Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ Б въззивен състав,
в публичното съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. с. ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ШУЛЕВА, като разгледа
докладваното от съдия Д. Алексиева гр. дело № 877 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 20250276 от 12.11.2020
г., постановено по гр.д. № 61810/2018 г. на СРС, ГО, 63 състав е: признато за
установено в отношенията между страните, че ответникът В.Ф.Г., ЕГН ********** дължи
на „Т.С.“ АД, ЕИК ******** на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ следните суми: 144,30 лева
- главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к. ******** за периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2016 г., ведно със законната лихва от 06.06.2017 г. до окончателното
изплащане и 13,01 лева - главница за
незаплатена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2016 г., ведно със законната лихва от 06.06.2017г. до окончателното
изплащане, като са отхвърлени предявените
искове за главница за доставена топлинна енергия за разликата над уважения
размер от 144,30 лв. до пълния предявен размер от 262,15 лв. и иска за главница
за незаплатена услуга дялово разпределение за разликата над уважения размер от
13,01 лв. до пълния предявен размер от 15,05 лв., иска за мораторна лихва върху
задължението за цена на доставена топлинна енергия в размер на 50,44 лв. за
периода от 15.09.2014 г. до 16.05.2017 г., както и иска за мораторна лихва
върху задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение в размер на
2,83 лв. за периода от 15.09.2014г. до 16.05.2017г., за които суми има
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 37277/2017г. по
описа на СРС, II ГО, 63 с-в; признато за установено в отношенията между
страните, че ответникът Ф.Н.Г., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“АД, на основание чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ следните суми: 144,30 лева - главница, представляваща цена на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ******, бл. **** вх****
за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от
06.06.2017 г. до окончателното изплащане и 13,01
лева - главница за незаплатена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2014г. до 30.04.2016г., ведно със законната лихва от 06.06.2017г. до
окончателното изплащане,като са
отхвърлени предявените искове за главница за доставена топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 144,30 лв. до пълния предявен размер от 262,15
лв., иска за главница за незаплатена услуга дялово разпределение за разликата
над уважения размер от 13,01 лв. до пълния предявен размер от 15,05 лв., иска
за мораторна лихва върху задължението за цена на доставена топлинна енергия в
размер на 50,44 лв. за периода от 15.09.2014 г. до 16.05.2017 г., както и иска
за мораторна лихва върху задължението за цена на такса за услуга дялово
разпределение в размер на 2,83 лв. за периода от 15.09.2014г. до 16.05.2017г.,
за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 37277/2017г. по описа на СРС, II ГО, 63 с-в; осъдени са В.Ф.Г. и Ф.Н.Г. да
заплатят на „Т.С.“ АД сторените по делото разноски, всеки от тях поотделно,
както следва: 5,95 лева – държавна
такса в заповедното производство, 11,90 лева
- юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, 5,95 лева – държавна такса за исковото
производство, 23,80 лева - юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство и 107,10
лева – разноски за експертизи.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.“ АД –
Т.С. ЕООД.
Срещу така постановеното
решение в частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна
жалба от ответниците Ф.Н.Г. и В.Ф.Г.. Считат, че решението в обжалваната част е
неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон, при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Навеждат
оплакване, че са оспорили качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди за исковия период и наличието на
валидно възникнало договорно отношение за снабдяване с топлинна енергия за
конкретния имот в етажна собственост. Поддържат, че СРС не е задължил ищеца да
представи оригиналите на документите, приложени към исковата молба в
противоречие с чл. 183 ГПК. Сочат, че исковите
претенции са недоказани, поради липса на доказателства за откриване на партида
за процесния имот, липса на фактури за ТЕ, липса на валиден договор за топлинно
счетоводство по чл. 139в ЗЕ и избор на фирма за дялово разпределение по чл.
139е ЗЕ, а ССчЕ е изготвена по непредставени по делото фактури и без да
съобрази разпоредбата на чл. 24 ЗБНБ.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не
са постъпили отговори на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД и третото
лице-помагач „Т.С.“ ООД.
Решението в частта, с която са
отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответниците В.Ф.Г.
и Ф.Н.Г. са потребители на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот: апартамент № 138,
аб. №146172, находящ се в гр. София, ж.к. „********, като му дължат, всеки по
½ от следните суми: сумата от 524,31 лв. главница, представляваща
стойност на потребена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г.,
сумата от 100, 88 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2014 г. – 16.05.2017
г., сумата от 30,11 лв. главница,
представляваща цена на услугата дялово разпределение, за периода м.05.2014 г. –
м.04.2016 г., и сумата от 5, 67 лв. лихва върху нея за периода 15.09.2015 г. – 16.05.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението по
чл.410 ГПК – 06.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. Във връзка с
подадено на 06.06.2017 г. заявление по ч. гр. д. № 37277/2017 г. по описа на СРС, 63 състав, е постановена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът е депозирал
възражение. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на
издадената заповед за изпълнение, както и сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК
ответниците са депозирали отговор на исковата молба, с който оспорва исковете
по основание и размер. Оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия,
наличието на договор за продажба на топлинна енергия, оспорва да е сключен
договор за дялово разпределение и избор на лице за извършване на дялово
разпределение, както и обстоятелството, че към сградата – етажна собственост е
подавана топлинна енергия. С оглед изложеното молят съда да отхвърли
предявените искове. Претендират разноски.
На 06.06.2017 г. „Т.С.“ ЕАД е
депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за осъждане на В.Ф.Г. и Ф.Н.Г. всеки по ½ от следните суми: сумата от 524,31 лв. главница,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. –
м.04.2016 г., сумата от 100, 88 лв. мораторна лихва върху нея за периода
15.09.2014 г. – 16.05.2017 г., сумата 30,11 лв. главница, представляваща цена
на услугата дялово разпределение за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г., и
сумата от 5, 67 лв. лихва върху нея за периода 15.09.2015 г. – 16.05.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 06.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
С разпореждане от 18.06.2017 г.
по ч. гр. д. № 37277/2017г. по описа на СРС, 63 състав, съдът е постановил
исканата заповед за изпълнение срещу длъжниците, като е разпоредил да заплати
на заявителя и разноски по делото, от които: 25 лв. държавна такса и 65 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414 ГПК е
постъпило възражение от двамата длъжници.
В срока по чл.415 ГПК ищецът е
предявил искове за установяване на вземанията му към длъжниците по исков ред.
Обстоятелството, че ответниците
са съсобственици на апартамент в гр. София, ж.к. „********се установява от: договор за продажба на държавен недвижим имот
по реда на Наредбата за държавните от 05.07.1984 г. и не се спори между
страните. Фактът, че е открита партида на името на ответника се установява от
прието по делото заявление с вх. № 6054/20.11.2014 г. на Т.С. ЕАД и молба вх. №
3755/20.03.1984 г. до Стопански топлинен енергиен комплекс от В.Ф.Г..
За
извършване на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия е избрано
дружеството „Т.С.“ ЕООД, което се установява от: протокол от проведено на 25.07.2002
г. Общо събрание на етажните собственици на адрес: гр. София, ж.к. ********; договор № 328/13.09.2002 г.,
сключен между ЕС на адрес: гр. София,
ж.к. ********, като възложител и „Т.С.“ ЕООД като изпълнител за
извършване на услугата дялово разпределение; договор №У№94/ 01.11.2007 г., сключен
между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Т.с.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в,
ал.2 ЗЕ.
Фактът,
че сградата е топлофицирана се установява от съдебно-техническата експертиза,
съгласно която в процесната сграда има монтирани две абонатни станции, като
постъпилата топлинна енергия се отчита от два броя общи топломери, които са
преминали метеорологична проверка и е установено, че са годни СТИ, както и събраните
писмени доказателства по делото, в това число протокол от 25.07.2002 г. от ОС
на собствениците в ЕС, договор от 13.09.2002 г., сключен между ЕС и „Т.С.“ ЕООД
за извършване на услугата дялово разпределение.
По
делото са приложени съобщение към фактура ********** от 31.07.2014 г.,
съобщение към фактура № ********** от 31.07.2015 г., съобщение към фактура №
********** от 31.07.2016 г. и справка за абонатния номер за процесния период.
Доставеното
количество топлинна енергия до процесния имот се установява от: заключението на съдебно-техническата експертиза и
съдебно-счетоводната експертиза. От изготвената от вещото лице инж.М.Т.СТЕ, се
установява, че ответниците дължат единствено стойността на топлинна енергия за
сградна инсталация, като в имота няма радиатори и не се ползва топлинна енергия
за БГВ. Според заключението на СТЕ,
стойността на потребената топлинна енергия за периода 05.2014 г. –04.2016 г.
възлиза на сумата от 288,60 лв., представляваща разлика между фактурираната по
прогнозни стойности сума от 413,98 лв. и сумата за възстановяване от
изравнителни сметки в размер на 125,37 лв. От приетото по делото ССчЕ се
установява, че дължимата сума за топлинна енергия и за дялово разпределение за
периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г . не са платени.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирани страни, като
същата е процесуално допустима. Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо, исковата молба е подадена в
едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК от пълномощник / пълномощно л. 26 от
дело на СРС/, с оглед на което следва да бъдат обсъдени доводите относно
правилността му.
В
предмета на делото са включени установителни искове, предявени от кредитор, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжниците са възразили в срока по чл.414 ГПК. Целта на ищеца
е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК.
Съгласно
нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието
„потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ
/отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След
отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1
на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г.,
постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни
разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за
ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия. Прието е, че собствениците, респективно съсобственици дължат
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на
Закона за енергетиката.
От представените
по делото доказателства се установява, че ответниците в качеството на съсобственици на процесния
имот на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ са клиенти на топлинна енергия, а сградата
е топлофицирана. Възражението, че по делото не било доказано разкриването на
партида е неоснователно, доколкото от приетите по делото доказателства се
установява, че партидата за имота е била разкрита на името на ответника: заявление с вх.
№ 6054/20.11.2014 г. на Т.С. ЕАД и молба вх. № 3755/20.03.1984 г. до Стопански
топлинен енергиен комплекс, протокол от ОС на етажните собственици от
25.07.2002 г.
В
нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради –
етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата
на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на
реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтиране на отоплителните тела в жилището
и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В
изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз
основа на приложените по делото и допълнително изискани, въз основа на които вещото лице е дало
заключение относно реално потребената топлинна енергия през процесния период, в
съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е
съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през
процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на действащата
през периода нормативна уредба. Според заключението на СТЕ стойността на
потребената топлинна енергия за процесния период възлиза на сумата от 288,60 лв.,
представляваща стойността на отделената топлинна енергия от сградната
инсталация.
Независимо
че абонатът не ползва топлинна енергия за отопление на имота си и БГВ, съгласно
чл. 153, ал. 6 ЗЕ, клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части и дължат цената за топлинна енергия за сградна инсталация. Това
следва и от задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/2018 г. по т.д.№2/2017
г., ОСГК на ВКС и ТР № 2/25.05.2017 г. по т.д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС,
както и с Решение № 5 от 22.04.2010 г. по к.д.№ 15/2009 г. на КС на РБ.
Доводите
на въззивниците за недоказаност на иска поради липса на представени фактури, в
случая са неоснователни, доколкото в тежест на ищеца е да докаже реално
доставената топлинна енергия, което се установява чрез изслушаните и приети по
делото съдебни експертизи, в частност съдебно техническата експертиза, изготвена
въз основа на приложените по делото документи и допълнително изискани такива: справка
от съобщенията към фактурите на абоната за процесния период, главните отчети,
изравнителната сметка за процесния период, справката от показанията на общия
топломер, акт за разпределение на кубатурата, данни за АС и данни за технологичните
топлоотделяния на АС, документи за метрологичната проверка на ОТ.
Оплакването
за противоречие с чл. 24 ЗБНБ също е неоснователно, доколкото законът не забранява паричните
величини, използвани за пресмятане на дадена стойност, да бъдат означавани с
повече от два знака след десетичната запетая, а окончателната цена е правилно посочена.
Неоснователно
е оплакването на въззивниците, че по делото не са ангажирани доказателства за сключен
договор с лице, извършващо услугата дялово разпределение, както и избор на това
лице. По делото е представен протокол от ОС на етажните собственици от
25.07.2002 г. за избор на „Т.С.ООД и сключен договор от 13.09.2002 г. между ЕС
за адрес: гр. София, .к*********и „Т.С.ООД, поради което възражението е
неоснователно.
Обстоятелството,
че дяловото разпределение през исковия период е извършвано от „Т.С.ООД през
исковия период съгласно изискванията на ЗЕ, действалата към процесния период
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.) се установи от
СТЕ. СТЕ е допусната в съответствие с изискванията на чл.195, ал.1 ГПК, поради
необходимост от специални знания в съответните области на науката, в т.ч. и
относно изчисленията по нормативно установените формули, в които са заложени
технически показатели, като същата не е изготвена само по документи,
едностранно издадени от ищеца, а въз основа на документите за главния отчет и
отчет за индивидуалното разпределение, установяващи действителното количество
потребена енергия, съгласно снетите показания по уредите за разпределение за
процесния период.
Възражението
за допуснато нарушение по чл.183 ГПК е неоснователно. Искането на ответниците
по чл. 183 ГПК в отговора на исковата молба ответниците е общо и
неконкретизирано, поради което преценката на районният съд да го остави без
уважение искането е правилна. След като ищецът не е бил задължен по реда на
чл.183 ГПК да представи приложените документи към исковата молба в оригинал или официално заверен препис, следва
да се приеме, че не е налице неизпълнение на процесуално задължение на
страната, което да наложи изключването на представените заверени копия от
доказателствата по делото. Ето защо същите са част от доказателствения материал
по делото и въз основа на тях могат да се правят изводи от съда.
С
оглед изложеното и предвид изчерпване предмета на въззивна проверка, решението
в обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските:
С
оглед неоснователността на въззивната жалба, право на разноски възниква за
ответника по жалбата. На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50. 00 лева се дължат в полза на
въззиваемата страна "Т.С." ЕАД. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и
съобразно изхода на делото, въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят в
полза на Софийски градски съд, сумата от 25 лева, държавна такса за въззивно
обжалване, от внасянето на които съдът, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК ги е
освободил.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20250276 от 12.11.2020 г., постановено по гр.д. № 61810/2018 г. на СРС, ГО, 63 състав, в ЧАСТТА, с която е признато за
установено в отношенията между страните, че ответникът В.Ф.Г., ЕГН ********** дължи
Т.С. АД, ЕИК******* на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ следните суми: 144,30 лева -
главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к. *********за периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2016 г., ведно със законната лихва от 06.06.2017 г. до окончателното
изплащане и 13,01 лева - главница за
незаплатена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2016 г., ведно със законната лихва от 06.06.2017г. до окончателното
изплащане, И В ЧАСТТА, с която е
признато за установено в отношенията между страните, че ответникът Ф.Н.Г. дължи
на „Т.С.“АД, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
следните суми: 144,30 лева -
главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к. *********за периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2016 г., ведно със законната лихва от 06.06.2017 г. до окончателното
изплащане и 13,01 лева - главница за
незаплатена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2014г. до
30.04.2016г., ведно със законната лихва от 06.06.2017г. до окончателното
изплащане, за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 37277/2017 г. по описа на СРС, II ГО, 63 с-в.
ОСЪЖДА В.Ф.Г., ЕГН ********** и Ф.Н.Г., ЕГН ********** да
заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК
сумата от 50 лв. - разноски за
възнаграждение за юрисконсулт за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК В.Ф.Г., ЕГН ********** и Ф.Н.Г.,
ЕГН ********** да заплатят по сметка на Софийски градски съд сумата от 25 лева, представляваща държавна такса
за въззивно обжалване.
Решението е постановено при участието на трето лице –
помагач на страната на ищеца: „Т.С.“ ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.