РЕШЕНИЕ
№ 651
гр. София, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ в публично заседание
на осми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Д. Д
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д. Д Административно наказателно дело №
20211110210649 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на М. . АНТ. против Наказателно постановление № 21-4332-
009907/20.05.2021 г., издадено от началник на група при Пътна полиция – СДВР, с което, на
основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДП, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 200 лева за
нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДП, както и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДП – глоба, в размер на
2 000 лева и лишаване от правоуправление, за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3
ЗДП. Били му отнети и 12 контролни точки.
НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление - навеждат се доводи за неизпълнени задължения на
контролните органи. Моли се за отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител и не
изразява становище.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
1
На 06.05.2021 г., около 21:18 ч. жалбоподателят А. управлявал лек автомобил в гр.
София, по бул. „Ал. Малинов“, с посока на движение от ул. „Д-р Атанас Москов“ към бул.
„Андрей Ляпчев“.
По същото време и със същата посока на движение св. З.С. бил водач лек автомобил
Фолксваген Лупо, ДК № СВ 2104 ВР и ибл спрял на червена светофарна уредба на кръстовището
на бул. „Ал. Малинов“ и ул. „Св. Киприян“.
Поради несъобразена скорост с интензивността на движението, жалбоподателят А. не
спрял навреме и реализирал ПТП с неподвижния автомобил на С., който, от силата на удара,
отскочил и блъснал спрелия пред него мотоциклет БМВ, , управляван от И.И..
На място бил изпратен екип на ОПП-СДВР, който приканил водачите да бъдат тествани с
дрегер. А. отказал, като му бил издаден талон за медицинско изследване, с указания да се яви в
здравно заведение за вземане на кръвна проба, което той не сторил.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетеля Н.П.; АУАН; НП; талон за медицинско изследване; декларации; протоколи за ПТП;
картон на водач; заповеди за компетентност.
Водеща роля за изясняване на фактическата обстановка имат показанията на св. П., който,
макар да не е очевидец на инкриминираното деяние, пресъздават разказите на заварените на
мястото лица, както у видимите следи от произшествието, кореспондиращи с отразения в
протоколите за ПТП механизъм на настъпване, вкл. и касателно отказа на виновния водач да бъде
тестван. Те носят всички белези на последователен, вътрешнонепротиворечив и непредубеден
разказ и намират опора в доказателствената съвкупност. Прави впечатление, също така, че
съгласно подадената жалба, предмет на спор е не релевантната фактология, а правилното
приложение на закона, поради което и с оглед хомогенността на доказателствената маса и
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен неин анализ и съпоставка не е наложителен.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
2
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Възражението за допуснато процесуално нарушение е неоснователно. В наличния по
преписката екземпляр, в отграничение от твърденията на жалбоподателя, не просто му е разяснена
възможността за даване на кръвна проба и че отказът за тестване с техническо средство налага
именно това, но му е вменено и задължение за даване на кръв (неизпълнение на което съставлява
самостоятелен състав по чл. 174, ал. 3 ЗДП, за който отговорност не му е била ангажирана). В този
смисъл и теза за нарушени права е меко казано неуместна.
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че на посочените дата и място, поради несъобразяване
на скоростта си с интензивността на движението, А. е предизвикал ПТП, управлявайки МПС, като
е отказал да бъде тестван с техническо средство – дрегер.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че А. не е
изпълнил задължението по чл. 20, ал. 2 ЗДП – да съобразява скоростта си с интензивността на
движение (в случая – с намиращия се пред него лек автомобил, изчакващ на забранителна
светофарна уредба), както и по чл. 174, ал. 3 ЗДП –да обезпечава провеждането на проверка,
посредством тестване за шофиране, след употреба на алкохол и/или упойвщи вещества.
Съставът и на двете нарушения урежда изпълнителни деяния, които ги определят като
нарушение на просто извършване, осъществявани чрез противоправно бездействие. Законът не
поставя в изискване деянието по чл. 20, ал. 2 ЗДП да е извършено, при условията на пряк,
евентуален, алтернативен или друга форма на умисъл, а поделото и липсват данни А. да е целял
или допускал съставомерния резултат, поради което и извършеното следва да се квалифицира
именно като непредпазливо деяние.
Отказът за тестване с техническо средство – дрегер не е бил съпроводен с изтъкване на
причини, основателността на които да бъде обект на преценка, което налага извод за наличие на
3
пряк умисъл – за препятстване разкриването на обективната истина, във връзка с пътния инцидент
и причините за него.
Случаят не следва да се квалифицира, като маловажен, доколкото включва класически
изпълнителни деяния от двете категории. Липсата на критичност към извършеното е допълнителен
аргумент в тази насока, както и данните за предходни нарушения на ЗДП.
По размера на наказанието
Съгласно нормата на чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДП, който поради движение с несъобразена
скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно
произшествие, се наказва с глоба в размер на 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
Съгласно нормата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДП, водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за
срок от 2 години и глоба 2 000 лв.
Всичко гореописани санкции са във фиксиран размер, поради което всякакви
разсъждения по индивидуализацията им са безпредметни.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че жалбата срещу атакуваното
наказателно постановление, в частта относно отнетите контролни точки, е недопустима. И
теорията, и практиката са категорични, по отношение на изискването за законоустановеност на
нарушенията и наказанията, т. е. нарушения и наказания са само тези, посочени в закона.
Административните наказания са numerus clausus изброени в разпоредбата на чл. 13 ЗАНН и
отнемането на контролни точки не е сред тях. Системата на контролните точки е средство за
контрол, от страна на Пътна полиция, върху изрядното поведение на водачите на МПС, но
отнемането им няма санкционен характер, по смисъла на ЗАНН, а има характер на
административна мярка, не – на наказание. В допълнение, чл. 2, ал. 1 ЗАНН регламентира, че
наказанията се определят само със закон или указ, а точковата система, съгласно чл. 157, ал. 3
ЗДП, се регламентира с наредба.
Действително, когато е опорочена административнонаказателната процедура, отмяната
на наказателното постановление влече след себе си неминуемо отмяна и на отнемането на точките.
В настоящия случай, обаче, атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и от
материална, и от процесуална гледна точка, поради което и доводите в жалбата, касаещи
отнемането на точките, не следва да бъдат обсъждани по същество. С тези аргументи, в тази си
част жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
По разноските
4
Спецификата на този род деяния не предполага извършване на разноски, в рамките на
работата по административнонаказателната преписка (а и в настоящия случай данни за такива
липсват), както и в съдебното производство не са извършвани разходи по водене на делото
(разноски на свидетели, хонорари на вещи лица и пр.).
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-4332-009907/20.05.2021 г., издадено
от началник на група при Пътна полиция – СДВР, с което, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДП,
на М. Л. АНТ. била наложена глоба, в размер на 200 лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДП, както
и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДП – глоба, в размер на 2 000 лева и лишаване от
правоуправление, за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДП.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М. ЛЮДМ. АНТ. в частта, касаеща
отнемането на 12 контролни точки.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5