№ 826
гр. Казанлък, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20255510101956 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано от Г. С. М., ЕГН **********
против „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт“ АД с
цена на исковете: 665.49 лв. – установителен срещу „Изи Асет Мениджмънт“
АД и 321.51 лв. – установителен срещу „Файненшъл България“ ЕООД и
правно основание: чл.26, ЗЗД във вр. с чл. 10, ал. 1 и чл. 11. ал. 1, т. 10 от ЗПК,
във вр. с чл. 19, ал.2 и във вр. с чл. 22 от ЗПК.
Ищцата чрез процесуалния си представител сочи, че на ******** г., в
качеството й на „Заемател“ от една страна и „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
ЕИК ********* в качеството му на „Заемодател“ бил Договор за заем, като
Заемодателят предоставил на Заемателя сума в размер 600.00 лв. при условия:
лихвен процент – 50.00%; годишен процент на разходите (ГПР)- 64.71%; срок
на погасяване – 21 седмици; обща сума за връщане – 665.49 лв.
Съгласно чл. 4 от Договора за заем следвало в срок до 3 дни, считано от
датата на сключване на договора, ищцата да предостави едно от следните
обезпечения: Две физически лица - поръчители, което да отговарят на
изброени в договора изисквания; Банкова гаранция с бенефициер -
Заемодателя, за сумата по чл.2, т. 7, със срок на валидност – 30 дни след
крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор или
Одобрено от Заемодателя Дружество – Гарант, което предоставя гаранционни
сделки. Едновременно със сключването на договора за заем ищцата сключила
и Договор за предоставяне на гаранция №******** с посочено от Заемодателя
дружество - „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ********, за което дължало
допълнително възнаграждение в размер на 321.51 лева, платимо на
разсрочени вноски, всяка към погасителните вноски по договора за заем.
Счита, че договорът за кредит е недействителен поради неточно посочено в
него ГПР, а договорът за предоставяне на гаранция - нищожен като
1
противоречащ на добрите нрави.Излага подробни съображения.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
Договор за паричен заем №******** от ******** г. сключен между Г. С. М.,
ЕГН ********** и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* е
недействителен поради неточно посоченото в него ГПР.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
Договор за предоставяне на гаранция №******** от ******** г., сключен
между Г. С. М., ЕГН ********** и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК
******** е нищожен поради противоречието му с добрите нрави.
Претендира за адвокатски хонорар с ДДС при условията на чл. 38, ал. 1,
т. 3, предл. 2 от Закона за адвокатурата.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалния
представител на ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД .
Счита исковете за допустими, но твърденията на ищеца за
недействителност на договора за паричен заем – неоснователни, моли
искането му да бъде оставено без уважение. Твърдението на ищеца, че
процесният договор за паричен заем бил недействителен, поради неточно
посочения размер на ГПР, било неоснователно. Сочи, че ГПР, посочен в
договора за паричен заем, бил изчислен по определения в Приложение 1 към
Закона за потребителския кредит начин, като били използвани договорените
условия – размер на усвоената сума (чл. 2), броя на усвояванията, размер (чл.
2, т. 2) и брой на погасителни вноски (чл. 2, т. 14) , дата на плащане на всяка
вноска (чл.2, т. 5 от договора), обща дължима сума (чл. 2, т. 7).
Годишният процент на разходите по кредита, посочен в договора за
паричен заем, отразявал общите разходи по кредита за потребителя към
момента на сключване на договора за потребителски кредит, изразени като
процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР включвал всички
разходи по съответния кредит и в процесния случай това било само лихвеното
задължение, освен главницата, тъй като това било единственият разход по
кредита за кредитополучателят към момента на сключване на договора.
Клаузите на договора за паричен заем били в съответствие с изискванията на
чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК. Общата дължима сума, посочена в договора,
представлявала сборът от общия размер на кредита и общите разходи по
кредита за потребителя, съобразно разпоредбата на т. 2, § 1 от
Допълнителните разпоредби към закона. Сочи, че твърдението на ищеца, че
при изчисляване на ГПР по договора за паричен заем следвало да се включи
възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство,
който той сключил с „Файненшъл България“ ЕООД, било неоснователно.
Излага подробни съобразения.
Моли съда да отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани
предявените искове от страна на ищеца.
Моли съда в полза на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46, да бъдат
присъдени сторените в настоящото производство разноски на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, в това число и разноски за процесуално представителство в
2
размер на 360.00 лева.
В случай, че съдът постанови решение в полза на ищцовата страна,
прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение/претендираните разноски за адвокатско възнаграждение с
оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалния
представител на ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД .
Счита иска за допустим, но неоснователен.
Ищецът и „Файненшъл България“ ЕООД сключили договор за
предоставяне на гаранция, по силата на който „Файненшъл България“ ЕООД
се задължил да издаде гаранция за плащане в полза на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД с наредител Г. С. М.- Д., с цел гарантиране за изпълнението
на задължения на наредителя, възникнали съгласно договор за паричен заем, а
Г. С. М., съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, се задължила да заплати
възнаграждение за предоставената услуга. Процесният договор за
предоставяне на гаранция/поръчителство бил действителен, тъй като
отговарял на приложимите изисквания на закона, тъй като е сключен валидно
- между лице, вписано в Регистъра на БНБ за финансовите институции по
чл.3а ЗКИ. Дружеството отговаряло на изискванията на закона по отношение
на лицата, които могат да предоставят гаранционни сделки по занятие.
„Файненшъл България“ ЕООД е вписано като финансова институция в
Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл. 3а ЗКИ, с основен
предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие.
Следвало да се има предвид, че договорът за предоставяне на гаранция бил
сключен само и единствено поради възлагането от ищцовата страна и то само
при условие, че ще получи уговореното възнаграждение. Излага подробни
съображения.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло като
неоснователни и недоказани предявените искове.
Моли съда в полза на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
********,, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал
Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46, да бъдат присъдени
сторените в настоящото производство разноски на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК, в това число и разноски за процесуално представителство в размер на
360.00 лева.
В случай, че съдът постанови решение в полза на ищцовата страна,
прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение и моля определеното от съда възнаграждение да бъде
съобразено с липсата на правна и фактическа сложност на делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално
допустими.
3
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните
по договор за потребителски кредит, това обстоятелство се Установява по
категоричен начин от приетия по делото Договор за паричен заем № ********,
сключен на ******** г, по силата на който „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД
й предоставило в заем сумата от 600,00 лв. при фиксирани ГЛП от 50,00% и
ГПР от 64,71%. Следвало да внесе общо дължима сума от 665,49 лв., като
сумата включвала главница и лихва.
На същата дата, ******** г., ищцата е сключила договор за
предоставяне на гаранция № ******** с „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
ЕИК ********, във връзка с договора за паричен заем и с оглед отпускането
му. „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД трябвало да обезпечи задълженията
на ищцата по договора за паричен заем. В договора било уговорено
възнаграждение за гаранта в размер на 321,51 лв., което било разсрочено на
вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по заема,
като кредиторът „Изи Асет Мениджмънт“ АД бил овластен да приема вместо
поръчителя плащанията.
Следователно между страните са налице правоотношения по договор за
потребителски кредит, сключен между ищеца и "Изи Асет Мениджмънт" АД,
както и за поръчителство, сключен между ищеца и "Файненшъл България"
ЕООД, поради което съдът следва да се произнесе по релевираните от ищеца
основания за нищожност. С оглед свързаността на правоотношенията, същите
следва да бъдат разглеждани заедно. В тази насока съдът намира следното.
От клаузата на чл. 4, т. 3 от договора за предоставяне на паричен заем /с
характер на договор за потребителски кредит/ се установява, че в хипотезата
на обезпечение на заема чрез дружество-гарант, то следва да бъде одобрено от
кредитора, т. е. кредиторът едностранно определя кое дружество да бъде
поръчител по кредита.
На следващо място от съдържанието на чл. 3, ал. 1 от договора за
предоставяне на гаранция се установява, че възнаграждението на гаранта е
разсрочено на погасителни вноски, чиито падежни дати съвпадат изцяло с
падежите на погасителните вноски по договора за потребителски кредит. На
следващо място от клаузата на чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на
гаранция се установява, че "Изи Асет Мениджмънт" АД е овластено да
приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за
плащане на възнаграждение по този договор и всички други вземания на
гаранта по този договор.
Налице е договор за гаранция, сключен с предварително определено от
кредитора по договора за потребителски кредит юридическо лице-гарант, като
в договора е предвидено възнаграждението за поръчителството да се плаща в
полза на кредитора заедно с погасителните вноски по кредита.При тази правна
конструкция гарантът нито носи риска от неизпълнение, нито реално получава
уговореното възнаграждение, нито упражнява суброгационните си права при
плащане. Единственият правен и икономически ефект от сделката е
кумулиране в полза на "Изи Асет Мениджмънт" АД на допълнителен
финансов приход от 321,51 лева, представляващ престацията на потребителя
по гаранционната сделка.
При липсата на който и да било от елементите от същественото
4
съдържание на договора за поръчителство се налага изводът, че процесната
сделка не представлява такъв договор, а по съществото си е съглашение за
въвеждане на допълнително възнаграждение за кредитора по договора за
потребителски кредит, чието възникване му е било известно при сключването
на договора /чл. 4, т. 3 от договора за кредит и чл. 3, ал. 3 от договора за
гаранция/. Следователно възнаграждението по договора за предоставяне на
гаранция представлява част от общия разход по кредита за потребителя по
смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, и е следвало да бъде включено при
изчисляване на годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. В
случая това не е сторено, поради което договорът за кредит се явява сключен в
нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, а процесният договор за предоставяне на гаранция е нищожен.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Кредиторът не включва възнаграждението по договора за поръчителство
към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл. 19,
ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.
19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
Съдът намира, че предявените установителни искове за прогласяване
нищожността на договора за паричен заем, както и на договора за
предоставяне на гаранция са основателни и следва да бъдат уважени.
По въпроса за разноските:
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищцата.
Ответниците следва да бъдат осъден да заплатят в полза на РС –
Казанлък разноски за държавна такса в размер на 100,00 лева /по 50,00 лв.
всеки/.
В настоящото производство ищецът не е сторил разноски за адвокатско
възнаграждение, а е бил представляван безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗАдв от адв. Д. Г. от АК-Л.. Както е уточнено в Решение от 25.01.2024 г. на
СЕС по С-438/2022 г. съдът не е обвързан от минималните размери на
възнагражденията, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения с оглед нейното противоречие с чл.
101, пар. 1 от ДФЕС. При това положение при определяне на
възнаграждението съдът взе предвид следните критерии: фактическата и
правна сложност на делото /в случая такава липсва/; обема на извършената от
представителя защита /подаване на искова молба и молба за даване ход на
делото в негово отсъствие, без явяване в открито съдебно заседание/;
защитаваният материален интерес по всеки от исковете; обичайният
5
възприет в съдебната практика размер на адвокатските възнаграждения по
делата, касаещи договори за малки потребителски кредити /около 400 лева/;
обстоятелството, че двата съединени иска защитават един и същи интерес на
ищеца, доколкото се касае за оспорване на свързани съглашения, поради което
следва да се вземе предвид съвкупният размер на възнагражденията по
исковете. В производството, когато с една искова молба са предявени от един
ищец срещу определен ответник обективно кумулативно съединение
оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи минималният
размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове
(Определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т. о.,
ТК). В случая уважаването на двете искови претенции почива на един общ
правопораждащ факт – договор за кредит, сключен между страните, който е
обявен за недействителен. В този смисъл, то не следва да се присъжда
възнаграждение за всеки иск. Съобразно и изричните разяснения, дадени в
Решение на СЕС от 23.11.2017г. установените размери на минималните
адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на
разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда.
Производството приключи в едно съдебно заседание, на което процесуалните
представители на страните не се явиха, а депозираха писмени становища.
Поради това и като взе предвид фактическа и правна сложност на делото
съдът намира, че на адвоката следва да се присъди сумата от 480,00 лв. с ДДС,
разпределени както следва „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД – 240,00 лв. и
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – 240,00 лв.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н Люлин, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46,
представлявано от Г.Т., от една страна и Г. С. М., ЕГН **********, с настоящ
адрес: ********** , от друга, че Договор за паричен заем №
********/******** г., е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22,
вр. чл. 10, вр. чл.19 от ЗПК, вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н Люлин, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2,
ап. 40-46, представлявано от А.М., от една страна и Г. С. М., ЕГН **********,
с настоящ адрес: **********, от друга, че договор за предоставяне на
гаранция № ********/******** г. е нищожен, като лишен от правно
основание, уговорен неравноправно в ущърб на потребителя, противоречащ
на добрите нрави и обезпечаващ нищожна кредитна сделка.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Люлин, бул. „Джавахарлал
Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от Г.Т. да заплати на Г. С. М.,
6
ЕГН **********, с настоящ адрес: ********** разноски по делото: държавна
такса в размер на 50,00 лева.
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Люлин, бул. „Джавахарлал
Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от А.М., да заплати на Г. С. М.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: ********** разноски по делото: държавна
такса в размер на 50,00 лева.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Люлин, бул. „Джавахарлал
Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от Г.Т. да заплати на основание
чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв на адв. Д. Д. Г. (******** Л.), с адрес: **********
сумата от 240,00 лева с ДДС възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ по гр.дело № 1956/2025г. по описа на Районен съд -
Казанлък.
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Люлин, бул. „Джавахарлал
Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от А.М., да заплати на основание
чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. на адв. Д. Д. Г. (******** Л.), с адрес: **********
сумата от 240,00 лева с ДДС възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ по гр.дело № 1956/2025г. по описа на Районен съд -
Казанлък.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
връчването му с въззивна жалба пред Окръжен съд-Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
7