№ 7202
гр. София, 21.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
и прокурора Д. П. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Частно наказателно дело № 20231110205094 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ И. Д. Н. се явява, доведен от следствения арест на
бул. „Г. М. Д.“.
ЗАЩИТНИКЪТ АДВ. М. - редовно уведомена, се явява.
СРП с представител.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ЗАЩИТНИКЪТ: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Да се даде ход на делото.
При липса на процесуални пречки,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА самоличност на обвиняемия по представена лична карта, както
следва:
И. Д. Н. - роден на ****** година в гр. Попово, българин, български
гражданин, без образование /неграмотен/, трудово ангажиран преди
задържането, осъждан, неженен, с адрес: гр. София, ул. „****“ № 8/къща/,
ЕГН **********.
1
СЪДЪТ върна личната карта на служителите на ОЗ „Охрана“
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА правата на обвиняемия в производството.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбирам правата си. Нямам искания за отвод.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по чл. 274 и чл. 275 НПК.
ЗАЩИТНИКЪТ: Нямам искания по чл. 274 и чл. 275 НПК.
На основание чл. 276, ал. 1 НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО се ДОКЛАДВА с прочитане молбата на адв. М. по реда чл. 65,
ал. 1 НПК за изменение мярката за неотклонение на обвиняемия И. Д. Н. от
„Задържане под стража” в по-лека такава.
ПРОЧЕТЕ СЕ.
ЗАЩИТНИКЪТ: Поддържам молбата. Нямам искания по
доказателствата.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Поддържам молбата на защитника си. Нямам други
доказателствени искания.
ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам молбата. Нямам доказателствени искания.
На основание чл. 283 НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства.
Намира делото за изяснено от фактическа страна.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ЗАЩИТНИКЪТ: Моля да уважите депозираната по искане на моя
подзащитен молба за изменение на мярката за неотклонение „задържане под
стража“ упражнявана спрямо него в по – лека по изложените в молбата
възражения. Считам, че максималния срок на задържането на моя доверител е
изтекъл, а именно два месеца. Съображенията ми затова са следните: В
настоящия случай считам, че се касае за маловажен случай с оглед правната
квалификация на деянието, за което на моя подзащитен е повдигнато
2
обвинение по чл. 155, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28 НК. Считам
същата а неправилна с оглед трайната съдебна практика по отношение на
маловажния случай по чл. 93, т. 9 НК, а именно, че са важни всички
обстоятелства, включително и размера в случай на кражба на вещите. В този
смисъл е тълкувателно решение № 113/1972 година, ОС на Наказателна
колегия на ВКС и друга трайна практика на ВКС в този смисъл. Необходимо
е освен за повторност, за да бъде квалификацията по чл. 155, ал. 1, т. 7 НК
двете деяния, които обуславят повторност сами по себе си да не
представляват маловажен случай. В настоящият случай не е налице. Да,
наистина е въпрос по същество, но от събраните доказателства се установява,
че действително моя доверител е извършил кражба, да, не отрича, иска
споразумение, но считам, че в настоящия случай следва да бъде освободен,
поради изтичане на срока от два месеца.
По отношение на предходното осъждане, то същото представлява
маловажен случай, поради изложените съображения, както и по
съображенията визирани в молбата за изменение на мярката за неотклонение
на моя подзащитен. Същият има постоянен адрес, грижи се за майка си,
трудово ангажиран, няма да се укрие и няма да извърши престъпление, ако
мярката за неотклонение бъде изменена в различна от „задържане под
стража“ а именно „домашен арест“ или „подписка“.
ПРОКУРОРЪТ: На първо място считам, че максимално допустимия
срок за задържане по НПК визиран в чл. 63, ал. 4 НПК в настоящия случая е
не два, а осем месеца, тъй като е привлечен за тежко умишлено престъпление.
На второ място, поради факта, че настоящото деяние е извършено, от
обвиняемия, както при условията на повторност, така и в изпитателния срок
по никакъв начин не може да се говори за маловажен случай, а видно от
квалификацията на предходното деяние, по което има влязла в сила присъда,
така и че и за него не може да се говори за маловажен случай, поради което
считам, че настоящата правна квалификация е правилна. Отделно
обоснованото предположение за авторството не е разколебано по никакъв
начин и всички доказателства събрани в ДП са във вина на обвиняемия.
Също така искам да добавя, че периодът, в който е изтърпявал мярка за
неотклонение „задържане под стража“ по ДП е работено и не са налице
неоснователни забавяния в действията по разследването.
Поради всички тези предпоставки считам, че не са налице никакви
основания за изменение на мярката за неотклонение. Що се отнася до
желание за споразумение, то може да бъде разгледано в съдебната фаза на
процеса.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Не знам какво да кажа, предоставям на съда.
3
СЪДЪТ на основание чл. 297, ал. 1 НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕДОСТАВЯ на обвиняемия правото на последна дума.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Искам най – леката мярка.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ
След съвещание, СЪДЪТ, като съобрази становището на страните и
доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството е по реда на чл.65, ал. 1 и следващите от НПК, като е
образувано по молба на защитника на обвиняемия И. Д. Н., обвиняем по ДП
ЗМ № 1304/2022 година, по описа на 06 РУ – СДВР, пр. пр. № 30735/2022
година, по описа на СРП с искане за изменение на мярката за неотклонение
„задържане под стража“ в по – лека такава. В настоящото производство съдът
дължи автономна преценка на визираните в чл. 63, ал. 1 НПК предпоставки за
упражняване на най - тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“
в светлината на процесуалното развитие на производството към актуалния
момент.
На първо място водеща се явява предпоставката за наличие на
обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия към
инкриминираното деяние, в настоящият случай престъпление по чл. 195, ал.
1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК. Съдът намира, че от проведеното
до момента разследване, което не просто се развива с ритмични темпове, но и
към настоящия момент е приключило, може да се изведе достатъчно
обосновано за нуждите на настоящото производство подозрение за
съпричастност на обвиняемия Н. към разследвана кражба. Без да навлиза в
подробен анализ за събраните доказателства, съдът следва да отбележи, че не
се констатират нарушения във връзка със събиране на доказателствата, което
априори да е основание за изключване на доказателствения матирал, на който
и да е от гласните или писмени източници, а на второ място, същите са
еднопосочни и хармонични в подкрепа на обвинителната теза. Изводи в
подкрепа наличието на обосновано предположение се правят въз основа на
гласните доказателства, а именно показанията на пострадалата ***** ******,
разпитвана няколко пъти в хода на ДП, включително и по реда на чл. 223
НПК, както и от показанията на свидетелите ****, **, **** и ***.
Изложеното от тях път намира подкрепа в отразеното в протокол за оглед на
местопроизшествие, както и останалите писмени доказателства и
доказателствени средства. При това съдът намери, че е налице първата
предпоставка, а именно наличието на обосновано предположение за
съпричастност на обвиняемия към престъплението, за което му е повдигнато
4
обвинението.
По отношение на правната квалификация на същото и направените от
страна на защитата възражения, то от една страна съдът намери, че в
настоящото производство не е овластен да ревизира обвинението, като следва
единствено да съобрази разпоредбата на чл. 63, ал. 4 НПК определяща
максималната продължителност на упражняването на мярка за неотклонение
„задържане под стража“ в рамките на ДП, която изрично се позовава на
правната квалификация на престъплението, за което лицето е привлечено като
обвиняем. В настоящия случай, това е тежко умишлено престъпление,
предвид, на което максималната продължителност на задържането следва да
се определи на осем месеца. Наред с това следва да се отбележи, че и не се
споделят доводите на защитата относно маловажност на деянието, като съдът
намира, че същото по никакъв начин не се отличава от обичайните
посегателства от този вид, както изисква разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК
съдържаща дефиницията за маловажен случай. Нещо повече, налице са
обстоятелства, които завишават обществената опасност на извършителя,
доколкото и както защитата изтъкна, следва да се преценяват всички
релевантни такива, като в настоящия случай следва да се има предвид, че
обвиняемият е бил улеснен в извършване на деянието от упражнявана от него
трудова дейност, тоест възползвал се е както от доверието на своя
работодател, така и на лицето, в чийто имот са извършвани СМР. На
следващо място, деянието е извършено в кратък срок след предходно
осъждане, в рамките на изпитателния срок по същото, което не сочи на по -
ниска степен на обществена опасност. Не може да се приеме и че размерът на
инкриминирана сума, а именно 600,00 лева по какъвто и да е начин сочи на
маловажност на извършено. Що се отнася до оплакването относно
предходното осъждане, обуславящо повторността, следва единствено да се
отбележи, че по отношение на деянието е налице влязла в сила присъда и
обективните характеристики на деянието не подлежат на преценка в рамките
на настоящото производство, като следва единствено да се отчита законната
сила на присъдата.
Предвид на изложеното, съдът намери, че е дадена адекватна правна
квалификация на деянието, за което се констатира наличието на обосновано
предположение. За същото е предвидена санкция „лишаване от свобода“ за
срок от една до десет години, с което е изпълнена формалната предпоставка
за упражняване на най - тежката мярка за неотклонение, както и не е нарушен
и срока по чл. 63, ал. 4 НПК.
По отношение на опасностите от укриване или извършване на
престъпление, съдът намира, че актуална се явява втората такава, доколкото
се касае за лице с обременено съдебно минало, деянието предмет на
настоящото производство е извършено по - малко от три месеца след влизане
в сила на съдебния акт по предходно осъждане за аналогично престъпно
посегателство и в рамките на изпитателния срок по същото. Това сочи на
завишена степен на обществена опасност на дееца и склонност за
5
протИ.правно облагодетелстване спрямо неговата собственост, като съдът
намира, че опасността и към настоящия момент обуславя най – тежката мярка
за неотклонение, каквато се явява „задържане под стража“, чийто срок към
момента е не само законосъобразен, но и разумен, доколкото са изминали
малко повече от два месеца от първоначалното й определяне и наред с това
разследването е приключило. Най- сетне не се констатират обстоятелства от
здравословно или социално естество, които да правят престоя на обвиняемия
в следствения арест невъзможен и несъответен.
Воден от гореизложеното,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на мярката за
неотклонение на И. Д. Н. от „Задържане под стража” в по – лека такава.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 3 /три/ дневен
срок от днес, като в случай на жалба или протест НАСРОЧВА делото пред
СГС за 27.04.2023 година от 10:00 часа, за която дата и час, страните да се
считат за редовно уведомени от днес.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:10
часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
6