Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.ВРАЦА,27.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, V-ти нак. състав в публичното заседание на втори март през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:СТЕЛА КОЛЧЕВА
при
секретаря Б.Стефанова и
в присъствието на прокурора...... като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА НАХ дело
№ 53 по описа за 2021 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.Образувано е по жалба на С.И.Н. ***-759/03.12.20
г. на Кмета на Община Враца, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по
чл.2, т.5 и на основание чл.29, ал.1,
т.3 от Наредба за осигуряване на обществения ред, опазване на околната среда и опазване на имуществото на територията на Община Враца
е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лв.
В жалбата, поддържана и в с.з. се излагат доводи за
незаконосъобразност на обжалваното НП, поради допуснати нарушения на процесуалния
закон, свързани с процедурата по съставяне и връчване на АУАН, с искане за
отмяната му на това основание.
Ответната
страна чрез упълномощен процесуален представител поддържа становище за
неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваното НП, с молба за
потвърждаването му.
След
преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
процесуално допустима като подадена при условията на чл.59 ЗАНН.Разгледана по
същество е основателна, но при съображения изцяло различни от изложените в нея:
На 07.11.20
г. около 13.10 ч., полицейските служители –св.П.Г. и св.И.А. били изпратени за
проверка на сигнал, подаден от настоящия жалбоподател на тел.112 за скандал в
гр.Враца, ул.“*******При пристигане на място полицейските служители установили,
че настоящият жалбоподател ходи по улицата и се кара със свои съседи. След като
го предупредили да спре грубото си поведение, жалбоподателят не изпълнил
устното разпореждане, продължавайки да се държи вербално агресивно и към самите
полицейски служители. При така установеното, полицейските служители съставили
АУАН №703/07.11.20 г. против жалбоподателя за това, че на същата дата и място „извършва
действия несъвместими с обичайните норми за морал и поведение, изразяващи се във
викане на обществено място”. Това поведение е квалифицирано от актосъставителя
като нарушение по чл.2, т.1 от Наредба за осигуряване на обществения ред,
опазване на околната среда и опазване на
имуществото на територията на Община Враца. Жалбоподателят отказал да подпише
съставения в негово присъствие АУАН, което е надлежно оформено с подпис на
трето лице-нарочен свидетел. Последвало е издаването на обжалваното НП, в което
дословно е пренесено словесното описание на нарушението от акта, като правно
същото е преквалифицирано по чл.2,т.5 от Наредбата, съответно на основание
чл.29, ал.1, т.3 от същата е наложено административно наказание - глоба в
размер на 50.00 лв.
Поради
служебно известна на настоящият съдебен състав информация, по делото е
приложено и приобщено като писмено доказателство копие от ЧНД №112/21 г. по
описа на ВРС. Същото е образувано по предложение на ВРП с правно основание
чл.157 ЗЗдр. за принудително лечение на настоящия жалбоподател, поради вероятно
страдание от психично заболяване.Самото предложение и образуването на
прокурорската преписка е било обусловено от жалба подадена от множество
лица-съседи на жалбоподателя, с данни за негово неадекватно, агресивно и
конфликтно поведение с времева давност от около година. В хода на въпросното
съдебно производство и след събиране на съответни доказателства, жалбоподателят
е бил настанен за стационарно освидетелстване, с цел изготвяне на СПЕ по
въпросите по чл.146 от ЗЗдр. Според
заключението й, жалбоподателят страда от психично разстройство с голяма
давност, което заболяване попада в кръга на посочените в чл.146, ал.1,т.1 ЗЗдр.
и обуславя поведение, представляващо опасност за него и околните. Като краен
резултат, съдебното производство по ЧНД№112/21 г. на ВРС е приключило с решение
от 24.02.21 г. /понастоящем влязло в законна сила/, с което жалбоподателят е
настанен на задължително, принудително лечение, в стационарна форма в ЦПЗ-Враца
за срок от един месец.
Гореизложената
фактическа обстановка съдът възприе на базата на приложената
административно-наказателна преписка, съдържаща процесните АУАН и НП, свидетелските
показания на П.Г. и И.А. и цитираните материали от ЧНД№112/21 г. на ВРС.
Данните от тези доказателствени източници са еднопосочни и безпротиворечиви, не
се оспорват от жалбоподателя, поради което и не се налага по-подробното им
обсъждане.
Въз основа
на възприетите фактически положения и гореизложен доказателствен анализ, съдът
намира от правна страна следното:
Не се
споделят единствените направени от жалбоподателя възражения за налично
съществено процесуално нарушение, свързано с невръчване на процесния АУАН.
Както се посочи по-горе, в случая АУАН е коректно съставен в хипотезата на чл.43, ал.2 ЗАНН, поради отказа му да го
подпише и получи, надлежно оформено с подпис на нарочен свидетел-трето лице,
възприело тези му действия.
Съдът обаче
служебно констатира други съществени нарушения на процесуалните правила по
установяване на нарушението и издаването на наказателното постановление, както
и такива на материалния закон, изразяващи се в следното:
Посочената
в АУАН като нарушена разпоредба на чл.2,т.1 от НООРООИТОВ забранява
викането...и др. на обществени места, частни имоти и заведения на открито.
Нарушаването на въпросната забрана се санкционира с глоба за извършителите,
съгласно чл.29, ал1,т.1 от Наредбата. На свой ред, посочената в НП като
нарушена разпоредба на чл.2, т.5 от Наредбата забранява „извършването на
неприлични и непристойни действия, нарушаващи обичайните норми за морал и
поведение...“. Нарушаването на тази забрана се санкционира по силата на чл.29,
ал.1,т.3 от Наредбата. Видно от
съдържанието на процесните АУАН и НП, в случая е допуснато абсолютно
смесване-словесно и цифрово между съставите на двете самостоятелни нарушения и
основанията за тяхното санкциониране, което представлява нарушение на чл.42,
т.4 ЗАНН и чл.52,т.5 ЗАНН.
Въпросното
нарушение/несъответствие е съществено, тъй като от една страна ограничава пряко
правото на защита на жалбоподателя и го лишава от възможността да разбере какво
конкретно нарушение му е вменено като извършено, съответно да организира и
реализира защитата си в пълен обем.От друга страна правят невъзможна и
съдебната преценка за точните параметри на предмета на доказване, съответно
подлежащите на доказване обстоятелства, релевантните за тях доказателства и
достоверността на самите доказателства.
При така
изложените съображения, обжалваното наказателно постановление се явява
незаконосъобразно и подлежи на отмяна на горепосоченото формално, самостоятелно
основание, без разглеждане на спора по същество.
Все пак за пълнота на изложението, съдът отбелязва и
следното: предвид установените по делото данни за здравния статус на
жалбоподателя, свързани с наличие на психично заболяване с дългогодишна
давност, обуславящо опасност на поведението му за себе си и за околните и в
крайна сметка обусловило настаняване на задължително стационарно лечение по
реда на ЗЗдр., то и в случая се поражда обосновано съмнение за вменяемостта му
откъм способност и годност за ръководене на постъпките, а от тук и че е годен
субект на вмененото административно нарушение. Въпросното съмнение не е
преодоляно от страна на АНО /в чиято тежест е това/, поради което обжалваното
НП подлежи на отмяна и на това
основание.
Водим от
всичко гореизложено и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление №АПИО-759/03.12.20 г. на Кмета на Община Враца, с
което на С.И.Н. ***, с ЕГН:********** за
извършено нарушение по чл.2, т.5 и на основание чл.29, ал.1, т.3 от Наредба за
осигуряване на обществения ред, опазване на околната среда и опазване на имуществото на територията на Община Враца
е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Враца в 14-дневен срок
от уведомяването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: