Р Е Ш Е Н И Е
№ 3492/26.7.2019 г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 27.06.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при
секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 1926 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е с правно основание чл. 405 от Кодекс за застраховането.
Производството по делото е образувано по повод предявен от
ищеца Р.Д.Д. ЕГН **********, с адрес: *** срещу ответника „Д.З." АД ЕИК *********, със
седалище:*** осъдителен иск с правно основание чл.405 от
Кодекс за застраховането за осъждане на ответника да заплати на ищеца ,
както следва:
сумата от 10,00 лв. , представляваща частичен иск от сумата в размер на 700,00 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на панел заден
десен, врата задна дясна и лайсна врата задна дясна долна, причинени в резултат
на настъпило застрахователно събитие по договор № 0312170340020242 от
22.11.2017г., за „Каско" на л.а. марка ***, с peг. № В
0787 ВМ, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 06.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се сторените по делото съдебни и
деловодни разноски, както и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения,
обективирани в обстоятелствената част на исковата молба: излага
,че на 22.11.2017г. сключил Застраховка
„Каско", клауза „Пълно каско" на личния си автомобил марка ***, с
peг. № ***с ответника „Д.З." АД,
със срок на действие от 25.11.2017г. до
24.11.2018г. Излага , че автомобилът е застрахован за 13000 лева, като
застрахователната премия, която е трябвало да заплати, съгласно застрахователна
полица № 0312170340020242 от 22.11.2017г., е възлизала на 928.20 лева. Сочи , че е заплатил премията при сключване на договора.
На 07.11.2018г. автомобилът на ищеца ***,
с peг. № ***е бил паркиран на ул. „Три
Уши" в гр.Варна. Когато ищецът отишъл до него, установил, че неизвестно МПС е
увредило задна дясна част на автомобила. Веднага уведомил
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, като същият извършил
оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис - заключение №
*********/07.11.2018г. В описа, като увредени детайли били описани:
панел заден десен, врата задна дясна и лайсна врата задна дясна долна.
През ноември 2018г. ищецът получил Уведомление с изх.№ *********/13.11.2018г. от Застрахователят,
с което го уведомява, че отказва да му изплати обезщетение за настъпилото
застрахователно събитие, съгл. т.57 във връзка с
т.57.3 от Общите условия за застраховка на МПС, според която той не дължи
обезщетение за „невъзстановени щети", записани в застрахователната полица,
или предложението за застраховане, или видни от снимковия материал, изготвен
при сключване на полицата, или по предходни щети, които не са били отстранени. Последващо възстановяване на „невъзстановени щети" се установява
само чрез оглед от страна на Застрахователя.
Ищецът счита отказа на застрахователя за
неоснователен. Щетите ги е
установил на 07.11.2018г. и веднага е уведомил
ответника. Тези щети не са били налични при сключване на застраховката, нито са
предходни щети, по
които застрахователя е изплатил обезщетение.
Във връзка с настъпилите увреждания ищецът
извършил проучване в няколко сервиза, колко ще му струва ремонта на автомобила.
От така направеното проучване установил, че сумата, необходима за
възстановяване на автомобила, е в размер
на 700 лв., както и че за възстановяване на врата задна дясна и лайсна врата
задна дясна долна е необходимо боядисване, а не както е посочил застрахователя
пастиране. |
Ищецът счита, че сумата, която застрахователят
следва да му изплати като застрахователно обезщетение, е в размер на 700 лв.
Във връзка с гореизложеното за ищеца възниква
правен интерес от завеждане на настоящия иск.
С оглед на гореизложеното, се моли да бъде уважен
предявения иск и да се присъдят направените по делото разноски, включително за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответната страна „Д.З." АД ЕИК
*********, със седалище:*** , в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба, в който се излага, че исковата
молба е неоснователна и като такава, се оспорва изцяло по основание и по
размер.
Ответникът не
оспорва качеството си на застраховател по застраховка „Каско на МПС",
сключена относно л.а. Ауди А6 с рег.№ ***с полица № 0312170340020242.
Оспорва се обаче твърдението на
ищеца, че застрахованото по-горе МПС е било увредено на 07.11.2018 г., докато е било паркирано на ул. „Три
уши" във Варна. Ищецът претендира за възстановяване увреждания, които не
са настъпили на указаните дата и място и по описания механизъм. Ето защо, се счита, че не е налице покрит по договора
застрахователен риск.
Излага се, че от изготвените в
дружеството опис-заключение по щетата, заведена от ищеца (щета №
*********/07.11.2018 г. - предмет на съдебната претенция), както и от
направения снимков материал по нея се установява, че уврежданията панел заден десен,
врата задна дясна и лайсна на врата задна дясна долна са били налични и при
заявяването на предходни застрахователни претенции от ищеца по същата полица и
за увреждания, настъпили преди процесното, а именно на 14.09.2018 г. (щета №
*********/17.09.2018г.), 16.09.2018 г. (щета № *********/17.09.2018 г.) и на
01.10.2018 г. (щета № *********/02.10.2018 г.).
Дори щетите по заден десен панел,
задна дясна врата и лайсна на врата задна дясна да са били възстановени в
техния предходен вид отпреди първоначалното им увреждане, ищецът е бил длъжен
да уведоми ответното дружество по реда на точка 45.11 от общите условия (в
хипотезата „да представи МПС и съдейства на застрахователя за извършване на
оглед и снимки ...след ...извършването на ремонтно възстановителни работи по
МПС при частични щети, за които застрахователят е платил... застрахователно
обезщетение"), за да бъде извършен оглед на автомобила и съответно
констатирано тяхното възстановяване. Липсва такова уведомяване на ответното
дружество от ищеца, предхождащо твърдяното увреждане от 07.11.2018 г.
Неизпълнението на така договореното задължение от ищеца дава основание за
освобождаване на ответното дружество от отговорност по настоящата му претенция
(съобразно точки 57.2 и 57.3 от общите условия), доколкото противното
би довело до неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на обезщетението -
ответното дружество няма задължение да обезщетява вреди, които не са настъпили.
В
условията на евентуалност, се оспорва размера на претендираното застрахователно
обезщетение, като се намира същият за завишен. Заявеният от ищеца общ размер
на вредата не съответства на реално претърпените от него, вследствие механизма
на процесното увреждане, вреди по вид, естество, степен на увреденост и размер.
Счита се, че претендираните от ищеца стойности съществено
надвишават среднопазарните такива. В този смисъл,
неоснователно е искането на ищеца стойността на вредите да бъде определена
единствено по цени на сервизи с европейски сертификат за качество ISO
9001:2008. Намира се за икономически необосновано и искането на ищеца,
автомобил над 10 години към датата на увреждането, какъвто е неговият, да бъде
задължително ремонтиран по цени в сертифицирани сервизи. Понятието
средни пазарни цени не се определя единствено въз основа на сертифицирани
сервизи, каквото е желанието на ищеца, а въз основа на най-малко общо кратно от
всички предлагани от търговците на тези услуги цени.
Предвид
обстоятелството, че процесните вреди са от такъв вид и степен, че не е
необходимо влагането на авточасти за техния ремонт (а само пастиране на
детайла), няма технически пречки възстановяването на уврежданията по МПС в
състоянието им отпреди събитието да бъде извършено и в т.нар. несертифицирани
(масови) сервизи. Защото ремонтът при тях не би се отразил по никакъв начин върху
сигурността, външния вид, качеството на возене или други основни функции и
характеристики на автомобила.
Вследствие горепосоченото се
моли, да се отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан, евентуално , в случай , че съдът счете исковете за
основателни , да се намали размера на поисканото обезщетение.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
От представената
по делото Застрахователна полица № 0312170340020242 от 22.11.2017г. е видно , че
ищецът Р.Д.Д. е застраховало по Застраховка „КАСКО“ на МПС процесния лек
автомобил при ответното дружество „Д.З." АД ЕИК *********, със седалище:*** със срок на действие от 00:00 часа на 25.11.2017г.
до 23:59 часа на 24.11.2018г.
Приети по делото
са Общи условия за застраховка «Каско МПС» на ответното дружество„Д.З." АД
ЕИК *********, със седалище:***.
Приета по делото е
Квитанция от 22.11.2018г. за заплатена
ищеца Р.Д.Д. застрахователна вноска в
размер на 928,20 лв.
Между страните не
е спорно обстоятелството , че 1/ между ищеца и ответника е сключен валиден
договор за имуществена застраховка „КАСКО" на МПС със застрахователен
договор № 0312170340020242 от 22.11.2017г., за „Каско" на лек автомобил
марка ***, с peг. № В 0787 ВМ, със срок на действие на застраховката от
25.11.2017г. до 24.11.2018г. , както и 2/ че ищецът е изправен по отношение на
поетите от него задължения по договора за застраховка; на основание чл. 146,
ал. 1, т. 4 от ГПК.
Представен по
делото е Опис - заключение № № *********/07.11.2018г., в което са описани
настъпилите увреждания на процесния лек автомобил марка ***, с peг. № В 0787 ВМ.
Посочени са следните констатирани и описани увредени детайли на процесния
автомобил: панел заден десен, врата задна дясна и лайсна врата
задна дясна долна.
Видно от Уведомление
с изх.№ *********/13.11.2018г., ответното дружество „Д.З." АД ЕИК
*********, със седалище:*** уведомява ищеца Р.Д.Д. за отказ да заплати
застрахователно обезщетение по щета № *********, поради това, че твърдените от
ищеца увреждания на процесния лек
автомобил са били налични още към 17.09.2018г. по предходно заведена щета №
*********.,
Приети по делото са следните писмени доказателства,
представени от ответното дружество: Документи по щета № *********/07.11.2018 г.
(щетата, предмет на делото): Искане за оценка на вреди на МПС от 07.11.2018 г;
Опис-заключение за вреди на МПС; Снимков материал по щетата; Документи по щета
№ *********/17.09.2018 г.: Искане за оценка на вреди на МПС от 17.09.2018 г.,
Опис-заключение за вреди на МПС;, Приемо-предавателен протокол от 23.10.2018 г.
за предаване на МПС след извършен ремонт;, Фактура за ремонт на МПС (№
3122/31.10.2018 г.);, Снимков материал по щетата; Документи по щета №
*********/17.09.2018 г.Искане за оценка на вреди на МПС от 17.09.2018 г.,
Опис-заключение за вреди на МПС; Приемо-предавателен протокол от 23.10.2018 г.
за предаване на МПС след извършен ремонт; Фактура за ремонт на МПС (№
3122/31.10.2018 г.); Снимков материал по щетата; Документи по щета №
*********/02.10.2018 г.: Искане за оценка на вреди на МПС от 02.10.2018 г.,
Опис-заключение за вреди на МПС; Снимков материал по щетата.
Видно от приобщеното към доказателствения материал заключение
на вещото лице А.В. по допуснатата съдебна авто-техническа експертиза, механизмът на настъпване на уврежданията, установени на 07.11.2018 г. е
следният: касае се за охлузване на заден десен панел, задна дясна врата и
долната лайсна на задна дясна врата, което е причинено от друго МПС, водачът на
което е паркирал, или се еопитал да паркира успоредно с процесния автомобил. Щетите
по автомобила и тяхната стойност поотделно и като обща сума, като стойността на
ремонта е определена по средни пазарни цени в сервизи притежаващи сертификат
ISO 9001:2008, както и сервизи непритежаващи такъв сертификат, са в общ размер
на щетите: 678.97 /шестотин седемдесет и осем 0.97/лева. След запознаване с
приложените по делото материали и снимков материал вещото лице констатира, че е
налице причинно-следствена връзка между установените вреди и описания механизъм
на процесното събитие.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание
вещото лице уточнява, че няма
идентичност на описаните в исковата молба с описаните от предходната щета.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
За
успешното провеждане на исковата претенция с правно основание чл.405 от Кодекс
за застраховането в тежест на ищеца, съгласно установеното в чл.154, ал.1 от ГПК, е да докаже кумулативното осъществяване на следните предпоставки: В тежест
на ищцовата страна е да установи, следните правнорелевантни факти, а именно:
наличието на валиден застрахователен договор между него, като собственик на
увредения автомобил и ответното дружество;
изправността си по застрахователното правоотношение по отношение на
поетите задължения; факта, момента и вида на възникналото застрахователно
събитие - покрит риск по застрахователния договор; реално настъпилата вреда – покрит риск, както
и нейния вид; причинна връзка между настъпилото застрахователно събитие и
настъпилата вреда; стойност на настъпилите вреди. От своя страна в тежест на
ответника по делото е да установи наведените от него положителни твърдения за
факти, от които черпи благоприятни за себе правни последици – наличието на
обстоятелства, изключващи, респ. погасяващи
дължимостта на претендираната сума, в случай че ищеца докаже тяхната
дължимост.
В процесния случай съдът намира за
установено, че между ищеца Р.Д.Д. и ответника Д.З." АД ЕИК *********, със седалище:*** е сключен валиден договор за
имуществена застраховка „Каско” по отношение на притежавания от първия лек
автомобил марка ***, с peг. № ***, обективиран в застрахователна полица № 0312170340020242 от 22.11.2017г., като срокът на действие на договора от 00:00
часа на 25.11.2017г. до 23:59 часа на 24.11.2018г., която застраховка е валидна
към датата на настъпване на процесното застрахователно събитие – 07.11.2018 г.,
както и че ищецът е заплатил в полза на ответника дължимата по договора
застрахователна премия.
Съдът
намира за доказан по категоричен и безспорен начин вследствие на съвкупния
доказателствен материал, а именно: заключението на вещото лице по приетата
съдебна автотехническа експертиза, твърдения в исковата молба механизъм на
настъпване на ПТП на процесната дата 07.11.2018 г.
В
резултат на произшествието са нанесени материални щети на процесния лек автомобил,
собственост на ищцовото дружество. Доказването на посочения механизъм на
настъпване на ПТП , механизмът на настъпване на вредите се установяват от
приетото по делото заключение на вещото лице по допусната
съдебно-автотехническа експертиза, приобщените към доказателствения материал
писмени доказателства, от които се установяват и настъпилите увреждания по увреденото
МПС, както и от събраните по делото гласни доказателства. Следователно
съвкупния анализ на експертното заключението с писмените доказателства
обосновават извода, че по делото са установени механизмът на ПТП и причинната
връзка между състоянието на пътя и повредите по автомобила.
Застрахователят
е мотивирал своя отказ да заплати застрахователно обезщетение , по причини, че
твърдените
от ищеца увреждания на процесния лек
автомобил са били налични още към 17.09.2018г. по предходно заведена щета №
*********.
Видно
от заключението на вещото лице и лично посоченото от него в проведеното по
делото открито съдебно заседание, няма идентичност на описаните в исковата
молба с описаните от предходната щета.
Другият
спорен въпрос по делото се съсредоточава в това какъв е размерът на дължимото
застрахователно обезщетение.
По
смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./
при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ
за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка. В този смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в
постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, както следва: решение №
6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение №
206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение №
79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение №
235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение №
209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в определение
№ 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при
действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай, съгласно която за
възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд
по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие,
без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по
такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като
увредената вещ, т.е. при настъпване на застрахователно събитие застрахователят
е длъжен да плати застрахователно обезщетение равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието като за възстановителна
стойност съгласно чл. 400 ал.2 от КЗ се смята стойноста за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи
за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
В
конкретния случай обезщетението не може да надвишава действителната стойност на
увреденото имущество , като действителната стойност на увреденото имущество не
може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на
събитието.
При
определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата на
чл. 386, ал.2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително
претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато
хипотеза не е налице. Размерът на реалната стойност на вредата в случая следва
да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането и това е сумата
от 678.97 лева. Това е така, защото принципът на пълната обезвреда, действащ и
по отношение на застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази на
делинквента, изисква обезщетението да се определи в размер на действителната
стойност на увреденото имущество. За действителна се смята стойността, срещу
която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото
качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново
от същия вид и качество. Това е определението на понятията дадено в
разпоредбата на чл. 402 КЗ - възстановителна застрахователна стойност е
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка. Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на
увреденото имущество, тъй като това е стойността, срещу която може да се купи
друго такова, със същото качество. В този смисъл е и константната практика на
ВКС по чл. 290 ГПК, която макар и формирана при действието на КЗ /отм/ е
приложима, тъй като принципът на обезвредата , възприет от отменения закон , е
възпроизведен и в новия закон.
Предвид
установения размер на претърпените щети в приобщеното към доказателствения
материал заключение по допуснатата съдебна авто-техническа експертиза, съдът
намира, че застрахователят дължи на ищеца сумата в размер на 678.97 лв. , която
сума е необходима за възстановяване на увреденото процесен лек автомобил.
Предвид
на това, че се предявява частичен иск , то съдът намира, че предявената искова претенция
се явява основателна и следва да бъде уважена.
Предвид
направеното искане, ответникът дължи законната лихва върху присъдената главница , считано от завеждане
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
С
оглед изхода на делото, направеното искане за присъждане на разноски и
надлежното удостоверяване на разходите, на ищеца се следват сторените разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното
искане, разноските извършени от ищеца следва да му бъдат заплатени от ответника
срещу когото е уважен иска. Ищецът представя списък на разноските по чл. 80 ГПК, приложен на л.92 от делото и претендира присъждане на следните суми в общ
размер от 610,00 лв., от които : 50,00 лв. - държавна такса; 200,00 лв. –
депозит за вещо лице и 360,00 лв. с ДДС – изплатено в брой адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, които съдът намира, че
следва да бъдат присъдени на ищеца.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.З." АД ЕИК
*********, със седалище:*** ДА ЗАПЛАТИ на Р.Д.Д.
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 10,00
лв. , представляваща частичен иск от сумата в общ размер от 700,00 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на панел заден десен,
врата задна дясна и лайсна врата задна дясна долна, причинени в резултат на
настъпило застрахователно събитие по договор № 0312170340020242 от 22.11.2017г.,
за „Каско" на лек автомобил
марка ***, с peг. № В 0787 ВМ, установено на 07.11.2018г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.02.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 405 от Кодекс за застраховането.
ОСЪЖДА „Д.З." АД ЕИК
*********, със седалище:*** ДА ЗАПЛАТИ на Р.Д.Д.
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 610,00
/шестотин и десет/ лв., представляваща реализирани от ищеца
съдебно-деловодни разноски, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със съобщението
за постановяването му,
на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: