Р Е Ш
Е Н И Е
Номер………. 02.04.2020
година Град С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
04.03. 2020 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН
МИНЧЕВ
Секретар: Стойка Иванова
като
разгледа докладваното от съдията КАРАДЖОВА
в.т.д. № 1028 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 1596/19.11.2019 г.
по гр.д.№2508/2019 г. по описа на Районен съд-С.З..
Въззивникът „Е.”
ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. П. излага доводи за
незаконосъобразност на решението, като излага подробни съображения. Моли съда
да отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да бъде
отхвърлен предявения иск изцяло. Претендира за присъждане на разноски пред
двете инстанции.Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на процесуалния представител на въззиваемия.
Въззиваемият „В.“
ЕООД ЕИК *** чрез процесуалния си представител изразява становище,че
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Ищецът „В.” ЕООД гр. С.З. твърди в исковата си молба,
че осъществява основно дейност по водоснабдяване, канализация, пречистване на
битови и отпадни води, проучване, проектиране, изграждане, поддържане и
управление и контрол при изграждане на водоснабдителни, канализационни и пречиствателни
системи на територията на Област С.З. и Община Т.. Бил потребител на ел.
енергия относно притежавания обект с ИТ № 2939033 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „К.",
Община Т., който обект бил присъединен към електропреносната
система посредством Електропровод „В." 20 kV,
собственост на дружеството, като понижаването на доставената ел. енергия се
извършвало със съоръжения собственост на дружеството. Измерването на
консумираната ел. енергия на този обект се осъществявало посредством
собственият на дружеството трафопост на ниво ниско напрежение.
Твърди, че ответникът „Е." ЕАД,
със седалище и адрес на управление ** гр. П., **, притежава Лицензия за обществено
снабдяване с електрическа енергия № Л-141-11/13.08.2004 г., издадена от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, наричан по-долу за краткост
ЕВН, и осъществява дейност по снабдяване на Потребителите /клиентите/ с
електрическа енергия. По силата на чл. 42 от Общите условия на договорите за
пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Е.Ю.” АД
/със старо наименование „Е." АД /, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-014 от
10.05.2008 г., клиентът заплащал изчислената сума за пренос по
електроразпределителната мрежа и мрежови услуги вместо на „Е.Ю." ЕАД, на „Е."
АД.
Твърди, че през периода от 23.09.2014 г.
до 22.10.2014 г. „В." ЕООД заплатило на ответното дружество сумата 1555,43
лв. по фактура № **********/31.10.2014 г., представляваща такса за пренос по
ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца
- Помпена станция „К.", намираща се в Община Т..
Посочената по-горе сума била измерена и
отчетена при измерване на електрическа енергия, от страна на ниско напрежение
/НН/, като измервателното устройство е разположено в ЗРУ 20 кV
/киловолта/ в Помпена станция „К.". Считат, че
измерването по този начин, и конкретно на това място, е незаконосъобразно, и
води до начисляване за заплащане на недължими суми.
Считано от 01.07.2008 г. с Решение №
Ц-021/26.06.2008 г. на ДКЕВР, цената която се заплащала за ползване на мрежата,
се разделяла на два компонента - цена за достъп до електроразпределителната
мрежа, и цена за пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа.
Сочат,
че при отдаване на електрическа енергия от електропреносната
мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на
измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на
потребителя /ако има такава трансформация/ или в мястото на присъединяване на
потребителя към електропреносната, съответно
електроразпределителната мрежа. Съгласно чл. 120 от ЗЕ, ел. енергията,
доставена на потребителите, се измервала със средства за търговско измерване -
собственост на оператора на електропреносната мрежа или
на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на
границата на имота на потребителя. Съгласно чл. 120, ал. 2 от ЗЕ, границата на
собственост върху електрическите съоръжения и мястото на средствата за
търговско измерване се определяли съгласно изискванията на наредбата по чл.
116, ал. 7 и на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 /Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия/.
Съгласно нормативна уредба относима за процесния период, клиенти и производители, присъединени
към електроразпределителната мрежа, дължали утвърдени от КЕВР цени за достъп до
електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по
електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови
период, които заплащали на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на
крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция.
За тези клиенти цената за пренос по електропреносната мрежа се заплащала от разпределителното
предприятие на независимия преносен оператор, съгласно договорите по чл. 12 и
13. Мрежовите услуги се заплащали от клиентите върху фактурираните количества
електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване
и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл.
11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.
В конкретния случай за Помпена станция „К.",
границата на собственост между преносното или съответното разпределително
предприятие и ищеца била Подстанция „Т." 20 kV,
след която подстанция започвал собствения на ищеца Електропровод „В." 20 kV. Този електропровод бил с дължина от около
С оглед на това, измервателното
средство, отчитащо използваната от ищеца електроенергия, следвало да бъде
монтирано на тази граница - т.е. между Подстанция „Т." 20 kV и Електропровод „В." 20 kV.,
в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие,
а не на ниво ниско напрежение, в самото ЗРУ на „ К. ".
Твърди, че е собственик на Електропровод
„В." 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ К.", и на
намиращите се в обекта ЗРУ, като към писмата са приложени и съответните
документи, доказващи собствеността на дружеството върху имотите и съоръженията.
Независимо, че дружеството им било собственик на имотите и съоръженията, даващи
основание мястото на измерване да се промени от НН на СН, ответникът не
изпълнявал задълженията си и продължавал да измерва ел. енергия на ниво ниско
напрежение за целия процесен период вместо на ниво
средно напрежение.
Сочат, че са собственик на Електропровод
„В." 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ К.", и на
намиращите се в тях ЗРУ от 29.12.1995 г., когато са включени в капитала на
дружеството. Включването в капитала на дружеството станало по силата на Заповед
№ 135/12.12.1995 г. на Кмета на Община Т., с която на
основание чл. 2 от Наредбата за държавни имоти се предоставя на „В." ЕООД
гр. С.З., и на Акт за приемане и предаване на основни средства, с който тези
активи са предадени на дружеството им. Сочат, че за този обект бил Акт обр. 16 и е издадено Разрешение за ползване № 261/09.09.1995 г.
В случай, че ответникът бил изпълнил
законовите си задължения и уважил искането им за промяна на мястото и нивото на
мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „О."
и ПС „К.", на ниво средно напрежение е електрическата уредба на Подстанция
„Т." 20 kV, заплатената от „В." ЕООД такса
достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост
на ищеца - Помпена станция „К." , ИТ № 2939033, нямало да бъде дължима и
съответно – заплатена, а дължима щяла да е такса за пренос по ел.
разпределителна мрежа до обект средно напрежение.
Тъй като всички процесни
суми били заплатени от тях на ответника, за тях възниквал правен интерес да
искат „Е." ЕАД, да бъде осъден да заплати недължимо платените му суми,
които е получил от ищеца.
Моли съда да постанови решение, с което
на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да осъди
ответника „Е." ЕАД, ЕИК **, да заплати на „В." ЕООД, ЕИК ***, сумата
1000 лв., представляваща недължимо платена сума за такса пренос по ел.
разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „К.",
ИТ № 2939033, за периода 23.09.2014 г. - 22.10.2014 г., представляваща
разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и
ниво средно напрежение по фактура № **********/31.10.2014 г., от общо платена
сума за цена пренос в размер на 1555.43 лв., ведно със законната лихва от
13.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата
450.51 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва, считано от
датата на плащане на извършеното плащане по фактура № **********/31.10.2014 г.
– 01.12.2014 г., до датата на предявяване на молбата в съда 10.05.2019
г.Претендират за направените по делото
разноски.
Ответникът „Е.” ЕАД сочи, че предявените
искове са допустими, но неоснователни, поради което ги оспорва изцяло, както по
основание, така и по размер.Претендират, че сумата, предмет на исковата
претенция, е дължима и основателно начислена по сметката на ищеца. Твърдят, че в качеството си на краен
снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.
Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „Е." ЕАД, одобрени с решение на
ДКЕВР № ОУ - 013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. „Е." ЕАД е
титуляр на лицензия № Л-141-11/13.08.2004 г. и дружеството извършва дейността „
снабдяване с електрическа енергия" (чл. 39, ал. 1, т. 10 от Закона за
енергетиката) на обособената територия в Югоизточна България.
Обектът на ищеца бил присъединен към
електроразпределителната мрежа, собственост на „Е.Ю." ЕАД на ниво ниско
напрежение. Твърдят, че е безспорен фактът, че присъединяването на обекта е
извършено преди влизане в сила на Наредба за присъединяване към преносната и
разпределителните електрически мрежи на производители и потребители и при
спазване на действащата към момента на присъединяването нормативна уредба, а
именно: Закон за електростопанството, обн., ДВ, бр. 95 от 12.12.1975
г., отм., бр. 64 от 16.07.1999 г. и Правилник за прилагане на Закона за електростопанството, приет с ПМС № 62 от
Действително било, че след
присъединяването на обектите (чието проектиране и въвеждане в експлоатация на
присъединителните съоръжения е извършено като за мерене на ниво ниско
напрежение) ищецът подал искане за промяна на мястото на меренето на
електрическата енергия на ниво средно напрежение.Оспорват твърдението, че към
искането си за промяна на мястото измерване на електрическата енергия ищецът
представил доказателства за собственост върху присъединителните съоръжения -
ел. проводи трафопостове. Всички доказателства за собственост, представени по
преписката сочели, че правото на собственост е на Община Т., а не на ищеца.
Ищецът не доказал правото си на собственост върху присъединителните съоръжения
- ТП и електропровод, поради което и основание за остойностяване на доставената
в обекта електрическа енергия на друга цена, различна от вписаната във
фактурите (за ниво ниско напрежение) не били налице. Едва с писмо изх. № ЦУ -
14 от 21.01.2015 г. ищецът представил запис за трафопостове, поради което и
едва тогава стартирала и цялата процедурата по смяна на меренето.
Твърдят, че процесните
суми са дължими на „Е." ЕАД, тъй като услугата достъп до електоразпределитената мрежа е предоставена от „Е.Ю."
ЕАД.
Счита че искът за присъждане на мораторна лихва е неоснователен. Касаело се за задължение,
което е без точно определен срок за изпълнение, поради което по силата на чл.
84, ал. 2 от ЗЗД длъжникът по него изпадал в забава от датата на поканата. По
делото липсвали доказателства за отправена покана преди датата на предявяване
на иска. Претендират за направени в
настоящото производство разноски.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, взе предвид становищата и
доводите на страните и на основание чл.235 от ГПК, намира за установено
следното:
По
делото е представено и прието като писмено доказателство писмо от 24.09.2008 г. от ЕВН до „В.“ ЕООД С.З.
относно идентифициране на обекти на потребители, присъединени със собствени
електропроводи към електрически подстанции, чието мерено се осъществява в
подстанциите. С това писмо ответникът ЕВН е поискал от ищеца „В.“ С.З.
документи удостоверяващи собствеността на същия върху електропроводи, присъединени към електрически
подстанции. В отговор на това писмо „В.“ ЕООД с писмо от 23 октомври 2008 г. е
изпратило до ответника Е. АД заповед на Община Т. за предоставяне за
експлоатация и поддържане на обект ПС Д.-ел.провод и
трафопостове на В. С.З., извлечение от счетоводните книги на дружеството,
официална скица на ел.провода и образец 16 –
Разрешение за ползване. С писмо от 5.12.2008 г. „В.“ ЕООД гр. С.З. отправя
молба до ответника, че желае да бъде изместено поле – мерене от ниско
напрежение в самите обекти на средно напрежение 20 kV
в подстанция гр. Т. на следните измервателни точки: ИТ № 2939032 . ПС „О.““ с. О.
и ИТ № 2939033 В. с. К.. Тези обекти се ел.захранват от ел.провод
20 kV“В.“, собственост на ищцовото
дружество. В отговор на това писмо от 9.01.2009 г. ответникът отново изисква
документи за собственост на ел.провод 20 киловата,
извод „В.“, Подстанция Т..
По
делото е представена заповед № 135 от 12.12.1995 г.
на Община гр. Т., с която на основание чл. 2-ри от Наредбата за държавни имоти
е предоставено безвъзмездно за експлоатация и поддържане обект ПС.Д. ЕЛ.ПРОВОД
И ТРАФОПОСТОВЕ.
Безспорно в хода на производството се установява, че ищецът е
собственик на Електропровод „В." 20 kV, на
ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „О.“, и на намиращите се в тях ЗРУ от 29.12.1995г., когато са
включени в капитала на дружеството.
По
делото е изслушано заключението на назначената съдебно- техническа експертиза.
Вещото лице сочи, че през периода 23.09.2014 г. – 22.10.2014 г. измерването на потребената от ищеца ел.енергия по процесната фактура за
обект ПС „К.“, ИТ №2939033 се е извършвало на ниво ниско напрежение в трафопост „В. ПС „К.“. Ако се приеме, че
електропровод „В." 20 kV, изходящ от подстанция
„Т.", е бил собственост на ищеца през процесния период, границата на
собствеността му са изводите на електропровод „В." в ЗРУ на подстанция „Т."
на ниво средно напрежение към началото на електропровод „В.“.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 18г от
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, цената за пренос
се заплаща съгласно измереното количество на консумираната електрическа енергия
в местата на измерване. Буквалното тълкуване на цитираната норма налага извода,
че дължимостта на тази цена е пряко обвързана от
спазването на изискването консумираната от потребителя електрическа енергия да
е измерена именно в местата, установени в посочените правила или уговорени от
страните по сделката за продажба на електроенергия. Цената за пренос по
електроразпределителната мрежа отразяват разходите, които се отнасят към
дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната
система, в т.ч. разходите, свързани с диспечиране,
подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички
други административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната
разпределителна мрежа, като целта е при формирането им да бъде съобразен
конкретно приносът на всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед именно на
това специфично предназначение на цената за пренос, като компонент на цената на
електрическата енергия, правомерното поставяне на средствата за търговско
измерване се явява от решаващо значение за дължимостта
на същите. Количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места,
различни от уговорените от страните или от нормативно определените, не може да
бъде основа за изчисляване цената за достъп и цената за пренос. Следователно,
тези елементи от цената на електрическата енергия се явяват неопределяеми, от
което произтича съответно и тяхната недължимост.
Съгласно чл. 14, ал. 1 от Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа
енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа, към потребител, мястото на измерване е на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя
(ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя
към електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа.
Предвид чл. 27 от Наредба № 6 от
09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа
енергия към преносната и разпределителната мрежи, границата на собственост
между електрическите съоръжения на преносното или съответното разпределително
предприятие и тези на потребителя се определя от начина на присъединяване и от
вида на съоръженията за присъединяване.
В разглеждания случай по делото не е
спорно, че при присъединяване на процесния обект на ищеца към електропреносната мрежа през 1995 г. мястото на измерване
на потребената електрическа енергия е определено на
ниво ниско напрежение в Помпена станция „К.". През 2008 г. е настъпило
изменение в начина на определяне на цената на потребяваната
електроенергия, като същата включва и компонента „цена за пренос на
електроенергия по електроразпределителната мрежа". От доказателствата по делото се установява,
че ищецът е собственик на Помпена станция „К.", Община Т., на намиращото
се в нея ЗРУ и на електропровод „В." 20kV, свързан с Подстанция „Т.".
От заключението на съдебнотехническата
експертиза по делото е видно, че за обект Помпена станция „К." през
процесния период е доставена електроенергия на ниво средно напрежение по
собствения на ищеца електропровод „В.". Трансформирането на
електроенергията от ниво средно напрежение до ниво ниско напрежение се е
извършвала от съоръжения, разположени в Помпената станция, собственост на
ищеца. Следователно средството за търговско измерване не е поставено на
необходимото място, съобразно изискванията на чл. 120 от ЗЕ, тъй като не е
разположено на границата на собствеността в Подстанция Т., откъдето се захранва
електропровод „В.“.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноските
:Процесуалният представител на “Е.” ЕАД е направил възражения за прекомерност
на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско
възнаграждение. В настоящия случай въззиваемият е
заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 360лв., което не следва да бъде
намалявано поради прекомерност предвид Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРДЖАВА решение № 1596/19.11.2019
г. по гр.д.№2508/2019 г. по описа на Районен съд-С.З..
ОСЪЖДА "Е." ЕАД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ** да заплати на „В.” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. С.З., ** сумата 360 лв./триста и
шестдесет лева/, представляващи съдебни
разноски по следната банкова сметка; ***.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: