№ 15769
гр. ********, 17.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20231110100623 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба от С. К. К. срещу ******* с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗДД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че в
информационно - новинарската медия „**** с електронен адрес: www.pik.bg,
стопанисвана от дружество ****, на 09.06.2019 г. е публикувана и статия със заглавие
„**********: ****, ** за над 1 млн. евро“, в която съдържат неверни обстоятелства и
клеветнически твърдения по негов адрес. Сочи, че под заглавието на статията е
публикувана снимка с негов образ, а в съдържанието на статията се съдържат
следните неверни и позорящи го твърдения: „строителен предприемач в *** С. К.
явно е закъсал финансово“…..„Срещу С. К. започна разследване от ******* за
присвояване на суми в особено големи размери по време на провеждането на
Световното първенство по УШУ в *** през 2016 г. К. е президент на ****, но
същевременно е и председател на ***кия спортен клуб ****“. Основното обвинение е,
че чуждестранни участници са плащали разходи по състезанието – за хотел, храна,
транспорт, такса за участие - не на сметката на федерацията, а на тази на
спортния клуб. В момента все още тече събирането на доказателства с
международна помощ. К. е длъжник и на Община ***, която е превела 30 хиляди лв.
за Световното по УШУ. Тази сума е обявена за непризнати разходи и още през април
2017 г. зам. -кметът по бюджет и финанси *** е разпоредил възстановяването им
от Федерацията, на която К. е президент". Счита, че в статията по манипулативен
начин са изложени неверни твърдения, които имат за цел да внушат на читателите, че
е извършил престъпление. Поддържа, че авторът на статията е посочил данни за
извършено от него престъпление – присвояване от раздел III, чл. 201 и сл. от НК,
индивидуализирано по време и място. Като неверни и клеветящи личността му сочи и
твърденията в статията, че „…е длъжник и на Община ***, която е превела 30 хиляди
1
лв. за Световното по УШУ. Тази сума е обявена за непризнати разходи и още през
април 2017 г. зам.-кметът по бюджет и финанси *** е разпоредил възстановяването
й от Федерацията, на която К. е президент”. Сочи, че изложените твърдения не
отговарят на обективната действителност, като до настоящия момент срещу него не е
имало образувано досъдебно производство, нито е бил привличан като обвиняем. Сочи
и че статията съдържа и отрицателни мнения – „явно е закъсал финансово”, които
целят да го характеризират негативно и не съответстват на добрата журналистическа
етика. Поддържа, че изложените в статията твърдения са неистински, опозоряващи,
злепоставящи и клеветнически, като същите не представляват резултат от
добросъвестно журналистическо разследване. Поддържа, че са нарушени
изискванията, заложени в Етичния кодекс на българските медии, както и
конституционните граници на правото на свободно изразяване на мнение, залегнали в
чл. 39 от Конституцията и в чл.10 от ЕКПЧ. Изложени са подробни доводи, че във
връзка с изложените неверни, клеветнически и позорящи го твърдения в
публикуваната от ответника статия е претърпял неимуществени вреди, подробно
описани в исковата молба. Счита, че ответникът, в качеството му на издател, чрез
своите длъжностни лица, следва да определя характера и съдържанието на
публикуваните материали като извърши необходимия подбор, за което обстоятелство
носи отговорност, в качеството на възложител. Съобразно изложеното, моли съда да
осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди
вследствие на изложените неверни, позорящи и клеветнически твърдения, посочени в
исковата молба, в размер на 10 000 лева. Претендира разноски.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК ответника е депозирал
писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва
обстоятелствата относно възлагане от негова страна за изготвянето на процесната
статия. Твърди, че публикацията се позовавала на статия, публикувана на електронен
адрес – www.flagman.bg на 06.06.2019 г. в 17:15 часа със заглавие „Разследван за
злоупотреби бизнесмен в *** го закъса, ** за над 1,3 млн. евро“, като същата била
възпроизведена изцяло в сайта www.pik.bg. Сочи, че информацията, публикувана в
статията отразявала обстоятелства от действителността, установени въз основа на
проведено журналистическо разследване. Счита, че доколкото ищецът имал качеството
на публична личност, спрямо която може да бъде насочен завишен медиен и
обществен интерес следвало да бъде позволена известна свобода при изразяване на
личностна оценка. Съобразно изложеното е направено искане предявеният иск да бъде
отхвърлен, като неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните обстоятелството, че на 09.06.2019 г. в
информационно - новинарската медия „**** с електронен адрес: www.pik.bg,
стопанисвана от дружество ****, на 09.06.2019 г., е публикувана статия със заглавие
„**********: ****, ** за над 1 млн. евро“, с посоченото в исковата молба съдържание
/л. 9 -л. 11/, като под заглавието на статията е поместена и снимка на ищеца. При
публикуване на статията, видно от нейното съдържание, не е посочен автор. Не е
посочено и да е препечатана от друга медия.
По делото е представено удостоверение от 05.10.2019 г. /л. 12/, издадено от
******* на Република ** и Национална следствена служба, от което се установява, че
срещу С. К. К. няма данни за обвинения по неприключени наказателни производства.
Между страните не е спорно и от доказателствата по делото се установява, че в
периода 2015 г. – 2019 г. ищецът е заемал длъжността Общински съветник в Община
***.
2
Не е спорно и от доказателствата по делото се установява, че в сайт на друга
електронна медия – flagman.bg, на 06.06.2019 г. е публикувана статия със сходни
заглавие и съдържание, озаглавена „*** в *** го закъса, ** за над 1,3 милиона евро“. В
процесната статия липсва позоваване на предшестващата статия от 06.06.2019 г., т.е.
ответника е представен като първоизточник на информацията.
Видно от представено писмо от 18.03.2024 г. /л. 183/ от ОП-***, в РП *** е била
възложена на ОД МВР-***, на основание чл. 145, ал. 1, т. 3 ЗСВ, проверка за
изясняване на факти и обстоятества, свързани с организирането и провеждането на
Световно първенство по УШУ за деца и младежи, проведено в периода 26.09.2016 г. –
03.10.2016 г. Въз основа на събраните материали от проверката е било образувано
досъдебно производство ДП 251/2017 г. по описа на ОД МВР ***, с вх. № 954/2017,
пор. № 1588/2017 по описа на РП *** срещу неизвестен извършител, за извършено
престъпление по чл. 206, ал. 1 НК. Посочено е, че по досъдебното производство няма
привлечено към наказателна отговорност лице, като същото е спряно на 15.03.2024 г.,
на основание чл. 244, ал. 1, т. 1 вр. чл. 25, ал. 2 НПК.
Останалите представени от страните документи съдът намира за неотносими
към предмета на делото, поради което не следва да бъдат обсъждани.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля *** /л. 140
и сл./, които съдът кредитира като логични, непротиворечиви и вътрешно
последователни. Свидетелят сочи, че след публикуване на статията в *** ищецът е бил
притеснен, спрял да прави обичайните неща от ежедневието си, бил ядосан, като
вследствие на публикацията е имало негативен отзвук и във връзка с осъществяването
на служебните му задължения – хора, с които работел, започнали да питат вярно ли е
написаното. Заявява, че и в сайта Флагман е била публикувана статия с подобно
съдържание.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля *** /л. 143
и сл./, които съдът кредитира също като логични, непротиворечиви и вътрешно
последователни. Свидетелят сочи, че след публикацията ищецът се затворил в себе си,
започнал да се депресира, не си вдигал телефона, бил ядосан и имал затруднения при
вземането на решения, което се е отразило на строителния му бизнес.
Показания на свидетеля **** – служител на ***** към месец юни, 2019 г. /л.
189 и сл./ съдът кредитира частично единствено в частите, които не са опровергани от
писмени доказателства по делото. Съдът не кредитира показанията на свидетеля в
частта, в която сочи, че автор на конкретната статия е „***“, тъй като нито за статията
във Флагман, нито за статията в *** е посочено име на автора на публикацията. Съдът
не кредитира показанията на свидетеля и в частта, в която сочи, че в процесната
статия е посочено, че е препечатана от друг сайт, тъй като не съответстват с
възприетото от съда нейно съдържание. Следва да се посочи и че показанията на
свидетеля са вътрешно противоречиви – от една страна сочи, че са му предоставени
документи, с които ищецът е „даден“ в *******, а от друга страна твърди, че не е
видял лично тези документи. Съдът не кредитира показанията и в частта, в която
свидетелят сочи, че му е потвърдено от служител на РП-***, че срещу ищеца е
повдигнато обвинение – по делото е налична информация от ******* на Република **
в обратен смисъл. От показанията на свидетеля *** съдът приема за установено, че е
бил служител при ответника към датата на публикуване на статията и че същото е
осъществено по негово възлагане.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията и доводите на
страните, съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, при така установената фактическа
обстановка, намира от правна страна следното:
3
Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, вследствие от клеветнически, неверни и
позорящи ответника твърдения и негативни мнения в публикувана на 09.06.2019 г. в
електронна медия, стопанисвана от ответника, статия със заглавие: „**********: ****,
***“.
За основателността на предявения иск в доказателствената тежест на ищеца е да
установи, при условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1) противоправно поведение на служител на ответника и/или
лице, действащо в изпълнение на възложена от него работа, изразяващо се в
публикуване на процесната статия, 2) претърпени от ищеца неимуществени вреди и
характер на същите, 3) в пряка причинно-следствената връзка с изложени в статията
неверни и клеветнически твърдения спрямо него и негативни оценъчни съждения.
В доказателствена тежест на ответника, при условията на обратно доказване, е
да обори презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, доказвайки по несъмнен начин липсата на
вина на делинквента – изпълнител на възложената работа, както и да установи
правоизключващите обстоятелства, заявени в депозирания писмен отговор.
В процесния случай безспорно в отношенията между страните е
обстоятелството относно публикуването на процесната статия със заглавие:
„**********: ****, ***“ на 09.06.2019 г. на електронната страница на електронна
медия – „pik.bg”, стопанисвана от ответното дружество. Обстоятелството на
публикуване на статията по възлагане от ответника се установява и от показанията на
свидетеля **** / л. 189 и сл./ – служител в ***** към месец юни, 2019 г. Последното
обуславя гаранционно-обезпечителна отговорност на ответника по чл. 49 ЗЗД, ако в
резултат на тези публикации са претърпени вреди.
Легална дефиниция на понятията „обида" и „клевета" се съдържа съответно
в чл. 146 НК, чл. 148 НК и чл. 147 НК. Съгласно текста на чл. 146 НК, обида е налице,
когато извършителят каже или извърши нещо унизително за честта и достойнството на
другиго в негово присъствие. Според разпоредбата на чл. 148 НК, обидата може да
бъде нанесена чрез разпространяването й чрез печатно произведение или по друг
начин. По аргумент от чл. 147 НК, клеветата представлява разгласяване на позорно
обстоятелство за другиго или приписване на престъпление, което съгласно чл. 148, ал.
1 т. 2 също може да бъде разпространена чрез печатно произведение или по друг
начин.
След анализ на съдържанието на процесната статия, съдът намира, че частите от
нея, на които ищецът се позовава в депозирана искова молба, имат клеветнически
характер. В хипотезата на твърдяна клевета, в доказателствена тежест на ответника е
да установи, че изнесените от него факти отговарят на действителното положение,
което в случая не е сторено. Такъв характер имат следните твърдения: „разследваният
от ******* за финансови злоупотреби строителен предприемач“, „Срещу С. К.
започна разследване от ******* за присвояване на суми в особено големи размери по
време на провеждането на Световното първенство по УШУ в *** през 2016 г. К. е
президент на ****, но същевременно е и председател на ***кия спортен клуб ****“.
Основното обвинение е, че чуждестранни участници са плащали разходи по
състезанието – за хотел, храна, транспорт, такса за участие - не на сметката на
федерацията, а на тази на спортния клуб……. К. е длъжник и на Община ***, която е
превела 30 хиляди лв. за Световното по УШУ. Тази сума е обявена за непризнати
разходи и още през април 2017 г. зам. -кметът по бюджет и финанси *** е разпоредил
възстановяването им от Федерацията, на която К. е президент". Твърденията за
започнала проверка от ******* и обвинения срещу ищеца за финансови злоупотреби,
4
както и че ищеца е длъжник на Община *** във връзка със Световно първенство по
УШУ останаха недоказани по делото от ответника, като част от тях са опровергани от
събраните писмени доказателства – удостоверение от 15.10.2019 г. /л. 12/, съгласно
което няма данни към датата на публикуване на процесната статия за обвинения срещу
ищеца по неприключили наказателни производства. За разлика отговорността за
недоказаните по делото твърдения с клеветнически характер, съдът намира, че
ответникът не следва да носи отговорност за написаното в статията, че ищецът е „явно
е закъсал финансово“. Тази част от статията представлява оценъчно съждение
/изразено мнение – коментар на факти/, което не подлежи на проверка за вярност, а в
конкретния случай няма и обиден характер, тъй като евентуалното наличие на
финансови затруднения няма отношение към почтеността на гражданите, поради което
и написаното мнение относно имущественото състояние на ищеца не е от ествество да
засегне неговото достойнство и/или добро име в обществото, каквото твърди да е имал
към датата на обсъжданата публикация.
Възражението на ответника, че не следва да бъде ангажирана отговорността му,
тъй като статията е препечатана от друго издание, съдът намира за неоснователно. В
решение № 253/2014 г. по дело № 1251/2012 на ВКС, ГК, III г.о. е възприето
становище, което се споделя и от настоящия съдебен състав, че във връзка с
отговорността за вреди от изнесеното в печатни произведения, следва да се
разграничават хипотезите в зависимост от това дали става въпрос за първоначална
статия, дали става въпрос за статия, в която авторът/издателят изрично се е позовал на
публикувана по-рано статия от друг автор/издател, съответно дали съдържанието на
статията е обидно или клеветническо. Когато съдържанието на статията съдържа
фактически твърдения, които се квалифицират като клевета, и публикацията е първа
по ред, издателят носи отговорност, защото е следвало да провери достоверността на
информацията, съобразно правилата на добрата журналистическа практика. Когато
става въпрос за статия, в която авторът/издателят изрично се е позовал на публикувана
по-рано статия от друг автор/издател, вторият издател не може да носи отговорност за
това, че се е доверил на добросъвестността на първия. Липсва ли обаче такова
позоваване, каквато е процесната хипотеза, следва да се прилагат общите правила.
В тези случаи авторът поднася информацията от свое име и поради това носи
отговорност, защото е следвало сам да провери достоверността й, съобразно правилата
на добрата журналистическа практика преди публикуването. В конкретния случай в
процесната статия липсва позоваване на предишна статия, като съдържанието й не е
изцяло идентично със съдържанието на приложената към писмения отговор статия със
заглавие „*** в *** го закъса, ** за над 1,3 мил. Евро“ от 06.06.2019 г. /л. 91 и сл./.
Съществено е, съгласно отразеното в статията ищецът е направил коментар пред
самата медия, който е публикуван, а съгласно показанията на нейния служител,
коментар не му е искан. Има различие и в заглавието на статиите, като в процесната
липсва информацията, че разследване срещу ищеца е започнало след разкрития на
Флагман.бг., т.е. не само липсва позоваване на твърдяната предходна статия, но дори
да е прекопирана, изглежда да е преработена по начин, създаващ впечатление, че е
първа по ред и независима от предходни такива.
Във връзка с възражението на ответника, че не следва да носи отговорност
заради т.н. препечатване на статията, съдът намира за необходимо да посочи, че ако е
установено, че вредоносното събитие е причинено от неколцина, съответно не само
ответника, но и други издатели са публикували по същото време или в близък
интервал от време идентични по съдържание публикации, съдържащи обидни или
клеветнически твърдения, следва да се счита, че същите носят солидарна отговорност
за възмездяване на вредите. В производството по иска за обезщетение за причинените
вреди съдът не е длъжен да изследва съотношението между вината на
5
съпричинителите, тъй като съгласно чл. 53 ЗЗД те отговарят солидарно, а съгласно чл.
122, ал.1 ЗЗД кредиторът може да търси изпълнение на цялото задължение от всеки от
солидарните длъжници. Съотношението на вината е предмет на иска по чл. 127 ЗЗД,
където предмет на делото са вътрешните отношения между длъжниците.
В обобщение, по изложените съображения, съдът приема за установено, че чрез
публикуване на процесната статия ответникът е осъществил фактическия състав на чл.
49 ЗЗД, поради което са налице основания за ангажиране на гаранционно-
обезпечителната му отговорност. Наличието на претърпени от ищеца неимуществени
вреди в пряка причинно-следствена връзка с публикуваната статия от ответника на
09.06.2019 г., съдържаща недоказани твърдения с клеветнически характер за ищеца,
съдът намери за доказано по делото от показанията на свидетелите ***
За определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди
по смисъла на чл. 52 ЗЗД, следва да се приложат критериите, посочени в ППВС № 4 от
1968 г. и доразвити в практиката на ВКС. Справедливостта не е абстрактно понятие, а
е свързано с преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които следва да се съобразят от съда, с оглед на особеностите на всеки конкретен
случай. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди,
причинени от обидни и клеветнически изявления, съдът следва да съобрази вида,
характера и интензитета на вредите, социално-икономическите условия и стандарта на
живот в страната, както и общественото, социално и професионално положение на
пострадалия.
В конкретния случай настоящият съдебен състав намира, че справедливото
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на 8 000 лв. При
определянето размера на обезщетението съдът взе предвид вида и характера на
причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални
притеснения, загуба на концентрация при изпълнение на професионалните
ангажименти, накърняване на чувството му за чест и достойнство и засягане на
авторитета и доброто му име в обществото. Съдът отчита и начина на причиняването
на вредите от страна на ответника – чрез публикуването на недоказани клеветнически
твърдения, включително приписващи на ищеца извършване на престъпление, на
електронен сайт, което ги прави достъпни за широк кръг субекти и за по-
продължителен период от време. В същото време съдът взе предвид и че ищецът е
публична личност /към момента на публикациите общински съветник/ и като такава е
бил длъжен да търпи намеса в частноправната му сфера от страна на медиите и да
проявява повече толерантност към критики, негативни оценки и саркастични
коментари, в сравнение с лицата, които не са публични личности, но не и да търпи
обиди, включително и като съобрази и обстоятелството, че на предходна дата е била
публикувана статия със сходно съдържание, както и икономическата конюнктура в
страната към датата на публикуване на статията.
В обобщение, предвид изложеното, предявеният осъдителен иск с правно
основание чл. 49 ЗЗД, следва да бъде уважен за сума в размер на 8 000 лв. и отхвърлен
до пълния предявен размер от 10 000 лв. С депозираната искова молба от ищеца не е
направено искане за присъждане на законна лихва за забава, поради което и съдът не
дължи произнасяне във връзка с евентуалната дължимост на такава.
По разноските:
С оглед изхода на спора и по аргумент от чл. 78 ГПК, право на разноски имат и
двете страни. Ищецът претендира разноски съобразно представен списък по чл. 80
ГПК, от които 1 400 лв. – платен адвокатски хонорар, 400 лв. – държавна такса, и 40
лв. – такса за обезпечително производство. С оглед размера на уважената част от
предявения иск, ответника следва да бъде осъден да плати на ищеца разноски в размер
6
на 1 440 лв. При определянето им не е включена претендираната сума в размер на 40
лв., тъй не е доказано извършването на претендирания разход.
Ответникът претендира разноски за адвокатски хонорар в размер на 1950 лв.,
плащането в брой на който в доказано по делото, видно от представения договор за
правна защита и съдействие от 24.04.2023 г. / л. 71 – гръб/, и сума в размер на 5 лв. –
такса за издаване на съдебно удостоверение. С оглед размера на отхвърлената част от
предявения иск, ищеца следва да бъде осъден да плати на ответника разноски в размер
на 391 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 49 ЗЗД, ******* ЕИК *** със седалище в град
******** и адрес на управление: ****, да плати на С. К. К., ЕГН **********, със
съдебен адрес: град **** сума в размер на 8 000 /осем хиляди/ лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – негативни преживявания и емоции и засягане
на името му в обществото, претърпени вследствие на публикувана статия в
информационно - новинарската медия „**** с електронен адрес: www.pik.bg,
стопанисвана от дружество ****, на 09.06.2019 г. със заглавие „**********: ****, **
за над 1 млн. евро“, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата в размер над 8 000 лв. до пълния
претендиран размер от 10 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ******* ЕИК *** със седалище в
град ******** и адрес на управление: ****, да плати на С. К. К., ЕГН **********, със
съдебен адрес: град **** сума в размер на 1 440 лв., представляваща разноски по
делото, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, С. К. К., ЕГН **********, със
съдебен адрес: град **** да плати на ******* ЕИК *** със седалище в град ********
и адрес на управление: ****, сума в размер на 391 лв., представляваща разноски по
делото, съразмерно с отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7