О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.........
22.11.2019г. гр.Стара
Загора
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ДЕСЕТИ
граждански състав
На 22 ноември 2019г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател:
МИЛЕНА
КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА гр.дело № 2287 по описа за 2019 година:
Съдът
счита, че следва да приеме като доказателства по делото представените с исковата молба и с отговора
на исковата молба документи, тъй като същите са допустими, относими и
необходими по отношение на предмета на спора.
Следва
да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да
направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по
твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това,
губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят
нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и
т. 2 ГПК.
Следва
да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация
/доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/,
като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите
към Министъра на правосъдието.
Следва
да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено
решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.
На основание чл. 140 ал. 3 ГПК следва да бъде съобщен на страните проект за доклад по делото.
Съдът счита, че следва да напъти страните към доброволно уреждане на спора, включително и
чрез използване на процедура по медиация или други способи. Следва да укаже на
страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е
пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор,
респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без
да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната,
насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или
прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба
могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на
това.
Водим от
горното, на основание чл. 140 от ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
СЪОБЩАВА
на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото :
Предявен е установителен
иск по чл.422, вр. чл.415 ГПК.
Ищецът
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД твърди в исковата си молба, че в
законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК и в изпълнение на Разпореждане
на Районен съд – Стара Загора по ч. гр. д. № 532/2019г.,
получено от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД на
26.03.2019г. предявява настоящия установителен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, относно вземанията на заявителя срещу И.Д.Д.
по Договор № ********** в
размер на 1610,40 лева, от които главница в размер на 600 лева, договорно
възнаграждение в размер на 290,16 лева и възнаграждение за закупен допълнителен
пакет от услуги в размер на 720,24 лева, представляващи незаплатено парично
задължение по ДПК № **********.
Вземането
на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД произтичало от
следните обстоятелства: На 02.03.2018г. И.Д.Д. кандидатствал за отпускане на
потребителски кредит чрез Искане за отпускане на потребителски кредит Профи
КРЕДИТ Стандарт, като за целта на същия ден му бил предоставен „Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити“, относно потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ с пакет
от допълнителни услуги Бонус.
След взето информирано решение от страна на
И.Д.Д. на 03.03.2018г. бил сключен Договор за потребителски кредит№ **********,
между „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД като кредитор от една страна и И.Д.Д., като длъжник от
друга страна.
Договорът бил сключен при следните
параметри:
По кредита:
·
Сума на кредита: 600 лева;
·
Срок на кредита: 24 месеца;
·
Размер на вноската по кредита: 37,09 лева;
·
Годишен процент на разходите (ГПР): 49.88
%;
·
Годишен лихвен процент: 41.17%;
·
Лихвен процент на деня: 0.11 %;
·
Дата на погасяване: 8-мо число на месеца;
·
Дължима сума по кредита: 890,16 лева.
По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:
·
Възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги: 720,24 лева;
·
Размер на вноската по закупен пакет от
допълнителни услуги: 30,01 лева;
Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:
·
Общо задължение: 1610,40 лева;
·
Общ размер на вноската: 67,10 лева.
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД изпълнявал
точно и в срок задълженията си по договора, като превеждал паричната сума в
размер на 600 лева по посочената от длъжника И.Д.Д. банкова сметка , *** с
банкова референция 067029970055368 от 06.03.2018г.
Ответникът от своя страна поемал задължение
по Договора за потребителски кредит, като го сключвал за срок от 24 месеца с
месечна вноска по погасителен план в размер на 67,10 лева и падежна дата всяко
8-мо число на месеца. Договорът бил подписан при Общи условия / по нататък
наричани за краткост „ОУ“/. ОУ били неразделна част от Договора, подписани били
от ответника и той декларирал, че бил запознат със съдържанието им и ги приел,
нямал забележки към тях и се задължил да ги спазва.
В резултат неизпълнението на длъжника и
обстоятелството, че те направили о пълни вноски, след изпадането в КЛ в забава,
съгласно уговореното в чл. 12.3 от ОУ към Договор за потребителски кредит, а
именно „.. В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30
календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на
неговата предсрочна изискуемост..“ на 19.06.2018г. договорът за кредит бил
прекратен автоматично от страна на„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, а до длъжниците
било изпратено писмо уведомление на 20.06.2018г. Поради липса на материален
интерес кредиторът се отказал и от начислената законна лихва за забава по
договор в размер на 4,66 лева, както и от тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането в размер на 30 лева.
Общият размер на задължението на длъжника
по договор №
********** било 1610,40 лева, от които главница в размер на 600 лева, договорно
възнаграждение в размер на 290,16 лева и
възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги в размер на 720, 24
лева, представляващи неизплатено парично задължение по ДПК № **********.
Поради
неизпълнението на договорното задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД подали
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, входирано в Районен съд Стара Загора. По заявлението било образувано ч.
гр. дело № 532/2019г. На 26.03.2019г. дружеството заявител „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД получил съобщение съдържащо разпореждане с указание за
предявяване на установителен иск на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.
С
оглед на гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да установи със
сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу ответника И.Д.Д. възникнало на основание неизпълнение на
Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ********** в общ
размер на 1610,40 лева, от които главница в размер на 600 лева, договорно
възнаграждение в размер на 290,16 лева и
възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги в размер на 720, 24
лева, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането.
Моли
съда да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
В
законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответника И.Д.Д., чрез
назначения му особен представител, в който заявява, че оспорва изцяло
предявеният иск от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД по основание и размер и счита
същият за недоказан и неоснователен по следните съображения:
С
настоящия писмен отговор прави възражение за нищожност на Договор за
потребителски кредит № **********, като такъв противоречащ на закона и такъв,
накърняващ добрите нрави, както и такъв противоречащ на европейското законодателство.
Прави възражение за недействителност и на общите условия към него, поради
нарушаване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит относно формата,
за липсата на метода на изчисляване на лихвата, за включване на
нерегламентирани клаузи, задлъжняващи противозаконно длъжника в противовес на
целите на закона, за прикриване и липса на яснота, относно същността и
последиците от получаване на пакет за допълнителни услуги от страна на
длъжника, т.е. създаване на предпоставки за тълкуване на клаузите на договора
нееднозначно, изготвяне и предоставяне на длъжника за подписване на огромно
количество документи с множество текстове, в които да не можело да се ориентира
за какво ставало въпрос, което било в нарушение на изискването на закона за
яснота, точност и коректност при сключването и подписването на този вид
договори до размера на усвоената главница.
Договорът
за потребителски кредит, бил недействителен поради неспазване на императивните
изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Установявало се, че в
процесния договор, кредиторът единствено посочил като абсолютни стойности на
лихвения процент по заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на заема. Липсвало
обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита
/кои компоненти точно били включени в него и как се формирал посочения в
договора ГПР от 49,88 %/.
С
оглед на горното, следвало да се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК,
Годишният процент на разходите по кредита изразявало общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
Тоест,
в посочената величина /представлявайки общ израз на всичко дължимо по кредита /
следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да били включени всички
разходи, които длъжникът щял да направи и които били пряко свързани с
кредитното правоотношение.
В
конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота относно посочените
обстоятелства липсвало. Посочен бил лихвен процент по заема /който бил
фиксиран/, както и годишно оскъпяване по заема, но не се изяснявало как тези
стойности се съотнасяли към ГПР по договора. Следвало да се посочи, че ГПР била
величина, чийто алгоритъм бил императивно заложен в ЗПК и приемането на
методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от
законовия било недопустимо.
Съобразно
гореизложеното, кредитното правоотношение между страните се явявало
недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова не
било в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици.
Съобразно
нормата на чл.23 от ЗПК, при недействителност на договора за кредит, длъжникът
дължал да възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов
ресурс. В този случай с оглед недействителност на договора за кредит, то
недействителна се явявал и уговорката за заплащане на такса за допълнителен
пакет услуги.
Отделно
от това прави възражение за нищожност на клаузата за лихвата, като такава
противоречаща на българския закон и на европейското законодателство и
накърняваща добрите нрави, както поради прекомерност и несъразмерност,
представляваща половината от главницата.
В
т.VI от договора било уговорено и заплащането на възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги в размер на 720.24 лева. Възнаграждението, което
се задължил да заплати потребителят за предоставения му пакет от допълнителни
услуги също се явявал прекомерно и не отговарял на изискванията на закона. На
първо място - предоставените за тази цена услуги не били изчерпателно изброени
в договора за потребителски кредит, каквото било изискването на императивните
разпоредби на закона, а наред с това не била формирана цена за всяка от
услугите по отделно. В тази връзка в чл.10а, ал.4 от ЗПК било предвидено, че
„Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони,
трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.“ В
случая в Договора за потребителски кредит не били посочени видът, размерът и
действието, за което се събирали съответните такси. В сключеното между страните
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, били изброени
вида на услугите, които можело да ползва потребителят, но доколкото нито в
самия договор, нито в Споразумението била предвидена клауза, която да приобщавала
Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, именно към процесния
договор за потребителски кредит, то не би могло да се приемело, че било
изпълнено изискването на чл.10а, ал.4 от ЗПК за посочване на всяко конкретно
действие, за което се събирали такси или комисионни и размера на съответната
такса или комисионна в процесния договор за потребителски кредит.
В
противоречие на императивното правило на чл.10а, ал.4 от ЗПК в процесния
договор за различните видове допълнителни услуги било определено общо
възнаграждение за плащане. Наред с това заплащането на това възнаграждение от
потребителя било предварително, т.е. то било дължимо само за „възможността за
предоставянето“ на изброените по-горе услуги, както било посочено и в самото
Споразумение, и било без значение дали някоя от тези услуги ще бъдела
използвана по време на действието на сключения между страните Договор.
Принципът
на добросъвестност и справедливост при договарянето изисквал потребителят да
заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично
ползване на такава.
Следователно
налице била неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, с която
потребителят се задължил да заплати възнаграждение на кредитора за
предоставянето на пакет от допълнителни услуги в размер на 720.24 лева.
Предвид
на изложеното се налагало извод, че уговорката за заплащане на възнаграждение
за пакет от допълнителни услуги в размер на 720.24 лева се явявала нищожна,
като противоречаща на императивни правни норми - разпоредбите на чл.10, ал.2
предл. второ и чл.10а, ал.З и ал.4 от Закона за потребителският кредит/ЗПК/.
Уговорка
за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги била нищожна,
като противоречаща на императивни правни норми - разпоредбата на чл.10а, ал.2 и
чл.10а, ал.4 от ЗПК. Категорично било налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19,
ал.4 от ЗПК, като с уговорката да се заплащал пакет от допълнителни услуги се
нарушавало изискването - ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва. Реално нямало допълнително предоставени услуги, и счита, че
чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19,
ал.4 от ЗПК се прикривали разходи, които по своето същество били включени в
ГПР.
Макар
законът, а също и сключения между страните договор да не съдържал легално
определение по отношение на понятията „такса за управление на кредита“ и „такса
за усвояване на кредита“, счита, че допълнителните услуги попадали именно под
обхвата на втората посочена такса. Затова и тази уговорка противоречила на
разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК. Освен това, с уговарянето на допълнително
възнаграждение в размер на 720,24 лева /размер по висок от самия кредит/, счита,
че се заобикаляла разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в
размера на ГПР. На основание чл.21, ал. ЗПК всяка клауза в договора за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на
закона, била нищожна. Отделно от това нямало никакви данни по делото такова
искане за ползване на допълнителни услуги да било подадено от клиента към
ищеца.
С
оглед изложените съображения, в случай, че в действителност ответникът получил
от ищеца сумата 600 лева, представляваща кредит по сключен между страните
договор за потребителски кредит, то ответникът дължал връщане единствено на
главницата по сключения договор за потребителски кредит, която била в размер от 600 лева.
С
настоящата прави и възражение за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение на пълномощника на ищеца по заповедното производство и в
настоящото производство, като в случай на уважаване на иска моли съда на
основание чл. 78, ал.8 от ГПК да намали претендираното от ищеца юрисконсултско
възнаграждение до минималните размери, съгласно чл. 37 от Закона за правната
помощ във връзка с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, поради
неговата прекомерност и необоснованост по размер.
Моли
съда да има предвид също, че настоящото гражданско дело не представлявала
правна и фактическа сложност, нито материалния интерес на ОСИ надвишавал
размерите, предвидени в чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
От
изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран
с иск по чл.422 от ГПК, който е установителен по своя характер и има за предмет
съдебно установяване, че съществува вземането на кредитора, за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 532/2019г. по описа на Районен съд – Стара
Загора. Ищецът носи доказателствена тежест относно твърденията в исковата молба
за наличието на каузално правоотношение и изпълнението на задълженията си по
същото.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото: Искане за отпускане на потребителски
кредит от 02.03.2018г.; Декларация във връзка с обработката на личните данни на
КЛ/СД ОТ 02.03.2018г.; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити от 03.03.2018г.; Допълнителна
преддоговорна информация, представляваща приложение към европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити от 03.03.2018г.; Договор за потребителски
кредит Профи Кредит Стандарт № **********; Декларация от 05.03.2018г.;
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 03.03.2018г.;
Общи условия на Профи Кредит България ЕООД към договор за потребителски кредит;
Погасителен план към договор за потребителски № **********; Преводно нареждане
от 06.03.2018г.; Уведомително писмо; Извлечение по сметка към договор за
потребителски № **********; Удостоверение с изх. № 20180611142737/11.06.2018г.;
ПРИЛАГА към делото ч.гр.д.№
532/2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора, б.б. за платена държавна такса
и пълномощно на юриск. К.А..
УКАЗВА
на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват
всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от
насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят
възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови
доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и
т. 2 ГПК.
НАПЪТВА
страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им
УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен
регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.
УКАЗВА на страните, че имат право да поискат постановяване на
неприсъствено решение, когато са налице предпоставките на чл.238 от ГПК.
НАСРОЧВА
делото за открито съдебно заседание на 17.12.2019г. от 09.40ч., за която
дата да се призоват страните.
ПРЕПИС от настоящото определение ДА СЕ
ВРЪЧИ на страните. Препис от отговора на ответника да се връчи на ищеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
И. Ф. ПРЕДСЕДАТЕЛ: