№ 676
гр. Пловдив, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно гражданско дело
№ 20215300501556 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. ХР. Б., ЕГН: **********, против
Решение № 261218 от 16.04.2021 г., постановено по гр.д. № 20653 по описа
на РС – Пловдив за 2019 г., с което е отхвърлен предявеният от
жалбоподателя отрицателен установителен иск, че не дължи на „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК: *********, сумата от 8810,87
лева, ведно със законната лихва от датата на постановяване на съдебното
решение до окончателното плащане, сумата от 90 лева – разноски по
арбитражно производство, както и сумата от 50 лева – разноски по
производството за издаване на изпълнителен лист, за които суми е издаден
изпълнителен лист по т.д. № 1006/2011 г. по описа на Софийски градски съд в
полза на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД въз основа на Решение от
26.03.2010 г. по вътрешно арбитражно дело № 996/2010 г., въз основа на
който е образувано изп.д. № 874/2011 г. на ЧСИ Биляна Богданова,
впоследствие е образувано изп.д. № 270/2019 г. пред ЧСИ Николета Кавакова
от нов взискател – ответника, прехвърлено по изп.д. № 599/2019 г. на ЧСИ
Константин Павлов, вземанията по който изпълнителен лист са прехвърлени
на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД с договор за цесия, поради
погасяване на вземанията по давност.
В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на
обжалваното решение. Излага се становище, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че новата погасителна давност за
1
вземанията по изпълнителния лист е започнала да тече от датата на
прекратяване на изпълнителното дело – 15.05.2014 г., като се поддържа, че тя
е започнала да тече от 14.05.2012 г. – датата, на която е извършено последното
валидно изпълнително действие. Оспорват се изводите на съда относно
прекъсването на давността. Искането към въззивния съд е за отмяна на
обжалвания съдебен акт, ведно с произтичащите от това законови претенции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба,
подаден от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, в който се
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и се отправя
молба за оставянето без уважение и за потвърждаване на обжалвания
съдебен акт.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба
на М. ХР. Б. против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС“ ЕАД, с която е
предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 8810,87 лева, ведно със законната
лихва от постановяване на съдебното решение до окончателното плащане
сумата от 90 лева, разноски по арбитражното производство, както и сумата от
50 лева, разноски по производството за издаване на изпълнителен лист, за
които суми е издаден изпълнителен лист по т.д. № 1006/2011 г. по описа на
Софийски градски съд в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД въз
основа на Решение от 26.03.2010 г. по вътрешно арбитражно дело № 996/2010
г., въз основа на който е образувано изп.д. № 874/2011 г. на ЧСИ Биляна
Богданова, в последствие е образувано изп.д. № 270/2019 г. пред ЧСИ
Николета Кавакова от нов взискател – ответника, прехвърлено по изп.д. №
599/2019 г. на ЧСИ Константин Павлов.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковата претенция
като неоснователна, като е изложил съображения, че вземането не е погасено
по давност с оглед предприетите действия по принудително изпълнение,
които прекъсвали давностния срок.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло
предявения иск. Като е проследил хронологично извършените по изп. д. №
874/2011 г. на ЧСИ Биляна Богданова, съдът е приел, че след 14.05.2012 г. в
период от повече от две години не са поискани и не са предприети
изпълнителни действия, поради което считано от 15.05.2014 г.
изпълнителното производство е прекратено по силата на закона. Приел още,
че от тази дата е започнала да тече нова погасителна давност за процесното
вземане, която е била прекъсвана последователно на 14.02.2019 г. с молбата за
образуване на ново изпълнително дело поради съдържащото се в нея
възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ, на 11.03.2019 г. с налагане на запор върху
трудовото на длъжника и на 17.05.2019 г. с постъпване на плащане от
2
последния. По изложените съображения съдът е счел, че за процесното
вземане не е изтекла предвидената в закона петгодишна давност, поради
което е отхвърлил като неоснователен предявения иск.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е валидно
и допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде
проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата, като се
следи служебно и за спазването на императивните материалноправни норми –
т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС.
Като безспорно между страните в хода на производството пред първата
инстанция е отделено, че срещу ищеца в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е издаден изпълнителен лист по т.д. № 1006/2011 г. по
описа на СГС за сумата от 8810,87 лева, ведно със законната лихва от
постановяване на съдебното решение до окончателното плащане, сумата от 90
лева, разноски по арбитражното производство, и сумата от 50 лева, разноски
по производството за издаване на изпълнителен лист, че изпълнителният лист
е издаден въз основа на решение от 26.03.2010 г. по вътрешно арбитражно
дело № 996/2010 г., както и че въз основа на него е образувано изп.д. №
874/2011 г. на ЧСИ Биляна Богданова, впоследствие е образувано изп.д. №
270/2019 г. на ЧСИ Николета Кавакова от нов взискател – ответника,
прехвърлено по изп.д. № 599/2019 г. на ЧСИ Константин Павлов. От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че изп.д. №
874/2011 г. на ЧСИ Биляна Богданова, рег. № 856, с район на действие СГС, е
образувано по молба на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД от 11.08.2011
г. С молбата е поискано цялостно проучване на имущественото състояние на
длъжника и налагането на запор върху сметка в Банка ДСК, като е възложено
и извършването на всички действия по чл. 18 ЗЧСИ. На 17.11.2011 г. е
изпратено запорно съобщение до „СИКЮРИТИ ГЛОБУЛ“ ЕООД за налагане
на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, връчено на
дружеството на 18.11.2011 г. На 03.12.2011 г. по изпълнително дело е
постъпило удостоверение от НАП за наличие или липса на задължения и
обезпечителни мерки, въз основа на което държавата е присъединена като
взискател по делото. На 09.02.2012 г. съдебният изпълнител е съставил
протокол за извършено погасяване въз основа на постъпило плащане в размер
на 110 лв. На 16.03.2012 г. са изпратени запорни съобщения до „УниКредит
Булбанк“ АД и „Банка ДСК“ АД за налагане на запор върху банкови сметки
на длъжника в посочените банки, връчени на третите задължени лица на
26.03.2012 г. На 29.03.2012 г. съдебният изпълнител е съставил протокол за
извършено погасяване въз основа на постъпило плащане в размер на 19,43 лв.
На 04.04.2012 г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху
банковата сметка на длъжника в „СИБАНК“ АД, връчено на банката на
23.04.2012 г. На 08.05.2012 г. е изпратено запорно съобщение за налагане на
запор върху банковата сметка на длъжника в „ПРОКРЕДИТ БАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, връчено на банката на 14.05.2012 г. На 22.07.2014 г. са
3
изпратени запорни съобщения до „ТБ ИНВЕСТБАНК“ АД, „БАНКА
ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, „ЦКБ“ АД, „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА“ АД, „СИБАНК“ АД и други търговски банки за налагане на запор
върху банковата сметка на длъжника в тях, връчени на третите задължени
лица на 24.07.2014 г. На 18.05.2017 г. ЧСИ Биляна Богданова е издала
постановление за прекратяване на изпълнително дело № 874/2011 г. на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. С протокол от 06.11.2018 г.
изпълнителният лист е предаден на взискателя. Между страните не се спори, а
и се установява от доказателствата по делото, че вземанията по
изпълнителния лист са прехвърлени от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД на ответното дружество с договор за цесия от 08.08.2018 г. Въз основа
на молба на ответника от 07.02.2019 г. е образувано изп.д. № 270/2019 на
ЧСИ Николета Кавакова, рег. № 929, с район на действие ОС - Хасково. С
молбата е поискано насрочване на опис на движими вещи, находящи се в
дома на длъжника, извършване на справка в ТД на НАП и в електронния
регистър на БНБ, като по реда на чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител е
възложено извършването на всички необходими действия за нормалния ход
на изпълнителното производство. След извършена справка съдебният
изпълнител е констатирал, че длъжникът е с постоянен и настоящ адрес на
територията на област Пловдив, поради което е указал на взискателя да
посочи съдебен изпълнителен с район на действие ОС – Пловдив, на когото
делото да бъде изпратено по компетентност. По молба на ответното
дружество делото е изпратено на ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824, с
район на действие ОС – Пловдив, като е образувано изп. д. № 599/2019 г. Въз
основа на молбата за образуване на изпълнително производство са
предприети действия по проучването на имущественото състояние на ищеца
чрез извършване на редица справки. Приложена е справка от фирменото
досие на „МАЙБУУСТИНГ“ ЕООД, според която ищецът е вписан като
управител на дружеството. На 11.03.2019 г. е изпратено запорно съобщение
до посоченото дружество за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение и всяко друго възнаграждение на длъжника, изплащано от
дружеството като работодател. Съобщението е връчено на 14.03.2019 г. На
21.03.2019 г. по изпълнителното дело е постъпило писмо от посоченото
дружество, с което уведомява, че към 20.03.2019 г. длъжникът не работи при
него, поради което не може да изплати наложения запор. По делото е
приложен протокол за извършено погасяване на дълга от 17.05.2019 г.,
издаден от ЧСИ Павлов, в който се посочва, че по сметка на взискателя след
образуване на изпълнителното дело е постъпило плащане в размер на 5258,80
лв. Съдът, с оглед изричното изявление на ответното дружество,
обективирано в представената пред настоящата инстанция молба с вх. №
14050/02.11.2021 г., че посочената сума не е постъпвала по банкова сметка на
дружеството, не кредитира този протокол.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, въззивният съд
направи следните правни изводи:
4
Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл.
439, ал. 1 ГПК, според която длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението. Съгласно ал. 2 на посочената разпоредба искът може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. В настоящия
случай ищецът се позовава на изтекла петгодишна погасителна давност за
процесното вземане, поддържайки в исковата си молба, че същата е започнала
да тече от 08.05.2012 г. – датата, на която счита, че е извършено последното
валидно изпълнително действие, и е изтекла на 08.05.2017 г. Основните
спорни въпроси по делото са свързани именно с теченето на давностния срок.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнението се прекратява,
когато в продължение на две години взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия. Следва да бъде споделен изводът на
първоинстанционния съд, че на 15.05.2014 г. изп.д. № 874/2011 г. на ЧСИ
Биляна Богданова, рег. № 856, с район на действие СГС, е прекратено по
силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Този извод е съобразен
със събраните по делото писмени доказателства, от които се установява, че
след 14.05.2012 г., когато е наложен запор върху банковата сметка на ищеца в
„ПРОКРЕДИТ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, в продължение на две години не е
поискано извършването на изпълнителни действия. За отбелязване е, че
издаденото на 18.05.2017 г. от ЧСИ Кавакова постановление за прекратяване
на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК има
единствено декларативно действие. Според даденото с ППВС № 3/18.11.1980
г. тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва
давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т.
10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, е дадено друго разрешение, като е прието, че посоченото постановление
е загубило сила и в изпълнителното производство давността се прекъсва с
всяко действие по принудително изпълнение. Настоящият съдебен състав
намира, че отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г. има действие от 26.06.2015 г.
– датата, на която е прието решението по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК, като
то се прилага само по отношение на висящите към този момент изпълнителни
производства, но не и към тези, които са приключили преди това. В този
смисъл са Решение № 170/17.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2382/2017 г., ІV г.
о., ГК и Решение № 51 от 21.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2917/2018 г., IV г.
о., ГК. В тях се приема, че ако преди постановяване на новото (последващо)
тълкувателно решение са се осъществили факти от значение за
съществуващото между страните правоотношение, които са породили
правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с
оглед на тълкувателното постановление или решение, което е било действащо
към момента на настъпването им. В случая приложение намира
разрешението, дадено в ППВС № 3/18.11.1980 г., доколкото към датата на
постановяване на тълкувателното решение изпълнителното производство по
изп.д. № 874/2011 г. на ЧСИ Богданова вече е било прекратено по силата на
5
закона. Следователно, давността за процесните вземания е започнала да тече
не от датата на последното валидно извършено изпълнително действие, както
твърди ищецът, а от датата на прекратяване на изпълнителното производство
– 15.05.2014 г. От значение за изхода на спора е дали след тази дата са
предприети действия, които да са годни да прекъснат погасителната давност.
Съгласно трайната съдебна практика и задължителните указания, дадени в ТР
№ 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ: насочване на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на
вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочване и извършване на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или от плащания от трети лица.
Действително образуването на изпълнително дело не съставлява
предприемане на принудително изпълнение. Същото е канцеларско действие,
което следва предявяването на изпълнителния лист за изпълнение. Въз основа
на молбата за образуване на изпълнително производство по изп.д. № 599/2019
г. на ЧСИ Павлов са предприети действия по проучването на имущественото
състояние на ищеца чрез извършване на редица справки, които безспорно
също не представляват изпълнителни действия и не влияят на давността.
Според съда погасителната давност за процесното вземане е прекъсната на
14.03.2019 г. с налагането на запор върху вземане на ищеца (за трудово и
всяко друго възнаграждение) към „МАЙБУУСТИНГ“ ЕООД. Неоснователно
е възражението на ищеца, че налагането на запора не прекъсва давността, тъй
като изпълнителното действие е било неуспешно. В тази връзка следва да се
съобразят разясненията, дадени в т. 5 на ТР № 3 от 10.07.2017 г. по т.д. 3/2015
г. на ОСГТК на ВКС, според които, за да бъде определено като изпълнително
действие, налагането на запор върху вземане не е обусловено от
съществуването на вземането. Последното не е част от фактическия състав по
налагането на запора, а е от значение за това дали той може да доведе до
предвидените в закона последици и да послужи за удовлетворяване на
взискателя. Ако вземането не съществува, запорът не може да породи тези
последици, а оттам и не може да се реализира изпълнителния способ, от който
той е част. Независимо от това, прочитът на разпоредбата на чл. 116, б. „в“
ЗЗД свързва прекъсването на давността с „предприемане“ на действия по
принудително изпълнение, т.е. достатъчно е да са налице постъпки, насочени
към провеждане на изпълнителен способ, тъй като правните последици на
погасителната давност са основани на идеята за санкциониране бездействието
на взискателя и демонстрираната по този начин незаинтересованост от
удоволетворяване на вземанията му. С оглед на това ирелевантно в случая се
явява обстоятелството дали предприетото изпълнително действие е било
резултатно. Тъй като за времето от 14.03.2019 г. до 18.12.2019 г., когато
принудителното изпълнение по изп.д. № 599/2019 г. на ЧСИ Павлов е спряно
като обезпечителна мярка, за процесното вземане не е изтекла петгодишната
6
давност, то предявеният иск се явява неоснователен. Извън горното и за
пълнота на изложението следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав
намира за основателно възражението за неправилност на извода на
първоинстанционния съд, че погасителната давност е прекъсната на
17.05.2019 г. с направено от ищеца плащане, доколкото по делото безспорно
се установи, че такова плащане не е постъпвало по сметка на ответника.
По така изложените съображения и предвид съвпадането на крайните
изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да се
потвърди.
При този изход на спора на жалбоподателя не следва да се присъждат
разноски. Същият следва да бъде осъден да заплати на въззиваемото
дружество юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева, определено
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261218 от 16.04.2021 г., постановено по
гр.д. № 20653 по описа на РС – Пловдив за 2019 г.
ОСЪЖДА М. ХР. Б., ЕГН: **********, да заплати на „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК: *********, сумата от 100 лв. –
разноски за производството пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7