва от 28.11.2015г.

В постъпилия отговор от третото лице – помагач е изразено становище за неоснователност на главния иск. Възраженията по основателността на иска, пренесени пред въззивната инстанция, са посочени по-горе /въззивната жалба/.

От събраните по делото доказателства се установи следното:

Доколкото релевантните и по двете въззивни жалби въпроси се препокриват, същите ще бъдат обсъдени паралелно.

На първо място следва да се обсъди въпросът за активната материалноправна легитимация на ищцата – въззиваема в настоящето производство страна, в която насока се съдържат конкретни оплаквания във въззивната жалба, подадена от третото лице – помагач - „*** О. з.“ ЕАД /като въззивната жалба, подадена от К.Л., като цяло е бланкетна, с изключение на оплакването за нарушаване принципа на справедливост, визиран в чл.52 от ЗЗД/.

Ищцата е активно материалноправно легитимирана да получи обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на своята сестра, с оглед разрешението, дадено в Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. на ВКС по т.д. №1/2016г. на ОСНГТК, постановено по въпроса - включват ли се в кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техни близки, братята и сестрите на починалия, както и неговите низходящи и възходящи от втора степен. Според цитираното тълкувателно решение материално легитимирани в гражданския процес да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.05.1961г. и Постановление №5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд, както и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

Релевантни за наличието на действително създадена трайна и дълбока емоционална връзка между пострадалото лице и неговата сестра – ищцата по делото, са депозираните при първоинстанционното разглеждане на делото гласни доказателства. От показанията на св. В.Б.– съпруг на ищцата, по безспорен начин се установява, че ищцата и починалата й сестра са били в изключително близки отношения, обусловени не само от роднинската им връзка - били изключително привързани една към друга. Според показанията на свидетеля, при запознанството му с ищцата, двете сестри работели в едно учреждение, живеели в едно домакинство – заедно с майка си и със съпруга на починалата Т.. Свидетелят депозира показания, че между двете сестри е съществувала изключителна взаимна привързаност, по-силно изразена от характерната за роднини по съребрена линия от тази степен. Грижите и вниманието, полагани от починалата Т. към ищцата – по-малка сестра, били по-скоро дублиращи тези, типично полагани от майка, тъй като двете сестри от ранна детска възраст останали без баща, а майката преимуществено работела в чужбина. Като по-голяма сестра, Т. К.винаги се грижел за по-малката си сестра, включително й е помагал финансово, като сама изцяло организирала и финансирала абитюрентския й бал. При така изградената силна емоционална връзка внезапната смърт на родственик от най-близък ред, се отразила изключително негативно върху психоемоционалното състояние на ищцата, която към момента на узнаване за настъпилото ПТП и настъпване смъртта на сестра й, била бременна. Изключително тежко преживяла факта на настъпилата смърт на сестра си и нейното погребение. Това наложило и да се потърси специализирана помощ от психолог, но негативното психо-емоционално състояние не е преодоляно и понастоящем. И понастоящем ищцата изпитва дълбока скръб по загубата на сестра си. Вярно е, че при наличие на брачна връзка между свидетеля и ищцата, показанията му следва да се преценяват с оглед правилата, визирани в чл.172 от ГПК. На на първо място показанията на свидетеля Б.са непосредствени и убедителни и те почиват на лични впечатления не само от поведението и отношението на ищцата, но и на лични впечатления от отношението приживе на Т. К.към сестра й, към който момент не е бил в брак с ищцата.

От традиционно установените отношения на близост и привързаност между роднини по съребрена линия от втора степен, следва, че загубата, причинена от смъртта на родственик от този кръг, води до отрицателни психо-емоционални преживявания. А преценката на депозираните в хода на първоинстанционното производство гласни доказателства, които, като непосредствени и убедителни се кредитират изцяло и от настоящата инстанция, води до извод за неоснователност на възражението на жалбоподателя – трето лице - помагач за липсата на активна материалноправна легитимация на ищцата за репариране на вреди, причинени от смъртта на нейната сестра и оплакването, че първоинстанционният съд не е установил наличието на предпоставките, обуславящи правото й на обезщетение.

Предвид изложеното, установени са и елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД. Ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се психически болки и страдания от настъпилата смърт на нейната сестра – Т. К.. Вредите са причинени виновно, в резултат на противоправно поведение на К.Х., като водач на товарен автомобил Ф.т.№*******. Извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са установени по задължителен и обвързващ гражданския съд ред по смисъла на чл.300 от ГПК, с оглед постановената и влязла в сила /на 31.05.2017г./ присъда по НОХД №503/28.05.2015г. на ОС П.. Налице е причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда. Или установено е по безспорен начин наличието на причинена вреда, представляваща предпоставка за настъпването на гражданските последици от деянието.

За обезвреда на пострадалото лице при претенция за обезщетение на плоскостта на деликтната отговорност по смисъла на чл.45 от ЗЗД /по отношение на главния иск, предявен срещу прекия деликвент/ е приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.  Справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично е прието още в ППВС №4/68г., означава да бъде определен онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл размерът на обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди следва да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства от обективна и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по чл.45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците, възрастта на увредения, общественото му положение, емоционалната връзка между пострадалия и претендиращия репариране на вредите при настъпила смърт на родственик. При определяне размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и личният характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на този, който понася вредите.

За определяне размера на обезщетението, доколкото имуществените вреди по своя характер са негативни преживявания в резултат от въздействието на определен факт върху физическата и психо-емоционалната сфера на индивида, относими са посочените по-горе гласни доказателства относно интензитета на връзката между пострадалата и претендиращата обезщетение ищца. При съобразяване с конкретния обем преживени душевни болки и страдания, въззивната инстанция намира, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение от  50 000лв. е справедлив паричен еквивалент за претърпените от ищцата болки и страдания, свързани със загубата на изключително близък човек - сестра. Това обезщетение съответства на уредения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост, обусловен от възрастта и работоспособността на увреденото лице - отчитайки, че според данните по делото Т. К.е била в значително млада, трудоспособна възраст – едва на 29 години; че е била морална опора за сестра си, която също е ила в изключително млада възраст – на 26 години; установеният по делото интензитет на търпените душевни болки; внезапността на такова трагично събитие. Справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези. /В тази насока Решение №70/03.06.2019г. на ВКС по т.д. №755/2018г., второ т.о. и др./. Анализирайки пълно събраните по делото доказателсва поотделно и в тяхната съвкупност, първоинстанционния съд законосъобразно е стигнал до същия извод. Ето защо оплакването и на двамата жалбоподатели за нарушение на принципа на справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, се явява неоснователно.

По отношение на обратния иск – установен е специфичният елемент на визираната в чл.229 от КЗ /отм./ отговорност на застрахователя, съгласно която разпоредба застрахованият има уредено от закона право на иск срещу застрахователя. Предпоставка за ангажиране безвиновната отговорност на застрахователя е наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ – застрахователна полица №********** от 04.10.2013г., валидна към момента на настъпилото ПТП.

Неоснователни са евентуално наведените доводи на жалбоподателя – трето лице – помагач по отношение уважения размер на обратния иск, основани на приложението на разпоредбата на пар.96 ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ /ДВ бр. 101/2018г., в сила от 07.12.2018г./, във вр. с чл.493а ал.4 от КЗ. На първо място разпоредбите на действащия КЗ са неприложими към настоящия казус. Пар. 22 от ПЗР КЗ изрично предвижда, че за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилагат разпоредбите на отменения КЗ, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс. В случая, застрахователният договор е сключен, а и процесното ПТП е настъпило по време на действието на отменение КЗ и липсва „договорено друго“ по смисъла на пар.22 от ПЗР КЗ. На следващо място: Съгласно разпоредбата на пар. 96 ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ, касаеща размера на обезщетението, до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл.493а ал.2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл.493а, ал.4 – разширения кръг лица, се определя в размер до 5 000лв. Невъзможността обаче, обезщетението за неимуществени вреди за разширения кръг правоимащи да се ограничава с лимитни стойности, а още по-малко – нормата да служи за критерий при определяне размера на обезщетението, дължимо от застраховател, се извежда от принципите на справедливост, визирани в чл.52 от ЗЗД, от които следва, че обезщетението за неимуществени вреди възмездява страданията и загубата на морална опора и подкрепа, понесени от увредените, вследствие смъртта на техен близък. Това разбиране в по-пълна степен съответства и на прокламираните в Конституцията на РБ основни права на гражданите – чл.56 от КРБ - всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси, така и на основните принципи, общи за правото на държавите членки на ЕС в областта на извъндоговорната отговорност. Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя относно приложението на правото на ЕС. Правото на ЕС не предвижда максимални лимити, а минимални стойности на обезщетение за неимуществени вреди. В Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, са посочени минималните застрахователни суми по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Съгласно чл.9 ал.1 от Директива 2009/103/ЕО, минималните застрахователни суми в случай на телесно увреждане са в размер на 1 000 000 евро за един пострадал и 5 000 000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите. /Такива са и предвидените минимални застрахователни суми в предходните Директива 72/166/ЕИО и Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО/. Според чл.9 ал.2 от Директива 2009/103/ЕО, ако е необходимо, държавите-членки могат да въведат преходен период, приключващ най-късно на 11 юни 2012г., в рамките на който да приведат техните минимални застрахователни суми в съответствие с размерите, предвидени в първа алинея.

Не на последно място в случая приложение намира и разпоредбата на чл.633 от ГПК, регламентираща действието на решението по преюдициалното запитване, а именно - решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. Отговор на преюдициално запитване, относимо към настоящия казус, се съдържа в решение на Съда на ЕО  от 24.10.2013г. по дело ****/12/V. D. срещу B. ***, постановено по преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от съд от Л.. Съгласно т.2 от диспозитива на решението, чл.3, пар.1 от Директива 72/166 и чл.1, пар.1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътно транспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в чл.1, пар.2 от Втора директива 84/5.

Ето защо съдържащото се във въззивната жалба на третото лице - помагач евентуално искане – първоинстанционното решение да бъде отменено в частта му по обратния иск за сумата над 5 000лв. и искът за разликата над тази сума до присъдения размер – 50 000лв. да бъде отхвърлен, с позоваване на пар. 96, ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ, е неоснователно.

По изложените съображения въззивните жалби се явяват неоснователни, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено изцяло /като неоснователно е оплакването на жалбоподателя Л. по отношение на приетото от първоинстанционния съд за липсата на предпоставки за присъждане в негова полза разноски по предявения обратен иск/.

С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция – неоснователност на подадените въззивни жалби, /по отношение на третото лице – помагач – и с оглед разпоредбата на чл.78 ал.10 от ГПК/, и липсата на искане от въззиваемата страна за разноски /липсват и доказателства за сторени такива/, за настоящето производство не следва да се присъждат разноски за страните.

Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският апелативен съд

 

Р       Е       Ш       И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №254/17.06.2020г., постановено по търг. д. №944/2020г. по описа на Окръжен съд П..

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

                    

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: