Определение по дело №101/2021 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 271
Дата: 31 март 2021 г.
Съдия: Кремена Григорова Борисова
Дело: 20217270700101
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№............., град Шумен,31.03.2021г.

 

   Шуменският административен съд в закрито съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                     Председател: Кремена Борисова

 

като разгледа докладваното от административен съдия Кр.Борисова адм.д. №101 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

   Производство по чл.166 ал.4 във вр. с ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.404 ал.1 т.1 и т.12 от КТ   и чл.405 от КТ.

  Съдебното производство по а.д.№101/2021г. по описа на ШАдмС е образувано въз основа на жалба от Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“, гр.Шумен с Булстат ***, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, бул.Славянски № 19, представлявана от Директора Р.Д.С., чрез адв.Д.Д.от ШАК, срещу Принудителни административни мерки по чл.404, ал.1, т.1 и т.12 от Кодекса на труда – Предписания, обективирани в Протокол № ПР2107699 за извършена проверка, издаден на 15.03.2021г. от главни инспектори при Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.Шумен. С жалбата е отправено и искане, на основание чл.166, ал.2 от АПК да бъде спряно  изпълнението на принудителните административни мерки, наложени със задължителните предписания по т.4 и т.5 от Протокол № ПР2107699, издаден на 15.03.2021г.,предвиждащи предписания към работодателя-Регионална библиотека „Ст.Чилингиров“-Шумен да зачете придобития трудов стаж и професионален опит на Я.М.Я.,признат по реда на КТ за времето,през което е работил в предприятието на различни работни места и длъжности,съгл.чл.12 ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата по т.4 и да изплати в пълен размер допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит на Я.М.Я. съгласно чл.244 т.2 от КТ във вр. с чл.12 ал.1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата /ДВ бр.9/2007г.,изм. и доп./ по т.5.

   В искането се твърди, че   стажът на Я. бил зачетен съобразно  правилата на КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,както и че на лицето било изплатено изчисленото му обезщетение на база зачетения стаж при работодателя  и на сходни длъжности при предходни работодатели,поради което изпълнението на тези ПАМ  се явява невъзможно.Релевира се и довод,че евентуалното повторно заплащане на допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж би причинило на жалбоподателя значителни за бюджета му вреди,които биха били трудно поправими и ще явяват недължимо платени суми,доколкото при изплащане на ново допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и отказ от страна на служителя да възстанови недължимо платените суми,за работодателя ще е невъзможно да събере същите.Предвид на това се твърди наличието на основание за спиране предварителното изпълнение на предписанията по т.4 и т.5 от  Протокол № ПР2107699, издаден на 15.03.2021г..

   Съгласно разпоредбата на чл.166 ал.2 от АПК,при всяко положение на делото до влизане в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение,допуснато с влязло в сила разпореждане на органа,издал акта по чл.60 ал.1 от АПК  ако то може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда , само въз основа на нови обстоятелства .

   Искането по чл.166 ал.4 във връзка с ал.2 от АПК е депозирано в срок от надлежна страна, която е адресат на  оспорените Предписания по Протокол № ПР2107699, издаден на 15.03.2021г. и за която е налице правен интерес от оспорването й, поради което е допустимо. По същество е неоснователно по следните съображения:

   С жалбата до съда Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“, гр.Шумен с Булстат ***, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, бул.Славянски № 19, представлявана от Директора Р.Д.С., чрез адв.Д.Д.от ШАК е оспорила  Принудителни административни мерки по чл.404, ал.1, т.1 и т.12 от Кодекса на труда – Предписания, обективирани в Протокол № ПР2107699 за извършена проверка, издаден на 15.03.2021г. от главни инспектори при Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.Шумен.

   Съгласно чл. 405 от КТ ПАМ по ал.1 на чл.404 могат да се обжалват по реда на АПК. Подадената жалба не спира изпълнението на приложената  принудителна административна мярка.Следователно ,с посочената законова разпоредба е въведено предварително изпълнение на наложените по реда на чл.404 от КТ ПАМ.Според разпоредбата на чл.166 ал.4 от АПК, която е приложима в настоящата хипотеза, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2 на чл.166 от АПК, а именно когато предварителното изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт е необходимо адресатът н акта,искащ спирането да докаже,че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда-аргумент от разпоредбата на чл.166 ал.4 във вр. с ал.2 от АПК,която може да е както имуществена-загуба или пропусната полза,така и неимуществена.Тя трябва да е значителна и да има такова отражение за молителя,че за последния да е трудно да я поправи.Настъпването на вредата трябва да е достатъчно вероятно.За целта,за вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер оспорващият,отправил искането за спиране трябва да представи надлежни доказателства,а не само да релевира твърдения в тази насока.

   В случая жалбоподателят  е обосновал искането си с мотива,  че стажът на Я. бил зачетен съобразно  правилата на КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,както и че на лицето било изплатено изчисленото му обезщетение на база зачетения стаж при работодателя  и на сходни длъжности при предходни работодатели,поради което евентуалното повторно заплащане на допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж би причинило на жалбоподателя значителни за бюджета му вреди,които биха били трудно поправими и ще явяват недължимо платени суми,доколкото при изплащане на ново допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и отказ от страна на служителя да възстанови недължимо платените суми,за работодателя ще е невъзможно да събере същите.По същество в искането си за спиране допуснатото предварително изпълнение на наложените ПАМ-предписания по реда на чл.404 от КТ оспорващият преповтаря изложените в жалбата доводи по съществото на спора,обосноваващи становището му за незаконосъобразност на дадените предписания от контролните органи.Към жалбата липсват и не са представени никакви доказателства ,обосноваващи твърдението на жалбоподателя,че от допуснатото предварително изпълнение на ПАМ-предписания за него ще настъпят  значителни или трудно поправими вреди.Съдът не споделя релевирания от оспорващия довод за невъзможност при повторно плащане на недължими суми за допълнително трудово възнаграждение,същите да бъдат възстановени по бюджета на жалбоподателя,доколкото за последния съществува възможност при предварително заплащане на допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж на служителя  и последваща отмяна на предписанията от съда,същите да бъдат възстановени по реда на общото исково производство.

       Към жалбата са приложени Вътрешни правила за работна заплата от 01.01.2021год.,трудови договори от 2008г. и от 2017год. и заповеди за прекратяването им и копие от трудовата книжка,съставляващи част от материалите по служебно изисканата от съда административна преписка във връзка с наложените ПАМ-предписания.В този смисъл липсват и не са представени никакви доказателства за  нови обстоятелства,релевантни и относими към искането за спиране предварителното изпълнение на заповедта и по-специално обосноваващи твърденията на жалбоподателя,че от изпълнението на заповедта за него ще последват или е вероятно да настъпят значителни или трудно поправими вреди.

   Предвид гореизложеното съдът намира,че искането е неоснователно, тъй като в него не се съдържат конкретни съображения, които да обосновават настъпването на значителни или трудно поправими вреди, както и не се сочи и твърди, че има новонастъпили обстоятелства по смисъла на чл.166 ал.2 от АПК.

   В хипотеза на  чл.166 ал.4 във вр. с ал.2 от АПК при липса на нормативно регламентирани критерии за „значителна или трудно поправима вреда“, чрез които да се преценява основателността на искането, съдебната практика е извела, че тези последици следва да са от такова естество, че да могат да се противопоставят на значимостта на целите, които законът поставя с предварителното изпълнение. В случая, законодателят е оценил налагането на процесната ПАМ - "задължителни предписания към работодателя“ по смисъла на чл.404 ал.1 от КТ ,налагани при накърняване на трудовите права на работника /служителя.Същите се налагат от контролните органи при установяване на нарушения на правната уредба на трудовите правоотношения,застрашаващи сигурността на работника или служителя.Именно с тази цел контролните органи биват овластени да предприемат мерки за тяхното отстраняване и премахване на неблагоприятните  последици,които същите пораждат. В тази насока допуснатото по закон предварително изпълнение на този ПАМ е за защита на особено значими ценности и права на работника или служителя във връзка с осъществяване на трудовите правоотношения. Фактите, които жалбоподателя претендира като противопоставими, следва да са със същата степен на значимост. От представените по делото доказателства не се установяват факти, които да обосновават извод за вреди, които са противопоставими като степен на значимост на защитимите от законодателя.

   От така установеното фактическо и правно положение, съдът намира, че не са налице основания за спиране на предварителното изпълнение на предписанията по т.4 и т.5 от  Протокол № ПР2107699, издаден на 15.03.2021г. от главни инспектори при Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.Шумен., поради което искането се явява неоснователно и като такава следва да бъде отхвърлено.

   Водим от горното и на основание чл.166 ал.4 от АПК, съдът

 

    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

   ОТХВЪРЛЯ искането, обективирано в жалба с рег.№ДА-01-1019 от 26.03.2021год. по описа на Шуменския административен съд  на Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“, гр.Шумен с Булстат ***, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, бул.Славянски № 19, представлявана от Директора Р.Д.С., чрез адв.Д.Д.от ШАК,  за спиране предварителното изпълнение на т.4 и т.5 от Принудителни административни мерки по чл.404, ал.1, т.1 и т.12 от Кодекса на труда – Предписания, обективирани в Протокол № ПР2107699 за извършена проверка, издаден на 15.03.2021г. от главни инспектори при Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.Шумен.

   Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на Р България.

   Препис от настоящото определение да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.

 

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: