№ 924
гр. Перник, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20221720106395 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу С. Г. к...
Ищецът твърди, че на 16.11.2015 г. праводателят му по договор за цесия – „Първа
Инвестиционна банка“ АД и ответницата сключили договор за кредит, по силата на който
кредиторът предоставил на ответницата като кредитополучател паричен заем в размер на
4500 евро, която следвало да бъде върната на 120 месечни вноски, с краен падеж 30.10.2025
г. Задължението за връщане на кредита включвало и уговорка за лихва. След усвояване на
кредита кредитополучателят не изпълнил насрещните си задължения към Банката, като в
негова тежест останало непогасено задължение в общ размер на 6550,32 евро, от които
4488,54 евро главница и договорна лихва в размер на 2061,78 евро. Ищецът извежда
материалноправната си легитимация да претендира от ответника процесните вземания като
цесионер по договор за цесия, сключен с „ПИБ“ АД на 19.12.2019 г., която се твърди, че
била съобщена на длъжника от страна на цесионера като пълномощник на цедента. Твърди
се, че било упражнено правото, предвидено в договора да се направят задълженията
предсрочно изискуеми, за което цедентът изпратил уведомление до ответника.
За вземанията в общ размер 2300,85 евро – главница – частично от главница в общ
размер 4488,54 евро, както и за 255,65 евро – договорна лихва – частично от дължима
договорна лихва в общ размер на 2061,78 евро за периода от 01.03.2019 г. до 23.02.2022 г.
(датата на предсрочната изискуемост) ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 4888/2022 г. по описа на ПРС, срещу която в срок постъпило възражение от
длъжника.
При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ЕОС Матрикс гореописаните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение. При неустановяване предпоставките на
настъпила предсрочна изискуемост, моли исковете да бъдат уважени за вноските с настъпил
падеж. Претендира разноски.
1
Ответната страна не е депозирала писмен отговор.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99
ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК.
От представените договор № *****/16.11.2015 г. за банков кредит, Погасителен план
- приложение № 1 към договора, Общи условия на ПИБ за кредити на физически лица,
съдържащ права и задължения по договори за заем и договори за поръчителство, подписан
от С. К. като кредитополучател (което обстоятелство не се оспорва) и от „ПИБ“ АД – като
кредитор, се установяват твърденията за съществуващи облигационни правоотношения
между страните с посочените в исковата молба задължения. По силата на договора за заем
кредиторът предоставил на кредитополучателя паричен заем в размер на 4500 евро., която
следвало да бъде върната на 120 анюитетни месечни вноски, с краен падеж 30.10.2025 г.
Задължението за връщане на кредита включвало и уговорка за фиксирана годишна лихва в
размер на 14 % до 30.10.2018, а след изтичане на този срок – лихвен процент, базиран на
спестяванията на Банката за евро (СЛП), увеличен с надбавка от 12,17 пункта, като към
момента на договора СЛП възлиза на 1,83% годишно. Посочено е, че методиката на банката
за определяне на посочения референтен лихвен процент, е неразделна част – приложение от
договора. Уговорен е ГПР 15,24%, като по този, съгласно договора и погасителния план
начин общата дължима за връщане сума към банката възлиза на 8409,24 евро, от които
главница в размер на 4500 евро (колкото е и отпусната заемна сума), и договорната лихва –
на 3896,46 евро.
Усвояването на заемната сума се установява от ССчЕ, като индиция за същото са и
извършваните през 2015 г. частично погасяване в размер на 36,03 евро.
В процесния случай договорът за заем е сключен при спазване специалните
изисквания на ЗПК, подписан е от двете страни, носи подписа на кредитополучателя на
всяка стра-ница, посочени са индивидуализиращите данни за страните, размера на
получената сума, общият размер, който потребителят следва да върне, лихвения процент,
размерът, броят, пе-риодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Ето защо
процесният договор за кредит съставлява валиден източник на права и задължения и
обвързва страните.
При тези предпоставки се установи, че кредиторът е изпълнил основното си
облигаторно задължение да предостави в заем парична сума, поради което за ответника се е
породило задължение да върне получената в заем парична сума.
От заключението на ССчЕ, кредитирано от съда като подробно и компетентно, се
установява, че по сключения договор е извършено плащане в размер на 36,03 евро, с което е
погасена главница в размер на 11,53 евро и договорна лихва 24,50 евро за периода от
16.11.2015 г. до 30.11.2015 г. Няма основание извършваните погасявания да бъдат отнесени
единствено за погасяване на главницата, доколкото клаузата за заплащане на договорна
лихва е действителна и е произвела действие. Съгласно заключението на ССчЕ размерът на
договорната лихва по погасителен план възлиза на 3896,46 евро. Следователно размерът на
уговореното договорно възнаграждение не надхвърля дори размера на законната лихва за
периода на действие на договора (4893,86 евро, определена от съда по реда на чл. 162 ГПК),
поради което размерът е обоснован, не е налице противоречие на уговорката с добрите
нрави и кредитополучателят наред със задължението за главницата дължи и договорна
лихва за ползване на паричния ресурс.
Съгласно заключението на ССчЕ няма осчетоводена предсрочна изискуемост, като
2
към цесията на 11.12.2020 г. вземането е прехвърлено на цесионера ЕОС Матрикс ЕООД за
падежирали вноски в размер на 4232,14 евро, от които главница в размер на 1528,25 евро и
договорна лихва 2703,89 евро за периода 01.12.2015 г. до 11.12.2020 г. лв. и лихва в размер
на 1282,11 лв. към 31.12.2015 г. Към датата на изготвяне на заключението – 18.09.2023 г. не
се установява осчетоводена предсрочна изискуемост, като неплатените суми по договора
възлизат на 6541,15 евро, от които главница в размер на 2930,64 евро и 3610,51 евро
договорна лихва за периода от 01.12.2015 г. до 18.09.2023 г. При евентуална настъпила
предсрочна изискуемост с дата 23.02.2022 г. непогасената сума за главница би възлизала на
4488,47 евро, а за договорна лихва – 3174,61 евро за периода 01.12.2015 г. до 23.02.2022 г.
Поначало няма забрана банково дружество да цедира своето вземане. Възможността
банката да прехвърли вземанията си към потребителя на трето лице не води до увреждане
интересите на кредитополучателя, а и възможността банката да прехвърля портфейли с
вземания, особено когато са необслужвани или погасени по давност, е важно средство за
осигуряване на свежи парични средства. Касателно договори за потребителски кредит
такова ограничение е предвидено в чл. 26, ал. 1 ЗПК – тази възможност да е предвидена в
договора с потребителя. Поради особения характер на отношенията между банката и
кредитополучателя и по-конкретно поради идеята, че тези отношения се крепят на доверие и
очакване за лоялност, в определени случаи промяната на кредитора може да доведе до
увреждане на потребителя. В случая в чл. 14 от Договора изрично е уговорена възможност
на кредитора да прехвърля правата си по договора на трето лице. Няма данни сочената
клауза да съставлява недобросъвестна търговска практика и въз основа на конкретните
обстоятелства по настоящия случай (съобр. чл. 145, ал. 1 ЗЗП) да се констатира желание на
банката чрез цесия да увреди потребителя, поради което клаузата поражда съответните
права и задължения за страните по договора, с последиците по чл. 26 ЗПК.
От представените Рамков договор за цесия от 19.12.2019 г. между ПИБ и „С.Г. Груп“,
Договор за Цесия № 2 от 19.12.2019 г. между ПИБ и „С.Г.Груп“, Договор за цесия от
11.12.2020 г. между „С.Г. Груп“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ и приложение № 1 към същия,
Уведомление за цесия от 20.01.2022 г., се установяват твърденията на ищеца, въз основа на
които същият извежда процесуалната и материалната си легитимация си, а именно –
сключен договор за цесия с кредитора на ответника /„Първа Инвестиционна банка“ АД/, по
силата на който вземането по процесния кредит му е прехвърлено, като ответникът е
надлежно уведомен за цесията от ищеца-цесионер като пълномощник на цедента, с
получаване на преписа от исковата молба, ведно с приложенията.
Не се установява твърдението за настъпила предсрочна изидскуемост преди процеса,
доколкото видно от приложените обратни разписки, няма данни съобщението да е получено
от адресата и да е било потърсено. В тази връзка следва да се приложат разясненията на ТР
№ 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, като настоящият иск бъде уважен за вноските с настъпил
падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо – 27.09.2023 г., въпреки че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, т.е. за главница в размер на 2906,14 евро за периода от
01.12.2015 г. до 18.09.2023 г. и договорна лихва в размер на 3635,01 евро за периода от
01.12.2015 г. до 18.09.2023 г. Към момента на приключване на съдебното дирене –
27.09.2023 г., не е настъпил падеж на други погасителни вноски.
От табличната част на заключението на ССчЕ се установява, че размерът на
договорната лихва за исковия период 01.03.2019 г. до 23.02.2022 г. възлиза на 1772,78 лв.
/таблица, от т. 40 до т. 94 на заключението/.
Доколкото вземанията за главница и лихва се претендират като частични и в по-
нисък размер и за по-кратък период (2300,85 евро – главница – частично от главница в общ
размер 4488,54 евро за периода 01.12.2015 г. до 23.02.2022 г. и 255,65 евро договорна лихва
– частично от дължима договорна лихва в общ размер на 2061,78 евро за периода от
3
01.03.2019 г. до 23.02.2022 г.), исковете следва да бъдат уважени за падежиралите вноски за
съответния период – 2300,85 евро главница частично от главница в общ размер 2906,14 евро
за периода от 01.12.2015 г. до 18.09.2023 г. и 255,65 евро – договорна лихва – частично от
дължима договорна лихва в общ размер на 1772,78 евро за периода от 01.03.2019 г. до
23.02.2022 г., без постановяване на отхвърлителен диспозитив.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените в исковото и в заповедното производство разноски, съгласно списъка по чл. 80
ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК
********* срещу С. Г. К., ЕГН ********** обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, че в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД съществува изискуемо
вземане срещу С. Г. К. за сумата в размер на 2300,85 евро – част от падежирала главница
по Договор № *****/16.11.2015 г. за банков кредит в общ размер 2906,14 евро за периода от
01.12.2015 г. до 27.09.2023 г., както и 255,65 евро – част от падежирала договорна лихва в
общ размер на 1772,78 евро за периода от 01.03.2019 г. до 23.02.2022 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 4888/2022 г. на РС-
Перник.
ОСЪЖДА С. Г. К., ЕГН ********** да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК
********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 550 лева – разноски пред Районен съд
Перник в исковото и в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4