Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ВАРНА, в
открито съдебно заседание на девети
септември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЙОВА ПРОДАНОВА
при секретаря Наталия
Зирковска изслуша докладваното от съдията Йова Проданова адм. д. № 1486 по описа за 2019
год.
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от Глава десета на Административнопроцесуалния кодекс вр. чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата
и общините за вреди.
Образувано
е по иск на Д.И.Д., ЕГН **********,***, офис 1, чрез адв. Й.А., срещу Областна дирекция на МВР Варна за присъждане на
обезщетение в размер на 300.00 лева за претърпени имуществени вреди,
произтичащи от заплащането на адвокатско възнаграждение за осъществена защита
при съдебно оспорване по а.н.х.д. №562/2018 година на Варненския районен съд,
44 състав на Наказателно постановление № 9806/04 от 27.08.2004 година, издадено
от Началник група към сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР –
Варна, заедно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.
В
исковата молба се твърди, че ищецът е обжалвал пред Варненския районен съд Наказателно
постановление № 9806/04 от 27.08.2004 година, издадено от Началник група към
сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Варна, което е било
отменено с Решение №550 от 30.03.2018 година на 44 – ти състав на съда. В
производството по оспорването ищецът е направил разноски в размер на 300.00
лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Разноските
по обжалването, като неблагоприятно изменение в имуществената му сфера,
представляват за ищеца вреда, която е настъпила като последица от
незаконосъобразния акт на наказващия административен орган. Съгласно чл.36 от
Закона за адвокатурата адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, като
съставеният договор за правна помощ и съдействие е доказателство за осъществената защита, както и за нанесената вреда. В този
смисъл е и Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017 година по т.д. 2/2016 година
на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на ВАС, според което,
при предявени пред административните съдилища искове по ЗОДОВ за имуществени
вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производствата по обжалването и отмяната им, представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ.
С
оглед възприетото в посочения тълкувателен акт, който е задължителен за
съдилищата, причинените от административната дейност по издаване на
наказателните постановления вреди подлежат на обезщетяване по реда на
специалния ЗОДОВ. При отмяната на наказателните постановления като
незаконосъобразни актове държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица.
В
конкретната хипотеза са налице кумулативно предпоставките по чл.1 чл.4 от ЗОДОВ, наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно, налице е
имуществена вреда, явяваща се в пряка причинна връзка с отменения акт и
вредоносен резултат.
Ответната страна Областна
дирекция на министерството на вътрешните работи Варна оспорва иска по
съображения за наличие на специален ред за предявяване на възражението за
изтекла погасителна давност.
Представителят на
Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на иска по
съображения, че постановената отмяна на наказателното постановление не е
основана на неговата незаконосъобразност. След като не е налице
незаконосъобразен административен акт като необходима предпоставка за
ангажиране на отговорността на държавата, то претенцията се явява
неоснователна.
Съдът,
преценявайки основетелността на иска с оглед събраните по делото доказателства
и доводите на страните, приема следното:
Представените
по делото доказателства, съдържащи се в приложеното а.н.х.д.№562/2018 година на
Варненския районен съд, установяват факта на издадено Началник група към сектор „Пътна полиция“
при Областна дирекция на МВР – Варна Наказателно постановление № 9806/04 от 27.08.2004
година, с което на Д.И.Д. са наложени
наказания – глоба в размер на 50 лева по чл.182, ал.1, т.5 от Закона за
движение по пътищата и глоба в размер на 300 лева по чл.177, ал.1, т.2 от
Закона за движение по пътищата.
С Решение №550 от
30.03.2018 година районният съд отменя наказателното постановление. В мотивите
съдът приема, че АУАН и Наказателното постановление са издадени в предвидените
в нормата на чл.34 от ЗАНН срокове. Наказателното постановление е отменено поради
констатираната от въззивния съд изтекла абсолютна давност от 4 години и
половина за административно - наказателно преследване по отношение на
нарушението, извършено на 14.08.2004 година.
По делото пред
районния съд ищецът е защитаван от адв. Й.А., на който, съгласно представения
Договор за правна защита и съдействие, е заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 300.00 лева.
Успешното
провеждане на иска по чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините
за вреди изисква доказано осъществяване на фактически състав, който включва
кумулативно наличие на: а/ незаконосъобразен акт или незаконосъобразни действия
и бездействия на орган или длъжностно
лице при осъществяване на административна дейност; б/ вреди от този
акт/действия/бездействия; в/ причинна връзка между незаконосъобразните
актове/действия/бездействия и настъпилите вреди.
Съдът съобразява даденото в Тълкувателно решение № 2 от 15.03.2017 година по
тълкувателно дело №2/2016 година на Върховен административен съд разрешение, че
изплатеното адвокатско възнаграждение в съдебните производства по обжалване и
отмяна на наказателните постановления, представлява увреждане, което е пряка и
непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ. С оглед на събраните
доказателства, установяващи проведено съдебно оспорване на наказателно
постановление и изплатено адвокатско възнаграждение, основателността на
претенцията е поставена в зависимост от наличието на първата посочена от закона
предпоставка – незаконосъобразност на
акта.
Същественото,
определящото основание за отговорността на държавата и общините съгласно
разпоредбата на чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди е установената незаконосъобразност
на актовете, респ. действията и бездействията на органите и длъжностните
лица. Отмяната на акт, действие или
бездействие не е посочена от закона като условие.
Ето защо и
Тълкувателно решение №3 от 22.04.2205 година на ВКС по т.гр.д. №3/2004 година
на ОСГК разграничава хипотезите на отговорността на държавата, като я изключва
в случаите, когато нейните органи са действали законосъобразно, независимо, че
актовете им са били отменени - т.8, т.9,
т.10, вкл. поради изтекла давност, амнистия, изпълнение на разпореждане на
органи на следствието или прокуратурата и др.
В конкретния
случай отменителното решение на районния съд не съдържа констатация за
незаконосъобразност на обжалваното пред него наказателно постановление, както с
оглед на приложимите към него процесуални правила, така и материално-правни
разпоредби. Наказателното постановление
е отменено поради наличието на релевантния за съда юридически факт - изтекла
абсолютна давност за административно-наказателно преследване, т.е. основанието
за отмяна на наказателното постановление не е неговата незаконосъобразност.
Други твърдения и доказателства за незаконосъобразност на наказателното
постановление, освен постановената отмяна от районния съд, по делото не са
заявени.
При изложените
съображения съдът приема за недоказано наличието на първата и основна
предпоставка за уважаване на претенцията по чл.1 от ЗОДОВ – незаконосъобразен
акт на Началник група към сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР –
Варна, което обуславя неоснователност и на предявената претенция за обезщетение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Д.И.Д., ЕГН **********,***, офис 1, чрез
адв. Й.А., срещу Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Варна иск за присъждане на обезщетение в размер на 300.00
лева за претърпени имуществени вреди, произтичащи от заплащането на адвокатско
възнаграждение за осъществена защита при съдебно оспорване по а.н.х.д.
№562/2018 година на Варненския районен съд, 44 състав на Наказателно
постановление № 9806/04 от 27.08.2004 година, издадено от Началник група към
сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Варна, заедно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата.
Решението може да бъде
обжалвано пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщението до
страните.
СЪДИЯ: