Определение по дело №3001/2024 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 13502
Дата: 12 декември 2024 г.
Съдия: Красимир Кипров
Дело: 20247050703001
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 декември 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13502

Варна, 12.12.2024 г.

Административният съд - Варна - XVI състав, в закрито заседание в състав:

Съдия: КРАСИМИР КИПРОВ

като разгледа докладваното от съдията Красимир Кипров административно дело3001/2024 г. на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.166, ал.4 вр. с ал.2 от АПК.

Образувано е по жалба на Д.. Й. С. и С. П. С. , срещу заповед № ЗД/Д.-В-222/ 25.11.2024 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, съдържаща искане за спиране на допуснатото по силата на закона (чл.27а, ал.1 от З-на за закрила на детето ) предварително изпълнение.

Изложени са съображения, че предварителното изпълнение било допуснато в нарушение на чл.60 от АПК, тъй като липсвало изрично разпореждане за това и щяло да доведе до значителни и трудно поправими вреди в семейната среда както на детето, така и на неговите родители.

В изпълнение на дадените от съда с разпореждане [номер]/11.12.2024 г. указания е подадена молба с.д. 18981/12.12.2024 г., в която е посочено, че значителните и трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал.4 вр. с ал.2 от АПК се състоят в обстоятелството, че детето е отделено от семейството си, отчуждава се и още повече се влошава емоционалното му състояние, като продължаващия му престой в центъра, където е настанено щял да промени съзнанието на детето и да прекъсне връзката родител-дете.

Съдът намира искането за процесуално допустимо – процесната заповед действително се ползва с предварително изпълнение по силата на чл.27а, ал.1 от З-на за закрила на детето , а по нейното оспорване в АС-Варна е образувано адм. дело № 3001/2024 г., по което няма влязло в сила решение.

Разгледано по същество, съдът намира искането за неоснователно.

Релевантните предпоставки за исканото спиране на предварителното изпълнение са уредени по препращане от разпоредбата на чл.166, ал.4 в ал.2 на същата разпоредба от АПК и се състоят в наличието на установена възможност предварителното изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като предполагащите спиране на изпълнението обстоятелства следва да са нови, т.е. настъпили след издаването в случая на обжалваната заповед. Доказателствената тежест за установяване на тези предпоставки е за жалбоподателите , като същата им е изрично указана с постановеното от съда разпореждане [номер]/11.12.2024 год.

С издадената заповед № ЗД/Д-В-222/25.11.2024 г. е постановено на основание чл.27, ал.1 във вр. с чл.25, т.4 от З-на за закрила на детето /ЗЗДт/ и чл. 33 от ППЗЗДт спешно настаняване на малолетната Д. С. С. в Център за комплексни социални услуги за деца с риск на фондация „SOS – семейства в риск“ [населено място] до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗДт. С изложените в заповедта мотиви е прието, че причина и цел на взетата мярка са защита от упражнено психическо и физическо насилие над детето от страна на неговите родители и настоящи жалбоподатели Д. Й. С. и С. П. С..

При съществуващата към момента липса на представяне в цялост на материалите от адм. преписка, изложените в жалбата доводи за спиране на предварителното изпълнение на обжалваната заповед , следва да бъдат ценени въз основа на представените и приложени към жалбата писмени доказателства.

Сред тях фигурира индивидуална оценка на потребностите изход. № 463/5.04.2024 г. на Комплекс за социални услуги за деца и семейства при Община Варна, в т.5 от която „Оценка на родителския капацитет“ е посочено, че майката г-жа С. в моменти на затруднение да овладее своите емоции, действа импулсивно и използва методи на възпитание уронващи личността на Д. и използва епитети, които могат да бъдат квалифицирани като обидни за детето. Съобразно тези обстоятелства, когато мярката за закрила на детето е насочена срещу родителите , то да се иска от същите спиране на предварителното изпълнение с аргумента , че евентуалните вреди за тях ще се състоят най-общо казано в отчуждаване на детето от семейната му среда, е повече от нелогично и най-важно несъответстващо на целта на постановената с обжалваната заповед мярка. Що се касае до наведеното с жалбата възражение за липсата на разпореждане по чл.60 от АПК, същото не се нуждае от изричен коментар от страна на съда, доколкото предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона.

По тези съображения за недоказаност от страна на родителите на законовите предпоставки за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение, тяхното искане не следва да бъде уважено.

Предвид изложеното, съдът

О П Р Е Д. Е Л И :

НЕ УВАЖАВА искането на Д.. Й. С. и С. П. С. за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на издадената от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна заповед № ЗД/Д-В-222/25.11.2024 год.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на двамата жалбоподатели.

Съдия: