МОТИВИ към НОХД №2125/2013 г.:

Обвинението е против подсъдимия А.Р.П. за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 от НК във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК.

Подсъдимият се обвинява за това, че в периода от 20.04.2013 г. до 29.04.2013 г. в гр.Септември, при условията на продължавано престъпление, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот е отнел чужди движими вещи – 2 бр. медни пръскачки в комплект с маркучи, пръчки и накрайник, 3 бр. стартери за двигател „Перкинс”, 100 м четирижилен алуминиев кабел тип 3х10х6, 20 м меден кабел тип 2х6, 10 бр. дросели с медна сърцевина и 30 бр. бронзови втулки с различни размери, всичко на обща стойност 760.00 лв., от владението на Б.Б.Б. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като макар непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си.

Против подсъдимия А.Р.П. от пострадалия Б.Б. Б. е предявен граждански иск за причинени имуществени вреди в резултат на извършеното престъпление в размер на 760 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди.

Гражданският иск е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес и пострадалият Б.Б. Б. е конституиран, в качеството на граждански ищец.

При проведеното съкратено съдебно следствие по реда на Глава двадесет и седма от НПК подсъдимият А.П. прави самопризнание съобразно чл.371, т.2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени  в обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.

Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК прие за установено следното:

Свидетелят Б.Б. ***. Жилището му представлявало къща с дворно място, като в дъното на двора се намирала постройка, която св. Б. използвал за работилница и съхранявал в нея различни вещи.

Подсъдимият А.П. *** и знаел, че свидетелят Б. съхранява в постройката в двора си различни вещи. Тъй като имал нужда от пари, подсъдимият П. решил да вземе от вещите, собственост на свидетеля Б., и да ги продаде. В изпълнение на замисъла си на неустановена дата в периода 20.04.2013 г. - 29.04.2013 г. подсъдимият П. влязъл в постройката, находяща се в двора на свидетеля Б.. За да си осигури достъп, подсъдимият П. направил отвор в стената на постройката, като с крак избил няколко кирпичени тухли и оттам влязъл във вътрешността на помещението, където намерил и взел 2 бр. медни лозарски пръскачки в комплект с маркуч, пръчка и накрайник и 100 м четирижилен алуминиев кабел. След което си тръгнал, отнасяйки вещите със себе си, и скрил същите в изоставена постройка в близост до двора на свидетеля Б..

След няколко дни, но в същия период от време,  подсъдимият П. решил отново да отиде на горепосоченото място и да вземе останалите вещи, които свидетеля Б. съхранявал в постройката в двора си. През направения отвор влязъл във вътрешността на сградата, където намерил и взел 3 бр. стартери за двигател „Перкинс”, 20 м меден кабел тип 2х6, 10 бр. дросели с медна сърцевина и 30 бр. бронзови втулки с различни размери. След което си тръгнал, отнасяйки горепосочените вещи със себе си. Отнетото скрил в изоставената постройка при останалите вещи.

   С част от вещите подсъдимият П. се разпоредил като ги продал на свидетеля Методи Беков срещу паричната сума от 40 лв., а останалите вещи смятал да продаде впоследствие.

   На 29.04.2013 г. свидетелят Б. установил липсата на горепосочените вещи и сигнализирал полицейските органи.

   С Протокол за доброволно предаване от 30.04.2013 г. подсъдимият П. предал 100 м четирижилен алуминиев кабел и накрайник от медна пръскачка. Същите били върнати срещу разписка на свидетеля Б..

   По делото е назначена и изготвена съдебно-оценъчна експертиза, според заключението на която общата стойност на отнетите от подсъдимия движими вещи възлиза на 760,00 лв. по пазарни цени към датата на извършване на деянието с приспаднато овехтяване.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанието на подсъдимия и доказателствата събрани на досъдебното производство, прочетени по реда на чл.283 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК, а именно показанията на свидетелите  Б.Б., Методи Беков, Р.П., заключението на оценъчната експертиза, както и писмените доказателства приложени по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимите А.Р.П. е осъществил от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на чл.195, ал.1, т.3 от НК във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК, като в периода от 20.04.2013 г. до 29.04.2013 г. в гр.Септември, при условията на продължавано престъпление, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот е отнел чужди движими вещи – 2 бр. медни пръскачки в комплект с маркучи, пръчки и накрайник, 3 бр. стартери за двигател „Перкинс”, 100 м четирижилен алуминиев кабел тип 3х10х6, 20 м меден кабел тип 2х6, 10 бр. дросели с медна сърцевина и 30 бр. бронзови втулки с различни размери, всичко на обща стойност 760.00 лв., от владението на Б.Б.Б. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като макар непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си.

При извършване на деянията подсъдимият е действал при пряк умисъл, като е съзнавал всички обективни елементи на състава, както и квалифициращите и е искал настъпването на общественоопасните последици на деянията си.

Деяния, извършени от подсъдимия П. осъществяват по отделно различни състави на престъплението „кражба“, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. В този смисъл подсъдимият е осъществил едно продължавано престъпления, наказуемо съобразно включените в него деяния, взети в тяхната съвкупност, и с причинения от тях общ престъпен резултат.

От самопризнанията на подсъдимия, което се потвърждава от показанията на свидетеля Б. е видно, че за да проникне в помещението и да отнема вещите подсъдимият е разбил с крак тухлена стена.  С оглед на това съдът прие, че се касае за взломна кражба по смисъла на чл.195, ал.1, т.3 от НК, като за преодоляване на преградата, здраво направена за защита на имота, подсъдимият е употребил физическа сила.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия А.П. за извършеното деяние съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.

Съдът отчете обществената опасност на кражбата, която е висока. Това са едни от най-често срещаните престъпления, заемащи голям дял сред ръста на обществената престъпност в страната. Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяние, която е висока, като се има предвид начина на извършване на деянието.

При преценката на обществената опасност на подсъдимия, съдът взе предвид характеристичните данни, които са негативни и последващото осъждане.

Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимия, съдействието за разкриване на обективната истина, с оглед направените самопризнания, съжаление за извършеното, често съдебно минало, невисоката стойност на предмета на деянието, възстановяване на част вещите предмет на деянието със съдействието на подсъдимия, нездравословната социална и семейна среда, ниското социално положение, а като отегчаващи – негативните характеристични данни.

При тези многобройни смекчаващи вината обстоятелства, съдът счете, че и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко за конкретното деяние.

Затова съдът прие, че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции и съобразно изискванията на чл.373, ал.2 от НПК, следва да се наложи наказание на подсъдимия А.Р.П. при условията на чл.58а, ал.4 във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно ПРОБАЦИЯ включваща следните мерки за контрол и въздействие: Задължителна регистрация по настоящия му адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА, при периодичност на явяване за подпис два пъти седмично и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА.

Предявеният граждански иск против подсъдимия, съдът счете за доказани по основание. Вредите причинени на гражданския ищец са пряка и непосредствена последица от престъплението извършено от подсъдимия. В този смисъл вредите представляват парично задължение на подсъдимата към него.

При съобразяване разпоредбите на чл.52 от ЗЗД, като съобрази стойността на отнетите и върнатите вещи, съдът прие, че следва искът да бъде уважен в размер на 599 лева, като следва да се отхвърли за разликата до 760 лева.

Затова съдът осъди подсъдимия А.Р.П. да заплати на Б.Б. Б. сума в размер на 599 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, като отхвърли гражданския иск за разликата от 599 лева до 760 лева.

Видно от справката за съдимост по НОХД №1345/2013 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, с присъда, влязла в сила на 23.10.2013 г., на подсъдимия А.П. е наложено наказание ПРОБАЦИЯ включваща следните мерки за контрол и въздействие: Задължителна регистрация по настоящия му адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, при периодичност на явяване за подпис два пъти седмично и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

Наказанието е наложено за престъпление по чл.194, ал.1 във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК, извършено на 17.03.2013 г.

По отношение на горното и настоящото деяния са налице предпоставките на чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 от НК, тъй като са извършени от подсъдимия преди по което и да е от тях да е имало влязла в сила присъда.

Затова съдът определи на подсъдимия А.Р.П. едно общо наказание между тях в размера на най-тежкото, а именно ПРОБАЦИЯ включваща следните мерки за контрол и въздействие: Задължителна регистрация по настоящия му адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА, при периодичност на явяване за подпис два пъти седмично и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА.

Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия А.П. бяха присъдени направените разноски по делото за в размер на 40 лева, платими в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР Пазарджик и ДТ такса върху уважената част от гражданския иск в размер на 50 лева, платими по сметка на съдебната власт.

Причините за извършването на престъплението е ниското обществено съзнание на подсъдимия и стремежът му да се обогати по неправомерен начин.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си. 

 

  

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: