М О Т И В И
По НОХД №1696/2013 г. по описа на Районен
съд-Пловдив, ХХVІ н.с., с подсъдими Г.В.А.
и Д.А.Ч. ***
Подсъдимият Г.В.А.
*** е предаден на съд по обвинение в извършване на престъпление по чл. 195 ал.
1 т. 5 и т. 7 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1 от НК.
Подсъдимият Д.А.Ч.
*** е предаден на съд по обвинение в извършване на престъпление по чл. 195 ал.
1 т. 5 вр. чл. 194 ал. 1 от НК.
С протоколно
определение от 19.04.2013 г. е приет за съвместно разглеждане в наказателното
производство предявения граждански иск от ОУ “О. П.” с. Ст., общ. Р., обл. П.,
представлявано от Директора Р.Ф., против Г.В.А. и Д.А.Ч., с който се иска
последните да бъдат осъдени да му заплатят сумата от 320 лева, представляваща
обезщетение за причинени от деянието, предмет на обвинителния акт, имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
извършване на деянието - 27.08.2012 г., до окончателното заплащане на сумата и
направените по делото разноски. ОУ “О. П.” с. Ст., общ. Р., обл. П.,
представлявано от Директора Р.Ф., е конституирано в качеството на граждански
ищец по делото, а адв. Сп. като негов повереник.
В съдебно
заседание представителят на Районна прокуратура –Пловдив поддържа обвинението.
Предлага на съда да признае подсъдимите за виновни в извършване на престъплението,
за което им е повдигнато обвинение, като наложи на всеки от тях на осн. чл.55
ал.1 т.1 от НК наказание „лишаване от свобода” за срок под законоустановения
минимум, изпълнението на което да бъде отложено. В тежест на подсъдимите да
бъдат възложени направените по делото разноски.
Гражданският
ищец ОУ “О. П.” с. Ст., общ. Р., обл. П., редовно и своевременно призовано, в
съдебно заседание се представлява от адв.Сп. от Адв.колегия-П., редовно
упълномощен. Моли съда да уважи приетия за съвместно разглеждане граждански
иск.
Подсъдимият Г.А., редовно и
своевременно призован, се явява лично в съдебно заседание. Признава се за
виновен, като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, и изразява съгласие да не се събират доказателства относно
тези факти. Съжалява за извършеното. Моли да му бъде наложено по-малко
наказание. Служебният му защитник адв.Р. ***, моли съда да признае подзащитния
му за виновен в извършване на престъплението, за което е предаден на съд, като
му наложи наказание „лишаване от свобода” при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, изпълнението на което да бъде отложено за срок от три години.
Подсъдимият Д.Ч., редовно и
своевременно призован, се явява лично в съдебно заседание. Признава се за
виновен, като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, и изразява съгласие да не се събират доказателства относно
тези факти. Съжалява за извършеното. Моли да му бъде наложено по-малко
наказание. Служебният му защитник адв.К. ***, моли съда да признае подзащитния
му за виновен в извършване на престъплението, за което е предаден на съд, като
му наложи наказание „лишаване от свобода” при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, изпълнението на което да бъде отложено за срок от три години.
Съдът, след като анализира
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното от фактическа страна:
Г.В.А. е роден на *** ***, обл. П., българин, български
гражданин, с основно образование, безработен, неженен, , ЕГН **********.
От приложената справка за
съдимост се установява, че А. е осъждан.
Съгласно характеристичната
справка, подсъдимият е безработен.
Д.А.Ч. е роден на *** ***,
обл. П., българин, български гражданин, с основно образование, безработен,
неженен, ЕГН **********.
От приложената справка за
съдимост се установява, че Ч. е неосъждан.
Съгласно характеристичната
справка, подсъдимият е безработен.
На 27.08.201
2г. около 01:00 ч. Г.А. ***, като по-късно в центъра на селото среща Д.Ч..
Двамата отиват в двора на ОУ “О. П.“ с.Ст. и сядат на пейка в двора да пушат
цигари. Виждат, че прозорците на тоалетните на първия етаж на училището са
отворени. Решават да влязат вътре и вземат по-ценни вещи. На първия етаж в
училището има инструменти, собственост на ”Е.” ЕООД гр.Кр., представлявано от
Управителя А.Ю.. През летните месеци посоченото търговско дружество извършва
саниране на сградата на училището, като самият Ч. помага на работниците.
Подсъдимите вземат един ел.перфоратор марка “Ф.“, една електрическа бъркалка
марка “Ф.“ и монофазен кабелен удължител 25м. След това се качват на втория
етаж, където от т.нар. “стая по интереси“, която не е заключена, вземат
телевизор марка “Т.“, поставен на стената в стаята. С посочените вещи
подсъдимите излизат от сградата на училището, като инструментите скриват в
близост до училището, а телевизора занасят в дома на А..
Около обяд на
27.08.2012 г. А. ***, носейки със себе си взетия от училището телевизор,
възнамерявайки да продаде същия в заложна къща. По пътя таксиметровият шофьор
му предлага да купи телевизора за сумата от 100 лева. А. се съгласява и му го
предава. Същата вечер А. се среща с Ч. и му предава половината от получената за
телевизора сума – 50 лева.
На 27.08.2012
г. около 08:30 ч. работниците от ”Е.” ЕООД установяват липсата на
инструментите. На 29.08.2012 г. е констатирана и липсата на телевизор “Т.“ от Г.
Т., работеща като чистачка в училището. В последното са монтирани охранителни
камери от “С. к. А.“ ЕООД, като при преглед на записите се виждат двамата
подсъдими, вземащи горепосочените вещи. А.Ю. разпознава на записите Ч., помагал
на работниците му, а И. А. - работещ като огняр в училището, разпознава и
двамата подсъдими.
Г.А. доброволно
предава на полицейския служител при РУП-Раковски – Т. Р., 1 брой ел.перфоратор
марка “Ф.“, 1 брой електрическа бъркалка марка “Ф.“ и монофазен кабелен
удължител 25м. И. Г. – техник “С. к. А.“ ЕООД, предал на Р. 2 броя CD със записи от
камерите от инкриминираната дата. На същите е извършен оглед и съдебна-
техническа експертиза.
От заключението
по изготвената в хода на досъдебното производство съдебна-техническа експертиза
се установява гореописаната фактическа обстановка.
Съдът кредитира
заключението по назначената съдебна-техническа експертиза като обективно и
компетентно изготвено.
От заключението
на изготвената в хода на досъдебното производство стоково-оценъчна експертиза
се установява, че общата стойност на инкриминираните вещи възлиза на 730 лева.
Съдът кредитира
заключението по назначената стоково-оценъчна експертиза като обективно и
компетентно изготвено.
В хода на
разследването 1 брой ел.перфоратор марка “Ф.“, 1 брой електрическа бъркалка
марка “Ф.“ и монофазен кабелен удължител 25м са върнати на А.Ю. срещу
разписка.
Така
установената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по
делото писмени доказателствени средства /
протокол за оглед на веществени доказателства, заключение по съдебна-техническа
експертиза, заключение по стоково-оценъчна експертиза, разписка, справки за
съдимост и характеристични справки/, прочетени
и приети по реда на чл.283 НПК, както и гласни доказателствени средства /показанията
на свидетелите А.Ю., Р.Ф., Д. Д., И. А., И. Г., Т. Р., В. В., В. Н., Г. Т., Ив.
П., И. Ю. и Н. А., на които показания
съдът дава вяра като обективни, незаинтересовани и непротиворечиви и кореспондиращи на писмените
доказателствени средства по делото и на направените от подсъдимите самопризнания/.
При така
установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
С оглед на
гореизложеното съдът приема, че от обективна страна извършеното деяние от Г.В.А.
е съставомерно по чл. 195 ал. 1 т. 5 и т. 7 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1
от НК, тъй като на 27.08.2012 г. в с. Ст., обл. П., повторно, в немаловажен
случай – извършил е престъплението, след като е бил осъден с влязла в сила
присъда за друго такова престъпление, след предварително сговаряне в
немаловажен случай с Д.А.Ч., ЕГН **********, е отнел чужди движими вещи, както
следва:
-
1 бр. ел. перфоратор марка “Ф.” ***-**** Art.№ ******* на
стойност 150,00 лева, 1 бр. електрическа бъркалка марка “Ф.” ***-**** Art.№ ******* на
стойност 200,00 лева и 1 бр. монофазен кабелен удължител 25м на стойност 60,00
лева, всичко на обща стойност 410,00 лева, от владението на “Е.” ЕООД гр. Кр.,
без съгласието на ръководството на дружеството с намерение противозаконно да ги
присвои;
-
1 бр. LSD телевизор марка “Т.” на
стойност 320,00 лева от владението на ОУ “О. П.” с. Ст., обл. П., без
съгласието на ръководството на училището с намерение противозаконно да ги
присвои,
или всички вещи
на обща стойност 730,00 лева.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че от
обективна страна извършеното деяние от Д.А.Ч.
е състовомерно по чл. 195 ал. 1 т. 5 вр. чл. 194 ал. 1 от НК, тъй като на
27.08.2012 г. в с. Ст., обл. П., след предварително сговаряне в немаловажен
случай с Г.В.А., ЕГН **********, е отнел чужди движими вещи, както следва:
-
1 бр. ел. перфоратор марка “Ф.” ***-**** Art.№ ******* на
стойност 150,00 лева, 1 бр. електрическа бъркалка марка “Ф.” ***-**** Art.№ ******* на
стойност 200,00 лева и 1 бр. монофазен кабелен удължител 25м на стойност 60,00
лева, всичко на обща стойност 410,00 лева, от владението на “Е.” ЕООД гр. Кр.,
без съгласието на ръководството на дружеството с намерение противозаконно да ги
присвои;
-
1 бр. LSD телевизор марка “Т.” на
стойност 320,00 лева от владението на ОУ “О. П.” с. Ст., обл. П., без
съгласието на ръководството на училището с намерение противозаконно да ги
присвои,
или всички вещи
на обща стойност 730,00 лева.
Подсъдимите
осъществяват обективните признаци на състава на престъплението, тъй като с
действията си прекъсват досега осъществяваната фактическа власт върху
инкриминираните вещи и установяват владение върху същите, без съгласието на “Е.”
ЕООД гр. Кр. и на ръководството на ОУ “О. П.” с. Ст., обл. П., Настъпва и
съставомерният резултат, а именно промяна във фактическата власт върху
предмета.
Престъплението
е извършено при следните квалифициран случай с оглед на субекта:
-
при условията на повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК за подсъдимия А., тъй като с присъда, влязла в сила на 27.11.2009г., е
одобрено споразумение за решаване на НОХД №****/2009 г. по описа на ПРС, като Г.А.
е признат за виновен в извършване на друго такова престъпление - по чл.194 ал.1
от НК, за което му е наложено наказание “пробация, а високата стойност на
инкриминираните вещи обуславят наличието на немаловажен случай. Не изтекъл
предвиденият в чл.30 ал.1 от НК петгодишен срок, изключващ прилагането на
правилата на чл.28 от НК;
- от две лица /подс.А. и подс.Ч.
/, сговорили се предварително за осъществяването му и същото не
съставлява маловажен случай /предвид стойността на отнетите вещи /730
лева/.
От субективна страна подсъдимите извършват
престъплението умишлено под пряк умисъл
като форма на вина, с непосредствено целени и настъпили
общественоопасни последици. Съзнават
противоправния му характер, като целят и искат настъпването на
забранените му последици. Налице е и допълнителният признак от субективна
страна, а именно намерение за присвояване на вещите от страна на подсъдимите,
тоест считайки вещите като свои, да имат възможност да се разпорежда с тях като
със свои. Макар и изпълнението на това намерение /като признак от субективна
страна/ да не е необходимо, за да се приеме, че кражбата е довършена, то
осъществяването му безспорно го доказва. А в случая същото е реализирано чрез
извършената впоследствие продажба на част от инкриминираните вещи.
Относно
подсъдимия Г.А..
Съдът, съобразявайки се с
императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК предвид проведеното съкратено
съдебно следствие по реда на чл. 371 т.2 от НПК за определяне на наказанието
при условията на чл.58А от НК, счете, че не са налице изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обуславят
наказанието да бъде определено на осн. чл.55 от НК, поради което определи на
подсъдимия Г.А. при условията на чл.54 от НК - при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, на осн. чл. 195 ал. 1 т. 5 и т. 7 вр. чл. 194 ал.
1 вр. чл. 28 ал. 1 от НК вр. чл. 373 ал. 2 от НПК вр. чл. 58А от НК вр. чл. 54
от НК наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и три месеца.
При определяне на срока на
наказанието “лишаване от свобода”, съдът взе предвид като смекчаващи
отговорността обстоятелства: направеното от подсъдимия самопризнание в хода на
досъдебното производство, изказаното съжаление и оказаното съдействие за
разкриване на обективната истина по делото, както и възстановяване на част от
отнетите вещи. Като отегчаващо отговорността обстоятелство ще следва да се
отчете сравнително високата стойност на инкриминираните вещи.
Така определеното на подсъдимия
наказание съдът намира, че е необходимо, достатъчно и справедливо за постигане
целите на наказанието по чл.36 от НК и преди всичко с оглед поправянето и
превъзпитанието му, както и за постигане на генералната превенция.
Съдът, след като определи на
подсъдимия Г.А. наказание “лишаване от свобода” за срок от една година и три
месеца се съобрази с императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК, предвид
проведеното съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371 т.2 от НПК, на осн.
чл.58 А ал.1 от НК намали така определеното наказание с една трета или същото
да се счита “лишаване от свобода” за срок от десет месеца.
Съдът,
след като призна Г.А. за виновен в извършване на престъплението, за
което е предаден на съд, и му наложи при условията на чл.54 от НК наказание
«лишаване от свобода» за срок от десет месеца, взе предвид, че към
момента на извършване на престъплението подсъдимият не е осъждан на „лишаване
от свобода” за престъпление от общ характер и счете, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на Г.А. не се
налага същият да изтърпи ефективно наложеното му наказание. Поправително-възспиращото
въздействие на наложеното наказание върху бъдещото му поведение може да бъде
постигнато много по-успешно именно в рамките на изпитателен срок, отколкото с
изолирането му от обществото чрез ефективно изтърпяване на наказанието в
пенитенциарно заведение. С оглед на това и на осн. чл.66 ал.1 от НК съдът
отложи изпълнението на така наложеното
наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Относно
подсъдимия Д.Ч..
Съдът, съобразявайки се с
императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК предвид проведеното съкратено
съдебно следствие по реда на чл. 371 т.2 от НПК за определяне на наказанието
при условията на чл.58А от НК, счете, че не са налице изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обуславят
наказанието да бъде определено на осн. чл.55 от НК, поради което определи на
подсъдимия Д.Ч. при условията на чл.54 от НК - при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, на осн. осн. чл. 195 ал. 1 т. 5 вр. чл. 194 ал. 1 от НК вр. чл.
373 ал. 2 от НПК вр. чл. 58А от НК вр. чл. 54 от НК наказание „лишаване от свобода” за срок от една година.
При определяне на срока на наказанието
“лишаване от свобода”, съдът взе предвид като смекчаващи отговорността
обстоятелства: направеното от подсъдимия самопризнание в хода на досъдебното
производство, изказаното съжаление и оказаното съдействие за разкриване на
обективната истина по делото, чистото съдебно минало, както и възстановяване на
част от отнетите вещи. Като отегчаващо отговорността обстоятелство ще следва да
се отчете сравнително високата стойност на инкриминираните вещи.
Така определеното на подсъдимия
наказание съдът намира, че е необходимо, достатъчно и справедливо за постигане
целите на наказанието по чл.36 от НК и преди всичко с оглед поправянето и
превъзпитанието му, както и за постигане на генералната превенция.
Съдът, след като определи на
подсъдимия Д.Ч. наказание “лишаване от
свобода” за срок от една година се съобрази с императивната разпоредба на
чл.373 ал.2 от НПК, предвид проведеното съкратено съдебно следствие по реда на
чл. 371 т.2 от НПК, на осн. чл.58 А ал.1 от НК намали така определеното
наказание с една трета или същото да се счита “лишаване от свобода” за срок от
осем месеца.
Съдът,
след като призна Д.Ч. за виновен в извършване на престъплението, за
което е предаден на съд, и му наложи при условията на чл.54 от НК наказание
«лишаване от свобода» за срок от осем месеца,
взе предвид, че към момента на
извършване на престъплението подсъдимият не е осъждан на „лишаване от свобода”
за престъпление от общ характер и счете, че за постигане целите на наказанието
и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на Г.Ч. не се налага същият да
изтърпи ефективно наложеното му наказание. Поправително-възспиращото
въздействие на наложеното наказание върху бъдещото му поведение може да бъде
постигнато много по-успешно именно в рамките на изпитателен срок, отколкото с
изолирането му от обществото чрез ефективно изтърпяване на наказанието в
пенитенциарно заведение. С оглед на това и на осн. чл.66 ал.1 от НК съдът
отложи изпълнението на така наложеното
наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Относно приетия за
съвместно разглеждане граждански иск
Основанието на
предявения граждански иск е деянието, предмет на повдигнатото обвинение спрямо
подсъдимите. Предмет на гражданския иск в наказателния процес могат да бъдат само
вредите от престъплението, поради което основанието му може да бъде само
деликтно.
Съдът счете, че
предявеният и приет за съвместно разглеждане в настоящето производство
граждански иск е основателен с оглед признаване на подсъдимите за виновни по
повдигнатото им обвинение. Съгласно разпоредбата на чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Фактическият състав на
отговорността за непозволено увреждане включва виновно и противоправно
поведение, което да е в пряка причинна връзка с настъпилите вреди. От
установената по делото фактическа обстановка безспорно се установи, че в
резултат на извършеното от подсъдимите посегателство настъпват имуществени
вреди за ОУ „О. П.” с.Ст., община Р., обл.П., предявило гражданскоправната си
претенция в настоящето производство. Налице е причинна връзка между
престъплението и вредоносния резултат. Следователно елементите, касаещи
обективната страна на състава на непозволеното увреждане, са изпълнени. От
субективна страна, за да е осъществен деликт, се изисква деянието да е виновно
извършено. Подсъдимите, както бе
изяснено, са действали виновно, при форма на вина-пряк умисъл. Изложените
съображения обосновават извод, че така предявеният граждански иск се явява
изцяло доказан по основание и размер, тъй като именно вследствие на виновното и
противоправно поведение на подсъдимите за пострадалия настъпват имуществени
вреди в размер на 320 лева.
Съгласно чл.84
ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът /подсъдимият/ изпада
в забава и без покана, тоест искането на гражданския ищец за присъждане на
законна лихва, считано от датата на извършване на престъплението до
окончателното изплащане на сумата, се явява основателно, поради което бе
уважено изцяло.
Предвид изложените
съображения съдът осъди Г.В.А. и Д.А.Ч. да заплатят на ОУ „О. П.”, с. Ст., общ.
Р., обл. П., представлявано от Директора Р.Ф., сумата от 320 лева,
представляваща обезщетение за причинени му в резултат на престъплението по чл.
195 ал. 1 т. 5 и т. 7 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1 от НК за Г.В.А. и по чл. 195 ал. 1 т. 5 вр. чл.
194 ал. 1 от НК за Д.А.Ч., имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 27.08.2012 г. до окончателното изплащане на сумата.
Веществените доказателства:
2 бр. CD със запис от охранителна камера съдът постанови да
бъдат върнати на собственика ОУ „О. П.”, с. Ст., общ. Р., обл. П., представлявано
от Директора Р.Ф..
На осн. чл. 189
ал. 3 от НПК съдът възложи в тежест на подсъдимите направените разноски по
делото в размер на 147 лева или всеки от
тях по 73,50 лева, както и държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск в размер на 50 лева или всеки от тях по 25 лева.
На осн. чл. 189
ал. 3 от НПК съдът осъди Г.В.А. и Д.А.Ч. да заплатят на ОУ „О. П.”, с. Ст.,
общ. Р., обл. П., представлявано от Директора Р.Ф. направените разноски по
делото в размер на 200 лева.
Предвид
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР:
Г.П.
