Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 02.12.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на втори ноември две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия
Анастасова гр. дело № 14997 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 171727
от 20.07.2019 г. по гр. № 30200/2018 г. по описа на СРС, 45 с-в са уважени
предявените от Х.С.В., ЕГН ********** срещу Ч.Р.Б. АД /при допусната очевидна
фактическа грешка при изписване наименованието на ответника вместо Ч.Р.Б. АД- Ч.
Е.Б.АД/ с ЕИК ******* искове по чл. 55, ал.1, пред.1 от ЗЗД, като е осъден Ч.Р.Б.
АД /при допусната очевидна фактическа грешка при изписване наименованието на
ответника вместо Ч.Р.Б. АД- Ч. Е.Б.АД/ с ЕИК ******* да заплати на Х.С.В., ЕГН **********,
сумата от 2435,10 лева /две хиляди четиристотин тридесет и пет лева и десет
стотинки/, представляваща заплатени при първоначална липса на основание от
ищцата в полза на ответника суми за ел.енергия за абонатен номер № *******, както следва: сумата в размер на
502,61 лева, плащане по фактура № ********** за м.март 2017г.; плащане на
06.06.2017г. в размер на 888,62 лева по фактури за м.април и май 2017г.; за
сумата в размер на 590,77 лева, плащане по фактура № ********** на 10.07.2017г.
и за сумата в размер на 453,10 лева, плащане на 03.08.2017г. по фактура № **********,
ведно със законната лихва, считано от 14.05.2018 г. до окончателно изплащане на
вземането.
С
постановеното решение е осъден Ч.Р.Б. АД /при допусната очевидна фактическа
грешка при изписване наименованието на ответника вместо Ч.Р.Б. АД- Ч. Е.Б.АД/ с
ЕИК ******* да заплати на Х.С.В., ЕГН **********, сумата от 1170,90 лева-
разноски сторени в първоинстанционното производство на основание чл. 78, ал.1
от ГПК.
Срещу така
постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника Ч.Р.Б. АД с
изложени доводи за неправилност. Заявява, че неправилно СРС е приел, че ищцата
е заплатила поради грешка по сметка на ответника суми, които са дължими от
подпомагащата страна Л. П.ЕООД по договор като цена за доставени и използвани
мрежови услуги. При надлежно установяване на последното сумите не са заплатени
без основание и предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Плащането е направено, за да се погасят конкретни задължения по конкретни
фактури, като кредитора не следва да следи за наличие на основание за това, тъй
като всеки може да заплати чуждо парично задължение.
Отправя
искане за отмяна на постановеното от СРС решение, като неправилно и отхвърляне
на исковете. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна Х.С.В. е подал писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба, като
неоснователна. Излага доводи за допустимост, правилност и обоснованост на
постановеното решение. Заявява становище, че в проведеното производство е
установено, че е заплатила сумите на ответника поради грешка, поради което
последния дължи връщането им, като получени без основание. Отправя искане за
потвърждаване на решението и претендира разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от третото
лице - помагач “Л.П.“ ЕООД.
Съдът, след
като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за
установено следното от фактическа
страна:
СРС е
сезиран с иск с правно основание чл.56 ЗЗД.
Ищцата
твърди, че не е нито титуляр, нито ползвател на абонаментен номер, а е извършил
плащане от поради техническа грешка на сумата от 2435,10 лева, представляваща
заплатени при първоначална липса на основание от ищцата в полза на ответника
суми за ел.енергия за абонатен номер № *******,
както следва: сумата в размер на 502,61 лева, плащане по фактура № **********
за м.март 2017г.; плащане на 06.06.2017г. в размер на 888,62 лева по фактури за
м.април и май 2017г.; за сумата в размер на 590,77 лева, плащане по фактура № **********
на 10.07.2017г. и за сумата в размер на 453,10 лева, плащане на 03.08.2017г. по
фактура № **********.
Поддържа, че
плащането е извършено от личната й сметка в ОББ, чрез превод по банков път на
ответника по сметката на дружеството в С.Е.АД. Твърди, че сумите са преведени
поради грешка и са недължими. Ответникът не ги е възстановил. Между страните не
са съществували облигационни отношения, въз основа на които да се извърши
плащането. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й
заплати сумата от 2435,10 лева - получена при липса на правно основание за това.
В случай, че съдът приеме предявеният иск за неоснователен, то отправя искане
за осъждане на ответника да заплати горепосочената сума, с която неоснователно
се е обогатил, доколкото е налице връзка между обогатяването и обедняването -
произтичат от един и същи факт, извършеното от ищцата плащане в полза на
ответника. Претендира сторените по делото разноски.
С постъпилия
в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът Ч.Р.Б. АД оспорва предявения
иск. Излага съображения, че предявеният иск е неоснователен. Не оспорва
получаването на сумите, посочени в исковата молба. Същите са надлежно
осчетоводени. Твърди, че сумите са платени при наличие на правно основание за
това. Между ответника и подпомагащата страна “Л.П.“ ЕООД, ЕИК ******** е
сключен договор за предоставяне на достъп до и пренос на ел.енергия през
разпределителната мрежа № **********/04.12.2015 г., като за заплатените от
ищцата суми са били издадени надлежно фактури за задълженията на “Л.П.“ ЕООД по
сочения договор. В случая, ако е налице обогатяване при извършеното плащане,
то, такова е налице за дружеството “Л.П.“ ЕООД, което е ползвало посочените
услуги и не е заплатило тяхната цена. От своя страна ищцата следва да насочи
претенцията си към това дружество при наличие на основание за това. Оспорва
плащането да е било извършено поради техническа грешка, тъй като за извършените
четири превода от страна на ищцата е била посочена пълна информация за
стойността на задълженията, фактурите, абонатен номер и задълженото лице- в
случая “Л.П.“ ЕООД. Счита, че от тези факти следва недвусмислен извод, че
ищцата е превела процесните суми с ясното съзнание за погасяване на дължими от дружеството
суми, като цена за предоставяне на достъп до и пренос на ел.енергия през
разпределителната мрежа, като изрично, точно и конкретно са посочени
документите и месеците, кореспондиращи на задълженията по това правоотношение
между ответника и “Л.П.“ ЕООД. Това от своя страна сочи за явно намерение на
ищцата да изпълни вместо задълженото лице. Тези плащания счита, че са
целенасочени и кореспондират с издадените на подпомагащата страна фактури. С
оглед на това счита, че между ищцата и “Л.П.“ ЕООД са налице облигационни
правоотношения, по силата на което ищцата надлежно е престирала на ответника.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, като му
присъди сторените по делото разноски. Отправено е искане за привличане на трето
лице - помагач “Л.П.“ ЕООД.
С
определение от 29.10.2018 г. е конституирано трето лице - помагач на ответника “Л.П.“
ЕООД.
С писмено
становище от 23.01.2019 г., преди провеждане на първото редовно открито съдебно
заседание, ищцата е уточнила, че тъй като постоянно оперира с услугата
електронно банкиране за разплащане на различни сметки, разходи и плащания по
фактури, при извършване на преводите не е забелязала, че тя не е получател на
фактурата. Към момента на плащанията ищцата се е помещавала в един офис с лице,
което е имало взаимоотношения със задълженото по фактурите дружество. Тези
фактури са попаднали случайно при ищцата и поради допуснатата грешка се е
стигнало до плащане по тях. Допусната е грешка и е извършено плащане на суми,
които не се дължат от ищцата, а от друго дружество. Нито е задължено лице по тези
фактури, нито има правоотношения с длъжника по тях “Л.П.“ ЕООД. Твърди че
плащанията не са целенасочени и не е налице намерение за погасяване на чужд
дълг, а е допусната грешка.
С договор за
предоставяне на достъп до и пренос на ел.енергия през разпределителната мрежа №
**********/04.12.2015 г., разпределителното предприятие – Ч.Р.Б. АД и
ползвателя “Л.П.“ ЕООД са постигнали съглашение, че първият ще осигури достъп
до и пренос през електроразпределителната мрежа на ел.енергия до мястото на
доставка на обекта на ползвателя с посочен идентификационен номер срещу определена цена, която последния следва
да заплати.
Във връзка с
посочения договор ответникът е издал на третото лице - помагач четири фактури,
издадени на 31.03.2017 г., на 30.04.2017 г., на 31.05.2017 г., на 30.06.2017 г.
и на 31.07.2017 г. на обща стойност 2435,10 лева.
От представените
в производството фактури, платежни нареждания за банкови преводи и заключението
на вещото лице по изслушаната пред СРС съдебно - счетоводна експертиза, която
настоящия състав кредитира напълно по реда на чл.202 ГПК се установява, че
титуляр на банковата сметка, по която са преведени процесните суми, съгласно
извлеченията от банковата сметка на ищцата, е ответното дружество. Потребител и
задължено лице по процесните фактури е “Л.П.“
ЕООД, а посочения абонатен № ******* е
за ползваните от дружеството услуги за достъп до ел.разпределителната мрежа на
ответника. Съгласно експертизата, сумата от 502,61 лева е преведена от личната
банкова сметка ***, отразена в приложеното по делото писмено доказателство –
извлечение от банковата сметка на ищцата от 06.04.2017г. /л.7 по делото на СРС/;
сумата от 888,62 лева е преведена от личната банкова сметка ***, отразена в
приложеното по делото писмено доказателство – извлечение от банковата сметка на
ищцата от 06.06.2017г. /л.9 по делото на СРС/; сумата от 590,77 лева е
преведена от личната банкова сметка ***, отразена в приложеното по делото
писмено доказателство – извлечение от банковата сметка на ищцата от
10.07.2017г. /л.11 по делото на СРС/ и сумата от 453,10 лева е преведена от
личната банкова сметка ***, отразена в приложеното по делото писмено
доказателство – извлечение от банковата сметка на ищцата от 03.08.2017г. /л.13
по делото на СРС/.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна,
като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси съдът е
ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършена служебна проверка, въззивният съд установи, че обжалваното съдебно
решение е валидно.
По
допустимостта на обжалваното съдебно решение въззивният съд приема следното:
Предметът на
делото е спорното материално субективно право - претендирано или отричано от
ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Правната
квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от
ищеца твърдения. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът
се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран или когато е определил
предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е
позовала, тогава решението е процесуално недопустимо, тъй като е разгледан иск
на непредявено основание. Когато обаче първоинстанционният съд само е определил
неправилна квалификация на спорното право, но не я е извел от обстоятелства, на
които страната не се е позовала, въззивният съд следва да даде вярната правна
квалификация, доколкото същият не е обвържат от дадената от първоинстанционния
съд квалификация на иска и съответно следва да се произнесе по съществото на
спора. В този смисъл е и задължителната съдебна практика – решение №
124/24.03.2011 г.гр. д. № 882/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение №
389/23.05.2010 г. по гр. д. № 738/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение №
249/23.07.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановени по реда
на чл.290 ГПК и др., които настоящия състав изцяло възприема.
В случая
първоинстанционният съд неправилно е определил правната квалификация на
спорното право по отношение на претендираната от ищеца сума, която твърди, че
платил поради грешка без да е задължено лице по фактурите. Направените от
ищцата уточнения с депозираното на 23.01.2019 г. писмено становище – уточнение
имат значение за определяне на спорния предмет, тъй като това е сторено преди
първото редовно открито съдебно заседание и в рамките на предвидената в нормата
на чл.143, ал.2 ГПК възможност ищецът да поясни и допълни исковата молба. Ето
защо това становище има значение за определяне обема на дължимата защита и
съдействие и съответно определя спорния предмет, съгласно чл.6, ал.2 ГПК. Макар
ищцата да се е позовала и на липсата на основание за извършеното плащане, това има
значение за приложимостта на института на неоснователното обогатяване, като
решаващо за определяне на търсената от ищцата защита е обстоятелството, че
имущественото разместване е настъпило поради допусната от ищцата грешка, в
резултат на която е изпълнила чужди
задължения по правоотношение, по което не е страна. Решаващият съд, макар да е
описал елементите от фактическия състав на чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, е
разгледал и обсъдил заявените от ищцата фактически твърдения.
Неправилно
обаче съдът е приел, че процесните плащания са извършени от ищцата поради
допусната от нея грешка, а не в изпълнение
на чужд дълг по договор за предоставяне на достъп до и пренос на ел.енергия
през разпределителната мрежа.
С оглед на
това следва да се приеме, че обжалваното
решение се явява процесуално допустимо, както по отношение на посочената
искова претенция, така и в останалата обжалвана част. Ето защо спорът следва да
се разгледа спора по същество.
По
оплакванията във въззивната жалба за необоснованост на съдебното решение и
нарушаване на материалния и процесуалния закон:
В нормата на
чл.56 ЗЗД е регламентирано, че който поради грешка е изпълнил чуждо задължение,
може да иска връщане от кредитора, освен ако последният се е лишил
добросъвестно от документа или от обезпечението на задължението. В последният
случай този, който е изпълнил задължението, встъпва в правата на кредитора.
За да е
основателна претенцията за връщане на получената от кредитора сума, платена
поради грешка, следва да се установи наличието на дълг. Също така лицето, което
е получило плащането, следва да има качеството на кредитор, но лицето, което е
платило, да няма качеството длъжник. По този начин се достига до плащане на
чужд дълг. За да бъде успешно проведен иск за връщане на недължимо платеното, необходимо
е платецът да докаже, че е бил в грешка при плащането, както и че кредиторът не
се е лишил добросъвестно от документа или от обезпечението на задължението
(решение № 33 от 03.04.2017 г. по т. д. № 61211/2016 г., на ВКС, ГК, ІV ГО).
По делото се
установи наличието на задължение по процесните фактури в тежест на “Л.П.“ ЕООД,
произтичащо от сключения между него и Ч.Р.Б. АД договор за доставяни и ползвани
мрежови услуги, обсъден по – горе. Установи се също така, че ответникът по
делото има качеството на кредитор вземанията по горепосочените фактури. Ищцата
не е страна по договора за доставка и ползване на мрежови услуги и съответно не
дължи плащане на тези задължения. Ищцата обаче не е изпълнила доказателствената
си тежест да установи заявеното в исковата молба и писмено становище от 23.01.2019
г. твърдение, че плащането на чуждите задължения е извършено поради грешка. С
постановения по реда на чл.146 ГПК доклад на делото решаващият съд е указал на
ищцата, че е нейна доказателствената тежест да установи това свое фактическо
твърдения.
От наличието
на плащания по фактури, по които ищцата не е посочена като задължено лице, не
може да обоснове извода, че тези плащания са извършени поради грешка. Причините
едно лице да плати чужд дълг могат да бъдат от различен характер и не се
изчерпват с допусната грешка. Ето защо само от факта на извършените плащания не
се установява сочената от ищцата грешка, довела до изпълнение на чужди
задължения. Същевременно основателни са доводите на ответника, че при
извършване на плащанията ищцата освен, че е посочила фактурите, по които плаща
сумите, същата изрично е отбелязала и задълженото лице по тях лице – “Л.П.“
ЕООД, като е посочила ЕИК на дружеството, абонатен номер и номер фактура, по
която извършва плащанията. Това несъмнено изключва наличието на грешка при
извършеното плащане. Нужно е да се отбележи, че по отношение липсата на
твърдяната от ищцата грешка ответникът провежда насрещно доказване, което за
разлика от главното може да е и непълно – достатъчно е да разколебае
сигурността, че заявеният от ищеца факт е настъпил.
По
изложените съображения въззивният съд счита, че по делото не е установено
наличието на субективна невярна представа на ищцата, поради която е погасила
чужди задължения посредством извършените банкови преводи. Това от своя страна
води до неоснователност на предявения иск с вярна правна квалификация чл.56 ЗЗД.
Тъй като
главният иск е неоснователен, въведеното от ищцата вътрешно – процесуално
условие се е сбъднало, поради което следва да се разгледа по същество
предявеният в условията на евентуалност иск с правна квалификация чл.59 ЗЗД и
поддържаните доводи от страните срещу постановеното по отношение на него
решение.
Нормата на
чл.59 ЗЗД регламентира, че който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. За да бъде основателен предявеният иск, следва да са налице
следните елементи от правопораждащия фактически състав, които следва да
участват в условията на кумулативност: увеличаване на имуществото на ответника
за сметка на имуществото на ищцата, липса на друга възможност за защита на
обеднелият, обедняването и обогатяването да произтичат от едни и същ факт или
обща група факти, като връзката между тях не е причинно - следствена.
Неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да върне само онова, с
което се е обогатил, до размера на обедняването, като е дължима по - малката от
двете стойности при разлика между тях (ПП ВС № 1/28.05.1979 г., т.5). Правото
да се предяви този иск възниква, когато няма друг договорен или деликтен иск, с
който обеднелият да се защити.
В случая се
установи, че имуществото на ищцата е намаляло с платената от нея в полза на
ответника сума. В тази хипотеза обаче ответникът - кредитор не се е обогатил за
сметка на ищцата. Той получава това,
което има да взема, но го получава от някой, който не му го дължи (решение № 33
от 03.04.2017 г. по т. д. № 61211/2016 г., на ВКС, ГК, ІV ГО). Следва да се отбележи също така, че на
основание чл.73 ЗЗД задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори
против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено
лично от длъжника. Не следва да се обсъждат релевираните от жалбоподателката
доводи относно липсата на правен интерес да плати чуждия дълг, тъй като този
въпрос би имал значение за това дали тя се е суброгирала в правата на
удовлетворения кредитор по реда на чл.74 ЗЗД или не. Същевременно този въпрос
няма значение за спора, предмет на делото.
По изложените
съображения предявеният иск с правно основание чл.59 ЗЗД се явява
неоснователен.
Тъй като
крайните изводи на двете инстанции не съвпадат, обжалваното решение следва да
се отмени, като се посочи вярната равна квалификация на главния иск.
По
разноските по производството:
При този изход на спора
и доколкото въззиваемата страна е защитавана по делото от юрисконсулт, са налице
предпоставките на чл.78, ал.1 вр. с ал.8 ГПК, поради което следва да му се
присъди сумата от 50.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение и
48.70 лв. за заплатена държавна такса по въззивното производство, както и на
основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК разноски за първата инстанция в размер на 100.00
лв.- представляваща юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 171727 от 20.07.2019 г. по гр. № 30200/2018 г. по описа на СРС, 45 с-в, с
което са уважени предявените от Х.С.В., ЕГН ********** срещу Ч.Р.Б. АД /при
допусната очевидна фактическа грешка при изписване наименованието на ответника
вместо Ч.Р.Б. АД- Ч. Е.Б.АД/ с ЕИК ******* искове по чл. 55, ал.1, пред.1 от ЗЗД, като е осъден Ч.Р.Б. АД /при допусната очевидна фактическа грешка при
изписване наименованието на ответника вместо Ч.Р.Б. АД- Ч. Е.Б.АД/ с ЕИК *******
да заплати на Х.С.В., ЕГН **********, сумата от 2435,10 лева /две хиляди
четиристотин тридесет и пет лева и десет стотинки/, представляваща заплатени
при първоначална липса на основание от ищцата в полза на ответника суми за
ел.енергия за абонатен номер № *******, както
следва: сумата в размер на 502,61 лева, плащане по фактура № ********** за
м.март 2017г.; плащане на 06.06.2017г. в размер на 888,62 лева по фактури за
м.април и май 2017г.; за сумата в размер на 590,77 лева, плащане по фактура № **********
на 10.07.2017г. и за сумата в размер на 453,10 лева, плащане на 03.08.2017г. по
фактура № **********, ведно със законната лихва, считано от 14.05.2018 г. до
окончателно изплащане на вземането, както и в частта, с която е осъден Ч.Р.Б.
АД /при допусната очевидна фактическа грешка при изписване наименованието на
ответника вместо Ч.Р.Б. АД- Ч. Е.Б.АД/ с ЕИК ******* да заплати на Х.С.В., ЕГН **********,
сумата от 1170,90 лева- разноски сторени в първоинстанционното производство на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователни предявените от Х.С.В., ЕГН ********** срещу Ч.Р.Б. АД /при
допусната очевидна фактическа грешка при изписване наименованието на ответника
вместо Ч.Р.Б. АД- Ч. Е.Б.АД/ с ЕИК ******* искове по чл. 55, ал.1, пред.1 от ЗЗД с вярна правна квалификация чл.56 ЗЗД, за осъждане на Ч.Р.Б. АД /при допусната очевидна фактическа грешка при
изписване наименованието на ответника вместо Ч.Р.Б. АД- Ч. Е.Б.АД/ с ЕИК *******
да заплати на Х.С.В., ЕГН **********, сумата от 2435,10 лева /две хиляди
четиристотин тридесет и пет лева и десет стотинки/, представляваща заплатени поради
допусната техническа грешка при първоначална липса на основание от ищцата в
полза на ответника суми за ел.енергия за абонатен номер № ******* с титуляр “Л.П.“ ЕООД, както
следва: сумата в размер на 502,61 лева, плащане по фактура № ****** за м.март
2017г.; плащане на 06.06.2017г. в размер на 888,62 лева по фактури за м.април и
май 2017г.; за сумата в размер на 590,77 лева, плащане по фактура № **********
на 10.07.2017г. и за сумата в размер на 453,10 лева, плащане на 03.08.2017г. по
фактура № **********, ведно със законната лихва, считано от 14.05.2018 г. до
окончателно изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователни предявените при условията на евентуалност от Х.С.В., ЕГН **********
срещу Ч.Р.Б. АД с ЕИК ******* искове по чл.59 ЗЗД, за осъждане на Ч.Р.Б. АД с
ЕИК ******* да заплати на Х.С.В., ЕГН **********, сумата от 2435,10 лева /две
хиляди четиристотин тридесет и пет лева и десет стотинки/, представляваща
заплатени поради допусната техническа грешка при първоначална липса на
основание от ищцата в полза на ответника суми, с които последния се е обогатил
за негова сметка, които суми се отнасят за заплатена ел.енергия за абонатен
номер № ******* с титуляр “Л.П.“ ЕООД, както
следва: сумата в размер на 502,61 лева, плащане по фактура № ********** за
м.март 2017г.; плащане на 06.06.2017г. в размер на 888,62 лева по фактури за
м.април и май 2017г.; за сумата в размер на 590,77 лева, плащане по фактура № **********
на 10.07.2017г. и за сумата в размер на 453,10 лева, плащане на 03.08.2017г. по
фактура № **********, ведно със законната лихва, считано от 14.05.2018 г. до
окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Х.С.В.,
ЕГН **********, да заплати на Ч.Р.Б. АД с ЕИК *******, сумата от 100 (сто) лв.,
на основание чл.78, ал.3 вр. с ал.8 ГПК, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство на страната в
първоинстанционното производство, както и сумата 50.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение и 48.70 лв. за
заплатена държавна такса по въззивното производство.
Решението е
постановено при участие на подпомагаща страна на страната на ответника “Л.П.“
ЕООД.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.