Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………/…....07.2018 година,
гр.
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и
пети юни през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
при
участието на секретаря Габриела Д.разгледа докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно
гражданско дело № 1259 по
описа на ВОС за 2018г.
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.
Развива се след Решение № 178/28.05.2018г. по
т.д.№ 382/2018г. по описа на ВКС, 2 т.о. , с което на основание чл. 303 ал.1
т.1 от ГПК по молба на „КНМ Груп“ ЕООД, е отменено влязло в сила определение №
1877 от 29.05.2015г. по в.гр.дело № 1583/2015г., по описа на ВОС, като са
дадени указания да продължаване на процеса по въззивната жалба на „Енерго Про
Продажби“ АД.
Производството
по в.гр.дело № 1583/2015г. по описа на ВОС
е образувано по:
1.
Въззивна жалба вх. № 7951/ 27.03.2015 г. на „Енерго –Про Продажби” АД срещу Решение
№ 1098/ 06.03.2015г., постановено по гр. дело № 11270/ 2014г. по описа на ВРС,
30- ти състав, с което дружеството е ОСЪДЕНО да заплати на КНМ ГРУП ЕООД, ЕИК
*********, гр. Варна ,ул.Г.Живков, № 22, партер, прехвърлил спорното право в
хода на процеса с договор за цесия от 21.10.2014г. на „ПИ МАРКЕТ“ ЕООД ,ЕИК
*********, сумата от 2 641.30 лв., като
платена от праводателя на ищеца Р.А.Д.при първоначална липса на основание,
представляваща стойност на начислена електроенергия в резултат на корекция на
сметка на потребител с абонатен № ********** и клиентски № *********, с адрес
на потребление: гр. Добрич, ул. „Кокиче” № 11, вх. А, за периода от
08.12.2010г. до 03.06.2011г., за която е издадено дебитно известие №
**********/ 19.08.2011г., като вземането е прехвърлено на ищеца с Договор за
цесия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на
иска - 30.09.2014г. до окончателното й плащане, на основание чл.55 ал.1 пр.1 и
чл.86 от ЗЗД.
В жалбата е изложено становище за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение.
Въззивникът намира извършената корекционната процедура за законосъобразна, а
предявения иск за неоснователен. Излага твърдения , че между страните е налице
спогодба – споразумение, поради което е
налице годно правно основание за
възникване на вземането му за потребена ел.енергия. Отправено е искане
да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с
което да се отхвърли исковата претенция, както и присъждане на направените в
производството съдебно – деловодни разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил
отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за
неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за
правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на
сторените в съдебното производство разноски.
2. По делото е
постъпила и частна жалба вх. № 10004/20.04.2015г. на „Енерго – Про
Продажби” АД срещу Определение 4596/ 06.04.2015г., постановено по гр. дело №
11270/ 2014г. по описа на ВРС, 30- ти състав,в производство по чл. 248 от ГПК.Претендира се отмяна на определението на ВРС и намаляване размера на
присъдените в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.
В срок от ответната по частната жалба страна
е постъпил отговор , в която същата е оспорена като неоснователна, поради което
се иска потвърждаване на определението на ВРС.
В съдебно заседание въззивникът чрез
процесуален представител поддържа жалбата, моли да се отмени
първоинстанционното решение и да му се
присъдят направените по делото
разноски. Излагат се съображения поддържани пред ВКС, че депозираната от
управителя на „КНМ ГРУП“ ЕООД , по дело молба за отказ от иска следва да бъде
зачетена,т.к. заличаването на вписани
обстоятелства в ТР няма обратно действие по отношение на трети добросъвестни
лица, каквото е дружеството въззивник,поради което настоящото производство да бъде прекратено.
Прави възражение за недължимост на
претендираните от въззваемия разноски пред ВКС , доколкото представляваното от
него дружество не е дало повод за завеждане на делото.Прави възражение за
прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на въззиваемия,
доколкото същото е било представлявано от юрисконсулт и същото следва да е
съобразено със Закона за правната помощ и измененията ГПК в тази насока. Представя
писмени бележки.
Въззиваемата страна, „КНМ ГРУП” ЕООД, редовно
уведомена, е депозирала отговор по подадената въззивна жалба в срока, предвиден
в чл. 263, ал. 1 ГПК. Поддържа, че разпоредбата на чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ е
неравноправна по своя характер, доколкото по същество е въведена обективна
отговорност за абоната. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание по същество,чрез
процесуалния си представител, с писмена молба,моли жалбата да бъде отхвърлена,
както и да му се присъдят направените по делото разноски,вкл. и тези пред
ВКС.Направил е изявление , че не поддържа депозираната на 19.05.2015г. по дело
молба за отказ от иска. Представя писмени бележки.
За да се произнесе по спора,
съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск на „КНМ ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Георги Живков” № 22, партер, представлявано от Управителя П.Н.К. срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Район „Владислав Варненчик”, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тоуърс – Г”, представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет Б.Г.а М., Б.Д.П.и П.С.С., с искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 2641.30лв., представляваща цедирано вземане по силата на договор за цесия между „КНМ Груп" ООД и Р.А.Д., включващо сума по корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия по дебитно известие №**********/19.08.2011г. за период от 08.12.2010г. до 03.06.2011г. в обект - находящ се в гр. Добрич, ул. „Кокиче" №11, вх.А, клиентски № ********* и абонатен №**********, платена от цедента Р.А.Д.без основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
В исковата молбата ищецът твърди, че Р.А.Д.с ответника са в
договорни отношения за продажба на електроенергия по силата на договор. Твърди
се, че „ЕНЕРГО - ПРО МРЕЖИ" АД е извършило проверка на измервателния уред,
като е констатирано неизмерване на електрическа енергия. Във връзка с
проверката бил съставен констативен протокол / констатациите му се оспорват от
ищеца/ и извършена корекция на потребената електроенергия, като е начислена
сумата от 2641.30лв., представляваща потребена, неотчетена и неплатена стойност
на електроенергия за период от 08.12.2010г. до 03.06.2011г. Излага се, че
потребителят не е консумирал начислената допълнителна ел. енергия, поради което
и не дължи процесната сума, с която е извършена корекцията и, която е заплатена
от абоната на ответника. С оглед на изложеното платената от абоната сума се
явява дадена без основание.Твърди се, че между „КНМ Груп" ООД и Р.А.Д.е
сключен на 08.05.2014г. договор за цесия, по силата на който, на ищецът е било
прехвърлено вземането за 2641.30 лв.,
представляваща потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за
период от 08.12.2010г. до 03.06.2011г.По силата на договора за цесия ищецът, в
качеството му на цесионер моли съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати процесиите суми.
В срокът по чл.131 от ГПК,ответникът "ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД, редовно уведомен, е депозирал отговор в срока по чл.131 от ГПК, в оспорав иска.Твърди, че договорът за цесия е нищожен, на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, поради липса на предмет, тъй като вземането предмет на цесията не съществува и след като договорът за цесия е нищожен, то той не е породил правни последици и ищецът не може да се легитимира, като носител на вземането.Оспорва, че договорът за цесия е нищожен, тъй като е сключен от лице без представителна власт, като за адв. К.Т.липсва надлежно пълномощно да представлява абоната.С оглед липсата на представителна власт за адв. Тодоров, ответникът оспорва и обстоятелството да е надлежно уведомен за извършената цесия, тъй като уведомлението е подписано и подадено от пълномощника.
Не се оспорва, че цедентът е абонат на ответното
дружество, както и наличието на облигационни задължения. Твърди се, че е
извършена проверка на средството за измерване на обекта на абоната, при която е
констатирано неизмерване на ел. енергия. За проверката е съставен констативен
протокол. Излага се, че при проверката са спазени задълженията на ответника
посочени в общите условия. На база на констатациите в протокола е изготвена
корекция на сметката по чл.38, ал.З, т.1 от Общите условия, поради което е начислена
процесната сума.Сумата по корекцията е получена от ответника на годно
основание, договора за продажба на ел. енергия и не подлежи на връщане. Извън изложеното
твърди, че исковата сума е платена и на допълнително основание - постигнато
Споразумение между доставчика и потребителя, като цена на реално доставена и
консумирана ел. енергия. Моли поради изложените съображения за постановяване на
решение по спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
В съдебно заседание по същество страните
поддържат становищата си.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа
и правна страна, следното:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е
валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
Възраженията
на въззивника за недопустимост на настоящото производство поради редовен отказ
от иска от 19.05.2015г., с която съда е десезиран от спора са неоснователни.
Както бе
посочено,настоящото производство се развива след Решение № 178/28.05.2018г. по т.д.№
382/2018г. по описа на ВКС, 2 т.о., с което на основание чл. 303 ал.1 т.1 от ГПК по молба на „КНМ Груп“ ЕООД, е
отменено влязло в сила определение № 1877 от 29.05.2015г. по в.гр.дело №
1583/2015г., по описа на ВОС, в мотивите на което е посочено,че спрямо висящото
производство по гр.дело по описа на ВОС/ в което е депозирана и молбата за
отказ/,въззиваемият „ КНМ Груп“ ЕООД не е бил надлежно представляван и депозираната от К.Д.на 19.05.2015г. молба за
отказ от иска не материализира волята на дружеството и няма обвързващо значение
за него. Както също е изложил в мотивите си съставът на ВКС, процесуалното
правоотношение между ищецът и съда има публично правен характер и по тази
причина разпоредбата на чл.141 ал.6 от ТЗ, която е предназначена на уреди
правоотношения от търговско правен характер е неприложима към него. Дори и да е
вписано в ТР, признатото за несъществуващо обстоятелство няма действие по
отношение на дружеството и извършените от К.Д.процесуални действия, не
обвързват с правни последици „ КНМ Груп“
ЕООД, т.е. по делото няма валидно изявление за отказ от иска с правно основание
чл.230 от ГПК.
По отношение
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на
чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
От събраните по делото доказателства съдът, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Видно от договор за прехвърляне на вземане
от 08.05.2014г., с който Р.А.Д., чрез пълномощник адв. К.Т.прехвърля
на „КНМ Груп" ЕООД вземане срещу „Енерго Про Продажби" АД в размер на
2641.30лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана
електроенергия по дебитно известие №**********/19.08.2011г. за период от
08.12.2010г. до 03.06.2011 г., клиентски № ********* и абонатен №**********.
С уведомление от 05.08.2014 г. от Р.Д.чрез адв. Т.на „Енерго Про Продажби” АД е съобщено
прехвърлено вземането.
Видно от пълномощно, прието на л. 54 от
делото Р.Д.упълномощава адв. Т.да се разпорежда с всички негови вземания срещу
„Енерго Про Продажби” АД, в това число и да уведоми длъжника за извършена цесия
чрез пълномощник адв. Тодоров.
От заключението по назначената съдебно -
графологична експертиза се установява, че подписът положен за „упълномощител“ в
пълномощното от 08.04.2014 е изпълнен от
лицето Р.Д..Същата е
разпитана в открито съдебно заседание пред ВРС, където е потвърдила упълномощаването.
По делото не се спори , че цедентът Р.Д.е потребител на ел. енергия с адрес на потребление – гр.Добрич , ул.“Кокиче“ № 11А, клиентски № ********* и абонатен №**********, а ответникът доставчик на ел.енергия.
На 03.06.2011год. служители на „Е.ОН България Мрежи” АД/актуално
наименование- „Електроразпределение Север“ АД/ са извършили проверка на електромер с фабричен
№ 33753146, находящ се в обект в гр. Добрич, ул.
„Кокиче" №11, вх.А. Съставен е констативен протокол №0349982/03.06.2011г.,
подписан от служителите извършили проверката и абоната. В протокола е вписано,
че е констатирано, че СТИ не измерва, тъй като е налице греша - 81%.
От Констативен протокол №
1272-09-Ел/29.07.2011г. на БИМ се установява , че е установен чужд за схемата
елемент във веригата на шунта- има вмешателство , електромерът е извън класа си
на точност.
Съгласно представената по делото Справка №
18147/11.08.2011г. за корекция на сметки при неизмерване или неправилно/неточно
измерване на електрическата енергия на основание чл. 38, ал. 3, т.1 от Общите
условия на ДПЕЕМ, като е начислена
корекция на потребена ел.енергия период 08.12.2010г. до 03.06.2011 г.
За стойността на коригираното количество
ел.енергия е издадено дебитно известие №**********/19.08.2011г.
на обща стойност 2 641.30лв.
От приетата пред ВРС ССЕ ,се установява , че процесната сума, ведно
с лихва за забава от 58.90лв. е заплатена цедентът на ответника.
Прието е заключение по проведената в хода на първоинстанционното
производство СТЕ, от което се установява, че при проверката на
електромера е констатирано вмешателство във вътрешността на електромера в
измервателната верига на шунта, същият не е могъл да измерва цялата потребена
енергия. Съгласно заключението коригираната ел. енергия
може да бъде реално потребена. Налице е точен измерител за определяне на
метрологичната грешка.
Представен по делото е споразумителен
протокол № ДР 07572/12.09.2011г., с който страните са постигнали съгласие за
разсрочване на задължението за заплащане на ел.енергия и начислените към нея
лихви за период м.12.2010г. до м.06.2011г. на пет вноски.
Съдът,
след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства,
по вътрешно убеждение и въз основа на
закона, достигна до следните правни
изводи:
Съгласно нормата на чл.55, ал.1,пр.1 от ЗЗД
полученото без основание подлежи на връщане. За да се приеме, че предявеният
иск е основателен в тежест на ищеца – въззиваем в настоящото производство е да
установи главно и пълно , че е заплатил процесната сума, като корекция на
потребена и неотчетена ел. енергия, В тежест на въззивното дружество е да
докаже, че в качеството си на доставчик на електроенергия е доставил посоченото
в справката за корекция количество електроенергия и че тя на е била отчетена от
средството за търговско измерване.Наличието на тези предпоставки следва да бъдат
установени от него по пътя на пълното доказване, тъй като те обуславят изхода
на спорното правоотношение.
Възраженията на въззивника относно
нищожността на договора за цесия са неоснователни.
Към датата на сключване на договора за
цесия от 08.05.2014 г. между Р.А.Д.като цедент и „КНМ ГРУП” ЕООД като цесионер,
цедентът е бил носител на процесното вземане в размер на 2641.30 лв., съответно
валидно е прехвърлил същото на цесионера. Ето защо следва да се приеме, че
договорът за цесия не е лишен от предмет, в който смисъл са възраженията на
въззивника. За извършената цесията длъжникът е уведомен от предишния кредитор Р.А.Д.на
05.08.2014г. с нарочно уведомление по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, което
обстоятелство не е спорно по делото. Предвид посоченото, неоснователни са и
възраженията за нищожност поради липса на предмет на договора за цесия от 15.05.2014г.,
сключен между Р.А.Д.като цедент и въззиваемото дружество „КНМ ГРУП” ЕООД, като
цесионер. Цедентът валидно е прехвърлил вземането си на цесионера, чрез
процесуалния му представител адв. К.Т.. Видно от представеното по делото
пълномощно, същият е разполагал с представителна власт да се разпорежда с
всички вземания на „КНМ ГРУП” ЕООД, при условия, каквито намери за добре,
включително, но не само, да уведомява от името на дружеството съответния
длъжник за сключени договори за прехвърляне на съответните вземания, както и да
извършва всякакви други правни и фактически действия на управление и
разпореждане с вземанията на упълномощителя.
От заключението на приетата по дело
СГрЕ се установява, че пълномощникът адв.К.Т., не е действал без представителна
власт, доколкото подписът на упълномощител изхожда от цедента. В този смисъл неоснователни са възраженията за
нищожност на договора за цесия от 08.05.2014 г. поради липса на представителна
власт за неговото сключване. Процесният договор за цесия е действителен,
действително е и изпратеното уведомление за прехвърляне на вземането.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ГПК прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня,
когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Ето защо съдът
приема, че с получаването на уведомлението от 05.08.2014г. цесията е породила действието си по отношение
на въззивното дружество.
По делото не се спори, че праводателят на
ищцовото дружество е потребител на ел. енергия съгласно § 1, т. 42 ЗЕ в
приложимата редакция на нормата ДВ, бр. 55/2007 год. Не се спори, че имотът,
където е бил монтиран процесния електромер е бил присъединен към ел. мрежа,
поради което потребителят има задължение да заплаща използваната ел. енергия. Не
се спори, а и е доказано по дело е, че праводателят на ищеца е заплатил на
ответното дружество сумата от 2641.30 лева, по дебитното известие № **********/19.08.2011г.
Спорно е налице ли са предпоставките за
възникване на договорното право на ответника служебно да коригира сметка за ел.
енергия за минал период, като основание за платената му от ищеца сума.
Начислената служебно (след корекция) ел.
енергия е за периода 08.12.2010г. до 03.06.2011г.,
в който период са били в сила Общите
условия на ДПЕЕ на дружеството „Е.ОН България Продажби”, с променено
понастоящем наименование “Енерго–Про Продажби” АД – Варна, които следва да
намерят приложение в отношенията между страните, тъй като съобразно чл. 98а ЗЕ
крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи
условия.
Доколкото тази хипотеза не се съдържа в пряко
договореното от страните съдържание на договора, а в тази му част представлява
ОУ, основен е въпросът дали клаузите на чл. 24 и чл. 25 от ОУ на ДПЕЕ и чл. 38,
ал. 1; 2 и ал. 3, т. 1-3 от ОУ на ДПЕЕЕМ не противоречат на действащите към
процесния период императивни разпоредби на законодателство и основни принципи
на правото. Настоящият състав намира, че този спор е разрешен от константната
съдебна практика на ВКС на РБ, постановена по реда на чл. 290 ГПК и имаща
задължителен характер за настоящия съд. Тези решения на касационната инстанция
са постановени след допускане до касационно обжалване именно по въпроса дали
едностранната корекция на сметки е допустима и дали клаузите от ОУ,
регламентиращи тази възможност са нищожни – напр. Решение № 79/11.05.2011г. на
ВКС, постановено по т. д. № 582/2010 г., Решение № 189/11.04.2011г. на ВКС по
т. д. № 39/2010г., Решение № 165/2009г. по г. д. № 103/2009г. на ВКС, Решение №
104/2010г. по т. д. № 885/2009г., Решение № 29/15.07.11г. по т. д. № 225/10 г.
на ВКС, ІІ т.о. и др. В същия смисъл е и Решение № 12/11.02.2013 год. по т. д.
№ 1080/2011 год. на ВКС на РБ, Второ т. о. Настоящият състав е обвързан от
възприетото в горните решения. За процесния период – 08.12.2010г.
до 03.06.2011 г. – отношенията между страните се регламентират от Закона
за енергетиката, Наредба № 6 от 09.06.2004год. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи, Наредба за лицензиране на дейностите в
енергетиката, Правилата за търговия с електрическа енергия и Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия, обнародвани в ДВ, бр. 38 от
11.05.2007 г. /понастоящем отменени/. В Закона за енергетиката и издадената въз
основа на чл. 116, ал. 7 ЗЕ Наредба № 6 от 09.06.2004г. не е предвидена
възможността, съдържаща се в чл. 49 от отменената Наредба за присъединяване към
преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и
потребители от 2000 год., за извършване на едностранни корекции на подадената
електрическа енергия и на сметките за минал период и методика за това. Такава
възможност не е уредена и в Правилата за търговия с електрическа енергия и
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия от 2007 год.,
действали до 15.11.2013 год. и приложими в случая. При липса на предвидена в
действащото през периода 08.12.2010г. до 03.06.2011
год., законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на
доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период, не
съществува законно основание такава клауза да се уговаря в Общите условия.
С оглед нищожността на клаузите на чл. 38 от
ОУ на ДПЕЕЕМ, въз основа на която е извършена корекцията на сметката за
потребена ел. енергия за минал период на
ищеца, съответно и нищожността на клаузите на чл. 24 и чл. 25 от ОУ на
ДПЕЕ, съдът счита, че сумата от 2641.30 лева по дебитното известие №**********/19.08.2011г. е заплатена от Р.А.Д.на
ответното дружество без основание – при начална липса на основание и подлежи на
връщане.
Възраженията на
ответника, че в представения по делото споразумителен протокол е обективирано
извънсъдебно признание от страна на ищцата относно дължимостта на процесните
суми, са неоснователни. От събраните по делото доказателства се установи, че
споразумителният протокол е подписан с оглед уреждане на отношенията между
страните във връзка с извършената от ответника корекция на дължимата цена на
потребена електрическа енергия. Видно от
представеното споразумение, същото е сключено във връзка със забавяне на
плащанията и тяхното разсрочване и както се посочи, представлява по същността
си именно споразумение за разсрочване на плащанията. В текста на
протокола не се съдържа нито изрично, нито имплицитно признание на дължимостта
на сумата, чието разсрочено плащане е уговорено в него,
поради което и същото няма характер на извънсъдебна спогодба по см. на чл.365 ЗЗД. При преценка на това споразумение съдът приема, че волята на
страните е била да договорят разсрочване на плащането на поисканата от
ответника сума, без да е налице признание от страна на ищеца на задължението му
по основание и размер.
По изложените съображения съдът приема, че
предявеният иск с правно основание вр. чл. 55, ал. 1, пр. І от ЗЗД се явява
основателен и следва да бъде уважен.
Поради
съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
По частна жалба вх. №
10004/20.04.2015г. на
„Енерго –Про Продажби” АД срещу Определение 4596/06.04.2015г., постановено по
гр. дело № 11270/ 2014г. по описа на ВРС, 30- ти състав, в производство по чл.
248 от ГПК.
Претендира се отмяна на определението на ВРС
и намаляване размера на присъдените в полза на ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е
подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК, от лице, имащо правен интерес от
обжалване и срещу определение, което попада в предметния обхват на чл. 274, ал.
1, т. 2 от ГПК.
Разгледана
по същество, частната жалба е
неоснователна.
В обжалваното определение съда е съобразил
възражението на ответника с правно основание чл.78 ал.5 от ГПК, като е отчел
цената на иска, фактическата и правна сложност на воденето производство. Следва
да се има предвид, че обжалваното определение е постановено преди измененията
на чл.78 от ГПК /ДВ бр.8 от 24.01.2017г./.
Предвид изложеното частната жалба е
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното
определение потвърдено.
С оглед изхода от делото, отправеното искане
и представените доказателства в полза на въззиваемия следва да се присъдят
разноски за настоящата инстанция в размер на 415 лева – заплатено
възнаграждение за един адвокат, и в
размер на 452.83 лева за процесуално представителство в производството пред ВКС
по отмяна,съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.
Възраженията на въззивника във връзка с
недължимостта на разноските направени от въззиваемия пред ВКС са неоснователни,
доколкото факта , че страната не е станала причина за завеждане на
производството за отмяна са ирелевантни в настоящия случай, както и съгласно
задължителните указания съдържащи се в т.4 на ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС и
разпоредбата на 294 ал.2 от ГПК. Сумата от 1085.70 лева представляваща разноски за процесуално представителство в
първоинстанционното производство е присъдена с обжалваното решение, поради
което не следва да се присъжда в настоящото производство. Неоснователни са и
останалите възражения на въззивника във връзка с претендираните от въззиваемия
в настоящото производство разноски, доколкото в същото той е представляван от
адвокат, а не от юрисконсулт.
Мотивиран от
гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1098/ 06.03.2015г.,
постановено по гр. дело № 11270/ 2014г. по описа на ВРС, 30- ти състав.
ПОТВЪРЖДАВА Определение 4596/
06.04.2015г., постановено по гр. дело № 11270/ 2014г. по описа на ВРС, 30- ти
състав.
ОСЪЖДА „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс Г“ ДА ЗАПЛАТИ на “КНМ ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, ул. „Бук” № 1, ет.5,
ап.10 сумата от 415.00/четиристотин и петнадесет/лева, за въззвина инстанция на
основание чл.78 ал.1 от ГПК и сумата от 452.83/четиристотин петдесет и два лева и
осемдесет и три ст./лева за
производството по т.д. № 382/2018г. по описа на ВКС, 2 т.о., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на основание чл.294 ал.2 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.