ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 331
гр. Пловдив, 16.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно наказателно
дело № 20215000600565 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.243 НПК.
С обжалваното Определение състав на Пловдивския окръжен съд е
потвърдил Постановление на Окръжна прокуратура Пловдив от 25.08.2021г.,
с което е прекратено наказателното производство по ДП № **г. по описа на
отдел „ИП“ при ОД на МВР П., водено за престъпление по чл.249, ал.1, вр.
чл.26, ал.1 НК.
Останала недоволна, жалбоподателката Т. - Б. го атакувала с нарочна
жалба. В просителния пункт на жалбата се иска Апелативният съд да отмени
определението на Окръжния съд. Релевирани се съображения за
неправилност, като се оспорват правните изводи на съда.
По допустимостта на жалбата пред първоинстанционния съд.
Окръжният съд при преценката си разполага ли жалбоподателката с
активна легитимация да инициира производство по реда на чл.243 НПК и
доколко подадената от нея жалба срещу постановлението на прокурора за
прекратяване на наказателното производство е процесуално допустима е
намерил, че жалбоподателката, в качеството си на наследник на титуляра на
ползвания платежен инструмент се явява пострадало лице и като такова има
право да атакува актовете на съда и прокуратурата, които накърняват нейни
1
права.
Тези съображения на първата инстанция не могат да бъдат споделени.
Процесуална предпоставка дадено лице да разполага с активна
легитимация за иницииране на производство по чл. 243 НПК е неговата
процесуална правоспособност. Последната е неразривно свързана с
качеството на пострадал. Съгласно чл. 74, ал. 1 от НПК пострадал е лицето,
претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението, а чл.
84, ал. 1 от НПК разширява кръга от субектите, имащи право да предявят
граждански иск в наказателния процес, като визира не само физическите, но и
юридическите лица, претърпели вреди от престъплението.
Независимо, че всяко престъпно посегателство засяга в една или друга
степен отделни права на гражданите, то обстоятелството, че законодателят
обвързва причинените вреди с престъплението, а не с деянието изобщо,
навежда на извод, че фактическият състав на увреждането напълно съвпада с
този на престъплението. Оттук следва, че процесуалната правоспособност се
свързва единствено със съставомерните вреди, пряка и непосредствена
последица от престъпното деяние - предмет на разглеждане в наказателното
производство. Въпросът дали даден правен субект има качеството на
пострадал като предпоставка да обжалва постановленията на прокурора за
прекратяване на наказателното производство по реда на чл.243 НПК изисква
да бъдат съобразени още и основният и непосредственият обект на
престъплението, съдържанието на изпълнителното деяние, наличието на
квалифициращи признаци и т.н.
Именно това не е било съобразено от Окръжния съд. Систематичното
място на престъплението по чл. 249, ал. 1 от НК е в Раздел IV, озаглавен
"Престъпления против паричната и кредитната система", чийто обект на
защита са обществените отношения, свързани със законосъобразното
осъществяване на паричното обръщение, включително и когато същото се
реализира посредством платежни инструменти по смисъла на чл. 93, т. 24 от
НК. Непосредствен обект на престъплението по чл. 249, ал. 1 от НК са
отношенията, касаещи ползването на истински платежни инструменти без
знанието и съгласието на титуляря на съответния платежен инструмент. В
същото време историческото тълкуване на цитираната разпоредба и
извършената със ЗИДНК /ДВ, бр. 27/2009 г./ законодателна промяна, при
2
която изразът "и от това са настъпили значителни имуществени вреди" е
заменен с думите "ако деянието не съставлява по-тежко престъпление",
категорично обосновава извод, че понастоящем престъплението по чл. 249,
ал. 1 от НК не е резултатно, а такова на просто извършване.
След като престъплението по чл. 249, ал. 1 от НК е формално и за
осъществяването му е достатъчно извършването на изпълнителното деяние
без да е необходимо настъпването на каквито и да било вредни последици, то
тогава липсва процесуалната фигура „пострадал“. Ирелевантно за
съставомерността е обстоятелството, че вследствие на престъпното ползване
на платежния инструмент са получени средства, като този факт има значение
при определяне на вида и размера на наказанието.
След като вреди, били те имуществени или неимуществени не са
обективен елемент и липсват като такива в състава на чл. 249, ал.1 НК, то
процесуалното качество на Е.С. Т. - Б. не може да се субсумира в
диспозицията на чл.74, ал.1 НПК, а от там и в диспозицията на чл.243, ал.4
НПК и тя не може да бъде пострадало лице от тази престъпна дейност,
респективно не разполага с активна легитимация да инициира производство
по чл.243 НПК. Това не й позволява да иска от съда да осъществи съдебен
контрол върху прекратителното постановление на прокурора.
Така първоинстанционният съд, като е разгледал делото по жалба на
лице, което не попада в кръга на активнолегитимираните да участват в
настоящето производство по чл.243 НПК е нарушил закона.
Ето защо атакуваното определение следва да бъде отменено, жалбата на
Е.С. Т. - Б. следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по
делото да бъде прекратено.
По същество на жалбата.
С оглед наличието на процесуални пречки за разглеждане на жалбата
пред първоинстанционния съд, поради нейната недопустимост, същата не
следва да бъде разглеждана по същество в настоящето производство, поради
което въззивният състав не намира за необходимо да се занимава с
изложените в нея фактическите и правни изводи, както и тези, изложени от
съда в атакувания съдебен акт.
Между другото, процесуалната преграда за самостоятелно иницииране
на производство по чл.243 НПК от Е.С. Т. - Б. не я лишава изобщо от
3
възможността да атакува постановлението за прекратяване на наказателното
производство. Ревизия на обосноваността и законосъобразността му може да
бъде осъществена по реда на чл.199-202 НПК и по този законов ред
жалбоподателката може да реализира правата си, свързани с процесната
проблематика.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 243 НПК Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 452/23.09.2021г. по чнд № 1916/21г. на
Окръжен съд Пловдив, с което е потвърдено постановление на Окръжна
прокуратура Пловдив от 25.08.2021г. за прекратяване на наказателното
производство по ДП № **г. по описа на отдел „ИП“ при ОД на МВР П.,
водено за престъпление по чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Е.С. Т. – Б..
ПРЕКРАТЯВА производството по вчнд №565/21г. по описа на
Апелативен съд Пловдив.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4