Р Е Ш Е Н И
Е
№………./13.02.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и първи януари през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Златина
Кавърджикова
Иванка Дрингова
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията
Дрингова
въззивно гражданско дело № 2279 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №
78742/28.10.2019г. от К.П.Б., ЕГН: **********, с адрес ***, чрез пълномощник
адв. И.К.И. от ВАК, срещу решение № 4121 от 10.10.2019г., постановено по
гр.дело № 1990/2019г. на ВРС, ХХХV-ти състав, с което е отхвърлен предявения
иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК от въззивника срещу Прокуратура на
Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2, за прогласяване
нищожността на протоколно определение от 01.02.2016г., с което е прекратено
производството по гр. дело № 9461/2015г. по описа на ВРС, ХХХ-ти с-в, и
определение № 1449/04.02.2016г., постановено по гр. дело № 9461/2015г., по
описа на ВРС, ХХХ-ти с-в, с което е оставено без уважение искането на ищеца за присъждане на сторените
по делото разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в
размер на 350 лв., на основание чл. 78, ал. 2 ГПК и същият е осъден да заплати на Прокуратурата
на Република България сумата 300 лв. представляваща разноски за производството.
В жалбата е изразено становище за
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Изразено е несъгласие с правните
изводи на съда. Отправеното искане е за отмяна на решението и за присъждане на
направените разноски по делото.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище
за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за
правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане
на направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни разноски, в това
число и юрисконсултско възнаграждение.
За да се произнесе по
спора, съдът съобрази следното:
Производството пред
ВРС е образувано по предявен от К.П.Б. срещу Прокуратура на Република **** иск
с правно основание чл. 270 ГПК за прогласяване нищожността на протоколно
определение от 01.02.2016 год., с което е прекратено производството по гр. дело
№ 9461/2015г. на ВРС, ХХХ-ти с-в и на определение № 1449/04.02.2016г.,
постановено по гр. дело № 9461/2015г. на ВРС, ХХХ-ти с-в, с което е оставено без уважение искането на ищеца за присъждане на сторените
по делото разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в
размер на 350,00лв., а същият е осъден да заплати на Прокуратурата на Република
**** сумата 300лв. представляваща разноски за производството, на основание чл.78.
ал.2 ГПК. Ищецът основава претенцията си за нищожност на цитираните
съдебни актове, поради постановяването им от незаконен съдебен състав. Излага,
че към датата на постановяването им, докладчикът по делото не е съдия във ВРС,
а младши съдия, командирован във ВРС, встъпил в длъжност на 25.06.2016г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който изразява становище
за недопустимост, евентуално – за неоснователност на предявения иск, поради
липса на правен интерес за ищеца.
С атакуваното решение
първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск като неоснователен.
Решението на
първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително,
произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Варненският окръжен
съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства,
в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
В закона липсва
легално определение за нищожност на съдебен акт. Трайно установената съдебна
практика приема, че е налице нищожност, когато съдебният акт е произнесен и
подписан от лице, което не е на длъжност, даваща му право да го издаде; когато
е извън правораздавателната власт на съда; решението не е подписано от
мнозинството от съдебния състав; не е изложено в писмена форма; при абсолютна
неразбираемост волята на съда; при невъзможно изпълнение с оглед научните и техническите
постижения на съвременната цивилизация; относно изпълнение на действие,
съставляващо престъпление или е несъвместимо с основите на действащия правен
ред.
В конкретния случай
между страните липсва спор, че процесните определения от 01.02.2016г. и 04.02.2016г.
са постановени по гр. дело № 9461/2015г. на ВРС, ХХХ-ти с-в и са подписани от
председателя на състава съдия Борислава Борисова. Липсва спор, а и от
изходящото от ВОС писмо до ищеца се установява, че **** е била младши съдия в ОС
– Варна в периода от 24.06.2014. до 25.06.2016г.; считано от 15.01.2016г. е
била командирована в РС-Варна със заповед № РД-0013/07.01.2016г. на адм.
ръководител на ВОС и е встъпила в длъжност районен съдия в РС- Варна на
25.06.2016г.
Спорът е единствено
досежно наличието на надлежен съдебен състав при постановяването на процесните
съдебни актове. Налице е надлежен съдебен състав, когато към момента на
подписване на акта подписалият го има качеството на съдия в органа, издал
решението. Командироването в по-горен съд е временно заместване, при определени
условия на един съдия от друг. Съобразно ТР № 1 от 10.02.2012г. на ВКС по т.д.
№ 1/2011г., ОСГТК, съдебното решение, при подписването на което някой от
съдиите е бил избран за съдия в друг съд, не е нищожно. По аргумент на
по-силното основание - съдебното решение не е нищожно и когато е постановено от
съдия, който към момента на подписването не е бил избран за съдия в друг съд, а
само временно е командирован /в този смисъл решение № 56 от 14.03.2014г. на ВКС
по гр. д. № 5173/2013 г., III г. о., докладчик съдията ****/.
Посочените
съображения обуславят извода, че процесните определения са постановени и
подписани от съдия, заемащ длъжността районен съдия, поради което не са
нищожни. Предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Поради
съвпадение на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния
съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно
изхода на спора и отправеното искане, въззивникът следва да заплати на
въззиваемата страна сторените разноски пред настоящата инстанция, представляващи
юрисконсултско възнаграждение от 80 лв., на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК
вр. чл.23, т.4 от Наредбата на заплащане на правната помощ.
Воден от горното,
съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 4121 от 10.10.2019г., постановено по гр.дело № 1990/2019г. на ВРС, ХХХV-ти
състав, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК от К.П.Б., ЕГН **********, с адрес *** срещу Прокуратура на Република ****,
с адрес гр. *****, за прогласяване нищожността на протоколно определение от
01.02.2016г., с което е прекратено производството по гр. дело № 9461/2015г. по
описа на ВРС, ХХХ-ти с-в, и определение № 1449/04.02.2016г., постановено по гр.
дело № 9461/2015г., по описа на ВРС, ХХХ-ти с-в, с което е оставено без
уважение искането на ищеца за
присъждане на сторените по делото разноски за заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв., на основание чл. 78, ал. 2 ГПК и
същият е осъден да заплати на
Прокуратурата на Република България сумата 300 лв. представляваща разноски за
производството.
ОСЪЖДА
К.П.Б., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Прокуратура на Република ****, с адрес
гр. ***** от 80 лв. /осемдесет лева/,
представляваща разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.