Решение по дело №3/2010 на Районен съд - Ловеч

                          Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №                     

                           гр. Ловеч, 02.08.2011 г.

 

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав, в публично заседание на първи юли през две хиляди и единадесета година, в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА

 

при секретаря..........П.М..............................и в присъствието на прокурора...................................................., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3 по описа за 2010 г., за да се произнесе, съобрази:

 

            Иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността /ЗС/.

 

            Постъпила е искова молба от В.И.И., гражданин на Руската федерация, родена на *** г. в Република България, и П.И.И., гражданин на Руската федерация, роден на *** г. в Република България, ЕГН **********, двамата действащи чрез пълномощника си адв. С.Д.,***-партер, против М.П.П., ЕГН **********,***, и В.Д.П.,***, с посочено основание: чл. 108 от ЗС.

В исковата молба на ищците се твърди, че те са собственици на следния недвижим имот, намиращ се в гр. Ловеч, ул."Инж.Петър Иванчев" № 17, етаж 2, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 43952.507.741.4.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Ловеч, одобрени със Заповед №18-10/17.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, намиращ се в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор 43952.507.741, с предназначение: жилище, апартамент, при съседи: на същия етаж-няма, под обекта: 43952.507.741.4.1, над обекта-няма, заедно със северозападното мазанско помещение и съответните идеални части от общите части на сградата. Посочва се, че са придобили собствеността върху този имот на основание договор за доброволна делба от 21.08.2009 г., вписан в Службата по вписванията-гр.Ловеч с вх.рег. №4898 от 21.08.2009 г., в качеството на законни наследници на починалия собственик Иван Петров И.,***, починал на 23.01.2005 г. Изтъква се, че наследодателят им от своя страна е придобил собствеността върху имота на основание нот. акт за дарение №150, том VI, дело № 2473/1995 г. по описа на ЛРС, по силата на който Пенка Вълчева П. е дарила на сина си Иван Петров И. 154/615 идеални части от дворно място, съставляващо УПИ II-741 в кв. 64 по рег.план на гр. Ловеч, заедно с 1/2 идеална част от първи и втори етаж от построената в западната част на имота къща, западен близнак, както и северозападното мазанско помещение и съответните идеални части от общите части на сградата, като си е запазила вещното право на ползване върху целия имот, докато е жива.

Твърди се, че през месец март 2008 г. ответниците се самонастанили в гореописания недвижим имот, съставляващ втори жилищен етаж от жилищната сграда-западен близнак и въпреки категоричното противопоставяне както на ползвателката Пенка Вълчева П., така и на собствениците на имота В.И. и П.И., ответниците отказвали да напуснат жилището. Същите установили фактическа власт върху имота и демонстрирали намерение да го своят предвид обстоятелството, че първоначалният собственик на имота Иван Петров И. е починал през 2005 г. и неговите деца В.И. и П.И. не живеят в страната и не могат лично да им противодействат и да ги извадят от имота. Отношенията между ответниците, ищците и ползвателката Пенка П. били силно влошени.

Отново се изтъква, че ищците не живеят в България, поради което упражняват правото си на собственост в обема, в който го притежават, чрез Пенка Вълчева П.-тяхна баба, и категорично възразяват срещу отнемането на фактическата им власт върху имота.

Ищците считат, че ответниците владеят /държат/ имота без правно основание, с което обосновават правния си интерес от предявяване на настоящия иск.

Претендират и направените съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения едномесечен срок ответниците са подали писмен отговор, с който оспорват изцяло предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС  и считат, че е неоснователен.

В съдебно заседание ищците се представляват от пълномощника си адвокат С.Д., която с писмена молба от 16.05.2011 г. е уточнила петитума на исковата молба, в съответствие с влязлото в сила съдебно решение по гр.д.№ 1596/2009 г. на ЛРС, и поддържа така предявения иск. С протоколно определение от 31.05.2011 г., съдът, на основание чл. 214 ал. 1, изр. 3 от ГПК, уважи искането на пълномощника на ищците за допускане на изменение относно размера на първоначално предявения иск и допусна това изменение, като се счита, че искът е предявен със следния петитум: да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици при равни права на следния недвижим имот: 11/12 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 43952.507.741.4.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Ловеч, одобрени със Заповед № 18-10/17.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. Ловеч, ул. „Инж. Петър Иванчев” № 17, етаж 2, намиращ се в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор 43952.507.741, с предназначение: жилище, апартамент, при съседи: на същия етаж-няма, отдолу обекта с идентификатор 43952.507.741.4.1, над обекта-няма, заедно със същите идеални части от северозападното мазанско помещение, заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата, като бъдат осъдени ответниците, на основание чл. 108 от ЗС, да предадат владението на ищците върху гореописания недвижим имот, а именно: 11/12 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 43952.507.741.4.2.

По същество, адв. Д. моли, да бъде уважен предявения иск и да се присъдят на доверителите й направените съдебно-деловодни разноски, съгласно представените списъци на разноските за всеки от тях. Не е представила писмена защита, въпреки дадената й възможност.

Ответниците се явяват лично, като в последното заседание се яви само ответницата М.П.. Двамата се представляват от адвокат В.Д., който моли да бъде отхвърлен предявения иск, като неоснователен и недоказан, и им се присъдят направените съдебно-деловодни разноски. Счита, че направеното от адв. Д. изменение на иска, е недопустимо, тъй като изменението представлява намаляване на исковата претенция, за което е необходимо изрично пълномощно, а адвокат Д. не разполагала с такова. Освен това счита, че искът е предявен не за предаване на 11/12 ид. части от процесния недвижим имот, а за предаване на владението върху целия имот, като ищците не са доказали, че са собственици на имота и че владението на ответниците е без правно основание. Позовава се на влязлото в сила решение по гр. дело № 1596/2009 г., с което ответницата е призната за собственик на 1/12 ид. част от претендирания недвижим имот. Счита, че ищците се позовават на договор за доброволна делба, който е нищожен, поради неучастие в него на съсобственика М.П.. Представил е писмени бележки, в които е доразвил съображенията си за неоснователност и недоказаност на предявения иск.

       От приложените по делото писмени доказателства: Удостоверение за данъчна оценка изх.№ 2543/01.06.2009 г. на Община-Ловеч; Схема № 8289/05.06.2009 г. на СГКК-гр.Ловеч; Договор за доброволна делба на недвижими имоти - Акт № 46/21.08.2009 г., том V, рег.№ 4004/2009 г. при Нотариус Найда Тодорова с район на действие РС-Ловеч; Нотариален акт № 150, том VI, дело № 2473/1995 г. на Нотариус Дафина Тодорова при ЛРС; Удостоверение за наследници на Иван Петров И. № 001959/13.08.2009 г. на Община-Ловеч; заверено копие от Нотариален акт № 46/26.11.1965 г., том ІІ, дело №496/1965 г. на Ловешки народен съдия; заверено копие от Протокол от 04.02.1966 г. на Ловешки народен съдия; заверено копие от Нотариален акт №15/11.02.1966 г., том І, дело №36/1966 г. на Ловешки народен съдия; Удостоверение за наследници на Петър И. Петров №000946/23.04.2009 г. на Община – Ловеч; Съдебно удостоверение от 19.01.2010 г. по гр. д. № 1596/2009 г. на ЛРС, ІХ състав; заверено копие от Акт за женитба №23/30.12.1950 г.; Удостоверение за семейно положение и членове на семейството на М.П.П. ***; Удостоверение за родствени връзки на М.П.П. ***, както и представените с писмена молба от 24.03.2010 год. на адв. Д., а именно заверени копия от: Удостоверение за раждане №048262, серия Р-84/08.04.1985 г., издадено въз основа на акт за раждане №304/08.04.1985 г. на ОбНС-Ловеч; Удостоверение за раждане №33935, серия Р-83/17.03.1987 г., издадено въз основа на акт за раждане №199/17.03.1987 г. на ОбНС-Ловеч; руски паспорт на П.И.И. 63№8144396 от 09.09.2008 г., издаден от УФМС 225;  руски паспорт на В.И.И. 63№8144378 от 09.09.2008 г., издаден от УФМС 225; заверено копие от Договор за разпределение правото на ползване на съсобствен недвижим имот от 28.07.1999 г., от обясненията на ответниците по реда на чл. 176 от ГПК, от показанията на разпитаните свидетели: Пенка Вълчева П. и Добри Кунчев Добрев, както и от доводите на процесуалните представители на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

       С Договор за дарение, оформен с Нотариален акт № 150, том VI, дело № 2473/27.12.1995 г. на Нотариус Дафина Тодорова при Ловешкия районен съд, Пенка Вълчева П. дарила на сина си Иван Петров И., следния свой собствен недвижим имот, а именно: 154/615 идеални части от дворно място, съставляващо парцела II, пл.ном. 741 в кв. 64 по регулационния план на гр. Ловеч, заедно с 1/2 идеална част от първи етаж и 1/2 идеална част от втори етаж от построената в западната част на имота къща, западен близнак, както и северозападното мазанско помещение и съответните идеални части от общите части на сградата, при граници на имота: ул. “Червен бряг”, н-ци на Тота Николова Данова, Иван Ненов Радоев, Донка Бочева Чорбаджийска и н-ци на Добри Грозев, като дарителката си запазила вещното право на ползване върху целия имот до края на живота си.

Представен е Договор за разпределение правото на ползване на съсобствен недвижим имот от 28.07.1999 г., сключен между съсобствениците Валерий Христов Янчев и Иван Петров И., с който е уговорено Иван Петров И. да ползва целият втори етаж от двуетажната жилищна сграда, западен близнак, построена върху собствено дворно място 154/615 идеални части, съставляващо парцела II, пл.№ 741 в кв. 64 по регулационния план на гр. Ловеч, ул. “Петър Иванчев” 17а, както и северозападното мазанско помещение и съответните идеални части от общите части на сградата, а Валерий Христов Янчев – да ползва целият първи етаж от тази сграда, западен близнак, както и   югозападното мазанско помещение и съответните идеални части от общите части на сградата и гараж.

От Удостоверение за наследници № 001959/13.08.2009 г. на Община-Ловеч е видно, че Иван Петров И. е починал на 23.01.2005 г. и оставил за свои законни наследници: ищците В.И.И. /дъщеря/ и П.И.И. /син/, както и Наталья Михайловна И. /съпруга/, която е починала на 05.04.2007 г.

С отговора на ответниците е представено Удостоверение за наследници на общия наследодател на страните Петър И. Петров /удостоверение № 000946/23.04.2009 г. на Община-Ловеч/, от което се установява, че Петър И. Петров е починал на 09.06.1972 г. и оставил за свои законни наследници: Пенка Вълчева П. /съпруга/, ответницата М.П.П. /дъщеря/, Иван Петров И. /син/, починал на 23.01.2005 г., който е оставил посочените по-горе наследници: Наталья Михайловна И. /съпруга/ и ищците В.И.И. /дъщеря/ и П.И.И. /син/.

Представен е Договор за доброволна делба на недвижими имоти - Акт № 46/21.08.2009 г., том V, рег.№ 4004/2009 г. при Нотариус Найда Тодорова с район на действие РС-Ловеч, сключен между съделителите Валерий Христов Янчев, В.И.И. и П.И.И.. Съгласно този договор, ищците В.И. и П.И. са получили в общ дял следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 43952.507.741.4.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Ловеч, одобрени със Заповед №18-10/17.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Ловеч, ул. “Инж. Петър Иванчев” № 17, ет. 2, който самостоятелен обект се намира в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор 43952.507.741, целият с площ от 595 кв.м. с трайно предназначение: урбанизирана територия, ниско застрояване, при съседи на поземления имот: 43952.507.740, 43952.507.747, 43952.507.744, 43952.507.9605, 43952.507.742, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, със застроена площ от 73 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта - 43952.507.741.4.1, над обекта -няма, заедно със северозападното мазанско помещение и съответните идеални части от общите части на сградата, а съделителят Валерий Янчев е получил в свой дял самостоятелен обект в сграда с идентификатор 43952.507.741.4.1, с адрес на имота: гр. Ловеч, ул. “Инж. Петър Иванчев” № 17, ет. 1, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, със застроена площ от 73 кв.м., подробно описан с всички други индивидуализиращи белези, заедно с югозападното мазанско помещение и съответните идеални части от общите части на сградата.

С решение № 92/07.03.2011 г., постановено по гр.дело № 1596/2009 г. по описа на Ловешкия районен съд, влязло в сила на 23.03.2011 г., е признато за установено по отношение на ответниците В.И.И., с ЕГН ********** и П.И.И., с ЕГН ********** и двамата с адрес: Руска федерация, гр. Волжский, обл. Волгоградска, ул. „Пушкина” № 58, дом 21, кв. 63, че ищецът М.П.П., с ЕГН **********,***, е носител на 13/595 идеални части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № 43952.507.741, гр. Ловеч, община Ловеч, обл. Ловеч по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД – 18 – 10/17.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. Ловеч, п. к. 5500, ул. „Инж. Петър Иванчев” № 17 А, с площ от 595 кв. м., в едно с 1/12 идеална част от правото на собственост от самостоятелен обект с идентификатор № 43952.507.741.4.2, намиращ се в сграда № 4, разположена в поземлен имот 43952.507.741, предназначение – жилище, апартамент, при съседи: на същия етаж – няма, отдолу обект с идентификатор 43952.507.741.1, отгоре – няма и северозападно мазанско помещение, в едно с идеалните части от общите части на сградата при съседи на поземления имот: 43952.507.740, 43952.507.747, 43952.507.744, 43952.507.9605, 43952.507.742.

По делото не е спорно, че ответниците са съпрузи, което обстоятелство се признава от тях в писмения им отговор на исковата молба.

Съдът е сезиран с ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС относно останалите 11/12 идеални части от самостоятелния обект в сграда с идентификатор 43952.507.741.4.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ловеч.

Искът е предявен от активно легитимирани страни – В.И.И. и П.И.И..

Съдът приема, че е налице идентичност на ищците с лицата В.И.И., ЕГН **********, и П.И.И., ЕГН **********, като законни наследници на Иван Петров И.,***, починал на 23.01.2005 г. Този извод се налага от представените удостоверения за наследници на Иван Петров И. и на Петър И. Петров, в които В.И.И., ЕГН **********, и П.И.И., ЕГН **********, фигурират като законни наследници на Иван Петров И.. От представените удостоверения за раждане на В.И.И. и на П.И.И. се установява, че техни родители са Иван Петров И. и Наталья Михайловна И.. Установява се и съвпадение на датата на раждане на ищците по приложените копия от техните паспорти, от които е видно, че В.И.И. е с посочена дата на раждане *** г., а П.И.И., с посочена дата на раждане *** г., т.е. налице е съответствие с първите шест цифри по единните им граждански номера, поради което съдът счита, че е налице идентичност между ищците В.И.И. и П.И.И. с лицата В.И.И., ЕГН **********, и П.И.И., ЕГН **********, като единственото различие е в окончанието на бащиното им име “И.” и “И.”, което безспорно е наложено от обстоятелството, че двамата са граждани на Руската федерация.

Ищците са предявили исковата си молба чрез пълномощник адвокат С.Д., която разполага с представителна власт за това – видно от представените по делото 2 бр. пълномощни на всеки от ищците от 14.08.2009 г. /л. 15 и л. 53 от делото/. Действително тези пълномощни са общи, но в тях са изброени и права на адвоката, за които е необходимо изрично пълномощно, включително да намалява исканията на упълномощителя. Следователно, след като тези права фигурират преди подписа на упълномощителя, без да са нарочно зачертани /премахнати/, пълномощникът разполага с представителна власт да направи изменение относно размера на първоначално предявения иск и да го намали. Ето защо, съдът с протоколното си определение от 31.05.2011 г. допусна, на основание чл. 214 ал. 1, изр. 3 от ГПК, поисканото от процесуалния представител на ищците изменение относно размера на първоначално предявения иск, като се счита, че искът е предявен за 11/12 идеални части от имота и следва да разгледа иска съобразно допуснатото изменение, а не предявения първоначален иск за предаване владението върху целия имот, в който смисъл намира за неоснователен довода на пълномощника на ответниците. Освен това, в съдебно заседание на 31.05.2011 г., пълномощникът на ответниците изрично заяви, че оттегля възражението, направено в отговора на исковата молба, за липса на представителна власт на пълномощника на ищците адв. Д., поради което е недопустимо едва в писмените си бележки да навежда нови възражения, включително за липса на реквизити на пълномощните по чл. 33 от ГПК.

С оглед на изложеното, съдът счита, че искът е предявен от активно легитимирани страни, чрез пълномощник, разполагащ с представителна власт, и е допустим за разглеждане в съответствие с допуснатото изменение на размера му.

Искът по чл. 108 от ЗС винаги предполага кумулативното наличие на три предпоставки: 1/ че ищецът е собственик на вещта, предмет на иска; 2/ че вещта се намира във владение или държане на ответника и 3/ че ответникът владее или държи вещта без основание. Ако не е налице която и да е от тези три предпоставки, искът не може да бъде уважен. В този смисъл е и постоянната съдебна практика /напр. Решение № 2419 на I г.о. на ВС, 1960 г./.

В случая, предмет на търсената ревандикация са 11/12 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 43952.507.741.4.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Ловеч, одобрени със Заповед № 18-10/17.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. Ловеч, ул. „Инж. Петър Иванчев” № 17, етаж 2, намиращ се в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор 43952.507.741, с предназначение: жилище, апартамент, при съседи: на същия етаж-няма, отдолу обекта с идентификатор 43952.507.741.4.1, над обекта-няма.

Установи се, че наследодателят на ищците – Иван Петров И. е придобил по силата на Договор за дарение, оформен с Нотариален акт № 150, том VI, дело № 2473/27.12.1995 г. на Нотариус Дафина Тодорова при ЛРС, 1/2 идеална част от процесния втори етаж в сградата, както и северозападното мазанско помещение и съответните идеални части от общите части на сградата. С влязлото в сила съдебно решение № 92/07.03.2011 г., постановено по гр.дело № 1596/2009 г. по описа на Ловешкия районен съд, се е формирала сила на присъдено нещо относно притежаваната от ответницата М.П.П. 1/12 идеална част от правото на собственост от процесния самостоятелен обект с идентификатор 43952.507.741.4.2, и северозападно мазанско помещение, ведно с идеалните части от общите части на сградата.

Спорът е за останалите 11/12 идеални части от този имот. Съдът счита, че собственик на тези 11/12 идеални части от имота е наследодателят на ищците Иван Петров И., който ги е придобил по силата на договора за дарение, при съобразяване влязлото в сила съдебно решение, с което е признато право на собственост на неговата сестра и ответница М.П.П. върху 1/12 идеална част от имота.

Ищците, като законни наследници /дъщеря и син/ на Иван Петров И., се явяват собственици при равни права /по 11/24 идеална част/ на неговите 11/12 идеални части от имота, по силата на настъпилото наследствено правоприемство. Фактът на наследствено правоприемство от носителя на правото на собственост, е достатъчен, за да се приеме съществуването на това право на собственост в полза на неговите правоприемници – ищците върху процесните идеални части, без да е необходимо да се обсъжда Договора за доброволна делба от 21.08.2009 г., включително направеното от процесуалния представител възражение за нищожност на същия, тъй като е неотносимо към спора. Без значение е и фактът дали съпругата на наследодателя Иван Петров И. и майка на ищците – Наталья Михайловна И., починала на 05.04.2007 г., е оставила други наследници, тъй като придобитото чрез сделка – дарение, е лична собственост на съпруга - приобретател по смисъла на чл. 20 ал. 1 от действалия към момента на сделката Семеен кодекс от 1985 година.

От изложеното до тук, следва извода, че е налице първата предпоставка на ревандикационния иск, а именно ищците са собственици на процесните 11/12 идеални части от самостоятелния обект в сграда с идентификатор 43952.507.741.4.2, заедно със същите идеални части от северозападното мазанско помещение и припадащите се идеални части от общите части на сградата.

След обсъждане на гласните доказателства по делото, съдът счита, че е доказана и втората предпоставка на предявения иск. При обясненията си по реда на чл. 176 от ГПК, ответницата М.П. заяви, че владее целият втори етаж от имота. Ответникът също заяви, че заедно със съпругата си живеят на втория етаж от имота, като аргументите му, че не владее имота докато пътува по служба, са юридически неиздържани, тъй като няма значение времето на отсъствие на владелеца от имота.

От показанията на разпитаната свидетелка Пенка Вълчева П. /баба на ищците и майка на ответницата/, която живее в северозападното мазанско помещение на имота, също се установи, че ответниците владеят целият втори етаж и не допускат там ищците. В този смисъл, свидетелката П. заяви: „…Те се настаниха М. и В. на втория етаж, а аз слязох в мазата, това беше януари 2008 г., започнаха да правят ремонти... В. и П. си дойдоха от Съюза след смъртта на баща си, 2009 г. Стояха две седмици в България и аз ги пуснах в моето мазанско помещение да спят, защото М. и В. не ги пуснаха на втория етаж. Това беше август месец. Ответниците не искаха да ги приберат поне да спят там, дори не ги пуснаха да видят етажа…”. Съдът преценява показанията на свидетелката П. с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната им заинтересованост, като баба на ищците, които са я посочили като свидетел по делото, и ги намира за обективни и безпротиворечиви, съответстващи на останалите доказателства, поради което ги съобразява при решаващия си извод. В подкрепа на изложените от свидетелката факти са и показанията на св. Добри К. Добрев, който заяви, че внуците на Пенка, при идването си от Русия, са му казали, че са спали при Пенка в мазето, защото не е имало къде да спят.  

При така установените обстоятелства съдът счита, че са налице и втората и третата предпоставка за уважаване на ревандикационния иск, а именно ответниците владеят целият втори етаж от процесния имот, т.е. упражняват фактическа власт върху него в много по-голям обем, от този, който е признат на ответницата с влязлото в сила съдебно решение, по силата на което тя се явява съсобственик само на 1/12 идеална част от същия и следователно без правно основание владеят целия обект, т.е. и притежаваните от ищците 11/12 идеални части от него. Фактът на съсобственост не обосновава правно основание да се владее целият имот само от единия съсобственик, като разпоредбата чл. 108 от ЗС защитава правото на собственост срещу всяко лице, което владее или държи вещта без основание за това, включително и срещу съсобственик. В този смисъл съдът съобразява и съдебната практика - решение № 139 от 23.11.1985 г. по гр.д. № 111/85 г., ОСГК.   

По изложените съображения, предвид установеното наличие на трите кумулативно дадени предпоставки на ревандикационния иск по чл. 108 от ЗС, съдът счита, че същият е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като се признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици при равни права на 11/12 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 43952.507.741.4.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Ловеч, одобрени със Заповед № 18-10/17.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. Ловеч, ул. „Инж. Петър Иванчев” № 17, етаж 2, намиращ се в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор 43952.507.741, с предназначение: жилище, апартамент, при съседи: на същия етаж-няма, отдолу обекта с идентификатор 43952.507.741.4.1, над обекта-няма, заедно със същите идеални части от северозападното мазанско помещение, заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата, и ответниците бъдат осъдени, на основание чл. 108 от ЗС, да предадат владението на ищците върху 11/12 идеални части от гореописания самостоятелен обект в сграда с идентификатор 43952.507.741.4.2.

При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците направените разноски по делото, съгласно представените Списъци, както следва: на В.И.И. - 166.48 лева – държавна такса за образуване на делото и 790.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, или общо сумата 956.48 лева, а на П.И.И. - 18.65 лева – държавна такса за вписване на исковата молба с банкова такса за превод, и 790.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, или общо сумата 808.65 лева.

Предвид изхода на процеса, искането на ответниците да им бъдат присъдени направените от тях разноски по делото, включително за адвокатско възнаграждение, следва да бъде отхвърлено.    

            Водим от горното, съдът

 

                                                    Р    Е    Ш     И:

 

       ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.П.П., ЕГН **********,***, и В.Д.П.,***, че В.И.И., гражданин на Руската федерация, ЕГН **********, и П.И.И., гражданин на Руската федерация, ЕГН **********, двамата със съдебен адрес:***-партер, са собственици при равни права на 11/12 /единадесет дванадесети/ идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 43952.507.741.4.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Ловеч, одобрени със Заповед № 18-10/17.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. Ловеч, ул. „Инж. Петър Иванчев” № 17, етаж 2, намиращ се в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор 43952.507.741, с предназначение: жилище, апартамент, при съседи: на същия етаж-няма, отдолу обекта с идентификатор 43952.507.741.4.1, над обекта-няма, заедно със същите идеални части от северозападното мазанско помещение, заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата, и ОСЪЖДА М.П.П., с горните данни, и В.Д.П., с горните данни, на основание чл. 108 от ЗС, да предадат владението на В.И.И., с горните данни, и на П.И.И., с горните данни, върху 11/12 /единадесет дванадесети/ идеални части от гореописания самостоятелен обект в сграда с идентификатор 43952.507.741.4.2.

ОСЪЖДА М.П.П., с горните данни, и В.Д.П., с горните данни, да заплатят на В.И.И., с горните данни, сумата 956.48 лв. /деветстотин петдесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА М.П.П., с горните данни, и В.Д.П., с горните данни, да заплатят на П.И.И., с горните данни, сумата 808.65 лв. /осемстотин и осем лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ искането на М.П.П. и В.Д.П. за присъждане на направените от тях разноски по делото, включително за адвокатско възнаграждение.

            Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: