№ 151
гр. Сливен, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети септември, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20212200500337 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се развива по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение №
260318/20.05.2021г. по гр.д. № 3252/20г. на СлРС, с което е осъдено
„Електроразпределение-Север“ АД гр.Варна да заплати на „Аглика“ АД
гр.Твърдица, обл.Сливен, както следва:
- на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение в размер на сумата 1
025.43 лева /хиляда двадесет и пет лева и четиридесет и три стотинки/ за
ползването от ответника „Електроразпределение - Север“ АД, собствената
на ищеца електропроводната линия 20КВ, за целите на преноса на ел.
енергия до други потребители, в периода от 02.10.2015 година до 02.05.2016
година, с която сума неоснователно се е обогатил за сметка обедняването
на ищеца, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба на 02.10.2020 година до
окончателното изплащане на главницата;
- сумата 1 700 лв. разноски по делото.
1
Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство,
обжалва изцяло цитираното решение на СлРС като твърди, че то е
незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Заявява, че размерът на
обезщетението, посочен в СТЕ, който РС е счел за доказан, е изчислен при
ползване на стойност на собствено на ответника съоръжение, а не на
съоръжението, чрез което ищецът предоставя достъп, чиято цена търси,
използвани са грешни индекси, неправилно калкулирани данни за потребление,
при извършване на изчисленията не са спазени изискванията на норманивен
акт – методика. Развива подробни доводи в тая насока, счита, че
обезщетението представлява цената на ползване на чуждо съоръжение, а в
основата на определяне на дължимата цена са стойността на това чуждо
съоръжение и преминаващата през него енергия. Съгласно методиката
цената за разходи на лицето, предоставящо достъп за обслужване на уреди
и съоръжения се изчислява като стойността на ДМА, умножена по
коефициент. Излага подробни доводи защо вещото лице е извършило
погрешни изчисления и е определило неправилно цената, прави анализ на
приложимите норми относно съоръжението – електропроводна линия 20
КВ, развива виждането си за това как тя трябва да бъде формирана.
Счита, че използваният от експерта индекс може да се отнася само за
месеците през 2015г., не и за 2016г. позовава се на протокол № 59 от
30.03.2015г. на КЕВР. Освен това въззивникът се оплаква, че
първоинстанционният съд е уважил иска при липсата на елемент от
фактическия състав н ачл. 59 от ЗЗД – използването н ачуждото
съоръжение за преобразуването и преноса до други потребители.
Неправилно е приложена нормата на чл. 117 ал. 8 от ЗЕ, като в случая
липсва договор, в който да е уговорено предоставянето на ползването на
електропроводната линия от 20 КВ и не е сключен договор, в който да е
уговорена цена, определена по методиката. Заявява, че единствено за това
ползване се дължи цена според законодателя, както е приел и ВКС в свое
решение от 2011г. Дължимата цена се определя на база Методиката, тя
преповтаря съдържанието н ачл. 117 ал. 8 от ЗЕ, за приложението й трябва
енергията не само да е преминала, но и да е преобразувана от средно на
ниско напрежение. Така не е доказано наличие на преобразуван на
електрическата енергия, както и пренос до друг трафопост, собственост
на ответника, а не на потребител и това показва липса на елемент от
2
специфичния фактически състав на чл. 59 от ЗЗД.щом няма присъединени
потребители, липсва ползване по смисъла на чл. 117 от ЗЕ, не се дължи и
обезщетение. По-нататък въззивникът се оплаква, че първоинстанционният
съд е допуснал и процесуални нарушения, като не е обсъдил наведените от
ответника възражения. Решението е още и необосновано и вътрешно
противоречиво. От мотивите е видно, че съдът няма яснота в какво се
състои спорът, каква е приложимата уредба и в какво се състои
понятието „граница на собственост“. Не е посочил как е стигнал до извода,
че е нарушен чл. 120 от ЗЕ и, че ответникът ползва съоръжения, с които
няма граница, тоест – няма свързване.
С оглед всичко изложено въззивникът моли въззивния съд да отмени
изцяло като неправилно атакуваното решение и да постанови ново, с което
отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
Претендира разноски за двете инстанции.
Във въззивната жалба са направени доказателствени искания за
допускане събирането на писмени доказателствени средства – заверени
копия от извлечения от протокол № 59 от 30.03.2015г. на КЕВР и от
протокол № 47 от 15.03.3016г. на КЕВР и за допускане извършването н
аповторна СТЕ, която да отговори на изброени в 5 пункта въпроси.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба
страна е подала писмен отговор, с който я оспорва изцяло като
неоснователна. Развива подробни контрадоводи, с които оборва
последователно всички релевирани с въззивната жалба оплаквания. Прави
анализ на събраните доказателства и на приложимите към фактите норми
и заявява, че първостепенният съд е формирал вярна фактическа
обстановка, от която е извел и правилни крайни правин изводи за
основателност на исковете. Въззиваемият заявява, че липсват допуснати
процесуални нарушения, както и вътрешно противоречие или непълнота на
мотивите. Излага съображения по същество, като преповтаря доводите,
изложени в първоинстанционното производство. Противопоставя се на
уважаването на доказателствените искания на въззивника.
В обобщение моли въззивния съд да остави без уважение въззивната
жалба и да потвърди атакувания с нея съдебен акт. Претендира разноски за
3
тази инстанция.
С отговора не са направени нови доказателствени или други
процесуални искания.
В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.
В с.з., за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява
процесуален представител по закон. С писмена молба, подадена от
процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържа
въззивната жалба и иска отмяна на атакуваното решение и постановяване
на ново, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Претендира разноски, представя договор, списък, платежно нареждане.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна.
В с.з. за въззиваемото дружество, редовно призовано, не се явява
процесуален представител по закон, подадено е писмено становище от
процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който
оспорва въззивната жалба, поддържа отговора и иска потвърждаване на
решението като правилно и законосъобразно. Няма нови доказателствени
искания, претендира разноски за тази инстанция, представя списък и
подробна писмена защита с приложения. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивната страна.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена
в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от
обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно,
поради което следва да бъде потвърдено.
4
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението,
е правилна, поради което препраща мотивите си към нея. Освен това
споделя и правните му изводи, които са обосновани и намират опора в
материалноправните норми, приложими към настоящия спор.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.
Ищецът претендира за исковия период заплащане на обезщетение за
използване от ответника на негова кабелна линия, като източникът на
облигационното задължение се свързва с неоснователно обогатяване, тъй
като между страните липсва договор по чл. 117 от ЗЕ и ответникът се е
обогатил чрез неплащането на цена за достъп и цена за пренос на
електрическа енергия.
Не е спорно между страните, че за процесния период – 02.10.2015г. –
02.05.2016г. договор по чл. 117 от ЗЕ не е сключван. Между тях има
сключени договор от 05.07.2013 година за достъп на ищцовото дружество
до ЕРМ за достъп до ВРМ и договор за пренос на електроенергия, като ЕРП-
Север следва да пренася електрическа енергия по мрежата си до клиента
„Аглика“ АД.
Точките на противопоставяне са относно въпросите за границата на
собствеността и съответно – дължимостта на цена за достъп и цена за
пренос, както и дали тя е правилно определена.
Съгласно ЗЕ, в приложимата редакция, дейностите по разпределение
на електрическата енергия и оперативно управление на разпределителната
мрежа се отделят от снабдяването с електрическа енергия, поради което е
въведена цена за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа, впоследствие разделена от 01.07.2008г.
на цена за достъп до и за пренос през разпределителната мрежа.
Ответното дружество е разпределително предприятие по смисъла на чл. 88
ал.1 от ЗЕ и оператор на разпределителната мрежа, като е обществен
доставчик на електрическа енергия на територията на Североизточна
България. То е собственик на разпределителната мрежа и на средствата за
техническо измерване – електромери/СТИ/. Ищецът е потребител на
електро енергия. Съгласно чл. 120 ЗЕ електрическата енергия, използвана от
5
потребителите, се измерва със средства за търговско измерване -
собственост на преносното или на съответното разпределително
предприятие, разположени до или на границата на имота на потребителя.
Границата на собственост върху електрическите съоръжения и
мястото на средствата на СТИ съгласно чл. 120 ал.2 ЗЕ се определят
съгласно изискванията на Наредба №6 и на правилата в чл. 83 ал.1 т.6 ЗЕ,
които препращат към правилата за измерване на количеството
електрическа енергия.
В Правилата за измерване на количеството електрическа енергия
/ПИКЕЕ/, в приложимата към спора редакция, е предвидено, че при
отдаване на електрическа енергия от електропреносната
/електроразпределителната / мрежа към потребител, мястото на
измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия
трансформатор на потребителя или в мястото на присъединяване на
потребителя към мрежата. За да бъде присъединен един потребител към
електропреносната мрежа на средно напрежение е необходимо същият да
бъде собственик на електрическа уредба/трафопост/ и тя да се намира в
границите на собствеността на имота на потребителя. В хипотезата,
когато съоръжението/трафопоста/ и кабелите за пренос са на
съответното електроразпределително предприятие, доставката и
меренето се извършва на ниско напрежение, като СТИ се поставя на
страната на ниското напрежение.
От своя страна чл. 27 от Наредба №6 от 09.06.2004г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия
към преносната и разпределителната мрежа, разписва, че границата на
собственост между електрическите съоръжения на преносното
предприятие и тези на потребителя се определя от начина на
присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване. Съгласно чл.
29 ал.1 т.1 от Наредбата границата на собствеността следва да се
определя от мястото на присъединяване на кабелните накрайници към
уредбата.
В настоящия случай, при прилагане на горните правила, е видно от
събраните писмени доказателства, основно от СТЕ, изготвена от вещо
6
лице, в чиято компетентност и безпристрастност съдът няма причини да
се съмнява, че обектът на ищцовото дружество се захранва с
електроенергия чрез кабел от метален комплексен трафопост Срн/НН
„Аглика“, който пък се захранва чрез кабелна линия 20 kV. От своя страна
кабелната линия се захранва от състава на въздушна електропроводна линия
„Абагар“, която води началото си от Подстанция – Велико Търново.
Измервателните токови трансформатори и измервателните
трансформатори за напрежение са монтирани в самия метален
комплексен трафопост Срн/НН „Аглика“ . Ищецът е собственик на
металния трафопост.
Това се установява посредством представените н.а. и фактури, от
които е видно, че ищецът „Аглика“ АД от 2009 година е собственик на ТП,
на съоръженията в него, на силовия трансформатор и на захранващата
кабелна линия. В имота на ищеца /идент. № 10447.2501.116 по КККР на В.
Търново/, е разположен желязорешетъчен стълб до МКТП /трафопост/, до
който достига кабелна мрежа средно напрежение – 20 КВ и те са
собственост на ищеца, а е на електроразпределителното дружество –
ответник. Както бе посочено по-горе, кабелната линия е свързана с ВЕЛ
„Абагар“, /собственост на ИПК „Абагар"АД/ и тя се захранва от
Подстанция – Велико Търново с напрежение 110/20 /кв „Западна промишлена
зона"/, която е собственост на ЕСО. В обобщение - ищцовото дружество не
е свързано със ЕРМ, която да е собственост на ответника
„Електроразпределение-Север"АД и той не е опровергал твърденията на
ищеца, че е собственик на преобразуващото съоръжение,
В случая присъединяването е на място, на което уредите за измерване
не са поставени, а тяхното разположение е след това, в имота на ищеца.
Също така, присъединяването е директно със собствени съоръжения.
Собствеността върху части и елементи на енергийната разпределителна
мрежа е уредена в ЗЕ и принципът, залегнал в законодателството е, че те
трябва да принадлежат на лицата, които са получили лиценз за
осъществяване на дейността в областта на енергетиката. В случая
компонентите за разпределение на електрическата енергия на различни нива
на напрежението представляват електроразпределителна мрежа на ищеца
и са негова собственост.
7
Това налага установяване границата на собственост върху
електрическите съоръжения, както и мястото на СТИ. Съгласно
утвърдената съдебна практика, „границата на собственост върху
електрическите съоръжения“ по смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ във вр. с чл. 127
ЗЕ и чл. 28 ал.1 от Наредба №6/09.06.2004г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителната електрическа мрежа, визира границата между
електрическите съоръжения, собственост на разпределителното
предприятие и тези, собственост на потребител на електрическа
енергия.
Така, в случая, границата на собственост е преди трафопоста,
собственост на ищеца, където е налице свързване към кабелната линия на
ниво средно напрежение, а средствата за търговско измерване са поставени
след това, на ниво ниско напрежение. Следователно СТИ не е поставено на
необходимото място, съобразно чл.120 от ЗЕ. Нарушена е и разпоредбата
на чл. 30, ал. 2, т. 1 от Наредба № 6, съгласно който при присъединяване на
елктропровод, собственост на клиента, към въздушен електропровод на
съответният мрежов оператор границата на собственост е мястото на
присъединяване на кабелните накрайници - при кабелен
електропровод. Доколкото
Както бе посочено по-горе - обектът на ищцовото дружество се
захранва с електроенергия чрез кабел от метален комплексен трафопост
Срн/НН „Аглика“, който се захранва чрез кабелна линия 20 kV, които са
негова собственост и се намират в неговия имот, където е поставено и
СТИ. Кабелната линия се захранва от ВЕЛ „Абагар“, собственост на ИПК
„Абагар"АД /не на ответника/, която води началото си от Подстанция –
Велико Търново, собственост на ЕСО /не на ответника/.
Електропровод 20kV не е присъединен към електроразпределителната
мрежа на ответника „Електроразпределение-Север"АД, а между ВЕЛ
„Абагар“ до ТП собственост на ищеца, не са били присъединени други
потребители. Цялото електросъоръжение от разклонението на ВЕЛ-Абагар
до ТП на ищеца е собственост на последния и няма електрическа енергия,
която да се транспортира чрез електроразпределителната мрежа на
8
ответника-доставчик „Елекгроразпределенне - Север"АД.
По делото еднозначно е установено чрез СТЕ и другите писмени
доказателства, че към кабелната електропроводна линия на ищеца има
присъединен Бетонен Комплектен Трансформаторен Пост (БКТП)
„Златна Панега". От представената от ответника документация се
установява, че към 16.02.2015г. от съоръжението на ищеца - кабелна
електропроводна линия средно напрежение, посредством БКТП „Златна
Панега", /захранван от него/, се извършва трансформация на
напрежението от 20kV/0,4kV, след което от ответника се подава
напрежение и се захранват и още потребители на електрическа енергия
– „Златна панега Бетон“ ЕООД, „Роси“ ЕООД, „Фармнет“ АД и „Феникс
– ВТ“ ЕООД.
От казаното дотук е видно, че при липса на договор по чл. 117 от ЗЕ,
ответникът не е заплащал цена за достъп и пренос на електроенергия през
съоръженията на ищеца, поради което се е обогатил неоснователно за
сметка на неговото обедняване и дължи връщане на по-малката от двете
суми.
Стойността на обедняването е равна на стойността на
обогатяването и е изчислена на базата на Методиката за определяне
цените за предоставен достъп на преносното или разпределителното
предприятие от потребителите през собствените им уреди/съоръжения до
други потребители за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия,
на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ на ДЕВР.
Въззивната инстанция счита, че при определянето на цената вещото
лице е съобразило всички правила, определени с Методиката, както и е взело
предвид Протоколно решение от 15.03.2015г. на КЕВР /за коефициентите,
приложими до 16.03.16г/ . Съгласно това решение са определени
коефициенти на обслужване за дейността на енергийните предприятия,
които да се прилагат за 2015 година / до 16.03.2016 година /. Приетият
коефициент за разпределение на електрическа енергия е - 0,27. За определяне
цената за достъп на процесното съоръжение е използвана общата
балансова стойност на оборудване НН на БКТП „Златна Панега“ и
силовият трансформатор монтиран в него, всичко на обща стойност 28
9
185.16 лева, Балансовата стойност на съоръженията е представена в
извадка от Счетоводно извлечение на инвентарната книга на
Електроразпределение Север АД /приложение 1/. Разходите за обслужване
на процесното съоръжение до което е предоставен достъп, при утвърден за
процесния период от КЕВР индекс i=0,27 възлизат на 7 609,99 лева за година,
съответно – в размер на 146, 49 лв. месечно, или общо за периода – 1 025,
43лв. Няма основание да не се възприеме заключението на експерта, като
оплакванията на въззивника в тази насока, са несъстоятелни.
Искът е предявен като частичен за тази сума /с оглед допуснатото от
съда в последното с.з. изменение на размера му/ от претенция в ощ размер 9
000лв.
Посочената сума е и цялата дължима на ищеца за този период, като с
уважаването в пълен размер на частичния иск се удовлетворява изцяло
притезанието му.
Основателността на главния иск обуславя основателността, а оттам
– и уважаването на акцесорната претенция за заплащане на обезщетение
за забава върху главницата в размер на законовата лихва, както е
претендирано - от датата на завеждане на исковата молба, до
окончателното изплащане.
Предвид всичко това, щом правните изводи на двете инстанции
съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна и не следва да се
уважава, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на процеса отговорността за разноски и за тази
инстанция следва да бъде възложена на въззивника-ответник и той следва
да понесе своите, както са направени, и заплати тези на въззиваемия в
размер на 600 лв. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на въззиваемото дружество съдът
намира за неоснователно, тъй като то е съобразено с вида, характера и
сложността на спора, кореспондира с определените в наредба№1/2004г.
размери и с процесуалните усилия, вложени от адвоката.
Ръководен от гореизложеното съдът
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 260318/20.05.2021г.
по гр.д. № 3252/20г. на СлРС.
ОСЪЖДА „Електроразпределение-Север“ АД гр.Варна да заплати на
„Аглика“ АД гр.Твърдица, обл.Сливен направените разноски по делото в
размер на 600 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11