№ 690
гр. София, 12.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20231110124330 по описа за 2023 година
Производството е исково по молбата на „Т.“ ЕАД, ЕИК: ..,
представляван от изпълнителния директор, гр.С/адрес/ против И. Г. С. с
ЕГН: ********** и адрес: гр. София, Ж/адрес/ общ. Столична, обл. София
(столица) с искане да бъдат установени вземания в полза на Т. ЕАД за
следните суми: 2 921,26 лева, представляваща главница за цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за имот с аб. № 138133, находящ се в
гр.Со/адрес/ за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. ведно със законна
лихва за период от 12.12.2022г. до изплащане на вземането, сумата 519,91
лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до
28.11.2022 г., сумата от 23,72 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.11.2019 г. до
30.04.2021 г. ведно със законна лихва за период от 12.12.2022г. до изплащане
на вземането, сумата 5,13 лева, представляваща мораторна лихва за период
от 31.12.2019 г. до 28.11.2022г., за които суми е издадена заповед по чл.410 от
ГПК от 20.12.2022г. по ч. гр. дело № 67675/2022г. по описа на СРС.
Поддържа се, че ответникът с абонатен № 138133, е носител на ПС на
топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.Люлин бл.26 и е с качеството
потребител за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., сумите, за която ТЕ не
са заплатени. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника чрез
назначения му особен представител, с който исковете се оспорват изцяло – и
по основание , и досежно размера и се навежда давност. Не се ангажират
доказателства и се оспорват тези на ищеца досежно експертизите.
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, в
редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.150 ЗЕ
постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие.
Страните спорят досежно обстоятелството дали И. е потребител на
топлоенергия в качеството си на носител на право на собственост или друго
вещно право върху вещта, като съобразно разпределената от съда
доказателствена тежест, в тежест на ищеца бе да установи тези обстоятелства.
В хода на процеса и въпреки указанията на съда, ищецът не ангажира
доказателства, които да удостоверят качеството на ответника като потребител
на топлофикационни услуги. От представената заповед за настаняване № ЖН
– 04-И-005 /17.08.2007г., издадена на основание чл.25, ал.1 от Наредбата за
реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на
територията на Столична община – л.20, се установява, че И. и неговото
семейство е бил настанен като наемател в жилището за периода от
17.08.2007г., което е било общинско такова т.е. към исковия период
собственик на имота на база на събраните доказателства е Столична Община,
2
а не наследодателя на ответницата, което изключва качеството на И., като
потребител на топлоенергия.
Това дава основание на състава да приеме, че искът на
топлофикационното дружество е недоказан и като неоснователен следва да
бъде отхвърлен.
При неоснователност на иска за главницата следва да бъде отхвърлен и
акцесорната претенция за лихва.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът няма
право на сторените от него в исковото и заповедното производство разноски.
Ответникът не е сезирал съда с искане за присъждане на разноски по
делото.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Т.“ ЕАД, ЕИК: .. ,
представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: гр.С/адрес/ Б против И. Г. С. с ЕГН: ********** и адрес: гр.
София, Ж/адрес/ общ. Столична, обл. София (столица) за установяване на
вземания в полза на Т. ЕАД за следните суми: 2 921,26 лева, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с аб.
№ 138133, находящ се в гр.Со/адрес/ за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021
г. ведно със законна лихва за период от 12.12.2022г. до изплащане на
вземането, сумата 519,91 лева, представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2020 г. до 28.11.2022 г., сумата от 23,72 лева, представляваща главница
за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.11.2019
г. до 30.04.2021 г. ведно със законна лихва за период от 12.12.2022г. до
изплащане на вземането, сумата 5,13 лева, представляваща мораторна лихва
за период от 31.12.2019 г. до 28.11.2022г., за които суми е издадена заповед по
чл.410 от ГПК от 20.12.2022г. по ч. гр. дело № 67675/2022г. по описа на СРС.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4