Р Е Ш Е Н И Е №260686
10.12.2020 г.,
гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на осми декември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Христина Борисова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 7005/2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Дени - Дес
21“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя Х.П.К. против
Електронен фиш серия Г № 0017782 за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 638, ал. 4 вр.
ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането КЗ) на
жалбоподателя е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 2000 (две
хиляди) лева за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди неправилно
да е определен собственикът на превозното средство, а оттам и субектът на
отговорността, да липсват задължителни реквизити на съдържанието на ЕФ, както и
оспорва приетата за установена фактическа обстановка, като поддържа за заснетия
автомобил да е имало сключена и действаща застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите към датата, на която е прието да е извършено нарушението.
Моли електронният фиш да бъде отменен. В съдебно заседание, редовно призован,
жалбоподателят се представлява от адв. С.Т., който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна не взема становище по
допустимостта и основателността на жалбата. В съдебно заседание, редовно
призована, не се представлява.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от „Дени - Дес 21“ ЕООД, спрямо
което юридическо лице е наложена имуществената санкция, следователно от субект
с надлежна процесуална легитимация. Административнонаказващият орган не
разполага с разписка за датата на връчване на екземпляр от електронния фиш на
жалбоподателя, поради което жалбата следва да се приеме за своевременно
подадена, тъй като не се доказва срокът за обжалване въобще да е започнал да
тече спрямо жалбоподателя. Отделно от това от приложената по преписката справка
от системата за управление на административнонаказателната дейност за дата на
връчване е отбелязана 13.10.2020 г. Жалбата е подадена чрез
административнонаказващия орган (АНО) на 23.10.2020 г., поради което дори и ЕФ
да е бил връчен на посочената дата /13.10.2020 г./, то срокът по чл. 189, ал. 8
от ЗДвП отново се явява спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде
отменен по следните съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 20.05.2020 г. в 16:23 часа в гр. Пловдив, бул. „Христо
Ботев“ до № 61 с автоматизирано техническо средство – пътна радарна система тип
m*SpeeDet 2D с фабричен № SD2D0011, било заснето движението на лек автомобил с марка
и модел „Фолксваген Т Крос“ с рег. № ***. Собственик на лекия автомобил било
търговското дружество „Порше Лизинг БГ“ ЕООД, а жалбоподателят „Дени - Дес 21“
ЕООД бил негов ползвател. Превозното средство било регистрирано на територията
на Република България с рег. № *** и към 20.05.2020 г. не било спряно от
движение. Към момента на заснемането му от мобилната система за видеоконтрол m*SpeeDet 2D с фабр. № SD2D0011 за
процесния лек автомобил „Фолксваген Т Крос“ с рег. № *** имало сключен и
действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
На основание чл. 638, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 2 вр. чл.
461, т. 1 от КЗ против жалбоподателя „Дени - Дес 21“ ЕООД бил издаден ЕФ серия
Г № 0017782, с който му била наложена имуществена санкция в размер на 2 000
лева.
За използването на мобилната система за видеоконтрол
тип m*SpeeDet 2D не бил
попълнен протокол съгласно приложението към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Обн. ДВ бр.
36 от 19.05.2015 г., изм. и доп. ДВ бр. 6 от 16.01.2018 г.).
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви писмени
доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 18.02.5133 и
допълнение с № 18.07.5133.1 към него се установява, че процесното техническо
средство тип m*SpeeDet 2D е от
одобрен тип, със срок на валидност до 20.02.2028 г. и е вписано в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване под № 5133.
От писмо с вх. № 282565/25.11.2020 г. от Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пловдив (лист 29 от делото) се установява, че
за използването на дата 20.05.2020 г. на процесното техническо средство m*SpeeDet 2D с фабричен
№ SD2D0011 не е
съставен протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
От Справка за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ от базата данни на Гаранционен фонд се изяснява, че за МПС с рег.
№ *** е имало сключена и активна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите към дата 20.05.2020 г.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се
установява, че същото е собственост на „Порше Лизинг БГ“ ЕООД, а жалбоподателят
„Дени - Дес 21“ ЕООД е регистриран като ползвател на автомобила.
От писмо с вх. № 282497/25.11.2020 г. от главен
секретар на Български институт по метрология (лист 27 от делото) се изяснява,
че към дата 20.05.2020 г. в БИМ не е постъпвало заявление за проверка на пътна
радарна система m*SpeeDet 2D с № SD2D0011, поради
което не е издаван протокол от проверка.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
От събраните и проверени по делото доказателства се
установява, че на описаните в ЕФ време и място – на 20.05.2020 г. в 16:23 часа
в гр. Пловдив, бул. „Христо Ботев“ до № 61, е бил управляван процесният лек
автомобил „Фолксваген Т Крос“ с рег. № ***, който е регистриран на територията
на Република България и не е спрян от движение. Установява се още, че
собственик на превозното средство е дружеството „Порше Лизинг БГ“ ЕООД, а
жалбоподателят е негов ползвател. Не се доказа по делото обаче към 20.05.2020
г. да не е било изпълнено задължението за сключване на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния лек автомобил
„Фолксваген Т Крос“ с рег. № ***. От приложената по преписката и приета като
писмено доказателство по делото справка от Гаранционен фонд се установява, че
към датата, на която в ЕФ е прието да е извършено нарушението, за процесния лек
автомобил е имало сключен и действащ договор за задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. По делото не са ангажирани никакви
други доказателства, оборващи този извод, а доказателствената тежест в процеса
за доказване на нарушението се носи от административнонаказващия орган.
Същевременно от жалбоподателя е представена застрахователна полица № BG/05/119002434352
(лист 20-21 от делото) с период на застрахователно покритие от 00:00 часа на
26.08.2019 г. до 23:59 часа на 25.08.2020 г., сключена за лек автомобил с марка
и модел „Фолксваген Т Крос“. В полицата автомобилът е индивидуализиран още чрез
номер на рама, категория и цвят, но е посочено, че същият е без регистрация. От
друга страна в електронния фиш процесният автомобил е описан освен с марка и
модел именно и с регистрационния си номер. Така не може да се направи
категоричен извод дали представената застрахователна полица засяга същия лек
автомобил, с който е извършено деянието, но по никакъв начин и не разколебава
извода за наличието на сключена и действаща застраховка „Гражданска
отговорност“ към датата на деянието, посочена в ЕФ. Последното обстоятелство,
както беше изяснено, е доказано по делото от изготвената справка от Гаранционен
фонд и без да се сочат никакви други доказателства, от които да се установява
нещо различно от фактическа страна. При тези факти електронният фиш е
необоснован, като приетата за установената в обстоятелствената му част
фактическа обстановка не кореспондира и е категорично оборена от събраните по
делото доказателства. Не се доказа към момента на интересуващото делото
управление на лекия автомобил „Фолксваген Т Крос“ с рег. № *** за същия да не е
имало сключена и действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. По тези съображения вмененото на жалбоподателя нарушение
остана недоказано, което обуславя отмяна на ЕФ.
На следващо място самостоятелно отменително основание
представлява и фактът на ангажиране на административнонаказателната отговорност
на лице, което не е годен субект на нарушението. Разпоредбата на чл. 638, ал. 4
от КЗ ясно посочва, че когато деянието е установено с автоматизирано техническо
средство или система, субект на нарушението е единствено собственикът на МПС. По делото обаче се доказа, че жалбоподателят не е собственик на процесния автомобил,
а само негов регистриран ползвател. Собственик е дружеството „Порше Лизинг БГ“
ЕООД. Този извод изцяло се подкрепя и от правилото на чл. 647, ал. 3 от КЗ, гласящо
че, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и
заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и
действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за
движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното
превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването да заплати
глобата или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6 от КЗ. Член 189, ал. 5 от Закона за движението по
пътищата не се прилага. Следователно изрично е изключена възможността за предоставяне
в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи на писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството
му за управление на моторно превозно средство, при което първоначално
издаденият ЕФ да бъде анулиран – така Решение
от 24.08.2020 г. по к.а.н.д. № 10130/2020 г. на Административен съд – Велико
Търново. При реализирането на административнонаказателната отговорност по
реда на чл. 638, ал. 4 от КЗ чрез издаване на ЕФ за нарушение, установено с
АТСС, е ирелевантен въпросът кой е бил действителният водач на МПС, както и кой
е бил негов ползвател, тъй като субект на нарушението е собственикът на
превозното средство. Тъй като в настоящия случай с обжалвания ЕФ е наложена
имуществена санкция не на собственика, а на ползвателя на лекия автомобил, при
чието управление е извършено нарушението, то съдът приема, че неправилно е
определено авторството на деянието. Допуснатият порок на самостоятелно
основание обуславя отмяна на ЕФ и не може да бъде саниран във въззивното
производство.
На следващо място по
делото се доказа, че не е попълнен протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015 г., което представлява самостоятелно нарушение на
процедурата по установяване на нарушението и неговото санкциониране с
електронен фиш. От своя страна по необходимост това влече и следващ порок –
липса на доказателство за спазването на чл. 6 от Наредбата, поради което
кумулативните изисквания за законосъобразно използването на мобилно АТСС не са
спазени по делото. Не всеки реквизит от протокола е със съществена значимост,
но отсъствието въобще на протокол води до извод за недоказано административно
нарушение. След като АТСС е мобилно и разпоредбата на чл. 10, ал.
1 от Наредбата не съдържа предпоставки за изключения, следва, че отсъствието на
протокола е съществен пропуск – така изрично Решение № 1979 от 04.11.2020 г. по к.а.н.д. № 2214/2020 г. на
Административен съд – Пловдив.
С чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г. е въведено задължение за контролния орган при всяко използване на мобилно
АТСС да съставя протокол съгласно приложението. Предвидено е протоколът да се
попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол (чл. 10, ал. 2), като
при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически
средства и системи за контрол на скоростта протоколът трябва да се попълва за
всяко място за контрол и да се съпровожда със снимка на разположението на уреда
(чл. 10, ал. 3). В настоящия случай, въпреки въведеното императивно задължение
за съставянето на протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., то за използването на процесното мобилно АТСС такъв протокол
липсва. Изискването за съставянето на протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата
не е самоцелно, тъй като той изпълнява важна доказателствена функция в процеса.
Липсата на редовно съставен протокол означава и липса на доказателство по
делото за спазването на нормативно предвидения ред за установяване на
нарушението чрез използването на мобилно техническо средство за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение. Същевременно доказателствената тежест в
процеса се носи единствено от административнонаказващия орган, поради което той
следва да понесе и последиците от доказателствената непълнота за
законосъобразното провеждане на процедурата. Доколкото изискването за попълване
на протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е
установено като елемент от процедурата при използване на мобилно АТСС за
контрол, то несъставянето му винаги ще съставлява процесуално нарушение.
Настоящият съдебен състав приема, че това нарушение е от категорията на
съществените, поради което то влече незаконосъобразност на ЕФ, издаден в
резултат на така опорочената процедура. Това е така, защото протоколът по чл.
10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. служи като доказателство за редица
съществени за преценката за законосъобразното провеждане на производството
обстоятелства, които не могат да бъдат установени по друг начин.
На първо място съставянето на протокола по чл. 10, ал.
1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. е задължително, защото той е
доказателство относно мястото и времето на извършване на нарушението, мястото
на контрол и къде е разположено техническото средство, с какво по вид АТСС е
заснето нарушението, дали техническото средство е използвано от служител,
оправомощен да борави с такива средства, къде то е било разположено – в лек
автомобил, на мотоциклет или е било временно разположено на пътя, във време на
движение ли е направено заснемането или не, доколкото е предвиден различен ред
за ангажиране на отговорността в тези случаи. По делото се твърди, че
заснемането е извършено с АТСС, монтирано върху служебно моторно превозно
средство, но информация относно мястото на контрол не би могла да се изведе и
по реда на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., т.е. от снимката
на разположението на уреда, тъй като такава също липсва. С разпоредбата на чл.
189, ал. 8 от ЗДвП е регламентирано изрично задължение за директора на
съответната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, в съпроводителното писмо да посочи
определени в закона обстоятелства, сред които разположението на
автоматизираното техническо средство, но така също и да представи доказателства
за тези обстоятелства. При липсата на попълнен протокол по чл. 10, ал. 1 от
Наредбата се явяват незаконосъобразни и последващите действия на контролните
органи, като осъществени при съществени нарушения на разпоредбите,
регламентиращи условията, реда и начина за използването на мобилни АТС и
системи за контрол на правилата за движение.
На следващо място липсата на попълнен протокол по чл.
10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. препятства възможността да се
извърши преценка дали е спазено правилото по чл. 11, ал. 2 от Наредбата.
Разграничават се три хипотези на установяването и заснемане на нарушения: 1) от
статични АТТС; 2) от мобилни АТСС, временно разположени на участък от пътя и 3)
от мобилни АТТС, прикрепени към превозно средство и във време на движение. В
първите две хипотези за установените от АТСС нарушения на правилата за движение
по пътищата се издават електронни фишове. Изключение от реда за издаване на
електронен фиш е въведено единствено за нарушения, установени с мобилни АТТС
във време на движение, за които нарушения електронни фишове не се издават. Обстоятелството
към коя от разгледаните хипотези попада всеки отделен случай се установява
отново от съдържанието на протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата. Тъй като в
настоящата хипотеза такъв протокол липсва в обективната действителност, то може
единствено да се предполага дали процедурата е била спазена. От своя страна
санкционирането с ЕФ на деяние, попадащо в хипотезата на чл. 11, ал. 2 от
Наредбата, би съставлявало съществено процесуално нарушение. Досежно и това
обстоятелство при липса на съставен протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. надлежното изпълнение на процедурата по установяване на
нарушение с мобилно автоматизирано техническо средство не може да бъде
установено по друг начин, а доказателствената непълнота - да бъде санирана.
Това отново доказва съществения характер на допуснатото процесуално нарушение.
В този смисъл Решение № 1412 от
24.06.2019 г. по к.а.н.д. № 1253/2019 г. на Административен съд – Пловдив.
По делото не се доказа и да е спазено изискването по
чл. 6 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., а именно използваното техническо
средство да е било разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване
на производителя и нормативните предписания. Нормативната уредба предписва
спазването на редица технически изисквания към монтажа и експлоатацията на
АТСС, регламентирани с Наредбата и инструкцията за експлоатация, като тяхното
съблюдаване представлява гаранция за законосъобразното използването на
мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение. В
тази връзка законодателят е предвидил улеснен ред за доказване надлежното
изпълнение на тези изисквания, като в съдържанието на протокола по чл. 10, ал.
1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. следва да бъде удостоверено чрез
попълване на нарочно поле и полагане на подпис, че автоматизираното техническо
средство е използвано съгласно нормативните изисквания, установени в
инструкцията за експлоатация. При липса на надлежно попълване в протокола
спазването на техническите изисквания, явяващи се гаранция за изправност на
техническото средство, не може да се презюмира. В съдебната практика е
изяснено, че дори ненадлежното попълване на протокола в тази му част - когато
липсва удостоверяване или подпис на извършилото го лице, то отново не може да
бъде извършена проверка за спазване изискванията на чл. 6 от Наредбата, поради
което е допуснато съществено процесуално нарушение – така Решение № 4424 от 27.06.2019 г. по к.а.н.д. № 4318/2019 г. на
Административен съд – София; Решение
№ 541 от 18.03.2019 г. по к.а.н.д. № 277/2019 г. на Административен съд – Варна.
На още по-силно основание, когато протокол въобще не е съставен, то нарушението
на процесуалните правила отново следва да се квалифицира като съществено.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015
г. служителят включва автоматизираното техническо средство или система и
извършва необходимите първоначални настройки за започване на автоматизирания
контрол. Неясно остава по делото дали са били извършени необходимите
първоначални настройки и от кое лице. При липса на протокол по чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., както и на каквито и да било други
доказателства в тази насока, то изводът дали АТСС е монтирано и използвано
съгласно нормативните и изискванията на инструкцията за експлоатация би почивал
единствено на предположения. Административнонаказателната отговорност от своя
страна обаче не може да бъде осъществена въз основа на предположения. По тези
съображения ангажирането на отговорността на жалбоподателя, но без по делото да
е доказано, че са били спазени предвидените изисквания при монтажа и
експлоатацията на процесното АТСС, съществено нарушава правото на защита на
наказаното лице.
В заключение не би могло да се приеме, че
несъставянето на протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
не е процесуално нарушение от категорията на съществените. Противното би
обезсмислило съществуването на разпоредбата, както и необходимостта от
попълването за в бъдеще на посочения протокол при използването на мобилни АТСС
за контрол, ако липсата на протокола не влияеше съществено на
законосъобразността на процедурата. Подобно становище от гледна точка на
последиците си би могло да се равнява и на мълчалива отмяна на разпоредбата на
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Същевременно трайна е
съдебната практика на административните съдилища в страната относно характера
на липсата на съставен протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата като
самостоятелно съществено процесуално нарушение - така Решение № 2406 от 19.12.2016 г. по к.а.н.д. № 2827/2016 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение
№ 2017 от 28.10.2019 г. по к.а.н.д. № 2314/2019 г. на Административен съд –
Варна; Решение № 115 от 22.10.2019 г.
по к.а.н.д. № 119/2019 г. на Административен съд – Ямбол; Решение № 229 от 05.05.2017 г. по к.а.н.д. №
146/2017 г. на Административен съд – Пазарджик; Решение № 32 от 20.02.2019 г. по к.а.н.д. № 5/2019 г. на
Административен съд – Кърджали; Решение
№ 533 от 08.05.2018 г. по к.а.н.д. № 228/2018 г. на Административен съд София –
област; Решение от 18.11.2019 г. по
к.а.н.д. № 97/2019 г. на Административен съд – Силистра; Решение № 273 от 25.10.2019 г. по к.а.н.д. №
246/2019 г. на Административен съд – Кюстендил.
По тези съображения обжалваният електронен фиш е необоснован
и незаконосъобразен и като такъв трябва да бъде отменен.
Страните не са направили искания за присъждането на
разноски в процеса.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия Г № 0017782 за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на „ДЕНИ -
ДЕС 21“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя Х.П.К., на основание чл.638, ал. 4 вр. с ал. 1, т.
2 вр. с чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева за нарушение по
чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала,
ХБ