Р Е
Ш Е Н
И Е № 260032
гр. Кюстендил, 24.02.2021 г.
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание
на
двадесет и четвърти ноември
през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ваня Богоева
ЧЛЕНОВЕ: Евгения Стамова
Калин
Василев
при
секретаря Мая Стойнева
като
разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в.гр. д. № 480
по
описа за 2020 г. на КнОС и за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е образувано по
постъпила въззивна жалба от адв. Ю.Д., в качеството на процесуален представител
по пълномощие на Д.М.П., с постоянен адрес: ***, ЕГН **********, със съдебен
адрес ***, насочена против решение № 488/21.07.2020 г. постановено по гр.д. №
680/2020 г. по описа на Районен съд - Дупница.
С оспорвания първоинстанционен съдебен акт РС – Дупница е отхвърлил предявения от ищцата Д.П. *** иск с правно основание чл.357 вр. чл.358, ал.1, т.2 вр. чл.188, т.2 от КТ за отмяна на заповед № РД – 04-404/13.04.2020 г. на Кмета на Община Дупница инж. Методи Чимев, с която й е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, като неоснователен.
Въззивницата обжалва постановения от районния съд съдебен акт релевирайки доводи за неговата неправилност. Оспорва като неправилен извода на съда, че обжалваната заповед е законосъобразна. Поддържа, че съдът не се е съобразил с обстоятелството, че справката, която ищцата е следвало да представи за броя на децата и ученици със СОП и ТЕЛК е поискана в периода на въведеното „извънредно положение“, което я е възпрепятствало да я представи в срок. Твърди, че съдът не е съобразил и обстоятелството, че детската градина е второстепенен разпоредител на средства и докато от Община Дупница не възстановят в касата на градината надвзетите средства, директорът няма от къде да ги върне на родителите. Поддържа твърдението за незаконосъобразност на обжалваната заповед, като излага, че в исковата молба са посочени седем конкретни нарушения на трудовото законодателство при издаването й. Изтъква немотивираност на процесната заповед, което водело до нарушаване принципа на равнопоставеност. Акцентира, че не са събрани доказателства, с които да се обори твърдението, че е налице разминаване между текстовото изписване на основанията за налагане на дисциплинарното наказание и юридическото изписване на текстовете от КТ. Сочи, че в заповедта са посочени и други нарушения, за които не са били изискани обяснения от ищцата, с което е било нарушено основното право на работника да даде обяснения. Твърди, че при издаване на процесната заповед е нарушен материалния закон, доколкото процесната заповед не съдържала необходимите реквизити – посочване датата на нарушенията, както и липсвала конкретизация на отделните нарушения. Поддържа, че обжалваната заповед е издадена при съществено нарушение на разпоредбите на чл.193-195 КТ, доколкото на ищцата не са искани обяснения за други цитирани в заповедта нарушения, а само относно това защо са събирани такси от деца с ТЕЛК и СОП, възстановени ли са тези такси и какви мерки са предприети относно спазване на Наредбата за определяне на местните такси и услуги и администрирането им на територията на Община Дупница. Твърди, че в процеса е изяснено обстоятелството, че на ищцата не е вменено като задължение да събира такси в детската градина, а това било задължение на „Завеждащ административна служба“. Счита, че с непосочването на всички признаци на нарушенията и периода на осъществяването им се нарушавало изискването на чл.189, ал.2 КТ за еднократност на наказанието, както и възможността за преценка на сроковете по чл.194 КТ. Приема за установено в процеса липсата на виновно поведение на ищцата, доколкото посочените нарушения не са извършени от нея, а други длъжностни лица. Позовава се на константната практика на ВКС, където се приема, че при неизслушване на работника или служителя по вина на работодателя, съдът следва да отмени оспорваната заповед само на това основание. Поддържа искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно и решаване спора по същество. Претендира присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Община Дупница, с адрес гр. Дупница, пл. „Свобода“ № 1, действаща чрез процесуалния представител по пълномощие ю.к. И. К.. Подържа, че обжалваният съдебен акт е правилен, като съдът не е допуснал никакви пороци при постановяването му. Решението на първоинстанционният съд се приема за правилно, мотивирано и правно обосновано. Счита, че от събраните в производството доказателства безспорно е установено, че ищцата не е изпълнила трудовите си задължения, предвидени в разписаната от нея длъжностна характеристика и предвидени по нормативен ред. Твърди, че ищцата е знаела, а и това било доказано в процеса от дадените от същата отговори по реда на чл.193 КТ, за изменението на Наредбата за определяне на местните такси и цени на услуги и администрирането им на територията на Община Дупница, предвиждащо, че „за деца с тежки хронични заболявания, както и за деца със специални образователни потребности …“, не се плащат такси. Излага възприетата по делото фактическа обстановка от ответната община, като заключава, че издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание на ищцата е законосъобразна. Твърди, че дисциплинарното наказание е наложено в преклузивния двумесечен срок от издаване за извършеното нарушение, спазена била процедурата по изискване на писмени обяснения. Възразява срещу изложения във въззивната жалба довод, че поради извънредното положение ищцата не е имала достъп до детската градина, приемайки същия за неверен, което обстоятелство се потвърждавало от показанията на св. В.. Твърди, че директорът като разпоредител с бюджетни средства,
- 2 -
е бил в състояние своевременно да върне недължимо събраните такси, а ако е нямало налични по сметката пари, да подаде докладна до Кмета. Твърди, че Директорката е имала ясна представа кои деца са със ТЕЛК и СОТ, който довод обосновава подробно с отговора. Заключава, че безспорно ищцата е извършила нарушението, за което е наказана, събирайки такси от деца, освободени от това задължение. Претендира се присъждане на разноски за въззивното производство – юрисконсултско възнагаждение за изготвяне на отговор на въззивната жалба.
КнОС след като прецени становището на страните, събраните по делото доказателства и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема решението на ДнРС за правилно и го потвърждава. Съображенията за това са следните:
Въз основа на надлежно събрани в първоинстанционното производство доказателства е установява правилно фактическата обстановка по делото.
Между страните по делото няма спор,
че в трудово правоотношение, по което ищцата заема длъжността „*** на Детска
градина „***“, с. ***, Община Д***“.
Няма спор и относно това, че
съдържанието на представената от ищцата като доказателство и приета по делото
длъжностна характеристика й е известно. Съгласно раздел V, т. 1 в преките задължения на
директора като орган за управление на детската градина е вкллючено да
организира, контролира и отговаря за цялостната дейност, а съгласно т. 5 - съставя бюджет на детската градина и отговаря
за законосъобразното, целесъобразното и икономично разпореждане с бюджетните
средства. Съгласно т. 9 – контролира и отговаря за правилното водене на
задължителната документация, а съгласно
т. 12 – подписва и подпечатва документи, свързани с областите на неговата
дейност, а съгласно раздел
IV,
като области на дейност са включени: по т. 2 – административно-управленска, т.
3 - финансова
и т. 4 –организационна, координираща и контролна.
С писмо изх. № 91-00-32/12.02.2020
г. на Кмета на Община Дупница от директорите на детските градини в община
Дупница е изискана справка във връзка с изпълнение на раздел 3, чл. 25, ал. 4
от Наредбата за определяне на местните данъци и такси на територията на община
Дупница и съгласно Наредба № 1 от 23.01.2009 год. за обучение на деца и ученици
със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания, като
справката е следвало да бъде представена в тридневен срок и да включва данни за
броя на децата, посещаващи детската градина която ръководят, които са със
специални образователни потребности и/или с хронични заболявания, както и
относно заплатени такси за ползване на услугата от горепосочените лица.
Още на следващия ден – 13.02.2020 г.
са изготвени, както следва: справка изх. № 184 съдържаща данни за децата със
заболявания и решения на ТЕЛК и деца със СОП и справка № 185, в която са
посочени конкретните размери суми, събрани от всички тези зеца като такси за
ползваната услуга. Липсват данни кога са предоставени на ответната община, но
очевидно последната разполага с тях, тъй като ги е представила като
доказателства по делото.
В докладна записка вх. №
29-00-60/22.04.2020 г. и приложен към нея списък подписани от ищцата са
посочени поименно децата с решения на ТЕЛК и СОП, посещаващи детската градина,
на която е директор, размера на заплатените от тях такси, събрани от
представляваната от ищцата детска градина, както и становище, че неправомерно събраните такси следва да
бъдат възстановени на родителите на децата със СОП и ТЕЛК. Направено е искане да бъдат възстановени неправомерно взетите
такси.
С писмо с изх. № 29-00-45/10.03.2020
г. получено от ищцата на 12.03.2020 год., са поискани писмени обяснения от нея
по реда на чл. 193, ал. 1 от КТ относно следното: поради какви причини в ДГ „***”,
с. *** при събиране на такси от родителите не е спазен чл. 25, ал. 4 от Раздел
3 на Наредбата за определянето на местните такси и цени на услуга и
администрирането им на територията на Община Дупница, възстановени ли са на
родителите неправомерно взетите такси, какви мерки е предприела като директор
относно спазване на цитираната наредба.
От ищцата е представена обяснителна
записка вх. № 29-00-45/1//13.03.2020 г. в Община Дупница, в която са дадени
следните обяснения: от родителите на децата не са представени телкови решения, заявления,
декларации; подготвя се възстановяването на таксите на родителите и е направено
предписание на ЗАС относно спазване на цитираната Наредба и уведомяване на
родителите, чиито деца са освободени от такси.
По делото са приети документи от
2018 г. и 2019 г. съдържащи данни относно предприети действия за работа с
децата със СОП, подписвани от ищцата или получавани в детската градина, чийто
директор е.
Както правилно е посочил и ДнРС от
приетата извадка от Акстър Web
Портал на Община
Дупница се установява, че на сайта на Община Дупница на
24.04.2018 г., в раздел „такси” е налична публикация, видно от която
директорите на детски градини и ПДЯ „***” при събиране на такси за ползване на
детски ясли, яслени групи и детски градини следва да прилагат разпоредбите на
чл. 25 от Раздел III на Наредбата за определяне на местните такси и услуги и
администрирането им на Община Дупница, приета с Решение № 101/19.04.2013 г. на
Общинския съвет, изменена с Решение № 154/24.11.2017 г., считано от 24.11.2017
г.
Със заповед № РД-04-404/13.04.2020
г. на Кмета на Община Дупница на ищцата е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение” на длъжност „*** Детска градина „***” с. ***,
община ***”, считано от датата на връчване на заповедта, на основание чл. 187,
ал. 1, т. 8, пр. 1-во и т. /предл. 1-во/
от Кодекса на труда, във връзка с чл. 189, ал. 1 КТ и чл. 188, т. 2 от КТ за
това, че в ръководената от нея детска градина неправомерно са събирани месечни
такси за посещение на деца със заболявания, за които има издадени решения на
ТЕЛК и деца със СОП /специални образователни потребности/, с което е нарушена
горепосочената наредба, което дисциплинарно нарушение е квалифицирано като „злоупотреба
с доверието и уронване на доброто име на предприятието“. Посочено е и
неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други
нормативни актове, определени при възникване на трудовото правоотношение и
вменени като задължение по трудовата й характеристика, без да са
конкретизирани..
В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М. И. А. – главен счетоводител и Г. М. В. - финансов контрольор и старши експерт ВВК в ответната община. Показанията им са обсъдени подробно и възприети правилно от първоинстанционния съд и сочат на това, че при извършени проверки се установило неправилното събиране на такси за посещение в детската градина в с. *** и филиалите към нея на деца с хронични заболявания и СОП, които с горепосочения нормативен акт на местната власт са освободени от дължимостта на такси. Установено било и че не са предприети никакви действия от страна
- 3 -
на
ищцата за възстановяваване на сумите, както и че има установен ред, известен на
ищцата, по който сумите е следвало да
бъдат възстановени. При извършване на
проверка от сформирана със заповед на кмета на ответната община комисия било
установено, че в здравните досиета на децата със заболявания с решения на ТЕЛК
и СОП липсват такива документи. Това
наложило тези документи да бъдат поискани изрично, след което като налични били
предоставени от лицето заемащо длъжност „ЗАС“
С обжалваното решение предявеният
иск с правно основание чл. 357 във вр. с чл. 358, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 188, т. 2 от КТ е отхвърлен като
неоснователен. Прието е, че издадената заповед, с което на ищцата е наложено
дисциплинарно наказание е законосъобразна при спазване на императивните
разпоредби на чл. 193 - чл. 195 от КТ, налице е нарушение на трудовата
дисциплина квалифицирано от работодателя като такова по чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ и наложеното наказание „предупреждение за уволнение“ съответства на тежестта
на извършеното нарушение. Решението е обжалвано от ищцата.
Въззивната жалба е допустима, като подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Съдът намира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо, а по наведените оплаквания за неправилност намира
следното:
Предмет на разглеждане е правен
спор относно законността на наложеното на ищцата дисциплинарно наказание, с което е ангажирана дисциплинарната й
отговорност.
Не могат да бъдат споделени
изложените доводи във въззивната жалба
за това, че в исковата молба били
посочени 7 нарушения при налагане на дисциплинарното наказание на ищцата, които не са обсъдени с обжалваното решение.
Точно обратното – с обжалваното
решение са обсъдени поотделно всички основания за незаконност на наказанието
изложени от ищцата.
Настоящата инстанция приема, че въз
основа на събраните по делото доказателства следва извод за това, че
дисциплинарното наказание е наложено
законосъобразно при спазване на императивните разпоредби на чл. 193, чл. 194 и
чл. 195 от КТ. Преди налагане на дисциплинарното наказание съгласно изискването
на чл. 193 от КТ на ищцата са поискани обяснения с конкретно поставени и
прецизно формулирани въпроси за извършеното нарушение свързано с неправомерното
събиране на такси.В указания срок по всеки един въпрос ищцата е дала обяснения.
Същите обаче не са зачетени от работодателя като изключващи наличие на
дисциплинарно нарушение.
Изложеното обуславя извод, че
процедурата по чл. 193 от КТ е спазена и
ищцата е упражнила правото си да даде обяснения.
Преклузивните срокове по чл. 194 от КТ са спазени и настоящата инстанция споделя изцяло изводите на
първоинстанционния съд, че наказанието е наложено преди изтичане на двумесечния
срок от откриване на нарушението и правомерно е ангажирана отговорността за
едногодишен период от извършването му.
Спазена е и разпоредбата на чл. 195
от КТ. В оспорваната заповед нарушението
е описано с обективните му и субективни белези до степен да създаде яснота за
кое нарушение на трудовата дисциплина е ангажирана отговорността й.
В оспорваната заповед работодателят
е посочил бланкетно, че са извършени и други нарушения на трудовата дисциплина.
Относно тях заповедта не отговаря на изискванията на чл. 195 от КТ. Този порок
обаче не обуславя извод за незаконосъобразност на заповедта за дисциплинарно
наказание, тъй като за горепосоченото нарушение на трудовата дисциплина правилно квалифицирано като такова по чл.
187, ал.1, т.8 от КТ заповедта е
законосъобразна.
Събраните по делото доказателства
установяват, че за ищцата е било известно, че
детската градина, чийто директор е се посещава от деца със СОП и
хронични заболявания с решения на ТЕЛК и
за това е била представена съответната медицинска документация. С това се
опровергава твърдението, че не били представени документи от родителите.
Илеревантно за ангажиране
дисциплинарната отговорност на ищцата е обяснението й, че липсвали искания от
родителите за освобождаване на децата им от събиране на такси. Разпоредбата на
чл. 25, ал. 4 от наредбата е императивна и съдържа забрана за събиране на
такси, тъй като визира недължимост на
такси от съответни групи лица. Т.е. за ищцата е следвало да е ясно, че не
липсата на заявления, декларации и други подадени от родителите е обуславяло
несъбиране на такси, тъй като цитираната разпоредба прогласява недължимост на
такива.
От ищцата не е упражнен контрол във
връзка с тази дейност, с което е извършено нарушение на трудовата дисциплина.
От изложените фактически твърдения в
исковата молба и в хода на делото се установява, че ищцата е запозната с
изискванията на чл. 25, ал. 4 от Наредбата за определяне на местните данъци и
такси на територията на община Дупница, респективно че е била длъжна да е
запозната с изменението на този нормативен акт на местната власт. Твърдения в
обратен смисъл и отричащи горепосоченото
да й е известно не са изложени.
Съгласно подробно посоченото
съдържание на длъжностната характеристика за длъжността заемана от ищцата, като
конкретни трудови задължения са й вменени такива сочещи упражняване на контрол
относно съставяната документация във връзка с дейността на детската градина и
вменени отговорности относно законосъобразното, целесъобразното и икономично
разпореждане с бюджетните средства.
Именно неизпълнението на тези
трудови задължения е описано в обстоятелствената част на процесната заповед за
дисциплинарно наказание и правилно това неизпълнение е квалифицирано като
нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал.1, т. 8 от КТ.
Многократно във въззивната жалба са
изложени твърдения, че дисциплинарната отговорност на ищцата е ангажирана неправилно,
тъй като дейността по събиране на таксите за посещения на деца в
детската градина се осъществява от служител, заемащ длъжността „ЗАС“, а не от
ищцата, т.е. процесните такси са събрани неправомерно не от ищцата.
Несъмнено съдържанието на процесната заповед за дисциплинарно наказание е добре известно на ищцата. Прочита на това съдържание ясно, точно и недвусмислено сочи, че като нарушение на трудовата дисциплина извършено от ищцата е прието не самото фактическо събиране на паричните средства като такса, а липсата на упражнен контрол във връзка с тази дейност осъществявана от друго лице, заемащо длъжност“ ЗАС“. Респективно за това, че от момента на влизане в сила на горепосочената разпоредба от наредбата на ОбС Дупница, същата изобщо не е прилагана в детската градина, чийто директор е ищцата, както и че това неприлагане изразяващо се в неправомерно събиране
- 4 -
на
такси за лица ползващи услугата, които са освободени от заплащането им е
станало обществено достояние.
Следователно невярно е твърдението на въззивницата за
това, че дисциплинарната й отговорност е ангажирана за неизпълнение на трудови
задължения вменени в трудова функция за друга длъжност.
Гореизложеното следва да се има предвид и относно твърденията във въззивната жалба относно това, че медицинската документация се съхранявала от медицинската сестра. Същественото в случая е, че е била налице представена в досиетата на децата медицинска документация, с което се опровергава твърдението на ищцата, че такава не е била представена от родителите, а от друга сочи, че директорът на детската градина не е упражнил контрол по изпълнението на разпоредбата на мл. 25, ал. 4 от наредбата при основания за прилагането й.
Това е и нарушението, за което е било ангажирана дисциплинарната отговорност. Независимо, че е имала възможност да предприеме действия по възстановяване на таксите, като отправи съответното искане за осигуряване на необходимите бюджетни средства, действия от страна на ищцата не са предприети. Такива са предприети едва след връчване на процесната заповед.
Всичко изложено по-горе обуславя извод и, че с оспорваната заповед е спазена и разпоредбата на чл. 189 от КТ и преценявайки тежестта на това нарушение –нарушение на трудовата дисциплина извършено от лице заемащо длъжност с ръководни функции и изразяващо се в допускане неправомерно събиране на такси от лица недължащи ги, обстоятелствата, при които е извършено - неспазване на действаща разпоредба от горепосочената наредба относно всички деца, за които не са се дължали такси, непредприемане на действия относно упражняване контрол относно дейността по събиране на такси, за да бъде предотвратено порочното процедиране в детската градина, сочещо на обстоятелствата, при които нарушението е извършено, както и поведението на служителя, непредприел никакви действия по възстановяване на сумите, независимо, че е било възможно предприемане на действия по искане на отпускане на бюджетни пари с равностойност на съответните суми за възстановяването им на лицата, от които неправомерно са събрани таксите.
В обобщение следва да се приеме, че оспорваната заповед, с която е наложено дисциплинарно наказание на ищцата е законосъобразна и предявения иск за отмяната й е неоснователен и правилно отхвърлен с обжалваното решение.
Решението на ДнРС като правилно следва да бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на въззивната жалба на въззивницата не се следват разноски за тази инстанция, а и липсват доказателства такива да са сторени. На въззиваемата страна се дължат разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в размер на 25 лева юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл.13, т. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Воден от горното, КнОС
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 488/21.07.2020 г.
постановено по гр.д. № 680/2020 г. по описа на Районен съд - Дупница.
ОСЪЖДА Д.М.П., с постоянен адрес: ***
да заплати на Община Дупница, с адрес гр. Дупница, пл. „Свобода“ № 1 сумата от
25 лева представляваща разноски по водене на делото във въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: