№ 19784
гр. София, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20221110117866 по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно съединени установителни искове по чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, по чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и два иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. 86, ал.1 от
ЗЗД.
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че е сключил с
ответника Д. А. Д. договор за продажба на топлинна енергия, по силата на
който се е задължил и е доставял топлинна енергия в жилището й в гр.София,
ж.к.Дружба-2, бл.413, вх.1, ап.13 през периода май 2017 - март 2019 г. и е
извършлал услугата услугата „дялово разпределение“ през периода юли 2018
-март 2019 г. Ответникът се е задължил да плаща цената й и възнаграждение
за услугата „дялово разпределение“, не е платил, изпаднал е в забава и е
задължен за главните вземания заедно с обезщетения за забава. Сочи, че трето
лице помагач – БРУНАТА БЪЛГАРИЯ ООД, е сключило договори с ищеца и
с етажната собственост в сградата, в която се намира процесният
топлоснабден обект на ответника. И това дружество се е задължило към тях
да установява показателите за потребената топлинна енергия в
индивидуалните измервателни уреди в жилището на ответника и да води
топлинно счетоводство. Твърди още, че е подал заявление по чл.410 от ГПК,
но ответникът е възразил по реда на чл.414 ГПК, и това обуславя интереса му
да предяви настоящите искове за установяване на вземанията си – 2162,99 лв.
1
за периода май 2017 - март 2019 г. и 12,51 лв. - възнаграждение за услугата
дялово разпределение за периода юли 2018 -март 2019 г. и 521,66 лв.–
обезщетение за забава за периода 15.9.2018 - 23.7.2021 г., съответно 12,51 лв.
– обезщетение за забава за периода 31.8.2018 – 23.7.2021 Моли и за
осъждането на ответника за направените разноски по настоящото и по
заповедното дело.
Ответникът Д. А. Д. оспорва исковете по основание и размер. Позовава
се на погасителна давност за част от претенциите на ищеца – предхождащите
с три години подаването на заявлението по чл.410 от ГПК. Моли исковете да
бъдат отхвърлени.
Трето лице помагач – БРУНАТА БЪЛГАРИЯ ООД – не взема
отношение по исковете.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. №46721/21 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в на
СРС, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за
процесните суми. Издадена е заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу
която ответникът е подал възражение по реда на чл.414 ГПК. Това обуславя
интереса на ищеца да предяви настоящите искове за установяване на
вземанията си.
От приетите по делото договор от 15.6.1987 г. за продажба на жилище
по реда на чл.117 от ЗТЗУ (отм.) и нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека от 29.6.2012 г. се вижда, че преди началото на процесния исков
период ответникът е придобила правото на собственост върху процесния
топлоснабден недвижим имот. По делото не се събраха доказателства да се е
разпоредила с имота или да е изгубила по друг начин това свое право.
Следователно, на осн. 153, ал.3 от Закона за енергетиката за процесния
период е налице договор по чл.150, ал.1 ЗЕ между ищеца и ответника за
продажба на топлинна енергия срещу заплащане.
От приетия по делото протокол от общо събрание на етажните
собственици на жилищната сграда, в която се намира жилището на ответника,
2
се вижда, че третото лице помагач БРУНАТА БЪЛГАРИЯ ООД е избрано да
извършва услугата топлинно счетоводство.
Решението е последвано от договор между представителна етажната
собственост и третото лице помагач за монтаж, на индивидуални топлинни
разпределели и термостатни вентили и дялово разпределение.
С договори между ищеца и третото лице помагач е договорена досатвка
и монтиране на елсктронни радиаторно разпределители и извършване на
услугата Топлинно счетоводство в сграда етажна етажната собственост, акт за
разпределение на кубатура, общи условия на ищеца за доставка на топлинна
енергия.
От заключението на приетата по делото комплексна съдебно-
техническат и счетоводна експертиза се вижда, че количеството топлинна
енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ
топломер, монтиран в абонатната станция. Уредът е проверен в лицензирана
метрологична лаборатория и е годно техническо средство за измерване на
потребената топлинна енергия през исковия период. Показанията му се
отчитат ежемесечно. Дяловото разпределение на топлинната енергия в
сградата, в която се намира процесният обект, се извършва от третото лице
помагач съгласно посочените договори.
На ответника е начислявана топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване и отопление на имота. Според вещото лице, уредите са
редовно отчитани, като изчисленията са съобразени с техническите
изисквания на Наредба № 2/2004г. за топлоснабдяването /отм./ и Наредба №
16-334/2007г.
Цената на потребената топлинна енергия в исковия топлоснабден обект
през периода май 2017 - март 2019 г. е в размер на 2162,99 лв.; 12,51 лв. е
рзмерът на начисленото възнаграждение за услугата „дялово разпределение“
за периода юли 2018 - март 2019 г.; 521,66 лв. - законната лихва за исковия
период 15.9.2018 - 23.7.2021 г..
При така установените факти, съдът стигна до следните правни
изводи:
Относно иска по чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ.
3
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за
заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
Според чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия. Съгласно чл.
153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от
закона.
Ето защо, в тежест на ищеца е да докаже договора за продажба на
топлинна енергия срещу на срещното задължение на ответника да плати
цената й. Обстоятелството, че е доставил топлинната енергия, чието
заплащане желае, количество и цената й. В тежест на ответника е да докаже,
че е платил задълженията си
Между страните е сключен договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, съгласно чл. 150, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, което е видно от
анализа на доказателствата относно съсобствеността на имота.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, са приети заключения на съдебно-
техническа експертиза и заключение на съдебно-счетоводната експертиза.
Ето защо, следва да се приеме, че за процесния имот на ответника е
доставяна топлинна енергия съгласно общите условия на договора, като
количеството на доставената енергия е измервано коректно чрез
топлоизмервателните уреди и общия топломер.
Изчисление на цената на потребената топлинна енергия за процесния
период и размерът на законната лихва за периода на забавата се съдържа в
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, ценена от съда като
компетентно и безпристрастно изготвена.
Възражението за погасяване на дълга за главница по давност е частично
основателно. Съгласно чл.111, б. „в” ЗЗД периодичните вземания, каквито са
4
процесните, се погасяват с тригодишна погасителна давност (в този смисъл е
и задължителната съдебна практика т.2 от ТР 1/2009г.).
С предявяването на иска давността се спира. Искът е предявен на
10.8.2021 г. (чл. 422, ал.1 ГПК), следователно извън обхванатия от
погасителната давност период са всички вземания, чиято изискуемост
настъпва след 10.8.2021 г. (чл. 114, ал.1 ЗЗД) – в случая това са вземанията за
доставена топлинна енергия за периода юли 2018 – март 2019 г., доклкото
задължението за месец юли 2018 г. става изискуемо според общите правила
на договора за пражба на топлинна енергия в последния ден от следващия
потребяването на топлинната енергия месец – т.е. на 31.8.2018 г.
Съдът въз основа на изчисленията на приетата по делото комплексна
експертиза приема, че за периода юли 2018 – март 2019г. задължението на
ответника е в размер на 920,82 лв. В тази част искът е основателен и следва да
уважи, а за разликата до плния предявен размер - да се отхвърли, защото, от
една страна, отвеникът не доказа да е платил непогасените по давност
задължения, а от друга, ищецът не доказа да е предприел действия за спиране
или прекъсване на давността в по-раден момент от завеждането на исковата
молба.
Относно иска по чл.79, ал.1 ЗЗД. Вземането на ищеца за услугата
„дялово разпределение“ е обусловено от доказване от негова страна на
фактите по главния иск по чл.150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД договарянето на
тази услуга и извършването й през исковия период. Отхвърлянето на тази
претенция е обусловено от доказването от страна на ответника на твърдените
правоизключващи и правопогасяващи факти.
Съгласно общите условия на договора за продажба на топлинна енергия
– чл.36, ал.1 и ал.2 клиентът заплаща цената на услугата дялово
разпределение, извършвана от избран от него търговец, като редът и начинът
за заплащането се определя от продавача, съгласувано с търговците, за което
се уведомява клиенътът.
В процесния случай по делото няма спор между страните, че именно
ищецът следва да събра възнаграждението за тази услуга. Не се спори между
страните и се виджа от приетата експертиза и от приетите изравнителни
сметки, че услугата е извършена. Това показва, че искът е доказан по
5
основание, а по размер се установява от приетата експертиза за периодите,
през които е ползвана и е отчитана потребената топлинна енергия и съответно
е извършвана услугата „дялово разпределение“.
Ето защо искът следва да се уважи изцяло – за сумата от 12,51 лв.,
която е дължима за периода юли 2018 – март 2019 г.
Относно исковете по чл.422 ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД: Искът по
чл.86, ал.1 ЗЗД е обусловен от доказването от страна на ищеца на фактите по
главния иск, периода на забавата и размера на обезщетението забава, а от
страна на ответника - твърдените правоизключващи факти или погасяването
на главните задължения на падежите им или заедно с обезщетение за забава.
В случая началото на забавата следва да се постави с поканата до
ответника да плати задълженията си – чл.84, ал.2 ЗЗД. Съгласно чл.33 от
общите условия на договора по чл.150, ал.1 ЗЕ за продажба на топлинна
енергия утвърдени с решение по т.1 от протокол №53 от 28.3.2013 на съвета
на директорите на Топлофикация София ЕАД, одобрено с решение №ОУ-
02/3.2.2014 на ДКЕВР поканата следва да се извърши чрез ежемесечното
публикуване на сметките на ответника в интернет сайта на ищеца.
Ищецът не доказа да е поканил ответника да плати по този ред, т.е. че е
изпълнил задължението си по чл.33 от Общите условия на договора. Ето
защо, следва да се приеме, че поканата по чл.84, ал.2 ЗЗД, вр. чл.33 от общите
условия на договора е извършена с подаването на исковата молба, но е
недоказано това да е станало по-рано, както твърди ищецът.
Общите условия на договора по чл.150, ал.1 ЗЕ за продажба на
топлинна енергия, утвърдени с решение по протокол №7 23.10.2014 на съвета
на директорите на Топлофикация София ЕАД, утвърдени с решение №ОУ от
27.6.2016 г. на КЕВР, касаещи поставянето на клиентите на ищцовото
дружество в забава – чл.33 от същите, противоречат на закона – на чл.84 ЗЗД,
според който забавата на длъжника настъпва в изброените хипотези. В
случая, предвид липсата договорена на клауза за срока за изпълнение,
съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД забавата следва да настъпи от поканата на кредитора
до длъжника. Хипотезата от общите правила на договора за продажба на
топлинна енергия в противоречие с този законов текст изпълнява
предпоставките по чл.26, ал.1, т.1 ЗЗД. Ето защо, тези части от общите
6
правила на договора за продажба на топлинна енергия, касаещи началото на
забавата в противоречие с хипотезата по чл.84, ал.2 ЗЗД са нищожни и не
следва да се прилагат. Вместо общите условия на ищеца е приложимо
правилото по чл..84, ал.2 ЗЗД, според което длъжникът е в забава от поканата.
Ето защо, в тежест на ищеца е доказването, че с покана за изпълнение на
изискуемите вземания е поставил началото на забавата на длъжника. В
процесния случай ищецът не доказа това обстоятелство, поради което следва
да се приеме, че искът е неоснователен и по отношение на частта от исковия
период, след влизане в сила на посочените общи правила на договора да
продажба на топлинна енергия.
От това следва, че исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се отхвърлят
изцяло.
Относно направените по делото разноски от страните:
Предвид частичната основателността на исковете, ответникът на осн.
чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК е длъжен да плати на ищеца направените по
делото разноски съразмерно на уважената част от исковете – 34,56 % от
направените разноски 800,00 лв. по настоящото дело и 104,01 лв. – по
заповедното, т.е. 276,48, съответно 35,94 лв.
Ищецът на осн. чл.77 ГПК следва да бъде осъден да довнесе по сметка
на СРС държавна такса в размер на още 54,00 лв.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, че
ответникът Д. А. Д. с ЕГН ********** и адрес в гр.София, ж.к.Дружба-2,
бл.413, вх.1, ап.13 дължи на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23, плащането на следните суми:
- на осн. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – 920,82 лв.,
представляваща цената на топлинната енергия по договор за продажба на
топлинна енергия, която е доставена на собственика на топлоснабдения обект
с адрес в гр.София, ж.к.Дружба-2, бл.413, вх.1, ап.13 за периода юли 2018 -
март 2019 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението
7
по чл.410 ГПК, по ч.гр.д. №46721/21 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в - 10.8.2021г.
до изплащането на сумата;
- на осн. чл.79, ал. ЗЗД,– 12,51 лв. -, представляваща възнаграждение
за услугата „дялово разпределение“ във връзка с договора за продажба на
топлинна енергия на собственика на топлоснабдения обект с адрес в
гр.София, ж.к.Дружба-2, бл.413, вх.1, ап.13 през периода юли 2018 - март
2019 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК, по ч.гр.д. №46721/21 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в - 10.8.2021г. до
изплащането на сумата;
ОТХВЪРЛЯ частично иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.150, ал.1, вр.
чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – само за разликата от уважената част до
пълния предявен размер от 2162,99 лв. за периода май 2017 - юни 2018 г. и -
изцяло исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумите от 521,66
лв., претендирана като обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.150,
ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 15.9.2018 - 23.7.2021, и
3,15 лв., претендирана като обезщетение за забава за плащане на сумата по
чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 31.8.2018 - 23.7.2021,
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК ответника Д. А. Д., с
посочените данни, да плати на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с
посочените данни, следните суми: 276,48 лв., представляваща обезщетение за
направените от ищеца разноски по настоящото исково дело и 35,94 лв. – по
заповедното ч.гр.д. №46721/21 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в, съразмерно на
уважените части от исковете
ОСЪЖДА на осн. чл.77 ГПК ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, с посочените индивидуализиращи данни, да плати по сметка на
СОФИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД сумата от 54,00 лв. – държавна такса.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на
страната на ищеца БРУНАТА БЪЛГАРИЯ ООД.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК - с
въззивна жал пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
В случай, че към жалбата не се представи документ за внесена
държавна такса по сметка на СГС, жалбата ще бъде върната!
8
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им адреси
чрез процесуалните им представители.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9