Определение по дело №136/2023 на Административен съд - Русе

Номер на акта: 325
Дата: 30 март 2023 г.
Съдия: Ивайло Йосифов Иванов
Дело: 20237200700136
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

                                                                                                                                 № 325

гр.Русе, 30.03.2023 г.

Административен съд-Русе, I-ви състав, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

              СЪДИЯ: Ивайло Йосифов

като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 136 по описа за 2023 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 197 и сл. вр. чл.56, ал.4 от АПК.

Образувано е по жалба от А.Д.А. ***, чрез процесуалния му представител – адв. Г.С. ***, против разпореждане № 2113-17-1901#8 от 06.03.2023 г., издадено от ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Русе, с което е прекратено пенсионното производство по подаденото от жалбоподателя заявление вх.№ 2113-17-1901/25.10.2022 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68, ал.3 от КСО. В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на оспореното разпореждане поради противоречието му със закона – чл.25, ал.5 и чл.32 от ЗА. Поддържа, че посочените разпоредби изрично регламентират правото на адвоката да заверява преписи от даденото му пълномощно, които преписи имат силата на официално заверени документи пред административния орган. Сочи, че адвокатските регистри по чл.147 и чл.148 от ЗА са публични и пенсионният орган е разполагал с възможността въз основа на тях да събере необходимата му информация за правния статус на пълномощника му. Моли съда да отмени оспореното разпореждане, а преписката да бъде върната на административния орган за произнасяне по същество по направеното със заявлението искане за отпускане на пенсия.

Административният орган – ръководителят по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Русе е депозирала становище с вх. № 1165/21.03.2023 г., в което счита депозираната жалба неоснователна. Сочи, че разпоредбата на чл.1, ал.1 от НПОС изрично изисква към писменото заявление за отпускане на пенсия да бъдат приложени всички необходими оригинални документи. Заявява, че неизпълнението на дадените указания за представяне на оригиналното пълномощно в определения срок представлява основание за прекратяване на административното производство. Моли съда да постанови определение, с което жалбата да бъде отхвърлена.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните доказателства и при извършената служебна проверка за законосъобразност на обжалвания акт, приема следното:

Според чл.56, ал.3 от АПК за прекратяване на производството административният орган съобщава на страните по реда за съобщаване на акта. Видно от представеното по преписката известие за доставяне, оспореното разпореждане е било връчено на жалбоподателя, чрез процесуалния му представител адв.Г.С. ***, на 16.02.2023 г. Тъй като пощенското клеймо, поставено в пощенската станция в гр.Шумен, е нечетливо, съдът извърши служебна справка чрез услугата за проследяване на пратки на „Български пощи“ ЕАД [1] по номера на пратката: PS970100KTIB4, удостоверен чрез поставения върху пощенския плик стикер. От така извършената справка беше установено, че жалбата е подадена по пощата на 02.03.2023 г., т.е. в последния ден от 14-дневния срок по чл.197 от АПК, в пощенска станция 9701 гр.Шумен и е доставена в гр.Русе на 06.03.2023 г. като същия ден е регистрирана при административния орган с вх.№ 2113-17-1901#8/06.03.2023 г. При това положение съдът намира, че жалбата е подадена в преклузивния срок, съгласно чл.60, ал.5 и чл.62, ал.2 от ГПК вр.чл.144 от АПК, от надлежно легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

За да прекрати пенсионното производство ръководителят по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Русе е приел, че жалбоподателят не е изпълнил дадените му указания в тридневен срок да представи пълномощното, с което адв.Г.С. *** е била упълномощена да го представлява пред ТП на НОИ – Русе, в оригинал. Не били изпълнени и указанията за представяне на адвокатска карта на адв.С.. Разпореждането е незаконосъобразно.

Разпоредбата на чл.1, ал.1 от НПОС, в относимите си части, предвижда, че пенсиите и добавките към тях се отпускат и изплащат въз основа на писмено заявление по образец, утвърден от управителя на НОИ, към което се прилагат всички необходими оригинални документи, освен документите, заверени копия от които се съхраняват в пенсионното досие на заявителя съгласно чл.9, ал.2. Заявлението може да се подаде и чрез упълномощено съгласно чл.18 от АПК лице.

Административният орган е приложил неправилно посочената разпоредба като е приел, че изискването за представяне със заявлението на оригиналните документи се отнася и до адвокатското пълномощно, с което адвокатът е упълномощен да го подаде от името на заявителя. Оригиналните документи, които има предвид чл.1, ал.1 от НПОС, са тези, които са необходими на пенсионния орган, за да може въз основа на тях той да се произнесе по същество по направеното със заявлението искане за отпускане на съответния вид пенсия, т.е. документите, на чиято база следва да бъде извършена преценка дали заявителят има право на исканата пенсия или не. В случая това са документите, посочени в чл.2, респ. в чл.9, ал.2 и ал.4 от НПОС – оригиналните удостоверения за осигурителен стаж и доход, оригиналите на трудови, служебни, осигурителни и военноотчетни книжки и други документи, удостоверяващи осигурителен стаж, които впоследствие, след изготвяне на заверени копия, се връщат на лицето и др. подобни. Посоченото изискване не се отнася до пълномощното, с което подалият заявлението пълномощник се легитимира, тъй като същото има отношение към изискването за редовност на заявлението, а не към това за неговата основателност.

Както самият административен орган сочи в своето становище, за упълномощаването чл.1, ал.1 от НПОС препраща към чл.18 от АПК. В административното производство са уредени две възможности от гледна точка на изискуемата форма на пълномощното – упълномощаването може да бъде направено в обикновена писмена форма, но пълномощникът следва да е лице от кръга на посочените в чл.32 от ГПК, съгласно чл.18, ал.1 от АПК, или пък пълномощното следва да е писмено с нотариална заверка на подписа, в който случай може да бъде упълномощен и друг гражданин или организация, които нямат такова качество, съгласно чл.18, ал.2 от АПК.

В разгледания случай пред пенсионния орган, в изпълнение на дадените указания, жалбоподателят е представил пълномощно, с което е упълномощил адв.Г.Ф.С. *** с правото да го представлява пред ТП на НОИ – Русе във връзка със заявление за отпускане на лична пенсия по чл.68, ал.3 от КСО, като съгласно предоставената представителна власт получава кореспонденцията във връзка с образуваната административна преписка и се подписва се от името на упълномощителя, където е необходимо. 

Доколкото пълномощникът е адвокат, т.е. лице по чл.32, т.1 от ГПК, то, съгласно чл.33 от ГПК вр. чл.18, ал.1 от АПК и чл.25, ал.1 от ЗА, за надлежното учредяване на представителната власт е достатъчно пълномощното да е в обикновена писмена форма. Тази форма е спазена – по преписката е представен заверен от самия адвокат препис от адвокатско пълномощно в обикновена писмена форма.

Напълно погрешно административният орган е приел, че представеното по преписката пълномощно непременно следва да бъде представено в оригинал. Разпоредбата на чл.25, ал.5 от ЗА изрично урежда правото на адвоката да заверява преписи от даденото му пълномощно, а съгласно чл.32 от ЗА така заверените преписи, доколкото пълномощното също представлява документ, предоставен му от клиента по повод защитата на правата и законните му интереси, пред съда и органите на досъдебното производство, както и пред всички други органи, имат силата на официално заверени документи. Тези „други органи“ безспорно включват и административните органи.

В обобщение следва да се посочи, че жалбоподателят не е бил длъжен да представя по преписката оригинала на адвокатското пълномощно, щом същото е било представено пред административния орган в заверен от самия адвокат препис, който има силата на официално заверен документ. В тази връзка разпоредбата на чл.179, ал.2 от ГПК вр. чл.171, ал.2 от АПК изрично сочи, че официално заверените преписи имат същата доказателствена сила, както и оригиналите.

Неоснователно административният орган е указал на адв.С., в качеството на пълномощник на жалбоподателя, да представи копие на адвокатската си карта по преписката. Адвокатската карта подлежи на ежегодна заверка по смисъла на чл.9, ал.5 от ЗА, която се осъществява чрез полагане на стикер за съответната година. Стикерът се издава и предоставя на всяка адвокатска колегия от Висшия адвокатски съвет, съобразно броя на членовете й, когато са изпълнени задълженията по чл.49, ал.1 от ЗА. Евентуалното неизпълнение на това задължение (ежемесечно заплащане на дължимите вноски към адвокатския съвет и към Висшия адвокатски съвет) обаче не означава автоматично лишаване на адвоката от право да упражнява адвокатска професия за определен срок, тъй като за това е необходимо да е налице влязло в сила решение на дисциплинарния съд за налагане на дисциплинарно наказание по чл.133, ал.1, т.4 или т.5 от ЗА. Съдът намира, че за проверка на актуалния правен статус на адвоката е достатъчно извършването на служебна справка в адвокатските регистри, които са публични и които имат удостоверително действие – чл.149, ал.1 и ал.2 от ЗА. Разпоредбата на чл.130, ал.2 от Наредба № 3 от 20.11.2020 г. за реда за водене, съхраняване и достъп до регистрите на адвокатските колегии и единните адвокатски регистри изрично сочи, че достъпването до публичната част от електронните адвокатски регистри съгласно Закона за адвокатурата с цел установяване на актуален правен статус на адвоката, младшия адвокат, чуждестранния адвокат, адвокатското дружество, съдружие или адвокатския сътрудник се осъществява свободно, индексира се от интернет търсачките без необходимост от допълнителна електронна автентификация на потребителя.

За разлика от административния орган, който, в нарушение на чл.36, ал.1 от АПК, си е спестил извършването на подобна служебна проверка, съдът извърши такава справка в Регистъра на адвокатите, воден от Адвокатски съвет -  Шумен [2], при което установи, че адв. Г.Ф.С. е вписана в същия с личен № ********** и адрес на кантората гр.Шумен, ул.“Съединение“ № 109, ет. 3, офис 7. Посоченият неин статус е: практикуващ.  Следователно адв.С. е разполагала с правото по чл.25, ал.5 от ЗА да завери предоставеното й от жалбоподателя пълномощно и да го представи по преписката, който заверен от адвоката препис, както се каза, има силата на официално заверен препис, а оттам – и на оригинала на заверения документ.

Като е приел обратното и е счел, че по преписката следва да бъде представен оригиналът на пълномощното, а поради неизпълнение на дадените в тази връзка указания е прекратил и административното производство пред себе си и то на основание, което не кореспондира на фактите по преписката (чл.30, ал.1 от АПК, вместо чл.30, ал.2 от АПК) административният орган е постановил един незаконосъобразен акт който следва да бъде отменен като образуваната по заявлението преписка следва да му бъде изпратена за произнасяне по същество по искането за отпускане на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО.

Вярно е, че настоящото производство не попада в обхвата на освобождаването от държавна такса, предвидено в чл.120, ал.1 от КСО, тъй като последното се отнася само до делата по глава осма „Спорове“ от КСО, т.е. за оспорване на административни актове по реда на чл.118 от КСО, с които пенсионният орган и съответният директор на ТП на НОИ се произнасят по същество, а не за оспорване, по реда на чл.197 и сл. вр. чл.56, ал.4 от АПК, на актове за прекратяване на административното производство. Независимо от това съдът намира, че настоящото съдебно производство попада в приложното поле на чл.5, б.“к“, пр. осмо от ЗДТ, според която разпоредба се освобождават от заплащане на държавни такси всички документи и книжа по придобиване право на пенсия. Следователно внесената от жалбоподателя държавна такса в размер на 10 лева подлежи на връщане по негово писмено искане – чл.4“б“ от ЗДТ.

Така мотивиран и на основание чл.200, ал.1 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ по жалба на А.Д.А., с ЕГН **********,***, разпореждане № 2113-17-1901#8 от 06.03.2023 г., издадено от ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Русе, с което, на основание чл.56, ал.2 вр. чл.30, ал.1 от АПК, е прекратено пенсионното производство по подаденото от жалбоподателя заявление вх.№ 2113-17-1901/25.10.2022 г.

ИЗПРАЩА преписката по заявление вх.№ 2113-17-1901/25.10.2022 г. от А.Д.А., с ЕГН **********, на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Русе за решаване по същество на съдържащото се в заявлението искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68, ал.3 от КСО.

Определението може да се обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство, пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

 

                                                         СЪДИЯ:

 

 



[1] https://www.bgpost.bg/IPSWebTracking/IPSWeb_item_events.asp?itemid=PS970100KTIB4&Submit=Submit

[2] https://bar-register.bg/attorney/**********